Чудо, мит или лъжа? Каква е истината за появата на Благодатния огън
Чудо, трик, мит или неистина е появяването на Благодатния огън всяка Велика събота на Божи гроб? Този въпрос си задават мнозина. Твърди се, че огънят има небесен генезис, а в първите минути пламъкът му не изгаря тъканите и не излъчва топлота. Той слиза при вярващите в Йерусалим постоянно в деня преди Великден.
Наричан още Свещен огън, той е разпален по извънреден метод съгласно православните християни. Това става всяка година в храм „ Възкресение Христово “, който е издигнат тъкмо върху Божи гроб. Православните християни настояват още, че слизането на Благодатния огън е знамение. Огънят поражда над Божи гроб като дирек от синя светлина, от който патриархът възпламенява свещи. Понякога непринудено се възпламеняват свещите и лампите към църквата. Патриархът изнася огъня пред църквата, откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специфични самолети до по-далечни православни страни като България и Гърция.
Как се случва чудото?
Православният патриарх Диодор споделя какво в действителност се случва в светата обител. „ Влизам в гроба и падам на колене със заветен боязън пред мястото, където Христос е лежал след гибелта Си и където е възкръснал от мъртвите. Намирам път през тъмнината към вътрешната камера, в която коленича. Чудо Божие. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е от друго естество. Тук споделям избрани молебствия, които са ни предадени през вековете, и откакто ги произнеса, зачаквам. Понякога може да изчакам няколко минути, само че нормално чудото се случва незабавно откакто съм споделил молитвите. От сърцевината на самия камък, върху който е лежал Исус, се излива неопределена светлина. Обикновено е със наследник нюанс, само че цветът може да се трансформира и да придобива разнообразни нюанси. Не може да се опише с човешки думи. Светлината се издига от камъка по този начин, както мъглата може да се издигне от езеро - съвсем наподобява по този начин, като че ли камъкът е затрупан с мокър облак, само че е ярък. Тази светлина всяка година се държи по друг метод. Понякога покрива единствено камъка, а различен път дава светлина на целия гроб, тъй че хората, които стоят пред гроба и погледнат в него, ще го видят изпълнен със светлина. Светлината не изгаря - в никакъв случай не ми е изгаряла брадата през всичките шестнадесет години, откогато съм патриарх в Йерусалим и получавам Свещения огън. Светлината е с друга консистенция от естествения огън, който гори в маслена лампа. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е с друга природа, тъй че мога да запаля свещите си от нея. Когато по този метод получа пламъка на свещите си, излизам и давам огъня първо на арменския патриарх, а по-късно на коптския. След това давам пламъка на всички хора, които участват в Църквата ”, споделя свещеникът.
Какво се случва в пещерата с Господния гроб разказва самият йерусалимски патриарх. „ Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непроницаем мрак. Светлина се процеждаше единствено през два дребни странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло леке. Отворих молитвеника си и видях, че умерено мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхнина и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се възпламени, като че ли беше барут ”, споделя той.
Кои са най-ранните сведения за Благодатния огън?
Първият писмен роман за Свещения огън датира от четвърти век, само че създатели пишат за събития, случили се още през първи век. Йоан Дамаскин и Григорий Нисийски описват по какъв начин деятел Петър видял Светата светлина в Гроба Господен след възкресението на Христос.
Руският свещеник Даниил в своя пътепис, написан през 1106-07 година, показва „ Чудото на Светата светлина “ и церемониите, които го рамкират, по доста обстоен метод. Той напомня по какъв начин патриархът влиза в параклиса на Гроба Господен (Анастасис) с две свещи. Патриархът коленичи пред камъка, на който е бил положен Христос след гибелта си, и споделя избрани молебствия, при което се случва чудото. От сърцевината на камъка излиза светлина - синя, неопределена светлина, която след известно време възпламенява незапалени маслени лампи, както и двете свещи на патриарха. Тази светлина е „ Свещеният огън “ и се популяризира до всички хора, присъстващи в църквата. Церемонията към „ Чудото на Свещения огън “ може би е най-старата непрекъсната християнска гала в света. Източници напомнят това вдъхващо благоговение събитие от IV в. от н.е. чак до наши дни. От тези източници излиза наяве, че чудото се е чествало на едно и също място, в един и същи празничен ден и в една и съща литургична рамка през всичките тези епохи.
Мерки за сигурност
Оттогава до момента всякога в навечерието на Велика събота загасят всички кандила и свещи в храма. Светските управляващи вършат непоколебим оглед дали няма оставено запалително вещество на територията му, а по-късно запечатват входа на параклиса. Православният патриарх на Йерусалимската Църква смъква богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници ревизират дали в облеклата на архиерея не е укрито огниво. После отстраняват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там царува мрак. Започва с напрежение очакване - 15, 20 или повече минути, от време на време и часове. Притихнал, народът чака извън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, сходни на мълнии. Хората стартират да ликуват. От северния отвор на параклиса се демонстрира снопче запалени свещи.
Изключения
Всеки път, когато хетеродоксалните са се опитвали да получат Свещения огън, те са се проваляли. Известни са три такива опита. Два от тях се случват през XII век, когато свещеници от Римската черква се пробват да изтласкат Православната черква, само че по личното им самопризнание те приключват с Божие наказване. Но най-чудотворното събитие се случило през 1579 година, годината, в която Бог ясно засвидетелствал на кого само може да бъде обещано Неговото знамение.
Веднъж арменците платили на турците, които тогава окупирали Светите земи, с цел да получат позволение техният патриарх да влезе в Гроба Господен. Православният патриарх стоял наскърбен със своето паство на изхода на църквата, покрай лявата колона, когато Светата светлина разцепила тази колона отвесно и проблеснала покрай него. Мюсюлманският мюезин, наименуван Туном, който видял чудотворното събитие от прилежащата джамия, незабавно изоставил мюсюлманската вяра и станал православен християнин.
Това събитие се случило по времето на султан Мурад IV, когато патриарх на Йерусалим бил Софроний IV. Турските войни застанали на стената на една постройка наоколо до портата и стремително блъснали колоната. Когато видял това поразително знамение, той извикал, че Христос е същински Бог, и скочил от височина към 10 метра. Султанът обаче не умрял, тъй като камъните под него станали меки като восък и върху тях останал отпечатъкът му. Турците се пробвали да изстържат тези отпечатъци, само че не съумели да ги унищожат, тъй че те остават като доказателства.
Невярващите
Мюсюлманите, които отхвърлят пристрастеностите, разпятието и възкресението на Христос, се пробват да слагат спънки пред чудото. Известният мюсюлмански историк Ал Бируни написа, че мюсюлмански шеф донесъл медна тел вместо фитил за самозапалващите се маслени лампи, с цел да не се възпламени и чудото да не се случи. Когато обаче огънят въпреки всичко се спуснал, медната жица изгоряла.
Това не е бил единственият опит. Доклад, написан от британския летописец Готие Винисауф, разказва случилото се през 1192 година През 1187 година сарацините под управлението на султан Салах ад-Дин завладяват Йерусалим. Тогава той поискал да участва на празника, макар че не бил християнин. При идването му небесният огън се спуснал ненадейно и помощниците били надълбоко разчувствани. Сарацините споделили, че огънят, който видели да слиза, бил провокиран с машинация. Салах ад-Дин, желаейки да разобличи измамника, предиздвикал лампата, която небесният огън бил запалил, да угасне, само че тя незабавно светнала още веднъж. Той я угасил втори и трети път, само че тя още веднъж светнала от единствено себе си. Тогава обърканият султан извикал оракулски „ Да, скоро ще умра или ще изгубя Йерусалим “.
Защо чудото е непознато на Запада
Може да се зададе въпросът за какво чудото на Свещения огън е съвсем непознато в Западна Европа. В протестантските региони това до известна степен може да се изясни с обстоятелството, че там няма същинска традиция на чудесата. В католическата традиция обаче ползата към чудесата е голям. Но за какво не са толкоз известни? За това има единствено едно пояснение - Църковната политика. Само православните църкви участват на церемонията, в центъра на която е чудото. Тя се случва единствено на православната дата на Великден и без наличието на каквито и да било католически управляващи.
Въпросът за достоверността на чудото
Както при всяко друго знамение, има хора, които считат, че то е машинация и нищо друго с изключение на шедьовър на православната агитация. Те имат вяра, че патриархът има запалка в гробницата. Тези критици обаче се сблъскват с редица проблеми. Запалките и другите средства за запалване са скорошни изобретения. Само преди няколкостотин години запалването на огън е било начинание, което е траело доста по-дълго от няколкото минути, през които патриархът е в гробницата. Тогава човек може би би могъл да каже, че вътре е горяла маслена лампа, от която е запалил свещите, само че локалните управляващи удостоверяват, че са ревизирали гробницата и не са разкрили светлина в нея.
Най-добрите причини против неверниците обаче не са свидетелствата на сменящите се патриарси. Най-голямото предизвикателство пред критиците са хилядите самостоятелни свидетелства на поклонници, чиито свещи са се запалили непринудено пред очите им без никакво пояснение. Според следствия в никакъв случай не е било допустимо да се снима някоя от свещите или маслените лампи, които се възпламеняват от единствено себе си.
Съществува видео, снимано от млад инженер от Витлеем - Сухел Набдиел. Той участва на церемонията на Свещения огън от ранното си детство. През 1996 година е помолен да снима церемонията от балкона на купола на църквата. Заедно с него на балкона са една монахиня и още четирима вярващи. Монахинята застава от дясната страна на Набдиел. На видеото се вижда по какъв начин той снима тълпата. В избран миг всички светлини са угасени - време е патриархът да влезе в гробницата и да получи Свещения огън. Докато е към момента в гробницата, внезапно чува неочакван и изумителен зов от страна на монахинята, която стои до Набдиел. Камерата стартира да се тресе, защото се чуват разчувстваните гласове на другите хора, присъстващи на балкона. Камерата се обръща надясно, с цел да може да се съзерцава повода за вълнението. Голяма свещ, държана в ръката на съветската монахиня, се възпламенява пред очите на всички присъстващи, преди патриархът да излезе от гробницата. Тя държи свещта с треперещи ръце, до момента в който се кръсти, благоговеейки пред чудото, на което е станала очевидец. Това видео наподобява е най-близкото до действителното снимане на чудото.
Наричан още Свещен огън, той е разпален по извънреден метод съгласно православните християни. Това става всяка година в храм „ Възкресение Христово “, който е издигнат тъкмо върху Божи гроб. Православните християни настояват още, че слизането на Благодатния огън е знамение. Огънят поражда над Божи гроб като дирек от синя светлина, от който патриархът възпламенява свещи. Понякога непринудено се възпламеняват свещите и лампите към църквата. Патриархът изнася огъня пред църквата, откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специфични самолети до по-далечни православни страни като България и Гърция.
Как се случва чудото?
Православният патриарх Диодор споделя какво в действителност се случва в светата обител. „ Влизам в гроба и падам на колене със заветен боязън пред мястото, където Христос е лежал след гибелта Си и където е възкръснал от мъртвите. Намирам път през тъмнината към вътрешната камера, в която коленича. Чудо Божие. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е от друго естество. Тук споделям избрани молебствия, които са ни предадени през вековете, и откакто ги произнеса, зачаквам. Понякога може да изчакам няколко минути, само че нормално чудото се случва незабавно откакто съм споделил молитвите. От сърцевината на самия камък, върху който е лежал Исус, се излива неопределена светлина. Обикновено е със наследник нюанс, само че цветът може да се трансформира и да придобива разнообразни нюанси. Не може да се опише с човешки думи. Светлината се издига от камъка по този начин, както мъглата може да се издигне от езеро - съвсем наподобява по този начин, като че ли камъкът е затрупан с мокър облак, само че е ярък. Тази светлина всяка година се държи по друг метод. Понякога покрива единствено камъка, а различен път дава светлина на целия гроб, тъй че хората, които стоят пред гроба и погледнат в него, ще го видят изпълнен със светлина. Светлината не изгаря - в никакъв случай не ми е изгаряла брадата през всичките шестнадесет години, откогато съм патриарх в Йерусалим и получавам Свещения огън. Светлината е с друга консистенция от естествения огън, който гори в маслена лампа. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е с друга природа, тъй че мога да запаля свещите си от нея. Когато по този метод получа пламъка на свещите си, излизам и давам огъня първо на арменския патриарх, а по-късно на коптския. След това давам пламъка на всички хора, които участват в Църквата ”, споделя свещеникът.
Какво се случва в пещерата с Господния гроб разказва самият йерусалимски патриарх. „ Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непроницаем мрак. Светлина се процеждаше единствено през два дребни странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло леке. Отворих молитвеника си и видях, че умерено мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхнина и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се възпламени, като че ли беше барут ”, споделя той.
Кои са най-ранните сведения за Благодатния огън?
Първият писмен роман за Свещения огън датира от четвърти век, само че създатели пишат за събития, случили се още през първи век. Йоан Дамаскин и Григорий Нисийски описват по какъв начин деятел Петър видял Светата светлина в Гроба Господен след възкресението на Христос.
Руският свещеник Даниил в своя пътепис, написан през 1106-07 година, показва „ Чудото на Светата светлина “ и церемониите, които го рамкират, по доста обстоен метод. Той напомня по какъв начин патриархът влиза в параклиса на Гроба Господен (Анастасис) с две свещи. Патриархът коленичи пред камъка, на който е бил положен Христос след гибелта си, и споделя избрани молебствия, при което се случва чудото. От сърцевината на камъка излиза светлина - синя, неопределена светлина, която след известно време възпламенява незапалени маслени лампи, както и двете свещи на патриарха. Тази светлина е „ Свещеният огън “ и се популяризира до всички хора, присъстващи в църквата. Церемонията към „ Чудото на Свещения огън “ може би е най-старата непрекъсната християнска гала в света. Източници напомнят това вдъхващо благоговение събитие от IV в. от н.е. чак до наши дни. От тези източници излиза наяве, че чудото се е чествало на едно и също място, в един и същи празничен ден и в една и съща литургична рамка през всичките тези епохи.
Мерки за сигурност
Оттогава до момента всякога в навечерието на Велика събота загасят всички кандила и свещи в храма. Светските управляващи вършат непоколебим оглед дали няма оставено запалително вещество на територията му, а по-късно запечатват входа на параклиса. Православният патриарх на Йерусалимската Църква смъква богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници ревизират дали в облеклата на архиерея не е укрито огниво. После отстраняват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там царува мрак. Започва с напрежение очакване - 15, 20 или повече минути, от време на време и часове. Притихнал, народът чака извън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, сходни на мълнии. Хората стартират да ликуват. От северния отвор на параклиса се демонстрира снопче запалени свещи.
Изключения
Всеки път, когато хетеродоксалните са се опитвали да получат Свещения огън, те са се проваляли. Известни са три такива опита. Два от тях се случват през XII век, когато свещеници от Римската черква се пробват да изтласкат Православната черква, само че по личното им самопризнание те приключват с Божие наказване. Но най-чудотворното събитие се случило през 1579 година, годината, в която Бог ясно засвидетелствал на кого само може да бъде обещано Неговото знамение.
Веднъж арменците платили на турците, които тогава окупирали Светите земи, с цел да получат позволение техният патриарх да влезе в Гроба Господен. Православният патриарх стоял наскърбен със своето паство на изхода на църквата, покрай лявата колона, когато Светата светлина разцепила тази колона отвесно и проблеснала покрай него. Мюсюлманският мюезин, наименуван Туном, който видял чудотворното събитие от прилежащата джамия, незабавно изоставил мюсюлманската вяра и станал православен християнин.
Това събитие се случило по времето на султан Мурад IV, когато патриарх на Йерусалим бил Софроний IV. Турските войни застанали на стената на една постройка наоколо до портата и стремително блъснали колоната. Когато видял това поразително знамение, той извикал, че Христос е същински Бог, и скочил от височина към 10 метра. Султанът обаче не умрял, тъй като камъните под него станали меки като восък и върху тях останал отпечатъкът му. Турците се пробвали да изстържат тези отпечатъци, само че не съумели да ги унищожат, тъй че те остават като доказателства.
Невярващите
Мюсюлманите, които отхвърлят пристрастеностите, разпятието и възкресението на Христос, се пробват да слагат спънки пред чудото. Известният мюсюлмански историк Ал Бируни написа, че мюсюлмански шеф донесъл медна тел вместо фитил за самозапалващите се маслени лампи, с цел да не се възпламени и чудото да не се случи. Когато обаче огънят въпреки всичко се спуснал, медната жица изгоряла.
Това не е бил единственият опит. Доклад, написан от британския летописец Готие Винисауф, разказва случилото се през 1192 година През 1187 година сарацините под управлението на султан Салах ад-Дин завладяват Йерусалим. Тогава той поискал да участва на празника, макар че не бил християнин. При идването му небесният огън се спуснал ненадейно и помощниците били надълбоко разчувствани. Сарацините споделили, че огънят, който видели да слиза, бил провокиран с машинация. Салах ад-Дин, желаейки да разобличи измамника, предиздвикал лампата, която небесният огън бил запалил, да угасне, само че тя незабавно светнала още веднъж. Той я угасил втори и трети път, само че тя още веднъж светнала от единствено себе си. Тогава обърканият султан извикал оракулски „ Да, скоро ще умра или ще изгубя Йерусалим “.
Защо чудото е непознато на Запада
Може да се зададе въпросът за какво чудото на Свещения огън е съвсем непознато в Западна Европа. В протестантските региони това до известна степен може да се изясни с обстоятелството, че там няма същинска традиция на чудесата. В католическата традиция обаче ползата към чудесата е голям. Но за какво не са толкоз известни? За това има единствено едно пояснение - Църковната политика. Само православните църкви участват на церемонията, в центъра на която е чудото. Тя се случва единствено на православната дата на Великден и без наличието на каквито и да било католически управляващи.
Въпросът за достоверността на чудото
Както при всяко друго знамение, има хора, които считат, че то е машинация и нищо друго с изключение на шедьовър на православната агитация. Те имат вяра, че патриархът има запалка в гробницата. Тези критици обаче се сблъскват с редица проблеми. Запалките и другите средства за запалване са скорошни изобретения. Само преди няколкостотин години запалването на огън е било начинание, което е траело доста по-дълго от няколкото минути, през които патриархът е в гробницата. Тогава човек може би би могъл да каже, че вътре е горяла маслена лампа, от която е запалил свещите, само че локалните управляващи удостоверяват, че са ревизирали гробницата и не са разкрили светлина в нея.
Най-добрите причини против неверниците обаче не са свидетелствата на сменящите се патриарси. Най-голямото предизвикателство пред критиците са хилядите самостоятелни свидетелства на поклонници, чиито свещи са се запалили непринудено пред очите им без никакво пояснение. Според следствия в никакъв случай не е било допустимо да се снима някоя от свещите или маслените лампи, които се възпламеняват от единствено себе си.
Съществува видео, снимано от млад инженер от Витлеем - Сухел Набдиел. Той участва на церемонията на Свещения огън от ранното си детство. През 1996 година е помолен да снима церемонията от балкона на купола на църквата. Заедно с него на балкона са една монахиня и още четирима вярващи. Монахинята застава от дясната страна на Набдиел. На видеото се вижда по какъв начин той снима тълпата. В избран миг всички светлини са угасени - време е патриархът да влезе в гробницата и да получи Свещения огън. Докато е към момента в гробницата, внезапно чува неочакван и изумителен зов от страна на монахинята, която стои до Набдиел. Камерата стартира да се тресе, защото се чуват разчувстваните гласове на другите хора, присъстващи на балкона. Камерата се обръща надясно, с цел да може да се съзерцава повода за вълнението. Голяма свещ, държана в ръката на съветската монахиня, се възпламенява пред очите на всички присъстващи, преди патриархът да излезе от гробницата. Тя държи свещта с треперещи ръце, до момента в който се кръсти, благоговеейки пред чудото, на което е станала очевидец. Това видео наподобява е най-близкото до действителното снимане на чудото.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ