Туризмът на Алеко Константинов включва неизменно богати трапези на теферич
Знайно е, че в облеклата и квартирата на към този момент мъртвия Алеко съумяват да се намерят едвам 120 лева и 52 стотинки, с които едва-едва се покриват задълженията му за храната в гостилница “Средна гора ” и наемът за жилището. Алеко като дребен не е пускан нито да играе на улицата “с всякакви гуреливи свищовлийчета ”, нито да учи с другите, той получава образованието си с частни учители в огромната двукатна къща, която, съгласно съвременниците, приличала на замък. Но тогавашното момче, отгледано в заможно семейство с благоприятни условия и искания, приключва живота си в непозната къща, с два ката облекла и износен куфар с няколко юридически книги вътре. Неговата пристрастеност към пътувания и компании е значително обяснима, като се има поради, че самият той не се дами, а откакто дава бащината си къща на сестра си Веселина, сякаш не желае и да мисли за личен покрив над главата си. Това не му пречи да мечтае за околосветско пътешестване.
Знае се още, че юридическата кариера на Алеко Константинов не е блестяща, той постоянно остава без работа или поема клиенти, които “забравят” да платят, за други пък се постанова самичък да се бръкне в джоба си за таксите най-малко, тъй като клиентите му са по-бедни и от него.
Неговата горделивост и навикът му да е шеговит и язвителен, неговото неведнъж пренебрежително държание
на човек високообразован и от “сой”, както и недвусмислената му позиция в политиката му основават съперници, които вършат всичко допустимо да го препънат в професионалната му кариера. Стига се до такава степен, че когато желае да се отдаде на адвокатска процедура, враговете му употребяват опцията да го унижат - чиновническата администрация му желае уверение, че знае да чете и да написа, плюс документ, че е пълновръстен...
На Черни връх! Алеко е на камъка вдясно.
Но с какви средства Алеко Константинов пътува до Прага, до Париж, до Съединени американски щати? Тук би трябвало да отворим една скоба и да напомним, че подобен, какъвто е бил тогава - приказлив, проницателен, забавен за другарство, пък на всичкото от горната страна красавец, той се харесвал еднообразно и на дамите, и на мъжете. И до момента в който дамите, кой знае за какво, били внимателно дистанцирани от близкото му обграждане, то приятелите му от кръга “Весела България”, основно някогашни състуденти, са му били непрекъснато и събеседници, и сътрапезници, и съучастници във всяка негова хрумка. Нерядко те напускали София, натоварени с хранителни запаси, и прекарвали дни наред на някоя поляна измежду гората, където освен хубаво хапвали и пийвали, само че и на воля пеели съветски романси. Във “Весела България” Алеко Константинов се сближава с Филарет Голованов, малорусин, който работи в Министерството на вътрешните работи. Така си допаднали, че ден не можели един без различен. Е, този по този начин правилен другар на Алеко финансира неговите пътувания и го съпровожда и в Прага, и в Чикаго. Алеко Константинов
замисля и различен величествен план - да обиколи пешком земното кълбо
Дори написа по този мотив писмо на френския странник Галиес. Разбират се с французина по този начин - да мине през София и да вземе нашия екскурзиант, след което да продължат по-нататък. Ентусиазиран, Алеко си купува подобаващи облекла, обувки, написа наследството си... След което идва непредвидена и грозна новина: Галиес е поставил завършек на живота си, депресиран от финансови проблеми. Въпреки неприятното предвещание Алеко продължава да мечтае за това странствуване, до момента в който негов прочут не го “светва”, че в случай че мине границата на Турската империя, го чака арест и бесилка, защото е в състава на Върховния Македонски комитет.
Но самостоятелните разходки и екскурзии не са по този начин сладки за самотника, който обича шум и смях край себе си, обича да е в центъра на вниманието. Ей по този начин се стига до 22 август 1895 година, когато Алеко и приятелите му измислят общоизвестната покана, с която
приканват софиянци да отидат на Черни връх, с цел да основат “един клуб на българските туристи”
Отпечатана е във в. “Знаме” и в нея има подробни инструкции - от кое място да се мине, по какъв начин да се облече екскурзиантът, какво да носи за храна, какви водачи да откри... Големият ден е 27 август. За голяма изненада и екстаз на Алеко Константинов идват 300 души - служители, студенти, учители, печатари, търговци, юристи, офицери, аптекари, лекари, кафеджии, кръчмари и прошенописци... Да, и Иван Вазов е там, въпреки че той не е обичал всеобщите събития, тълпите, врявата. Заради неприятното време клубът се учредява по-късно, на 2 септември, в бирената фабрика на Прошек. Гласуват правилник, в който става дума освен за членския импорт, само че даже и за изработването на специфична униформа... За ръководител е определен Иван Вазов, тъй като “ако той е отпред - споделя Алеко, - каквото желаяме от властта, нему не ще бъде отказано...”
Тук му е мястото да уточним, че туризмът, по този начин както го вижда и го практикува Алеко Константинов, а и неговите другари, не е тъкмо това, което знаем и вършим през днешния ден.
Компаниите едно време тръгвали облечени съвсем както си вървят по софийските улици -
с меките шапки, с костюмите и вратовръзките, с бастунчетата за изискан... Местен селяндур, водещ кон или муле, ги придружавал и изкачвал багажа, в който имало всичко за една гуляйджийска компания - от шишовете за печеното до билниците с вино и торбите с свеж зеленчук за салатите. Разполагали се нормално до някой планински извор, застилали комфортно постелки, запалвали огън, изваждали кой китара, кой хармоника...
Последна фотография в деня на убийството му
Емоционалното послание на Щастливеца в поканата към софиянци да се изкачат на Черни връх има край, който звучи и през днешния ден с цялата мощ на писателската заложба и с цялата любов към България:
“Братя, напуснете в точния момент вашата жадност за злато, вашата жадност за власт, вашето суетно влечение за състезание, вашето ядовито перо, напуснете меките постилки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте най-малко за малко време едно същинско чисто удоволствие и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-уравновесени, по-жизнерадостни”.
За страдание, две години по-късно писателят бива погубен от изстрел,
предвиден за Михаил Такев, юрист и народен представител от Демократическата партия, с който, съвсем инцидентно, пътуват в един файтон за Пазарджик. И въпреки че, повярвали в апела на Щастливеца, българите все по-често се качват в планините, с цел да изпитат приятност, да не помнят пристрастености и паники, като цяло народът ни към момента не е нито по-здрав, нито по-добър, нито по-жизнерадостен. За страдание.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Знае се още, че юридическата кариера на Алеко Константинов не е блестяща, той постоянно остава без работа или поема клиенти, които “забравят” да платят, за други пък се постанова самичък да се бръкне в джоба си за таксите най-малко, тъй като клиентите му са по-бедни и от него.
Неговата горделивост и навикът му да е шеговит и язвителен, неговото неведнъж пренебрежително държание
на човек високообразован и от “сой”, както и недвусмислената му позиция в политиката му основават съперници, които вършат всичко допустимо да го препънат в професионалната му кариера. Стига се до такава степен, че когато желае да се отдаде на адвокатска процедура, враговете му употребяват опцията да го унижат - чиновническата администрация му желае уверение, че знае да чете и да написа, плюс документ, че е пълновръстен...
На Черни връх! Алеко е на камъка вдясно.
Но с какви средства Алеко Константинов пътува до Прага, до Париж, до Съединени американски щати? Тук би трябвало да отворим една скоба и да напомним, че подобен, какъвто е бил тогава - приказлив, проницателен, забавен за другарство, пък на всичкото от горната страна красавец, той се харесвал еднообразно и на дамите, и на мъжете. И до момента в който дамите, кой знае за какво, били внимателно дистанцирани от близкото му обграждане, то приятелите му от кръга “Весела България”, основно някогашни състуденти, са му били непрекъснато и събеседници, и сътрапезници, и съучастници във всяка негова хрумка. Нерядко те напускали София, натоварени с хранителни запаси, и прекарвали дни наред на някоя поляна измежду гората, където освен хубаво хапвали и пийвали, само че и на воля пеели съветски романси. Във “Весела България” Алеко Константинов се сближава с Филарет Голованов, малорусин, който работи в Министерството на вътрешните работи. Така си допаднали, че ден не можели един без различен. Е, този по този начин правилен другар на Алеко финансира неговите пътувания и го съпровожда и в Прага, и в Чикаго. Алеко Константинов
замисля и различен величествен план - да обиколи пешком земното кълбо
Дори написа по този мотив писмо на френския странник Галиес. Разбират се с французина по този начин - да мине през София и да вземе нашия екскурзиант, след което да продължат по-нататък. Ентусиазиран, Алеко си купува подобаващи облекла, обувки, написа наследството си... След което идва непредвидена и грозна новина: Галиес е поставил завършек на живота си, депресиран от финансови проблеми. Въпреки неприятното предвещание Алеко продължава да мечтае за това странствуване, до момента в който негов прочут не го “светва”, че в случай че мине границата на Турската империя, го чака арест и бесилка, защото е в състава на Върховния Македонски комитет.
Но самостоятелните разходки и екскурзии не са по този начин сладки за самотника, който обича шум и смях край себе си, обича да е в центъра на вниманието. Ей по този начин се стига до 22 август 1895 година, когато Алеко и приятелите му измислят общоизвестната покана, с която
приканват софиянци да отидат на Черни връх, с цел да основат “един клуб на българските туристи”
Отпечатана е във в. “Знаме” и в нея има подробни инструкции - от кое място да се мине, по какъв начин да се облече екскурзиантът, какво да носи за храна, какви водачи да откри... Големият ден е 27 август. За голяма изненада и екстаз на Алеко Константинов идват 300 души - служители, студенти, учители, печатари, търговци, юристи, офицери, аптекари, лекари, кафеджии, кръчмари и прошенописци... Да, и Иван Вазов е там, въпреки че той не е обичал всеобщите събития, тълпите, врявата. Заради неприятното време клубът се учредява по-късно, на 2 септември, в бирената фабрика на Прошек. Гласуват правилник, в който става дума освен за членския импорт, само че даже и за изработването на специфична униформа... За ръководител е определен Иван Вазов, тъй като “ако той е отпред - споделя Алеко, - каквото желаяме от властта, нему не ще бъде отказано...”
Тук му е мястото да уточним, че туризмът, по този начин както го вижда и го практикува Алеко Константинов, а и неговите другари, не е тъкмо това, което знаем и вършим през днешния ден.
Компаниите едно време тръгвали облечени съвсем както си вървят по софийските улици -
с меките шапки, с костюмите и вратовръзките, с бастунчетата за изискан... Местен селяндур, водещ кон или муле, ги придружавал и изкачвал багажа, в който имало всичко за една гуляйджийска компания - от шишовете за печеното до билниците с вино и торбите с свеж зеленчук за салатите. Разполагали се нормално до някой планински извор, застилали комфортно постелки, запалвали огън, изваждали кой китара, кой хармоника...
Последна фотография в деня на убийството му
Емоционалното послание на Щастливеца в поканата към софиянци да се изкачат на Черни връх има край, който звучи и през днешния ден с цялата мощ на писателската заложба и с цялата любов към България:
“Братя, напуснете в точния момент вашата жадност за злато, вашата жадност за власт, вашето суетно влечение за състезание, вашето ядовито перо, напуснете меките постилки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте най-малко за малко време едно същинско чисто удоволствие и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-уравновесени, по-жизнерадостни”.
За страдание, две години по-късно писателят бива погубен от изстрел,
предвиден за Михаил Такев, юрист и народен представител от Демократическата партия, с който, съвсем инцидентно, пътуват в един файтон за Пазарджик. И въпреки че, повярвали в апела на Щастливеца, българите все по-често се качват в планините, с цел да изпитат приятност, да не помнят пристрастености и паники, като цяло народът ни към момента не е нито по-здрав, нито по-добър, нито по-жизнерадостен. За страдание.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ