Развенчаха един от най-упоритите митове за хляба
През последните години хлябът се трансформира в един от най-противоречивите артикули в човешкото меню. Нисковъглехидратните режими, стилните диети и опасенията към глутена накараха мнозина да го изключат изцяло от храненето си. Но в действителност ли хлябът е толкоз нездравословен, колкото постоянно се твърди?
Според диетолози и експерти по хранене отговорът е надалеч по-сложен. Проблемът не е в самия самун, а в неговия тип, състав и количеството, което консумираме.
Не всеки самун е идентичен
Една от най-често срещаните неточности е всички типове самун да бъдат поставяни под общ знаменател. Белият самун, пълнозърнестият, ръженият, квасният и покълналият самун имат друг хранителен профил и друго влияние върху организма.
Пълнозърнестите артикули резервират триците и зародиша на зърното, което значи повече фибри, витамини и минерали. Благодарение на по-високото наличие на фибри те подкрепят по-продължителното възприятие за задоволеност и водят до по-бавно повишаване на кръвната захар.
Според специалистите точно пълнозърнестият самун е измежду най-хубавите разновидности за множеството хора. Особено ценени са хлябовете от покълнали зърна и тези, приготвени с естествена ферментация и мая.
Защо хлябът получи неприятна известност
Част от отрицателния имидж на хляба идва от обстоятелството, че доста индустриално създадени артикули съдържат добавени захари, подобрители, емулгатори и други съставки, които ги вършат по-скоро ултрапреработени храни. Това обаче не значи, че всеки самун е нездравословен.
Специалистите акцентират, че постоянно хората упрекват хляба за проблеми, които в действителност са свързани с цялостния хранителен режим. Ако към няколко филии бял самун се прибавят салами, сладки питиета и мощно модифицирани храни, резултатът върху здравето няма по какъв начин да бъде позитивен.
А какво да кажем за глутена?
Много хора считат, че безглутеновият самун автоматизирано е по-здравословен. Диетолозите обаче предизвестяват, че това не е правилно за множеството хора.
Безглутеновите артикули са жизненоважни за страдащите от цьолиакия или потвърдена глутенова сензитивност. За останалите обаче те не всеки път са по-добър избор. Някои безглутенови хлябове съдържат повече захар, сол и модифицирани нишестета от обичайните разновидности.
Влиянието върху кръвната захар
Една от главните аргументи хлябът да бъде избягван е страхът от повишаване на кръвната захар. Специалистите удостоверяват, че рафинираните въглехидрати могат да провокират по-бързи съмнения в равнищата на глюкозата. Това обаче зависи от типа на хляба.
Пълнозърнестите и квасните хлябове нормално имат по-нисък гликемичен показател и се усвояват по-бавно. Освен това комбинацията с белтъчини, зеленчуци и потребни мазнини може доста да понижи въздействието върху кръвната захар.
Как да разпознаем по-здравословния самун
Експертите предлагат потребителите да четат деликатно етикетите. Надписи като „ многозърнест “, „ селски “ или „ фитнес “ не постоянно значат, че продуктът е по-полезен.
При избора е добре:
първата съставна част да бъде пълнозърнесто брашно; наличието на фибри да е по-високо; добавената захар да е минимална; описът със съставките да бъде относително къс.Заключението на експертите
Все повече специалисти считат, че демонизирането на хляба е безпричинно. Той остава значим източник на въглехидрати, които обезпечават сила на организма, а при верен избор може да бъде част от уравновесен и здравословен хранителен режим.
В последна сметка въпросът не е дали да ядем самун, а какъв самун да избираме. Както при доста други храни, качеството и умереността се оказват надалеч по-важни от цялостния отвод.
