Звучи абсурдно, но е факт, че при проведени три парламентарни

Звучи неуместно, само че е реалност, че при извършени три парламентарни вота за осем месеца, през тази седмица четири парламентарно показани партии ще стартират за първи път същински. В предходните два Народното събрание този развой бе неосъществим поради упорития отвод на " ИТН " да води естествен политически разговор.

Преговорният развой ще е същинско тестване за бъдещите сътрудници, като най-вече съмнения към този момент демонстрира " Демократична България ".

Борислав Сандов, съпредседател в оставка на " Зеленото придвижване " (част от ДБ) заяви в понеделник пред бТВ, че Демократична България обмисля дали да не се ангажира основно с парламентарна работа и да поддържа предстоящ съдружен кабинет на " Продължаваме промяната ", само че без да взе участие в него.

" Без съдружно съглашение няма да стане. Знаете, че имаме разлики с някои от партиите. Парцелирането на държавното управление няма да усъвършенства обстановката ",.

Той не посочи за разграничение с кои партии става дума, само че сигурно една от тях е Българска социалистическа партия. Още преди изборите Демократична България разгласи, че няма да договаря за държавно управление, в случай че то е с мандат на Българска социалистическа партия. В предходния парламент, когато последният мандат за сформиране на постоянен кабинет отиде при Българска социалистическа партия, депутатите от Демократична България отхвърлиха даже да отидат на протоколна среща с левицата.

Вероятно една от аргументите за кардиналното съмнение на Демократична България за присъединяване в кабинета на Политическа партия е, че така наречен градска десница има прекомерно горчив опит с обединенията през последните години.

През 2014 година " Реформаторският блок " влезе в коалиция с ГЕРБ, с цел да осъществя правосъдната промяна, само че усилието завърши пагубно единствено след една година. Реформата небрежно бе " опраскана " с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, което принуди ДСБ да напусне властта, а Христо Иванов – да подаде оставка като правосъден министър.

Въпреки това и до момента върху Иванов се лепи лъжливия етикет, че носи отговорност за неуспеха на непознатата правосъдна промяна, а за ДСБ – че носи част от виновността за неуспехите на кабинета " Борисов 2 ".

През юли т.г. " Демократична България " направи няколко срещи с Има Такъв Народ в изпитание " протестните партии " да се изградят единодушие за " държавно управление на смяната ". Опитът бе торпилиран изцяло от Слави Трифонов и неговите сценаристи, които желаеха Демократична България, ИБГНИ и Българска социалистическа партия да подпишат безусловно " празен чек " от името на своите един милион гласоподаватели.

Настояването на Христо Иванов, че Демократична България би трябвало да утвърждава министрите на Има Такъв Народ преди да ги поддържа в пленарна зала, бе схванато от хората на Слави като опит за подмолно кадруване.

В последна сметка Има Такъв Народ се зарина в кавги и се провали гръмко и с двете си проектоправителства, които щяха да " изчегъртват " Бойко Борисов.

Още преди разпускането на 46-ото Народно заседание, партията на Трифонов стартира да се срутва надолу, само че пък рейтингът на Демократична България потегли нагоре – знак, че протестно настроените гласоподавателите търсят друго надеждно политическо посланичество, което да се наеме разграждането на корупционния модел " Борисов ".

След това обаче на хоризонта изгря новата групировка " Продължаваме промяната ". Демократична България и ИБГНИ се пробваха да убедят двамата ѝ съоснователи и някогашни служебни министри Кирил Петков и Асен Василев за взаимно присъединяване на изборите, само че по този начин и не съумяха. За гласоподавателите беше ясно, че тези обединения гледат в една посока и имат общи цели, само че въпреки всичко трябваше да заложат на една. И множеството от тях избраха " Продължаваме промяната " – по редица аргументи, които дълго се дискутираха в последните дни, само че може би най-близо до истината е обяснението, че последователите на смяната направиха рационалния избор да дадат гласа си за онази партия, която съгласно тях има максимален късмет да направи смяната.

И по този начин се стигна до изборната нощ на 14 ноември, когато в първата си обществена изява Кирил Петков разгласи: " Бързата промяна на основния прокурор Иван Гешев и на ръководителя на КПКОНПИ Сотир Цацаров ще e първата и най-важна задача пред новото държавно управление, в случай че бъде реализирано съдружно съглашение за съставянето му. "

Практически това са цели, за които " Демократична България " от дълго време упорства и поради които бе подготвена да направи компромис даже с партията на Слави Трифонов.

В този подтекст звучи неуместно Демократична България да се обрече на самоизолация и да се ангажира единствено с парламентарна поддръжка за един предстоящ съдружен кабинет на Политическа партия.

Въпросите са няколко:

Ангажирането с министри значи, че всяка партия, участваща в кабинета, ще носи по-голяма отговорност за възможен негов крах. Бъдещата четворна коалиция наподобява ще бъде повече плод на компромиса и нуждата, което лимитира опциите за огромни промени – в случай че не са ясно контрактувани и написани в съдружното съглашение.

Една от двете съществени цели на Демократична България е правосъдната промяна, която ще бъде осъществена в Народното събрание, а не в държавното управление. От тази гледна точна е обикновено за Демократична България да се концентрира върху работата в Народното събрание, само че с една тематика няма по какъв начин да завърши присъединяване във властта.

Другите огромни обещания на Демократична България са електронното ръководство, модернизацията на администрацията и битката с корупцията. Успешната им реализация би била по-резултатна посредством присъединяване в изпълнителната власт.

Засега Демократична България демонстрира схващане, че най-важни са политиките и едвам по-късно би трябвало да се приказва за фрагментите в държавното управление. Предишното Народно заседание ясно сподели, че държанието и опциите на претендентите за министри могат да унищожат всяка опция за компромис. Но пък процедурата на договаряния, която ще предхожда подписването на детайлно съдружно съглашение, дава гаранции и за надеждността на хората, които ще влязат във властта.

" Демократична България " би трябвало да реши бързо с какъв мандат влиза в съдружните договаряния – дали желае подобаваща роля във властта с интензивно присъединяване в държавното управление или избира периферна роля, с цел да получи опция за бърза евакуация от властта при неуспех.

Следващ сложен въпрос пред Демократична България е отношението към Българска социалистическа партия. Ясно е, че за част от гласоподавателите на Демократична България сключването на каквото и да е съглашение с Българска социалистическа партия би било акт на изменничество. Дори в случай че Българска социалистическа партия поддържа заветните промени на Демократична България. Съобразяването с тези отзиви скоро може да изпрати Демократична България в монашеско уединение в селската къща на Лозан Панов или да ѝ завоюва съмнителното самопризнание на обединението ГЕРБ-СДС, че не се е коалирала с " комунистите ".

Четирите политически обединения, които ще влязат в съдружните договаряния би трябвало да са изцяло наясно какво желаят авансово, с цел да могат да създадат и обосновани взаимни отстъпки. Колебливостта може да донесе единствено подозрения и политически негативи, само че най-много чувство за безпорядък, които да минират бъдещото държавно управление.

И е добре да се помни, че ГЕРБ единствено чака нова опция да вкарва " ред в хаоса ", а Движение за права и свободи – " държавността ", зад която застана и завърналият се в политиката Делян Пеевски.