Златната треска на 21 век се мести на Луната: 20 милиона за килограм Хелий-3 - ресурсът, заради който великите сили ще пролеят кръв!
Новата лунна конкуренция сред Съединени американски щати и Китай към този момент не е въпрос на национално самочувствие, а на чисто икономическо и енергийно оцеляване. Анализът разкрива по какъв начин скъпоценният изотоп Хелий-3 и залежите от лед на Южния полюс се трансформират в ябълката на раздора, която може да пренареди международния ред вечно.
Новата лунна тресчица: Защо Вашингтон е в суматоха
Светът е изправен пред прага на нова епоха, в която геополитическото съревнование напуща рамките на Земята и се придвижва на повърхността на нашия натурален сателит. Ако в средата на предишния век конкуренцията беше за авторитет и проява на софтуерно предимство сред две радикално разнообразни идеологически системи, през днешния ден залогът е надалеч по-прагматичен и жесток. Съединени американски щати стартираха нова задача до Луната не от сантимент по програмата „ Аполо “, а заради острата потребност да изпреварят Китай в преодоляването на запаси, чиято стойност надвишава всяко въображение. Западните медии, в това число The New York Times, към този момент не крият истината: стартира открит лов на запаси, където първият печели всичко, а вторият остава в историята.
В момента американската администрация и НАСА форсират проектите си за изпращане на хора на Луната до 2028 година Това е сериозен период, който цели да обезпечи на Съединени американски щати преднина от най-малко две години пред Пекин. Но за какво е това бързане? Отговорът се крие в логиката на новия колониализъм – окупиране на стратегическите точки, преди съперникът да е разпънал своя лагер. Както означават анализаторите на, Луната към този момент не се преглежда като мъртво небесно тяло, а като „ седмият континент “, чието систематизиране ще дефинира кой ще господства на Земята през идващия век.
Хелий-3: Енергийното „ Елдорадо “ на галактическата епоха
Централният трофей в тази галактическа война е изотопът Хелий-3 (He-3). Това е вещество, което на Земята на практика не съществува в свободна форма, само че на Луната се намира в обилие. Цената му е умопомрачителна – 20 милиона $ за един-единствен кг. За да разберем за какво светът е подготвен да похарчи милиарди за неговия рандеман, би трябвало да погледнем към бъдещето на енергетиката. Хелий-3 се смята за идеалното гориво за термоядрени реактори. За разлика от сегашните нуклеарни централи, които работят на правилото на разпада на урана и създават рискови боклуци, термоядреният синтез с Хелий-3 дава обещание чиста, безвредна и съвсем неизчерпаема сила без радиоактивно замърсяване.
Причината за неналичието на този изотоп на нашата планета е земното магнитно поле, което отклонява слънчевия вятър. Именно слънчевият вятър носи атомите Хелий-3 от ядрото на Слънцето. Тъй като Луната няма нито атмосфера, нито магнитен щит, тя в продължение на милиарди години е попивала този скъп запас като гъба. Най-големите концентрации се намират в лунната почва (реголита), изключително в регионите, богати на титанови минерали, ситуирани най-вече на противоположната страна на Луната. Овладяването на този запас би означавало завършек на енергийната взаимозависимост от изкопаеми горива и определяне на световен монопол върху технологиите на бъдещето.
Битката за водата: Ледът като стратегически актив
Освен за Хелий-3, великите сили се приготвят за конфликт и за един на пръв взор по-прозаичен, само че жизненоважен запас – лунния лед. Той е открит в дълбоките кратери покрай полюсите, където слънчевата светлина в никакъв случай не доближава. Защо ледът е толкоз значим? Без него непрекъсната лунна база е невъзможна. Транспортирането на вода от Земята е икономическо самоубийство заради големите разноски за извеждане на потребен товар в космоса.
Лунният лед е ключът към три сериозни съставния елемент: вода за пиянство и хигиенични потребности на астронавтите, О2 за дишане и, най-важното, водород. Водородът, извлечен от леда, може да се употребява като ракетно гориво непосредствено на Луната. Това би трансформирало спътника ни в „ бензиностанция “ за по-нататъшното асимилиране на Слънчевата система, в това число задачи до Марс. Както акцентират специалистите на, който управлява полюсите с техните находища от лед, той ще управлява и „ входната врата “ към дълбокия космос. НАСА към този момент е набелязала съответни места за кацане към Южния полюс, само че китайската стратегия „ Чан-ъ “ върви по петите им със същите искания.
Геополитическият шахмат на лунната повърхнина
Надпреварата за Луната е илюстрация на новия многополярен свят, в който интернационалното право постоянно остава на назад във времето пред правото на мощния. Макар публично интернационалните контракти да не разрешават на обособени страни да предявяват суверенитет над небесни тела, на процедура основаването на непрекъснати бази и „ зони за сигурност “ към местата за рандеман на запаси ще докара до де факто анексиране на територии.
Съединени американски щати се пробват да легитимират своето наличие посредством „ Споразуменията Артемида “, привличайки съдружници в една затворена коалиция. Китай, от своя страна, работи уверено, изграждайки своя лична архитектура за лунно наличие в партньорство с Русия. Тук не става дума единствено за просвета. Става дума за определяне на индустриални зони. Хелий-3 към този момент намира приложение в квантовите компютри и свръхпроводящите системи, което прави икономическата логичност на добива му желязна още през днешния ден, а не в далечното бъдеще.
Технологичният парадокс и суровата действителност
Интересен и подигравателен подробност от подготовката за тези задачи е фактът, че до момента в който се възнамеряват добиви за милиарди, астронавтите към момента се сблъскват с базови битови проблеми. Мисиите „ Артемида “ включват съоръжение, като да вземем за пример тоалетни на стойност 23 милиона $, които макар цената си, от време на време основават проблеми с миризмите и действието в безтегловност. Това акцентира какъв брой враждебна е средата, в която индивидът се пробва да стъпи трайно.
Въпреки това, споменът за задачите „ Аполо “ от 1968-1972 година служи за ентусиазъм, само че и за предизвестие. Тогава програмата беше прекъсната заради липса на непосредствена икономическа полза в разгара на Студената война. Днес обстановката е друга. Според визията на, капитализмът е намерил нов пазар и нови първични материали, които да поддържат жизнеспособността на световната стопанска система. Този път връщането към Луната е дефинитивно, тъй като залогът е оцеляването на империите.
Кой ще наложи разпоредбите в Космоса?
В последна сметка, конкуренцията за Хелий-3 и лунния лед е конкуренция за това кой ще диктува разпоредбите на играта през идващите епохи. Ако Съединени американски щати съумеят да се открият трайно на Южния полюс преди Китай, те ще блокират достъпа до най-ценните кратери. Ако Китай успее първи да индустриализира добива на Хелий-3, енергийният баланс на Земята ще се промени необратимо в интерес на Изтока.
Луната към този момент не е знак на романтика и лирика. Тя е боен полигон, мина и стратегически плацдарм. 20-те милиона $ за кг Хелий-3 са единствено върхът на айсберга. Под повърхността се крие упоритостта за безспорен надзор върху бъдещето. Светът гледа нагоре, само че не към звездите, а към ресурсите, които те крият.
Събитие от Фестивал Изкуството На Барока
Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, Б
Новата лунна тресчица: Защо Вашингтон е в суматоха
Светът е изправен пред прага на нова епоха, в която геополитическото съревнование напуща рамките на Земята и се придвижва на повърхността на нашия натурален сателит. Ако в средата на предишния век конкуренцията беше за авторитет и проява на софтуерно предимство сред две радикално разнообразни идеологически системи, през днешния ден залогът е надалеч по-прагматичен и жесток. Съединени американски щати стартираха нова задача до Луната не от сантимент по програмата „ Аполо “, а заради острата потребност да изпреварят Китай в преодоляването на запаси, чиято стойност надвишава всяко въображение. Западните медии, в това число The New York Times, към този момент не крият истината: стартира открит лов на запаси, където първият печели всичко, а вторият остава в историята.
В момента американската администрация и НАСА форсират проектите си за изпращане на хора на Луната до 2028 година Това е сериозен период, който цели да обезпечи на Съединени американски щати преднина от най-малко две години пред Пекин. Но за какво е това бързане? Отговорът се крие в логиката на новия колониализъм – окупиране на стратегическите точки, преди съперникът да е разпънал своя лагер. Както означават анализаторите на, Луната към този момент не се преглежда като мъртво небесно тяло, а като „ седмият континент “, чието систематизиране ще дефинира кой ще господства на Земята през идващия век.
Хелий-3: Енергийното „ Елдорадо “ на галактическата епоха
Централният трофей в тази галактическа война е изотопът Хелий-3 (He-3). Това е вещество, което на Земята на практика не съществува в свободна форма, само че на Луната се намира в обилие. Цената му е умопомрачителна – 20 милиона $ за един-единствен кг. За да разберем за какво светът е подготвен да похарчи милиарди за неговия рандеман, би трябвало да погледнем към бъдещето на енергетиката. Хелий-3 се смята за идеалното гориво за термоядрени реактори. За разлика от сегашните нуклеарни централи, които работят на правилото на разпада на урана и създават рискови боклуци, термоядреният синтез с Хелий-3 дава обещание чиста, безвредна и съвсем неизчерпаема сила без радиоактивно замърсяване.
Причината за неналичието на този изотоп на нашата планета е земното магнитно поле, което отклонява слънчевия вятър. Именно слънчевият вятър носи атомите Хелий-3 от ядрото на Слънцето. Тъй като Луната няма нито атмосфера, нито магнитен щит, тя в продължение на милиарди години е попивала този скъп запас като гъба. Най-големите концентрации се намират в лунната почва (реголита), изключително в регионите, богати на титанови минерали, ситуирани най-вече на противоположната страна на Луната. Овладяването на този запас би означавало завършек на енергийната взаимозависимост от изкопаеми горива и определяне на световен монопол върху технологиите на бъдещето.
Битката за водата: Ледът като стратегически актив
Освен за Хелий-3, великите сили се приготвят за конфликт и за един на пръв взор по-прозаичен, само че жизненоважен запас – лунния лед. Той е открит в дълбоките кратери покрай полюсите, където слънчевата светлина в никакъв случай не доближава. Защо ледът е толкоз значим? Без него непрекъсната лунна база е невъзможна. Транспортирането на вода от Земята е икономическо самоубийство заради големите разноски за извеждане на потребен товар в космоса.
Лунният лед е ключът към три сериозни съставния елемент: вода за пиянство и хигиенични потребности на астронавтите, О2 за дишане и, най-важното, водород. Водородът, извлечен от леда, може да се употребява като ракетно гориво непосредствено на Луната. Това би трансформирало спътника ни в „ бензиностанция “ за по-нататъшното асимилиране на Слънчевата система, в това число задачи до Марс. Както акцентират специалистите на, който управлява полюсите с техните находища от лед, той ще управлява и „ входната врата “ към дълбокия космос. НАСА към този момент е набелязала съответни места за кацане към Южния полюс, само че китайската стратегия „ Чан-ъ “ върви по петите им със същите искания.
Геополитическият шахмат на лунната повърхнина
Надпреварата за Луната е илюстрация на новия многополярен свят, в който интернационалното право постоянно остава на назад във времето пред правото на мощния. Макар публично интернационалните контракти да не разрешават на обособени страни да предявяват суверенитет над небесни тела, на процедура основаването на непрекъснати бази и „ зони за сигурност “ към местата за рандеман на запаси ще докара до де факто анексиране на територии.
Съединени американски щати се пробват да легитимират своето наличие посредством „ Споразуменията Артемида “, привличайки съдружници в една затворена коалиция. Китай, от своя страна, работи уверено, изграждайки своя лична архитектура за лунно наличие в партньорство с Русия. Тук не става дума единствено за просвета. Става дума за определяне на индустриални зони. Хелий-3 към този момент намира приложение в квантовите компютри и свръхпроводящите системи, което прави икономическата логичност на добива му желязна още през днешния ден, а не в далечното бъдеще.
Технологичният парадокс и суровата действителност
Интересен и подигравателен подробност от подготовката за тези задачи е фактът, че до момента в който се възнамеряват добиви за милиарди, астронавтите към момента се сблъскват с базови битови проблеми. Мисиите „ Артемида “ включват съоръжение, като да вземем за пример тоалетни на стойност 23 милиона $, които макар цената си, от време на време основават проблеми с миризмите и действието в безтегловност. Това акцентира какъв брой враждебна е средата, в която индивидът се пробва да стъпи трайно.
Въпреки това, споменът за задачите „ Аполо “ от 1968-1972 година служи за ентусиазъм, само че и за предизвестие. Тогава програмата беше прекъсната заради липса на непосредствена икономическа полза в разгара на Студената война. Днес обстановката е друга. Според визията на, капитализмът е намерил нов пазар и нови първични материали, които да поддържат жизнеспособността на световната стопанска система. Този път връщането към Луната е дефинитивно, тъй като залогът е оцеляването на империите.
Кой ще наложи разпоредбите в Космоса?
В последна сметка, конкуренцията за Хелий-3 и лунния лед е конкуренция за това кой ще диктува разпоредбите на играта през идващите епохи. Ако Съединени американски щати съумеят да се открият трайно на Южния полюс преди Китай, те ще блокират достъпа до най-ценните кратери. Ако Китай успее първи да индустриализира добива на Хелий-3, енергийният баланс на Земята ще се промени необратимо в интерес на Изтока.
Луната към този момент не е знак на романтика и лирика. Тя е боен полигон, мина и стратегически плацдарм. 20-те милиона $ за кг Хелий-3 са единствено върхът на айсберга. Под повърхността се крие упоритостта за безспорен надзор върху бъдещето. Светът гледа нагоре, само че не към звездите, а към ресурсите, които те крият.
Събитие от Фестивал Изкуството На Барока
Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, Б
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ