Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов. Вижте и цялата публикация:

"В понеделник цял ден слушах репортажи от "метежа на милионерите". Та се сетих за различните бунтове на феодалите из Европа в началото на модерното време. Там, в Европа, след векове брожения феодализмът все пак беше победен от буржоазията. В България обаче буржоазната революция сякаш все още не се е случила. А отдавна е време. Все пак сме в 21-и век. По-окумуш народите свършиха тази работа преди 200-300 и дори 400 години. По-изостаналите - преди 100-150. Срамно назад сме с този материал.

А когато едно историческо събитие не се случи навреме, следва загниване на обществените отношения. Съвършено гнила е например следната ситуация: милионери латифундисти ("зърнари"), въоръжени с американски трактори, купени с европейски пари, се опитват да наранят Украйна и да свалят българското правителство, което ѝ помага във войната, за да услужат на Путин.

Кои са "зърнарите" и какво искат

Евразийската насоченост на "протеста" бе ясна още преди някой зърнар да си е отворил устата за обяснения. Но в края на понеделнишкия следобед дневният ред бе вербализиран: "Всичко е работа на американците! Украинците искат да ни отровят! Това правителство е сбирщина от американци и целта му е да ликвидира българското земеделие! По-добре този Европейски съюз да го няма, по-добре ще сме!". Единственото, което липсваше (засега), бе: "Искаме да дойде Путин!".

Буржоазната революция - това е бунтът на плащащия данъци народ срещу монополите и привилегиите на феодалите. Монополите, привилегиите, властовият произвол на феодалния елит са заменени с равенство на всички пред закона и на пазара.

Българските зърнари в момента не се борят за права. Както всички феодали, те се борят за привилегии - тоест, за присвояване на права и блага от нас, цивилните.

Аз карам кола на 18 години. Моите колеги из Европа карат коли на по 10-15 години. Ние обаче плащаме за това зърнарите да карат поршета, майбаси и яхти. Това е привилегия. Но тя не им е достатъчна. Искат още. Настояват, както средновековните феодали, да бъдат изключени от конкурентната среда: да имат привилегията да не бъдат обдухвани от ветровете на конкуренцията, в които се въртим всички останали, които ги издържаме. Отгоре на всичко искат да ни продават на нас тук в България най-скъпото зърно на света.

При феодализма феодалите имат привилегии, докато обикновените хора имат единствено задължения. Как изглежда това? Чул, да речем, владетелят на Златарица, че владетелят на Елена го напопържил на банкет в Търново. Решава да му отговори с война. Събира златарчани и им съобщава: "Тръгвам на война с еленчани. От теб, Стояне, искам две коли ечемик за конете. От теб, Драгане, искам пет товарни мулета за оръжията ми. Петкане, големият ти син е вече на 15 - искам го за оръженосец. От всички ви искам освен това 30 прасета и 50 пешаци за тази кампания".

В тази ситуация няма как Петкан, да речем, да каже на феодала: "Това, че имаш проблем с владетеля на Елена, си е твоя работа. Аз с него проблем нямам и в твоята война няма да участвам". Ако каже нещо подобно, ще се окаже без земя за обработване и без покрив над главата си. А може и да се окаже обесен на някоя клонеста върба.

Подобни отношения обясняват защо наред със зърнарите в "протеста" се включиха и по-малки производители. В случая те играят крепостни. Същата роля играят редовите лекари и сестри, когато излизат да протестират за това директорът на тяхната болница да получава заплата, която е десетки пъти по-голяма от техните. Същото правят и онези миньори, които от време на време гледаме да маршируват в дрипи, сякаш взети от роман на Дикенс, за да запазят възможността на техния господар да продължава да извлича от тях свръхпечалби.

Искат да ни удавят в катастрофални цени

Досега феодалните отношения бяха вкоренени в определени сектори и географски региони на страната. Днес обаче искат да удавят всички ни в катастрофални цени на зърното и слънчогледа. Проблемът се превърна в системен не само защото сме замесени - щем или не - всички. Но и защото евразийската насоченост на "метежа на милионерите" представлява непосредствен риск за националната сигурност.

Той е риск и за самите зърнари, но те не го разбират, защото всъщност дори не са същински феодали. Онези, средновековните, все пак бяха аристокрация, обучавана да управлява. Тези са довчерашни крепостни, внезапно оказали се на върха на хранителната верига. Изобщо не си представят например, че украинците пазят и тях. Ако украинците бяха паднали и руснаците бяха продължили насам, на терена нямаше да остане ни един зърнарски майбах, порше, яхта или американски трактор; или дори тоалетна чиния или пералня от личните палати на зърнарите. Всичко отдавна щеше да е в Бурятия, Якутия или околностите на Омск.

Вместо да се опитват да задушат Украйна в полза на Путин, зърнарите би следвало да благодарят на украинците за закрилата. Не да вдигат бунтове против украинското производство, а да правят волни пожертвования за украинската армия, така щото да опазят майбасите си от руските войски.

Феодалното безобразие не може да продължава, ако искаме да живеем в нормално общество. Време е за буржоазна революция. Тя може да стане и "отгоре" - и това е днес историческата задача, стояща с пълна сила пред настоящото управление."

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Имен ден празнуват София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен и Любчо.

Празникът отдава почит на добродетелите, които крепят християните - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че в края на първи и началото на втори век в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан заповядал да ги заведат при него. Всички присъстващи се изумили от спокойствието им, когато застанали пред императора. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, и Любов - на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време. Момичетата не издържали мъченията и умрели, а императорът разрешил на света София да вземе телата им и да ги погребе. Три дни по-късно самата тя починала и била погребана при дъщерите си.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

"Това действие е най-новата стъпка в усилията на Министерството на правосъдието да атакува всеки аспект от операциите на картела“, каза главният прокурор на САЩ Мерик Гарланд в изявление относно екстрадицията.

Овидио Гусман е едно от четирите деца на Ел Чапо от връзката му с Гриздела Лопес през 80-те и 90-те години на миналия век. Най-големият от тях - Едгар, беше убит през 2008 г. Ел Чапо има и други деца от предишния си брак и от последвалата си връзка с Коронел. 

Гусман младши, известен с прякора си "Ел Ратон", беше арестуван след шестмесечна операция по наблюдение. При задържането му избухнаха огромни протести, а 29 души бяха убити при престрелка. Членове на картела на Гусман подпалиха автобуси и коли, за да блокират пътищата за достъп и да попречат на властите да стигнат до Синалоа. Овидио беше откаран до Мексико Сити с хеликоптер от страх, че ако бъде транспортиран по шосе, убийците му ще се опитат да атакуват конвоя.

Картелът Синалоа е транснационална престъпна организация, която според американски правоприлагащи служители е пренесла повече от 1000 тона кокаин, марихуана, метамфетамини и хероин в САЩ. Синовете на мексиканския наркобарон Ел Чапо са най-големите производители и доставчици на фентанил по света, твърдят държавните власти в САЩ. 

"От БСП сме последователни, няма как да подкрепим поредния лош бюджет за София и софиянци, каза председателят на столичните социалисти. - Още вчера, на заседанието на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация направих едно предложение. Казах и продължавам да твърдя, че от БСП сме готови да подкрепим единствено и само средствата за заплатите на учителите в новите ясли и детски градини, същото така увеличението на възнагражденията на културните дейци, както и тези на служителите в общинските предприятия и администрацията. Не бива тези служители да страдат, заради некомпетентността на управляващите от ГЕРБ-СДС в Столична община. Всичко това обаче трябва да бъде изнесено в отделен доклад от този за Бюджет 2023. Друго няма как да подкрепим".

Иван Таков беше категоричен, че от касовото изпълнение на бюджета за 2022 година лъсва за пореден път въпиещата некомпетентност и липса на управленски и административен капацитет на управляващите в Столична община. "От изпълнението на бюджета за миналата година се вижда, че от капиталовата програма са останали неусвоени 200 млн. лв. А за 2021-ва неусвоените средства от нея са 300 млн. лв. За 2022 година бюджетът е изпълнен едва на 80% - това е провал, посочи Иван Таков. - И след всичко това постоянно слушаме обяснения, че нямало пари. Напротив! Пари има. Просто управляващите в СО не умеят да планират. Не се научиха за 15 години. Освен некачествените ремонти, управляващите в София направиха през този мандат такива огромни пропуски, заради които десетилетия напред софиянци ще страдат. Една трета от града ни ще бъде без канализация. ГЕРБ-СДС продължават да държат София не в 20-ти, а в 19-ти век. Срамота!".

Председателят на БСП - София отбеляза, че всяка година групата на социалистите прави аргументирани предложения по приходната и разходната част на бюджета, както и по капиталовата програма. "Те обаче никога не биват приемани, добави той. - А при отчета на всеки бюджет виждаме колко правилни и верни са били тези наши предложения по него".