…Има една притча за един обикновен човек. Става дума за

…Има една алегория за един елементарен човек. Става дума за портиера на обществения дом.

Най-зле платената работа, на която се гледало с най-лошо око в едно село, била службата на портиера в обществения дом… Но какво можел да стори индивидът?

Истината е, че той в никакъв случай не се бил учил да чете и написа, нямал друго занятие, нито поминък. И получил мястото, тъй като преди него татко му бил пазач на обществения дом, а преди този момент — бащата на татко му. Десетки години общественият дом се предавал от татковци на синове… Портиерската работа – също.

Един ден остарелият притежател починал и домът попаднал в ръцете на упорит, деятелен и деятелен юноша. Той решил да обнови бизнеса.
Ремонтирал стаите, а след това извикал личния състав да му даде нови указания.

На портиера споделил:

– От през днешния ден вие няма да стоите единствено на вратата, а ще подготвяте и седмичен отчет. В него ще отбелязвате какъв брой двойки идват всеки ден. На една от всеки пет двойки ще задавате въпроса по какъв начин са били обслужени и какво биха трансформирали в заведението. И един път седмично ще ми носите този отчет с отзивите, които вие подберете.

Мъжът се разтреперил. Не му липсвало предпочитание за работа, но…

– Ще се веселя да извърша заповедта ви, господине – промърморил той, – само че аз… не знам да чета и да пиша.

– О, какъв брой тъпо! Както разбирате, не мога да заплащам на различен да прави това, а не мога и да очаквам да се научите да пишете, затова…

– Но, господине, не можете да ме уволните. Цял живот съм правил това, като татко си и дядо си… – прекъснал го той.

– Вижте, разбирам ви, само че не мога да направя нищо за вас. Естествено ще ви дам обезщетение, т.е. известна сума, с цел да преживеете, до момента в който си намерите друга работа. Така че… скърбя. Желая ви шанс!

И просто се обърнал и си тръгнал.

Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова състояние. За пръв път в живота си се прибрал у дома като незает. Какво можел да стори?

Спомнил си, че когато в обществения дом се счупело някое легло или се изкривял крайник на долап, той правел дребни поправки с един чук и с пирони. Помислил си, че краткотрайно може да се занимава с това, до момента в който някой му предложи работа.
Започнал да търси нужните принадлежности из цялата къща, само че разкрил единствено някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект принадлежности и по тази причина решил да похарчи част от парите, които получил.

На ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, с цел да иде до най-близкото село и да си ги купи. „ Какво пък? “, помислил си. И тръгнал на път.

На връщане донесъл красива кутия с цялостен комплект принадлежности. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало – бил съседът.

– Исках да ви запитвам дали имате един чук да ми заемете.

– Ами имам, преди малко го купих, само че ми трябва… Останах без работа и…

– Добре, само че аз ще ви го върна на следващия ден рано сутринта.

– Може.

На другата заран съседът почукал на вратата, както бил заречен.

– Вижте, чукът още ми би трябвало. Защо не ми го продадете?

– Не мога, би трябвало ми за работа, пък и железарският магазин е на два дни път с муле.

– Да създадем договорка – рекъл съседът. – Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?

Така в действителност щял да има работа за четири дни. И приел. Като се върнал, различен комшия го чакал пред вратата на дома му.

– Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия другар?

– Да…

– Имам потребност от някои принадлежности. Готов съм да ви платя четирите дни път и дребна облага за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дни за покупки.

Бившият пазач отворил кутията с принадлежности и съседът му си избрал едни клещи, отвертка, чук и длето. Платил му и си отишъл.

… Не всеки разполага с четири дни за покупки, запомнил той. Щом е по този начин, несъмнено мнозина ще имат потребност той да пътува и да им носи принадлежности.

При идващото пътешестване решил да рискува да похарчи част от парите от компенсацията и да вземе повече принадлежности, в сравнение с е продал. Така щял да си спести от времето за пътешестване.

Слухът се разнесъл из махалата и доста съседи се отказали да вървят на покупки. Така станал продавач на принадлежности и един път седмично пътувал и купувал всичко, от което имали потребност клиентите му. Скоро схванал, че в случай че откри място, където да складира инструментите, може да си спести още пътувания и да завоюва повече пари. Затова наел едно помещение.

По-късно разширил входа на склада, а след няколко седмици направил витрина и по този начин помещението се трансформирало в първия железарски магазин в селото. Всички били удовлетворени и купували от магазина му. Вече не трябвало и да пътува, тъй като от прилежащото село му пращали поръчките – бил добър клиент. С времето всички купувачи от дребните отдалечени селца предпочели да пазарят от неговия железарски магазин и да си икономисват два дни път.

Един ден му пристигнало мислено, че неговият другар, стругарят, можел да създава главите на чуковете. А по-късно… за какво не? – и другите типове клещи и длета. После пристигнал ред на пироните и болтовете…

За да не стане доста дълга приказката, ще ти кажа, че за 10 години този човек, с помощта на честността и на труда си, се трансформирал в производител на принадлежности и милионер. И най-после станал най-големият бизнесмен в региона. Толкова се замогнал, че един ден по случай началото на образователната година решил да подари на своето село цяло учебно заведение. Освен четмо и писмо, там щели да преподават изкуство и най-търсените по това време занаяти.

Губернаторът и кметът устроили огромен празник за откриването на учебното заведение и публична вечеря в чест на донора. Накрая кметът му връчил ключа на селото, а губернаторът го прегърнал и му рекъл:

– С огромна признателност и горделивост ви молим да ни окажете достойнството да положите подписа си на първата страница в формалната книга на новото учебно заведение.

– Това е чест за мен – отвърнал мъжът. – Мисля, че с най-голямо наслаждение бих се подписал, само че аз не мога да чета и да пиша. Неграмотен съм.

– Вие? – рекъл губернаторът, който не можел да повярва. – Вие не можете да четете и да пишете? И построихте цяла индустриална империя, без да знаете да четете и пишете? Изумен съм. И се запитвам какво ли бихте създали, в случай че бяхте образован.

– Ще ви отговоря – рекъл умерено мъжът. – Ако можех да чета и да пиша… щях да съм пазач в обществения дом!

Автор: Хорхе Букай,

“Портиерът на обществения дом ”, из “Нека ти опиша ”