Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев. 

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.

Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев.