Актьорът Стефан Мавродиев на 74 г.: Жените? Слава богу, не мога да се оплача. Около мене има само красавици!
Роден е на 29 декември 1943 година във Варна. Стефан Мавродиев приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1967 година в класа на Методи Андонов. Носител е на премия “Аскеер 2015 ” за поддържаща мъжка роля, както и на премията “Икар 2012 ” за поддържаща мъжка роля. Както и на премията “Икар ” на Съюза на артистите в България “за извънреден креативен принос ”, 2014. Спектаклите, които е режисирал на сцената на Младежкия спектакъл, са: “Полиция”, “Емигранти”, “Вуйчо Ваньо” и “Иванов”. С над 60 функции в киното. Сред филмите, в които е взел участие, са: “24 часа дъжд”, “Мера съгласно мера”, “Козият рог”, “Зона В-2”, “Петък вечер”, “Щурец в ухото”, “Птици и хрътки” и доста други.
- Познавате триумфа във всичките му форми. Така ли е през днешния ден?
- Не знам тъкмо. Все отново публиката дава отговор правилно на моите показа, когато върша нещо. Ето в този момент преговарям една пиеса, която би трябвало да излезе някъде към 7-8 януари на сцената на спектакъл “Възраждане”. Това е известната пиеса “12 ядосани мъже”, обаче в нея ще има този път и дами и заглавието ще бъде леко променено. В Младежкия спектакъл си не преставам, както нормално, животът си върви, както при всички.
- Каква е атмосферата в Младежкия спектакъл, с шефа Влади Люцканов сте си остарели другари?
- Да, да. Добра е атмосферата, работим, работи се крепко. А когато не се работи, атмосферата е... деликатна. В последно време не мога да обмислям върху тия неща, няма за какво. Най-важното е финансовото положение на нашия спектакъл, решителен фактор се оказва. Системата на търговски сдружения завладя България, което на мен не ми харесва. Но ще обобщя, че това са рисковете на специалността и на нашето време.
- За нашето европредседателство какво мислите, ще успеем ли да имаме някаква изгода?
- Нямам никаква визия какво значи изгода. Истината е, че страната може да утвърди едно по-добро отношение към себе си, което да е стъпило на действителни обстоятелства от живота на нашето общество. Ако имаме изгода, то би трябвало да идва от задължението да се държим по този начин, че да вдъхваме внимание и почитание. И това не би трябвало да бъде обвързване единствено за тези идни 6 месеца. А да се трансформира в жанр на живот. Защото считам, че рефлексите на гяурската маса за оцеляване са непокътнати и в червата ни. Не съм песимист обаче, само че и не мога да си затварям очите.
- Не сте бунтовник, а постоянно сте на страната на неуместните. Защо по този начин все се получава?
- Това е естествено. За мен тези, които са комфортни, незабавно се възползват от високите постове, а това е най-голямата неточност. Гяволък. А ние, другите, сме простаците... Аз в никакъв случай не съм имал такива цели, би било тъпо за мене. Ето, едно събитие доста ме възмути - събарянето на монумента “1300 години България” на Валентин Старчев. Не разбирам логиката за войната на паметниците у нас.
- Какво ви е отношението към празниците, май предпочитате делниците, или...?
- Като има празник, аз не знам какво да върша. Трябва да си намеря някаква работа, по този начин просто не мога да седнал съм. Ама преди време, когато бяхме много палави, в действителност и в този момент сме млади, но не толкоз луди, та... тогава в действителност всеки ден беше “Безкраен празник”, “Фиеста”. Аз съм от поколението, което беше под въздействие на Хемингуей, на бохемата, на хубавите години в Европа. Имах и аз, и моите другари доста идеализирана, сантиментална визия за света. А в този момент част от моята среда я няма, един свят просто си е отпътувал.
- И съответно вашите разочарования от какво са?
- Много са и най-различни. Обаче те не трябва да са водещи, не трябва да те обладаят, да те смачкат, въпреки че се случва. Аз съм удовлетворен, че мога да работя с младите, с тях и аз бленувам, веселя се, че се допират до изкуството или най-малко до това, което аз разбирам. Когато живееш с решаването на проблеми, не можеш да имаш разочарования. Ти си в придвижване и постигаш едно, друго.
- А дамите по какъв начин ги приемате през днешния ден? Всеизвестно е, че сте ценител...
- Познавач, а! Ха-ха! Да са живи и здрави! Слава богу, не мога да се оплача. Около мене има доста хубави дами. Общувам с всичките ми млади колежки, които до една са красиви. Истина е. А това зарежда, какво повече да споделям.
- Стефан Данаилов направи 75 година, следващата година идва вашият ред да чествате празник...
- Още не съм прочел книгата му, само че във връзка рождения му ден след огромните дандании му ходихме на посетители с Меглена Караламбова и Елена Райнова, ние бяхме в един клас, да му поднесем подаръчета, алегорични. Беше по обедно време и пихме единствено кафенце. Спазваме дисциплинираност, въпреки че едно време започвахме с питиетата още от сутринта. Сега сме по-стриктни към уговорките. Ето внукът ми Стефан, който живее в Париж и е второкласник, ми сподели по телефона да потеглям за Франция и там да чествам и рожден ден, и Нова година, само че аз имам подготовки и на 29 декември, и на 2 януари. Оставам в София.
- Стихосбирките ви станаха към този момент 6. Нещо ново пишете ли в този момент?
- Не. Но нали тази година стават тъкмо 50 години от завършването ми на ВИТИЗ, тъй че наложително би трябвало да се напъна да напиша някакви неща, само че дали ще са доста умни, не давам обещание, само че значимото е да са занимателни и смешни, следващите простотии. Въртят ми се всякакви дивотии в главата... Шоу ще има, тъй като писането при мен постоянно е идвало единствено от... бедното ми сърце.
- Кой е най-любимият ви театър?
- Имам доста представления, които съм мъкнал на гърба си. Аз съм подобен. Нещо като преносвач на сцената. И в този момент ми се случва, добре се усещам. Ето представлението “Чинечита” в Театър 199, доста си го одобрявам. Имам в главата си доста забавни заглавия, желая да ги слагам, обаче са свързани с парични знаци, огромната спънка. Играя тото към този момент най-редовно и в случай че печеля, иска ми се развържат ръцете. Майтап! В началото на демократичните промени у нас ние, артистите, се шегувахме, че ще пристигна време да си плащаме, с цел да работим, и почти това стана.
- Не подценявате физическата си подготовка, гирите са налице?
- А, имам си система и работя, през ден. Без физкултура не може. Имам си извършения с разнообразни по тежина гирички, върша и по 100 лицеви опори, на почивки, несъмнено. И на храненето си обръщам внимание - основно съм на зеленчуци, не съм веган обаче. Почти всяка вечер си пийвам алено винце с мезенце и някоя манджичка. И от биричките не се срамя. Концентратите съм ги зарязал. Гледам да се движа повече пешком, тъй като лятно време съм доста добре, нали извозвам по месец и половина на морето, плавам, гимнастика върша, само че зимата имам леко оттегляне, само че не се предавам. И 2018-а ще бъде мощна за мен, за театъра, за България. Вярвам!
Елена КОЦЕВА
- Познавате триумфа във всичките му форми. Така ли е през днешния ден?
- Не знам тъкмо. Все отново публиката дава отговор правилно на моите показа, когато върша нещо. Ето в този момент преговарям една пиеса, която би трябвало да излезе някъде към 7-8 януари на сцената на спектакъл “Възраждане”. Това е известната пиеса “12 ядосани мъже”, обаче в нея ще има този път и дами и заглавието ще бъде леко променено. В Младежкия спектакъл си не преставам, както нормално, животът си върви, както при всички.
- Каква е атмосферата в Младежкия спектакъл, с шефа Влади Люцканов сте си остарели другари?
- Да, да. Добра е атмосферата, работим, работи се крепко. А когато не се работи, атмосферата е... деликатна. В последно време не мога да обмислям върху тия неща, няма за какво. Най-важното е финансовото положение на нашия спектакъл, решителен фактор се оказва. Системата на търговски сдружения завладя България, което на мен не ми харесва. Но ще обобщя, че това са рисковете на специалността и на нашето време.
- За нашето европредседателство какво мислите, ще успеем ли да имаме някаква изгода?
- Нямам никаква визия какво значи изгода. Истината е, че страната може да утвърди едно по-добро отношение към себе си, което да е стъпило на действителни обстоятелства от живота на нашето общество. Ако имаме изгода, то би трябвало да идва от задължението да се държим по този начин, че да вдъхваме внимание и почитание. И това не би трябвало да бъде обвързване единствено за тези идни 6 месеца. А да се трансформира в жанр на живот. Защото считам, че рефлексите на гяурската маса за оцеляване са непокътнати и в червата ни. Не съм песимист обаче, само че и не мога да си затварям очите.
- Не сте бунтовник, а постоянно сте на страната на неуместните. Защо по този начин все се получава?
- Това е естествено. За мен тези, които са комфортни, незабавно се възползват от високите постове, а това е най-голямата неточност. Гяволък. А ние, другите, сме простаците... Аз в никакъв случай не съм имал такива цели, би било тъпо за мене. Ето, едно събитие доста ме възмути - събарянето на монумента “1300 години България” на Валентин Старчев. Не разбирам логиката за войната на паметниците у нас.
- Какво ви е отношението към празниците, май предпочитате делниците, или...?
- Като има празник, аз не знам какво да върша. Трябва да си намеря някаква работа, по този начин просто не мога да седнал съм. Ама преди време, когато бяхме много палави, в действителност и в този момент сме млади, но не толкоз луди, та... тогава в действителност всеки ден беше “Безкраен празник”, “Фиеста”. Аз съм от поколението, което беше под въздействие на Хемингуей, на бохемата, на хубавите години в Европа. Имах и аз, и моите другари доста идеализирана, сантиментална визия за света. А в този момент част от моята среда я няма, един свят просто си е отпътувал.
- И съответно вашите разочарования от какво са?
- Много са и най-различни. Обаче те не трябва да са водещи, не трябва да те обладаят, да те смачкат, въпреки че се случва. Аз съм удовлетворен, че мога да работя с младите, с тях и аз бленувам, веселя се, че се допират до изкуството или най-малко до това, което аз разбирам. Когато живееш с решаването на проблеми, не можеш да имаш разочарования. Ти си в придвижване и постигаш едно, друго.
- А дамите по какъв начин ги приемате през днешния ден? Всеизвестно е, че сте ценител...
- Познавач, а! Ха-ха! Да са живи и здрави! Слава богу, не мога да се оплача. Около мене има доста хубави дами. Общувам с всичките ми млади колежки, които до една са красиви. Истина е. А това зарежда, какво повече да споделям.
- Стефан Данаилов направи 75 година, следващата година идва вашият ред да чествате празник...
- Още не съм прочел книгата му, само че във връзка рождения му ден след огромните дандании му ходихме на посетители с Меглена Караламбова и Елена Райнова, ние бяхме в един клас, да му поднесем подаръчета, алегорични. Беше по обедно време и пихме единствено кафенце. Спазваме дисциплинираност, въпреки че едно време започвахме с питиетата още от сутринта. Сега сме по-стриктни към уговорките. Ето внукът ми Стефан, който живее в Париж и е второкласник, ми сподели по телефона да потеглям за Франция и там да чествам и рожден ден, и Нова година, само че аз имам подготовки и на 29 декември, и на 2 януари. Оставам в София.
- Стихосбирките ви станаха към този момент 6. Нещо ново пишете ли в този момент?
- Не. Но нали тази година стават тъкмо 50 години от завършването ми на ВИТИЗ, тъй че наложително би трябвало да се напъна да напиша някакви неща, само че дали ще са доста умни, не давам обещание, само че значимото е да са занимателни и смешни, следващите простотии. Въртят ми се всякакви дивотии в главата... Шоу ще има, тъй като писането при мен постоянно е идвало единствено от... бедното ми сърце.
- Кой е най-любимият ви театър?
- Имам доста представления, които съм мъкнал на гърба си. Аз съм подобен. Нещо като преносвач на сцената. И в този момент ми се случва, добре се усещам. Ето представлението “Чинечита” в Театър 199, доста си го одобрявам. Имам в главата си доста забавни заглавия, желая да ги слагам, обаче са свързани с парични знаци, огромната спънка. Играя тото към този момент най-редовно и в случай че печеля, иска ми се развържат ръцете. Майтап! В началото на демократичните промени у нас ние, артистите, се шегувахме, че ще пристигна време да си плащаме, с цел да работим, и почти това стана.
- Не подценявате физическата си подготовка, гирите са налице?
- А, имам си система и работя, през ден. Без физкултура не може. Имам си извършения с разнообразни по тежина гирички, върша и по 100 лицеви опори, на почивки, несъмнено. И на храненето си обръщам внимание - основно съм на зеленчуци, не съм веган обаче. Почти всяка вечер си пийвам алено винце с мезенце и някоя манджичка. И от биричките не се срамя. Концентратите съм ги зарязал. Гледам да се движа повече пешком, тъй като лятно време съм доста добре, нали извозвам по месец и половина на морето, плавам, гимнастика върша, само че зимата имам леко оттегляне, само че не се предавам. И 2018-а ще бъде мощна за мен, за театъра, за България. Вярвам!
Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ