България сред водещите страни по риск от бърнаут: Загуби за над 600 млн. лв. годишно
България е измежду първите пет страни в света с нараснал риск от професионално прегаряне (бърнаут). Това излиза наяве от проучване на Българската стопанска камара (БСК), показано от Томчо Томов, шеф на Националния център за проучване на компетенциите към БСК. Годишните загуби за страната надвишават 600 млн. лв..
Проучването обгръща четири основни бранша: опазване на здравето, обучение, правосъдна и охранителна система. Световната здравна организация (СЗО) сигнализира, че световно 12 милиарда дни годишно се губят заради отсъствия, свързани с бърнаут. Последните данни от 2025 година сочат, че към 40% от работещите българи оповестяват за признаци на бърнаут, като съвсем 15% дефинират положението си като хронично. СЗО към този момент е отбелязала проблеми със здравето при българските лекари.
Сред най-засегнатите специалности са лекари, публицисти, IT експерти, служители на реда и пожарникари. Симптомите включват прочувствено привършване, понижена персонална продуктивност и деперсонализация. Психологът Велин Георгиев изяснява механизма:
Емоционалната система е първата, която се изтощава. Тя не съумява да се оправи. Първата такава отбрана е да ограничим връзката с другите хора, които ни основават този стрес. Защитавайки се по този метод, ние ограничаваме опцията да бъдем професионално ефикасни. Веднага се нарушава целият индустриален развой. От там нататък стартират спорове с сътрудниците по веригата, по-късно с управлението, тъй като нещата не вървят и от там нататък цялата организация стартира да страда.
Тревожен факт е, че едвам към 20% от българските работодатели осъзнават потребността от ограничения за запазване и задържане на чиновниците. Томчо Томов добавя, че разноските за компенсации заради болести, свързани със стрес и бърнаут, възлизат на към 600 млн. лв. годишно и не престават да нарастват.
Глобалният мащаб на казуса също е голям. Според СЗО 48% от работещите по света страдат от прегряване на работното място. Годишно се губят към 12 милиарда дни болнични, което води до стопански загуби от почти 1 трилион $, равняващи се на към 1% от международния Брутният вътрешен продукт. С включване на косвените резултати като демотивация, текучество, закъснения и злополуки, общите загуби доближават 6-7 трилиона $, или 6% от международния Брутният вътрешен продукт.
Дистанционната работа е съдействала за задълбочаване на признаците при чиновници с първични признаци преди пандемията. Шест съществени рискови фактора способстват за развиването на бърнаут: хронично претоварване, прочувствено изтощаваща среда, нарушен баланс работа-личен живот, финансова неустойчивост, неустановеност на работното място и непрекъснато излагане на отрицателни вести. Някои скандинавски страни и Англия към този момент са класифицирали бърнаута като заболяване. Рискът от бърнаут варира в другите градове.
