Мъдрият човек често се съмнява, неразумният е упорит и не се съмнява ♥ АМЕНХОТЕП IV
~§~
Мъдрият и невежата
Радостта от разбирането е богатство от Бога, и той дефинира всекиму неговата част, в размер задоволителен по негово убеждение.
Надарил ли е той теб с мъдрост? Просветил ли е той твоя разсъдък със познание на истината? Съобщи това на незнаещите, за тяхна просвета; заяви това на мъдрите за твое лично усъвършенствуване.
Истинската мъдрост е по-малко самонадеяна, в сравнение с безразсъдството. Мъдрият човек постоянно се съмнява и трансформира мнението си; неразумният е твърдоглав и не се съмнява: той знае всичко, с изключение на личното си незнание.
Гордостта на пустотата е отвратителна, а многословието е нелепост на неразумния; при все че част от мъдростта понася с самообладание техните глупости и да ги съжалява е неблагоразумие.
Все отново не се превъзнасяй в своето висше схващане, тъй като висшето човешко знание е единствено слепота и безсмислица.
Мъдрият човек усеща своето несъвършенство и по тази причина е всеки път скромен; на вятъра се труди той за своето лично утвърждение. Неразумният пък се любува на дребния бързей на своя личен разум и се възхищава от камъчетата, които той вижда на дъното: улавя ги, сочи ги за перли и се възхищава от утвържденията на сходните нему братя.
Той се хвали с достиженията в каузи, които нямат значение, а там, където е срамно да бъдеш профан, той няма разбиране.
Дори по пътя на мъдростта той се труди безразсъдно, и позор и отчаяние е премията на неговия труд.
Мъдрият човек развива своя разум със знание; развиването на изкуството е негова приятност, а тяхното приложение в живота го увенчава с чест.
И въпреки всичко най-голямото обучение той смята постигане на добродетелите, а предмет за проучване, през целия му живот, се явява науката на постигане щастието.
Из: „ Напътствия. Теб аз дарувам “, Аменхотеп IV, Изд. Хелиопол
Изображение: заглавно - Akhenaten and Nefertiti offering to the Aten. From the tomb of Panehsy in Amarna; commons.wikimedia.org
