Атанас Далчев “зарази” много хора с поезия
Далчев е един от най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор на лирика с блестящо философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и съветски писатели. Стиховете му са превеждани на десетки езици, един от дребното български поети, издаван даже в Южна Америка. Когато го упрекват, че разгласява единствено мощните си поеми, а слабите крие, той дава отговор - моята загадка е, че даже не пиша слабите си стихове. Премълчаван от литературната рецензия в България преди 1989 година, Далчев има необятно въздействие в българската лирика. Сред считаните за повлияни от него са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев и Иван Цанев. Сред забележителните достижения на Далчев като преводач са произведения на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и други
Творби на Далчев са издадени като обособени книги в превод на френски, словашки, чешки, маджарски, съветски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на британски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодически издания и сборници.
Поетът, който като че ли в никакъв случай не получава същинско самопризнание от обществото, може би поради това съумява да “зарази” със стиховете си даже хора, на които по принцип е непознато това изкуство.
Далчев умее да комбинира високата философия с облици, които могат да бъдат разбрани от всекиго
Сложна задача, решена от един от основателите на литературния кръг “Стрелец”, който с точните си “стрели” безпощадно улавя фините линии от живота. Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на облиците, написа Далчев.
Темите за погледа на открито, за прекрачването на границите и суровата реалност се предопределят от детството му. Той идва на бял свят на 12 юни 1904 година в Солун. След краха на Балканската война, в която родната къща на поета изгаря, фамилията се открива в София. Атанас приключва Първа мъжка гимназия и философия в Софийския университет. По това време - през 1926 година, излиза първият му независим алманах “Прозорец” - един от обичаните облици в неговата лирика. По-големият му брат Любомир Далчев е прочут ваятел, създател на доста от най-познатите скулптури в София и други градове - измежду тях е тази на св. Климент Охридски до Народното събрание.
Александър Муратов, Атанас Далчев и Радой Ралин
1927-а е рождената година на кръга “Стрелец”, в който се включват видни интелектуалци като проф. Константин Гълъбов, Светослав Минков, Кирил Кръстев, Фани Попова-Мутафова. Обединява ги фантазията да повдигнат националната ни литература на европейско равнище, само че запазвайки достоверния й български образ. За страдание, не срещат изключително самопризнание - вестникът, носещ името на кръга, стопира да излиза единствено след 12 броя поради слабия интерес. Обществото не е узряло за предлагания от тях мироглед, само че това не стопира Далчев да продължи да написа по този начин, както вижда живота през прозореца на стиховете.
Втората международна война повтаря за поета и неговото семейство нещастието, сполетяло ги през Балканската: къщата им е разрушена при американските бомбардировки над София. После с 9 септември идват измененията, а свободолюбивият и кардинален интелектуалец мъчно се вписва в новия живот. През 1947 година е уволнен като шеф на отдел “Обществено възпитание” към Министерството на информацията и изкуствата. В тези тягостни времена даже стопира да написа - стартира още веднъж след повече от десетилетие, а едвам през 1965 година издава първата си стихосбирка след дългата пауза - “Стихотворения”. Постепенно творбите му добиват известност, самопризнание на държавно равнище, както и в чужбина - Далчев получава доста награди, измежду които медал на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, званието “заслужил активист на изкуството и културата на България” и Хердеровата премия на Виенския университет през 1972 година Същата година близкият му другар Радой Ралин сформира и издава сборника с негови стихове “Балкон”.
Далчев не се стреми да бъде харесан непременно, в нито един миг не се въздейства от преобладаващите желания на обществото. Нещо повече, с непримиримост и креативен усет той прозорливо съумява да проправи последователно път на своите разнообразни стихове, които по-късно ще повлияят на цели генерации български създатели. Тихата културна гражданска война, която Далчев реализира, трансформира радикално нашия книжовен живот и го модернизира. По-малко познати, само че несъмнено не маловажни са неговите заслуги като преводач - на тази част от работата си поетът отдава извънредно значение. Художественият превод ми припомня прозорец, в който облиците от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкоз на създателя, колкото и на преводача, споделя Далчев.
Поетът има общо четири деца - три девойки (Мария, Виктория, Райна) и едно момче - Христо. В изявление, отдадено на татко й, Виктория си спомня негови думи: Аз не бързам да пиша, както другите, от боязън, че мислите и преживелиците ми ще останат неизразени. И споделя още: той е живял като елементарен човек, без да чака, без да се надява, че всичко ще напише Но имаше неща, които искаше да напише... Божидар Божилов го беше показал на Борис Пастернак и Анна Ахматова и те го бяха оценили и му бяха пратили за спомен техни книги с подписи и оценка за поезията му. Той си кореспондираше с Мария Петрових, една от изтъкнатите преводачки на Русия.
Поетът умира на 17 януари 1978 година Душата му отлита през прозореца на времето, само че не си отива. Остават изящните му строфи, в които всеки облик рисува нова багра по живата картина от другата страна на прозореца...
И зимата
И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
Картините на лятото ще гони.
Тогаз, уединени, ще си спомним
И таз разходка сетня в планината,
Това величие голямо
От багри и от есенна позлата.
И като гледаме в снега трохите
И стъпките на бедните врабчета,
Ще виждаме стената на елите
И на брезите златните кубета.
Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни припомнят безмълвни
за въздуха мъгляв и като че ли димящ
под буките оголени и сиви.
Разравяйки алената жарава,
Ще бдим в нощта и паметта огреял,
Тоз огън шумата ще възкресява
И стъпките ни шушнещи из нея.
И нищо, че огнището ще стине
И зимата ще ни обкръжава пуста,
Ще населиме нейните пустини
Със наще мемоари и наще усеща.
1965 г.
Творби на Далчев са издадени като обособени книги в превод на френски, словашки, чешки, маджарски, съветски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на британски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодически издания и сборници.
Поетът, който като че ли в никакъв случай не получава същинско самопризнание от обществото, може би поради това съумява да “зарази” със стиховете си даже хора, на които по принцип е непознато това изкуство.
Далчев умее да комбинира високата философия с облици, които могат да бъдат разбрани от всекиго
Сложна задача, решена от един от основателите на литературния кръг “Стрелец”, който с точните си “стрели” безпощадно улавя фините линии от живота. Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на облиците, написа Далчев.
Темите за погледа на открито, за прекрачването на границите и суровата реалност се предопределят от детството му. Той идва на бял свят на 12 юни 1904 година в Солун. След краха на Балканската война, в която родната къща на поета изгаря, фамилията се открива в София. Атанас приключва Първа мъжка гимназия и философия в Софийския университет. По това време - през 1926 година, излиза първият му независим алманах “Прозорец” - един от обичаните облици в неговата лирика. По-големият му брат Любомир Далчев е прочут ваятел, създател на доста от най-познатите скулптури в София и други градове - измежду тях е тази на св. Климент Охридски до Народното събрание.
Александър Муратов, Атанас Далчев и Радой Ралин
1927-а е рождената година на кръга “Стрелец”, в който се включват видни интелектуалци като проф. Константин Гълъбов, Светослав Минков, Кирил Кръстев, Фани Попова-Мутафова. Обединява ги фантазията да повдигнат националната ни литература на европейско равнище, само че запазвайки достоверния й български образ. За страдание, не срещат изключително самопризнание - вестникът, носещ името на кръга, стопира да излиза единствено след 12 броя поради слабия интерес. Обществото не е узряло за предлагания от тях мироглед, само че това не стопира Далчев да продължи да написа по този начин, както вижда живота през прозореца на стиховете.
Втората международна война повтаря за поета и неговото семейство нещастието, сполетяло ги през Балканската: къщата им е разрушена при американските бомбардировки над София. После с 9 септември идват измененията, а свободолюбивият и кардинален интелектуалец мъчно се вписва в новия живот. През 1947 година е уволнен като шеф на отдел “Обществено възпитание” към Министерството на информацията и изкуствата. В тези тягостни времена даже стопира да написа - стартира още веднъж след повече от десетилетие, а едвам през 1965 година издава първата си стихосбирка след дългата пауза - “Стихотворения”. Постепенно творбите му добиват известност, самопризнание на държавно равнище, както и в чужбина - Далчев получава доста награди, измежду които медал на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, званието “заслужил активист на изкуството и културата на България” и Хердеровата премия на Виенския университет през 1972 година Същата година близкият му другар Радой Ралин сформира и издава сборника с негови стихове “Балкон”.
Далчев не се стреми да бъде харесан непременно, в нито един миг не се въздейства от преобладаващите желания на обществото. Нещо повече, с непримиримост и креативен усет той прозорливо съумява да проправи последователно път на своите разнообразни стихове, които по-късно ще повлияят на цели генерации български създатели. Тихата културна гражданска война, която Далчев реализира, трансформира радикално нашия книжовен живот и го модернизира. По-малко познати, само че несъмнено не маловажни са неговите заслуги като преводач - на тази част от работата си поетът отдава извънредно значение. Художественият превод ми припомня прозорец, в който облиците от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкоз на създателя, колкото и на преводача, споделя Далчев.
Поетът има общо четири деца - три девойки (Мария, Виктория, Райна) и едно момче - Христо. В изявление, отдадено на татко й, Виктория си спомня негови думи: Аз не бързам да пиша, както другите, от боязън, че мислите и преживелиците ми ще останат неизразени. И споделя още: той е живял като елементарен човек, без да чака, без да се надява, че всичко ще напише Но имаше неща, които искаше да напише... Божидар Божилов го беше показал на Борис Пастернак и Анна Ахматова и те го бяха оценили и му бяха пратили за спомен техни книги с подписи и оценка за поезията му. Той си кореспондираше с Мария Петрових, една от изтъкнатите преводачки на Русия.
Поетът умира на 17 януари 1978 година Душата му отлита през прозореца на времето, само че не си отива. Остават изящните му строфи, в които всеки облик рисува нова багра по живата картина от другата страна на прозореца...
И зимата
И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
Картините на лятото ще гони.
Тогаз, уединени, ще си спомним
И таз разходка сетня в планината,
Това величие голямо
От багри и от есенна позлата.
И като гледаме в снега трохите
И стъпките на бедните врабчета,
Ще виждаме стената на елите
И на брезите златните кубета.
Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни припомнят безмълвни
за въздуха мъгляв и като че ли димящ
под буките оголени и сиви.
Разравяйки алената жарава,
Ще бдим в нощта и паметта огреял,
Тоз огън шумата ще възкресява
И стъпките ни шушнещи из нея.
И нищо, че огнището ще стине
И зимата ще ни обкръжава пуста,
Ще населиме нейните пустини
Със наще мемоари и наще усеща.
1965 г.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ