През 2026 г. от България ще се наблюдават едно слънчево и едно лунно затъмнение
През 2026 година от Земята ще се следят две слънчеви и две лунни затъмнения, от които едно слънчево и едно лунно ще бъдат забележими и от България. Това разгласи Пенчо Маркишки, академик от Института по астрономия към Българска академия на науките и катедра „ Астрономия ” на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”.
Той е зает с подготовката на новото издание на справочника „ Гид на фена астроном “ на катедра „ Астрономия “, което се чака скоро да бъде оповестено.
Първото слънчево затъмнение за годината ще се организира на 17 февруари, като то ще бъде пръстеновидно. То ще е отчасти очевидно в най-южните елементи на Южна Америка, Южния Атлантически океан, Антарктида, крайбрежието на Африка и централните зони на Индийския океан. Пръстеновидната фаза ще бъде наблюдаема от стеснен регион в Индийския океан и в дребна част от Антарктида. Затъмнението ще може да бъде следено и от остров Ливингстън, където е българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “. Началото му ще е в 09:59 UTC и ще завърши в 11:28 UTC, с оптималната фаза в 10:44 UTC, посочи Маркишки.
На 12 август отчасти слънчево затъмнение с дребна фаза ще може да се види от северозападните елементи на България. Това затъмнение ще бъде цялостно, само че отчасти очевидно от Арктика, северна Америка, множеството от Европа, без най-югоизточните ѝ точки, от северния Атлантик и Западна Африка, добави Пенчо Маркишки.
Пътят на цялостното затъмнение ще стартира от Якутия, Русия, преминавайки през Арктика и източното крайбрежие на Гренландия, след което ще продължи през Северния Атлантик, покрай Исландия. Лунната сянка ще премине през Испания и Балеарските острови, завършвайки в Средиземно море.
Най-добрите условия за наблюдаване в Европа ще бъдат в дребна зона в северното крайбрежие на Испания, към Овиедо, където явлението ще се види ниско над западния небосвод с дълготрайност на цялостната фаза от 1 минута и 48 секунди.
В България затъмнението ще е очевидно в северозападната част. За Видин, то ще стартира в 20:27, когато Слънцето ще бъде на височина 1 градус и 19 минути над западния небосвод. Явлението ще продължи до залеза на Слънцето малко по-късно, изясни физикът.
Първото лунно затъмнение през годината ще е на 3 март и ще може да се следи от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия, Арктика и Антарктика. От България то не ще е очевидно, само че ще може да бъде видяно от българската антарктическа база. В Ливингстън затъмнението ще стартира в 08:44 UTC, а луната ще залезе в 09:12 UTC, до момента в който към този момент е навлязла в земната полусянка, уточни специалистът.
На 28 август, рано сутринта, от България ще се види началото на частичното лунно затъмнение до залеза на Луната. Явлението ще бъде следено също от Западна Европа, Западна Африка, Атлантика, Северна и Южна Америка и югоизточната част на Тихия океан. В Ливингстън затъмнението ще стартира в 01:23:29 UTC и ще завърши в 07:02:00 UTC, с оптималната фаза в 04:12:52 UTC. По това време в Антарктика е зима и нормално няма научни експедиции.
През годината ще има и „ супер Луни “, сподели физикът. Новолунията на 16 май и 15 юни ще са покрай момента, в който Луната е най-близо до Земята, а при пълнолуние на 23 против 24 декември ще е комфортно наблюдаемо.
Пълнолунието на 31 май ще е второ за месец май и се назовава „ синя Луна “, само че това няма нищо общо с цвета ѝ, означи Пенчо Маркишки.
Това пълнолуние ще бъде и „ микро Луна “, защото ще е покрай момента на лунния разцвет на 1 юни. Също „ микро Луна “ ще бъде и пълнолунието в нощта на 29 против 30 юни, само че след апогея на Луната на 28 юни.
Към момента не се планува забележима комета с невъоръжено око тази година. Известни очаквания се поставят на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS), само че е малко евентуално да бъде забележима без телескоп. Тя бе открита на 8 септември 2025 година от телескопа Pan-STARRS 1 в Хавай и ще премине през перихелия си на 19 април 2026 година
Максимумът на метеорния поток Персеиди ще бъде следен при отлични условия в последните часове на нощта сред 12 и 13 август, когато Луната ще е в новолуние. За наблюдаване на метеори е хубаво да се избере мрачен регион, надалеч от illuminate на градовете, добави физикът.
Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември към 16 ч. българско време, с интензивност над 120 метеора на час. Луната ще залезе в 21:55 ч. на 14 декември, предоставяйки положителни условия за наблюдаване.
Пенчо Маркишки загатна, че 2026 година ще стартира с добра видимост на четири от планетите. В ранните часове на януарските нощи ще се следи Сатурн в съзвездието Водолей, Нептун в Риби, Уран в Бик и Юпитер в Близнаци, изясни той.
Към края на февруари и началото на март ще има опция за наблюдаване на всички планети от Слънчевата система, като се изключи Марс. Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун ще образуват планетен церемониал в съзвездието Водолей. Преди да приключи денят, Венера и Сатурн ще бъдат забележими ниско на хоризонта.
През април още веднъж ще се следи планетен церемониал, формиран от Меркурий, Марс, Сатурн и Нептун, само че изискванията ще бъдат по-добри през май, когато Меркурий ще отсъства.
През годината ще бъдат предоставени голям брой положителни условия за наблюдаване на ярките планети, акцентира Пенчо Маркишки.
