"Най-неподходящата дата": Историци ще изпратят и до новия парламент идеята за промяна на националния празник
Година след полемиката, повдигната от " Дневник " за смисъла и символиката на Трети март, и пет месеца след отправеното предложение до Народното събрание 24 май да стане народен празник, историците, взели участие в обществените разисквания, са безапелационни: Ще потвърдят и пред новите национални избраници след предварителния избор позицията, че националният празник би трябвало да е ден, който се възприема като празник от всички българи, а подобен е 24 май - Денят на българската култура и просвета.
През октомври 2022 година преподаватели по българска история от разнообразни университети в страната на конференция във Велико Търново, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий ", излязоха с послание към жителите и, с която приканиха до стартира полемика за смяна на датата на националния празник, в която " експертното начало да бъде водещо при вземането решение ". След разискване на всички вероятни дати от българската история, историците на форума предложиха на Народното събрание
за народен празник да бъде избран 24 май
като ден на българското слово, култура и просвета.
В навечерието на тазгодишното честване на Трети март пред " Дневник " проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет, който беше модератор на конференцията през октомври, и проф. Петко Петков, от уредниците на форума, обявиха, че след образуването на новия парламент ще бъде още веднъж изпратена петицията за смяна на датата на националния празник.
В 48-ото Народно заседание документът на историците е бил прегледан от комисията по обучение и просвета, само че заради несигурната орис на Народното събрание не стгнал до пленарната зала.
Видно е от доста години, че не се приема еднопосочно Трети март като народен празник, разяснява проф. Палангурски. Когато тържествата са ориентирани с благодарност към други армии, други нации, някак не върви да се чества тази благодарност като национално достижение, сподели той.
Направихме обществени полемики, изслушахме отзиви, говорихме по тематиката пред медии, най-после се събрахме представители от всички катедри по история на България да предложим ред в българския празничен календар, в който царува безпорядък.
Проф. Милко Палангурски,
Великотърновски университет
Подчерта категорично, че Трети март не трябва да се неглижира и петицията им няма сходна концепция, само че да остане формален празник, а 24 май да бъде признат за народен. Имало отзиви и за други дати - Деня на Съединението - 6 септември, Деня на независимостта - 22 септември, Деня на конституцията - 20 април. Но от всички разисквани 24 май, или 11 май по остарял жанр, се откроява като отбелязвана тържествено най-продължително време - още от средата на XIX век, и е оживяла през всички столетия, при всички управляващи и политически режими, акцентира историкът.
" Най-неподходящата дата "
Проф. Палангурски не приема възраженията, че е светотатство да се трансформира датата, защото с Трети март се поставя началото на новата българска страна и че смяната няма да реши казуса с разделянето на българите, което от ден на ден се задълбочава.
" Разделението съответно по този въпрос не е занапред, то стартира незабавно след Освобождението и продължава и до през днешния ден, споделя историкът. - Това не трансформира обстоятелството, а го удостоверява, че Трети март е привнесен като ден на възшествието на непознат император. На този ден през 1878 година е подписан прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос. Да не забравяме, че националният празник е ден, който легитимира страната ни в дипломатическите връзки. "
Това е празникът, в който президентът дава банкет, всички страни сътрудници почитат българската страна, а самата тя благодари на друга страна - това не може да се одобри за рационално решение. Надявам се политическите сили в новия парламент да размислят по тези въпроси, само че без повишение на звук, без кавги и надвикване, рационално, умерено, отговорно.
Проф. Милко Палангурски
А проф. Петко Петков напомня причини, от които се открояват два:
Първо, Трети март не показва българското присъединяване в Освобождението, разбирано като нескончаем развой, а не като еднократен акт, както да вземем за пример 20 април (обявяването на Априлското въстание от 1876 г.) или 11/23 август (стратегически значимите сражения на върховете " Шипка " и " Свети Никола " през 1877 г.). А националният празник би трябвало да отразява общоприети български достижения, т.е. паметни дни, свързани с български исторически приноси.
Второ, Санстефанският прелиминарен контракт планува минимум двегодишна военна окупация на Българското княжество, откъсва от проектираната самостоятелна българска страна няколко области към този момент приети за български и от султана, и от великите сили през 1876 година: Северна Добруджа, Нишкия край, Южна Тракия, Централните Родопи (как ли честват Трети март жителите на Смолянския край, откакто съгласно Санстефанския контракт тази част от Родопите е оставена в Османската империя).
" Дневник " повдигна тематиката за националния празник още през март, април и май 2022 година откакто нападението на Русия над Украйна провокира още повече въпроси за честването. В поредност, които проучиха другите вероятни дати за народен празник, само че бяха единни в едно: Че от всички дати Трети март е най-неподходящата за легитимиране и идентификация на българската страна.
Трети март бе разгласен за народен празник през 1990 година с декрет на президента-председател на републиката Петър Младенов и одобрен официално от Народното събрание без публично разискване. До 9 септември 1944 година Трети март е отбелязван единствено като формален празник, в Царство България не е имало народен празник.
Прочетете позициите на историците тук:
Стефан Дечев: Трети март не може да остане народен празник
Проф. Милко Палангурски, историк: Трябва нов ден, който да се приема и да се усеща като празник
Проф. Петко Ст. Петков: Ако ще има народен празник, дано е най-общобългарският ден - 24 май
Доц. Пламен Божинов, историк: Обществените настроения постановат спор за националния празник
Петър Стоянович: Националният празник е знаков въпрос, да не го обвързваме с ежедневна политика
Всичко, което би трябвало да знаете за:
През октомври 2022 година преподаватели по българска история от разнообразни университети в страната на конференция във Велико Търново, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий ", излязоха с послание към жителите и, с която приканиха до стартира полемика за смяна на датата на националния празник, в която " експертното начало да бъде водещо при вземането решение ". След разискване на всички вероятни дати от българската история, историците на форума предложиха на Народното събрание
за народен празник да бъде избран 24 май
като ден на българското слово, култура и просвета.
В навечерието на тазгодишното честване на Трети март пред " Дневник " проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет, който беше модератор на конференцията през октомври, и проф. Петко Петков, от уредниците на форума, обявиха, че след образуването на новия парламент ще бъде още веднъж изпратена петицията за смяна на датата на националния празник.
В 48-ото Народно заседание документът на историците е бил прегледан от комисията по обучение и просвета, само че заради несигурната орис на Народното събрание не стгнал до пленарната зала.
Видно е от доста години, че не се приема еднопосочно Трети март като народен празник, разяснява проф. Палангурски. Когато тържествата са ориентирани с благодарност към други армии, други нации, някак не върви да се чества тази благодарност като национално достижение, сподели той.
Направихме обществени полемики, изслушахме отзиви, говорихме по тематиката пред медии, най-после се събрахме представители от всички катедри по история на България да предложим ред в българския празничен календар, в който царува безпорядък.
Проф. Милко Палангурски,
Великотърновски университет
Подчерта категорично, че Трети март не трябва да се неглижира и петицията им няма сходна концепция, само че да остане формален празник, а 24 май да бъде признат за народен. Имало отзиви и за други дати - Деня на Съединението - 6 септември, Деня на независимостта - 22 септември, Деня на конституцията - 20 април. Но от всички разисквани 24 май, или 11 май по остарял жанр, се откроява като отбелязвана тържествено най-продължително време - още от средата на XIX век, и е оживяла през всички столетия, при всички управляващи и политически режими, акцентира историкът.
" Най-неподходящата дата "
Проф. Палангурски не приема възраженията, че е светотатство да се трансформира датата, защото с Трети март се поставя началото на новата българска страна и че смяната няма да реши казуса с разделянето на българите, което от ден на ден се задълбочава.
" Разделението съответно по този въпрос не е занапред, то стартира незабавно след Освобождението и продължава и до през днешния ден, споделя историкът. - Това не трансформира обстоятелството, а го удостоверява, че Трети март е привнесен като ден на възшествието на непознат император. На този ден през 1878 година е подписан прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос. Да не забравяме, че националният празник е ден, който легитимира страната ни в дипломатическите връзки. "
Това е празникът, в който президентът дава банкет, всички страни сътрудници почитат българската страна, а самата тя благодари на друга страна - това не може да се одобри за рационално решение. Надявам се политическите сили в новия парламент да размислят по тези въпроси, само че без повишение на звук, без кавги и надвикване, рационално, умерено, отговорно.
Проф. Милко Палангурски
А проф. Петко Петков напомня причини, от които се открояват два:
Първо, Трети март не показва българското присъединяване в Освобождението, разбирано като нескончаем развой, а не като еднократен акт, както да вземем за пример 20 април (обявяването на Априлското въстание от 1876 г.) или 11/23 август (стратегически значимите сражения на върховете " Шипка " и " Свети Никола " през 1877 г.). А националният празник би трябвало да отразява общоприети български достижения, т.е. паметни дни, свързани с български исторически приноси.
Второ, Санстефанският прелиминарен контракт планува минимум двегодишна военна окупация на Българското княжество, откъсва от проектираната самостоятелна българска страна няколко области към този момент приети за български и от султана, и от великите сили през 1876 година: Северна Добруджа, Нишкия край, Южна Тракия, Централните Родопи (как ли честват Трети март жителите на Смолянския край, откакто съгласно Санстефанския контракт тази част от Родопите е оставена в Османската империя).
" Дневник " повдигна тематиката за националния празник още през март, април и май 2022 година откакто нападението на Русия над Украйна провокира още повече въпроси за честването. В поредност, които проучиха другите вероятни дати за народен празник, само че бяха единни в едно: Че от всички дати Трети март е най-неподходящата за легитимиране и идентификация на българската страна.
Трети март бе разгласен за народен празник през 1990 година с декрет на президента-председател на републиката Петър Младенов и одобрен официално от Народното събрание без публично разискване. До 9 септември 1944 година Трети март е отбелязван единствено като формален празник, в Царство България не е имало народен празник.
Прочетете позициите на историците тук:
Стефан Дечев: Трети март не може да остане народен празник Проф. Милко Палангурски, историк: Трябва нов ден, който да се приема и да се усеща като празник Проф. Петко Ст. Петков: Ако ще има народен празник, дано е най-общобългарският ден - 24 май Доц. Пламен Божинов, историк: Обществените настроения постановат спор за националния празник Петър Стоянович: Националният празник е знаков въпрос, да не го обвързваме с ежедневна политика Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ