Кой как оценява НАТО?
Зорница ИЛИЕВА
Преди дни Лавров, външен министър на Русия, съобщи: " Не се интересуваме от мнението на НАТО ". Отговор на изявление на Блинкен, държавен секретар на Съединени американски щати. За първи път толкоз изрично и намерено. Допълнението е " не се интересувам от мнението на Столтенберг и няма да се беседва с него ". Пояснението е, че диалози, в случай че има, ще са със Съединени американски щати, които са " притежателят на НАТО ". Ден по-късно Земан, президент на Чехия и определян на Запад за " другар " на Москва и Пекин, не се поколеба да изиска оставката на Столтенберг, общоприет секретар на НАТО. Въпреки че той към този момент е в края на своя мандат и му следва да стане началник на Централната банка на Норвегия. В наше време какво друго, с изключение на банкер, след толкоз висока позиция в организация като алианса.
В същото време паниката към и в Украйна се трансформира от хибридни войни в опасения от преобразяване от нежелано от никого военно сблъскване в действителни дейности. Докато са единствено опасения, дипломатическите совалки ще продължат. Путин и Лавров не могат да се оплачат от искащи да беседват с тях. Блинкен, както наподобява, ще има преимущество. Очаква се нова среща с Лавров. Условието на Държавния департамент е " да няма съветска инвазия в Украйна ". Но Джо Байдън я допуска. Отново " тези дни ".
Известни са разминаванията освен сред републиканци и демократи в Съединени американски щати, само че и сред Белия дом и Държавния департамент. Не единствено в Москва има ястреби и склонни към възможни взаимни отстъпки политически дейци. Москва отхвърли присъединяване в Мюнхенската конференция и избра още веднъж да подсети за речта на Путин през 2007 година в Мюнхен, когато за първи път заприказва за нов международен ред и даде публичност на ползите на Русия в геополитиката. Но и до момента на Запад не могат да одобряват, че Русия е освен това от " мърмореща страна ", която е " бензиностанция с искания на страна " (думи на Джон Маккейн отпреди години).
Всъщност, за какво й е на Москва да слуша за следващ път в Мюнхен закани и слагане в ъгъла за наказване на непослушни възпитаници? Тя от дълго време е навлязла в зрелост, което все в миналото ще се разбере от целокупния Запад. И без това там някои по-прозорливи към този момент пишат, че Путин е постигнал 1:0, и то без нито един изстрелян патрон. Сигурно и по тази причина Дендиас, външен министър на Гърция, член на НАТО, при третата за две години среща с Лавров, споделя: " Гърция чува деликатно Вашите терзания ". Атина е безапелационна, че " всички ще загубим ". Никак не е инцидентно, че днешните гърци помнят опита на Византия и знаят по какъв начин да отстояват национални ползи. Друг въпрос е на кого и дали му харесва.
А по какъв начин е при комшиите?
У нас, да вземем за пример, някои побързаха да заявят, че " в България има сили, които де факто ни вадят от НАТО " и това не е нищо друго, с изключение на боязън да не се появи цепнатина в " единната позиция на алианса " във връзка с изразените мнения за събитията в Украйна и дислоцирането на военни сили на Съединени американски щати в България. Без да се има поради, че за Русия Украйна е въпрос на живот и гибел, както се споделя.
На този декор е любопитно по какъв начин някои в Анкара разсъждават във връзка с НАТО. Все отново Турция е с втората по величина войска в алианса. А и Ердоган не пропуща да повтаря, че " няма да напуснем НАТО ". Въпреки " другарските връзки " с Москва и вярата, че Путин ще склони да се срещне със Зеленски на турска територия при посредничеството на Ердоган. Това е упоритостта на турския президент. Причините са понятни и не са единствено вътрешнополитически. Положението с икономико-финансовата обстановка в страната не е розово. А покупателната дарба на популацията, а оттова и доверието в Ердоган, спада.
Но не може Анкара да остане отвън дейните интернационалните совалки сред Москва и Запада. Има завладяващи заглавия в турски медии, които варират от " История на враждебността на НАТО към Турция " и минават през " Щетите, които НАТО е предизвикало на Турция ". Отделно са оповестени описи на осъществени от НАТО през годините военни преврати по целия свят и даже за броя преврати и провокации в Турция.
Все отново тези дни Турция означи 70 години участие в алианса. Нормално е да се вършат равносметки. Мненията са разнопосочни. Политическите оценки са от " Осанна! " до " Разни го! ". Но е реалност, че се дава публичност на разнообразни мнения и се води разговор.
Разбира се, че публично водещи са слова с приветствия в чест на 70-годишнината. Но припомнянето по години какви събития са се случили при дейното присъединяване на НАТО на територията на Турция заслужава повече от внимание. Защото кой, с изключение на специалистите, помни, че през 1952 година Турция изоставя правилото " да не се занимава с военно съдействие с империалистическите страни ", което е от епохата на Ататюрк. Започната е интензивна неприязън към Съюз на съветските социалистически републики, който е " създател на тежката промишленост на страната " и е с " принос във войната за самостоятелност на Анкара ". През 1990 година стартира случката в Ирак и онази Коалиция на искащите, която през 1993 година разделя Ирак на три елементи, а страната е срината. Според турски изявления такива цели е имало и за Сирия, само че " Турция с трите си военни интервенции предотврати този сюжет ".
Няма по какъв начин да не се подчертае водещата роля на Анкара в сирийските събития. А те постоянно са свързани с нестихващата поддръжка на Съединени американски щати за сирийските кюрди и ПКК, които и през днешния ден Анкара счита за изключително рискови за териториалната целокупност на страната и единството на турското население. Според турските наблюдаващи до 1999 година в борбите с ПКК в Югоизточна Турция са били убити над 33 хиляди души, а ПКК е била подкрепяна финансово (и не само) от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Странно е, само че през днешния ден някои настояват, че интервенциите " Ергенекон " и арестите на стотици висши офицери от турската войска през 2008 година са били проведени от Съединени американски щати, и то посредством организации като ФЕТО. Именно ФЕТО под водачеството на Фетуллах Гюлен се упреква и като уредник на така наречен опит за прелом през 2016 година Съединени американски щати и досега нямат предпочитание да върнат Гюлен, каквото е настояването на Анкара. Свалянето на съветския аероплан Су-24 през 2015 година по границата на Турция със Сирия също се приписва на Съединени американски щати, както и организацията на убийството на съветския дипломат Андрей Карлов през 2016 година в Анкара. Целта била заледяване на връзките сред Турция и Русия.
Прагматизъм на първо място
Така разказано, участието на Турция в НАТО основава в действителност чувство, че " сметката за приключението в НАТО беше тежка ". Но това не е публично мнение на ръководещите в Анкара. Независимо, че и при така наречен Източно-Средиземноморска рецесия де факто Съединени американски щати и Франция най-много заеха страната на Гърция и това бе посочено като следващия спор в границите на алианса. А закупуването от Турция на съветските ракетни системи С-400 пък породи подозрения, че " Анкара не е многообещаващ член на НАТО ".
Търканията са налице. Като във всяко семейство. Но до овакантяване на организацията няма по какъв начин да се стигне. Ще се наруши оня баланс, който Ердоган следва в цялата си външна политика. Баланс, който съгласно него му обезпечава " самостоятелна и суверенна турска външна политика ". Без да се изпуска фактът, че " в централата на НАТО по стените е имало окачени карти на разграничена Турция ". Фейк вест или истина? В днешно време мъчно се отсяват внушения и операции. Важното е да не се загърбват национални ползи. А в Турция това стои по-високо даже от нежеланото състояние с цени, безработица, банкрути и всеобщо неодобрение от икономическата обстановка.
Дали на Ердоган ще му помогне предлаганото намаление на изборния предел от 10 на 7% за влизане в Меджлиса? Това ще е от изгода най-много на съдружния му сътрудник от извънредно дясната националистическа Партия на националистическото деяние (ПНД) с водач Бахчели. Редовните избори са през 2023 година А сега ПНД е с 11,1% поддръжка. Поне това пишат в " Блумбърг ". Пишат го във време, когато Ердоган пътува до ОАЕ, след това ще посети Саудитска Арабия и в това време прави опит да усъвършенства връзките с Египет и Израел.
В Анкара чакат израелският президент Херцог да им гостува скоро. Отбелязват, че Тел Авив е поканил до 200 хиляди украински евреи да се преселят в Израел, в случай че имат предпочитание или събитията го постановат.
Иначе Израел и страните от Близкия изток са извънредно деликатни за протичащото се сред Русия, Китай и Запада. Прагматична политика, която разрешава да изградят още веднъж естествени връзки между тях и да не се поддават доста, доста на непознати внушения и вмешателства. В това отношение Турция е сладкодумен образец. Въпрос на умеене и положително стичане на условия. Опитът учи. Ако има кой да го учи.
Преди дни Лавров, външен министър на Русия, съобщи: " Не се интересуваме от мнението на НАТО ". Отговор на изявление на Блинкен, държавен секретар на Съединени американски щати. За първи път толкоз изрично и намерено. Допълнението е " не се интересувам от мнението на Столтенберг и няма да се беседва с него ". Пояснението е, че диалози, в случай че има, ще са със Съединени американски щати, които са " притежателят на НАТО ". Ден по-късно Земан, президент на Чехия и определян на Запад за " другар " на Москва и Пекин, не се поколеба да изиска оставката на Столтенберг, общоприет секретар на НАТО. Въпреки че той към този момент е в края на своя мандат и му следва да стане началник на Централната банка на Норвегия. В наше време какво друго, с изключение на банкер, след толкоз висока позиция в организация като алианса.
В същото време паниката към и в Украйна се трансформира от хибридни войни в опасения от преобразяване от нежелано от никого военно сблъскване в действителни дейности. Докато са единствено опасения, дипломатическите совалки ще продължат. Путин и Лавров не могат да се оплачат от искащи да беседват с тях. Блинкен, както наподобява, ще има преимущество. Очаква се нова среща с Лавров. Условието на Държавния департамент е " да няма съветска инвазия в Украйна ". Но Джо Байдън я допуска. Отново " тези дни ".
Известни са разминаванията освен сред републиканци и демократи в Съединени американски щати, само че и сред Белия дом и Държавния департамент. Не единствено в Москва има ястреби и склонни към възможни взаимни отстъпки политически дейци. Москва отхвърли присъединяване в Мюнхенската конференция и избра още веднъж да подсети за речта на Путин през 2007 година в Мюнхен, когато за първи път заприказва за нов международен ред и даде публичност на ползите на Русия в геополитиката. Но и до момента на Запад не могат да одобряват, че Русия е освен това от " мърмореща страна ", която е " бензиностанция с искания на страна " (думи на Джон Маккейн отпреди години).
Всъщност, за какво й е на Москва да слуша за следващ път в Мюнхен закани и слагане в ъгъла за наказване на непослушни възпитаници? Тя от дълго време е навлязла в зрелост, което все в миналото ще се разбере от целокупния Запад. И без това там някои по-прозорливи към този момент пишат, че Путин е постигнал 1:0, и то без нито един изстрелян патрон. Сигурно и по тази причина Дендиас, външен министър на Гърция, член на НАТО, при третата за две години среща с Лавров, споделя: " Гърция чува деликатно Вашите терзания ". Атина е безапелационна, че " всички ще загубим ". Никак не е инцидентно, че днешните гърци помнят опита на Византия и знаят по какъв начин да отстояват национални ползи. Друг въпрос е на кого и дали му харесва.
А по какъв начин е при комшиите?
У нас, да вземем за пример, някои побързаха да заявят, че " в България има сили, които де факто ни вадят от НАТО " и това не е нищо друго, с изключение на боязън да не се появи цепнатина в " единната позиция на алианса " във връзка с изразените мнения за събитията в Украйна и дислоцирането на военни сили на Съединени американски щати в България. Без да се има поради, че за Русия Украйна е въпрос на живот и гибел, както се споделя.
На този декор е любопитно по какъв начин някои в Анкара разсъждават във връзка с НАТО. Все отново Турция е с втората по величина войска в алианса. А и Ердоган не пропуща да повтаря, че " няма да напуснем НАТО ". Въпреки " другарските връзки " с Москва и вярата, че Путин ще склони да се срещне със Зеленски на турска територия при посредничеството на Ердоган. Това е упоритостта на турския президент. Причините са понятни и не са единствено вътрешнополитически. Положението с икономико-финансовата обстановка в страната не е розово. А покупателната дарба на популацията, а оттова и доверието в Ердоган, спада.
Но не може Анкара да остане отвън дейните интернационалните совалки сред Москва и Запада. Има завладяващи заглавия в турски медии, които варират от " История на враждебността на НАТО към Турция " и минават през " Щетите, които НАТО е предизвикало на Турция ". Отделно са оповестени описи на осъществени от НАТО през годините военни преврати по целия свят и даже за броя преврати и провокации в Турция.
Все отново тези дни Турция означи 70 години участие в алианса. Нормално е да се вършат равносметки. Мненията са разнопосочни. Политическите оценки са от " Осанна! " до " Разни го! ". Но е реалност, че се дава публичност на разнообразни мнения и се води разговор.
Разбира се, че публично водещи са слова с приветствия в чест на 70-годишнината. Но припомнянето по години какви събития са се случили при дейното присъединяване на НАТО на територията на Турция заслужава повече от внимание. Защото кой, с изключение на специалистите, помни, че през 1952 година Турция изоставя правилото " да не се занимава с военно съдействие с империалистическите страни ", което е от епохата на Ататюрк. Започната е интензивна неприязън към Съюз на съветските социалистически републики, който е " създател на тежката промишленост на страната " и е с " принос във войната за самостоятелност на Анкара ". През 1990 година стартира случката в Ирак и онази Коалиция на искащите, която през 1993 година разделя Ирак на три елементи, а страната е срината. Според турски изявления такива цели е имало и за Сирия, само че " Турция с трите си военни интервенции предотврати този сюжет ".
Няма по какъв начин да не се подчертае водещата роля на Анкара в сирийските събития. А те постоянно са свързани с нестихващата поддръжка на Съединени американски щати за сирийските кюрди и ПКК, които и през днешния ден Анкара счита за изключително рискови за териториалната целокупност на страната и единството на турското население. Според турските наблюдаващи до 1999 година в борбите с ПКК в Югоизточна Турция са били убити над 33 хиляди души, а ПКК е била подкрепяна финансово (и не само) от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Странно е, само че през днешния ден някои настояват, че интервенциите " Ергенекон " и арестите на стотици висши офицери от турската войска през 2008 година са били проведени от Съединени американски щати, и то посредством организации като ФЕТО. Именно ФЕТО под водачеството на Фетуллах Гюлен се упреква и като уредник на така наречен опит за прелом през 2016 година Съединени американски щати и досега нямат предпочитание да върнат Гюлен, каквото е настояването на Анкара. Свалянето на съветския аероплан Су-24 през 2015 година по границата на Турция със Сирия също се приписва на Съединени американски щати, както и организацията на убийството на съветския дипломат Андрей Карлов през 2016 година в Анкара. Целта била заледяване на връзките сред Турция и Русия.
Прагматизъм на първо място
Така разказано, участието на Турция в НАТО основава в действителност чувство, че " сметката за приключението в НАТО беше тежка ". Но това не е публично мнение на ръководещите в Анкара. Независимо, че и при така наречен Източно-Средиземноморска рецесия де факто Съединени американски щати и Франция най-много заеха страната на Гърция и това бе посочено като следващия спор в границите на алианса. А закупуването от Турция на съветските ракетни системи С-400 пък породи подозрения, че " Анкара не е многообещаващ член на НАТО ".
Търканията са налице. Като във всяко семейство. Но до овакантяване на организацията няма по какъв начин да се стигне. Ще се наруши оня баланс, който Ердоган следва в цялата си външна политика. Баланс, който съгласно него му обезпечава " самостоятелна и суверенна турска външна политика ". Без да се изпуска фактът, че " в централата на НАТО по стените е имало окачени карти на разграничена Турция ". Фейк вест или истина? В днешно време мъчно се отсяват внушения и операции. Важното е да не се загърбват национални ползи. А в Турция това стои по-високо даже от нежеланото състояние с цени, безработица, банкрути и всеобщо неодобрение от икономическата обстановка.
Дали на Ердоган ще му помогне предлаганото намаление на изборния предел от 10 на 7% за влизане в Меджлиса? Това ще е от изгода най-много на съдружния му сътрудник от извънредно дясната националистическа Партия на националистическото деяние (ПНД) с водач Бахчели. Редовните избори са през 2023 година А сега ПНД е с 11,1% поддръжка. Поне това пишат в " Блумбърг ". Пишат го във време, когато Ердоган пътува до ОАЕ, след това ще посети Саудитска Арабия и в това време прави опит да усъвършенства връзките с Египет и Израел.
В Анкара чакат израелският президент Херцог да им гостува скоро. Отбелязват, че Тел Авив е поканил до 200 хиляди украински евреи да се преселят в Израел, в случай че имат предпочитание или събитията го постановат.
Иначе Израел и страните от Близкия изток са извънредно деликатни за протичащото се сред Русия, Китай и Запада. Прагматична политика, която разрешава да изградят още веднъж естествени връзки между тях и да не се поддават доста, доста на непознати внушения и вмешателства. В това отношение Турция е сладкодумен образец. Въпрос на умеене и положително стичане на условия. Опитът учи. Ако има кой да го учи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ