За мнозина може да прозвучи парадоксално, но аз телевизия не

За мнозина може да прозвучи парадоксално, само че аз телевизия не виждам и по тази причина не мога да кажа съвсем нищо за Мария Цънцарова. Това декларира Иван Стамболов. По думите му единственият му допир с нея е бил преди време в ефира на бТВ, когато е взел участие като събеседник дружно със своя сътрудник и дълготраен другар Асен Григоров. Форматът по принцип е трябвало да бъде преднамерен, само че Цънцарова не се е заяждала с него, а даже и да е опитвала, той не го е усетил.

Затова, акцентира Стамболов, в сегашната шумотевица към слуховете за нейното премахване от бТВ той остава изцяло безпристрастен и без персонални претекстове.

Контрастът с шумната отбрана

Сула прави ясно разграничаване сред личната си позиция и реакцията на други обществени фигури, като дава образец с Веселин Желев, негов другар, който разгласява прочувствен текст в отбрана на Цънцарова. В него тя е показана като към този момент „ бронирана “ от солидарността на публиката и професионалната колегия, като публицист, който „ тежи “ и по тази причина желаят да бъде махнат, тъй като „ не махат безличията и бездарията “.

Стамболов признава, че постоянно е завиждал на Веселин Желев за гръмотевичния и ослепителен жанр, само че тъкмо тук стартира неговото кардинално противоречие.

Когато една общественост скача в отбрана

Според Сула, в случай че цяла политическа общественост – наречена условно „ демократичната “, „ демократичната “ или „ умнокрасивата “ – реагира толкоз бързо, шумно и нападателно в отбрана на съответен публицист, това не е просто жест на колегиалност. Това е сигнал.

По неговите думи сходна всеобща и истерична отбрана значи, че този публицист е бил значим за тази общественост, тъй като дълго време е прокарвал нейната интензивност, реактивност и настъпателност пред задоволително необятна публика. И тук идва основният извод на Стамболов – следователно този човек не е бил толкоз публицист, колкото пропагандатор и агитатор.

Границата на националния ефир

Иван Стамболов припомня, че по предписание публицистите в националните медии не би трябвало да бъдат мощно пристрастни. Ако някой желае да бъде намерено привързан, има задоволително платформи за това – блогове, влогове, подкасти и други форми на персонална изява. Той показва, че някои публицисти, в това число Миролюба Бенатова, са избрали точно този път и не е чул да се оплакват от това.

Сула прецизира, че не знае дали те се оплакват или не, само че самият факт, че са поели този път, демонстрира ясно осъзнаване на разликата сред персонална позиция и народен ефир.

Личният образец и отводът от ефир

Стамболов признава, че е нескромно да дава себе си за образец, само че го прави, с цел да обясни правилото. На него също са му предложили народен ефир, само че той постоянно е отказвал, тъй като е искрено привързан и не желае да се преценява с публицистична политика, даже когато е склонен с нея.

Във вестници и списания, по думите му, е писал и написа единствено при условия, че не му се задават тематики и текстовете му не минават през редакция. И прибавя иронично, че той самият не е публицист и не претендира за подобен.

Частната медия и нервността извън

Сула е изключително сериозен към това, което назовава „ гологърда отбрана “ на Цънцарова. Той припомня, че бТВ е частна медия и като такава има безусловно право на лична кадрова политика. Никой извън няма моралното или юридическото право да ѝ споделя кого да назначава и кого да уволнява, без значение дали става дума за уважавани публични фигури.

Това предписание, акцентира той, важи за всички частни медии, а даже и за Българска национална телевизия, въпреки там обстановката да е по-особена поради публичния темперамент. Според него сходни клаузи сигурно попадат в трудовите контракти на публицистите и те са ги приели непринудено.

Финал без покруса и без илюзии

В умозаключение Иван Стамболов декларира, че няма никаква причина за нервност и боязън за „ утрешния ден “. Ако Мария Цънцарова фактически е толкоз ярка и значима журналистка, колкото настояват бранителите ѝ, тя ще откри метод да продължи да приказва.

Може да си направи лично студио, някой от персоналните ѝ спонсори да помогне за оборудването, а словото ѝ да се лее оттова – към компютрите, телефоните и таблетите на публиката. Според Сула същинският въпрос не е дали някой ще бъде свален от ефир, а дали има какво да каже и кой желае да го слуша.