Тъмните петна в биографията на генерал Михаил Савов
Днес някои назовават ген. Михаил Савов (1857-1928) “противоречивия военачалник ”, а други приказват най-много за гениите му като офицер и заслугите му към българската войска като боен министър, отбягвайки всичко друго. А другото никак не е за подминаване. Безспорно той е крупна фигура в публичния и политически живот на страната при започване на ХХ в., освен това неведнъж има опцията да потвърди във военни дейности гениите си и храбростта си. Не може да се премълчи обаче, че ген. Савов с решенията си тласка България да влезе в Междусъюзническата война и по този начин спомага за първата национална злополука за страната. Уволнен, възобновен, отново уволнен, съден, награждаван... Генерал Михаил Савов и през днешния ден е енигматична персона, както е и в спомените на своите съвременници. Но никой не може да отхвърли, че има заслуги в модернизирането на нашата войска.
Скандалната история
със Смарайда,
първата му брачна половинка,
е известна, само че ще я напомним още веднъж, тъй като тя хвърля светлина върху един доста тираничен темперамент. Като млад офицер Михаил Савов честичко посещава един вдовишки дом с три хубави дъщери, където от време на време по цяла нощ се вихрят танци и флиртове. С едната щерка, Смарайда, връзките му се стоплят дотам, че отиват надалеч зад приличието. Вместо да връчи венчален пръстен, както си му е ред, офицерът бърза да се отдръпне и потули. Родителката на момичето, решена непременно да спазари женската си стока, не се поколебава да потърси помощ, освен това на високо равнище. Работата опира чак до двореца и княгиня Клементина. Съвсем естествено, майката на Фердинанд съчувства на моминската майка. От двореца внимателно поучават Савов да се венчае, с цел да не става по-голям скандал. Той, от немай и къде, го сторва, след което води брачната половинка си в Шумен, където е гарнизонът му. Семейният му живот потръгва, не без всекидневни разпри, побоища даже и люта ревнивост. Ражда се и дете, само че връзките в фамилията не престават да са прекомерно напрегнати. Съпругът стига до такава степен, че
поставя часовой пред
жилището си,
докато го няма денем
След време, когато Михаил Савов се трансферира на работа в София, Смарайда, към този момент дружно със сестра си Момота, съумява да се изплъзне от надзор и да си сътвори собствен скришен живот от връзки и прекарвания. По това време София е дребен град и нищо не остава в загадка, изключително когато става дума за млади хубавици и известни офицери. За да уязвят Стамболов, враговете му измислят остроумен ход: подмятат на Савов мълвата, че жена му и сестра й имат полови връзки с тоя и оня, в това число със Стамболов. Пламнал от гняв, рогоносецът се съгласява на оферти проект: викат Момота в дома на Димитър Марков, някогашен ординарец на княза, и там, в наличие на още двама души, я разпитват изтънко по кое време и къде е съгрешавала, дружно с кака си.
При оповестяване на Балканската война, вдясно от Фердинанд - Михаил Савов
По това време Момота е скарана и изгонена от брачна половинка си, по тази причина разпитващите й дават обещание, че като схванат по кое време и какво е правила, ще й ходатайстват пред брачна половинка й да я прибере назад. (А в прилежащата стая се спотайват и слухтят Савов и баджанакът му). Момота, подведена, си “изпява” всичко. Вечерта Савов пребива Смарайда в дома си, а на другия ден афишира двубой на премиера Стефан Стамболов. Този двубой по този начин и не се реализира, само че води до поредност предвидими събития: Стамболов подава оставка, Фердинанд отхвърля да я одобри с думите:
С калните гащи
на Савовица аз кабинетен
въпрос няма да върша
Савов е уволнен, само че се опасява за живота си, по тази причина, по съвета на княза, бяга в Париж с двеста наполеона в джоба, пратени му от Фердинанд по секретаря Димитър Станчов. Съветът е чисто по мъжки - да се позабавлява, до момента в който утихне абсурдът. След време семейство Савови въпреки всичко се разпада. Но и втората брачна половинка на Михаил Савов след време ще се оплаква от мъчителна ревнивост и неучтивост у благоверния си - той самичък пращал до себе си анонимни писма, цялостни с гадни полови измислици за и против нея, а след това ги тикал под носа й, дебнейки нейните реакции.
Аферата “Шарл-Жан”
обаче е надалеч
по-сериозна от пикантериите
в персоналния живот
на Михаил Савов. През март 1906 година във в. “Мир” излизат изявления, които уличават министър-председателя ген. Рачо Петров и военния министър ген. Михаил Савов в огромни злоупотреби при поръчките за боеприпаси от Австро-Унгария по време на рецесията на българо-турските връзки, 1903 година Двамата министри (с псевдоними Шарл и Жан), заобикаляйки процедурата, подписали небрежно и самоволно контракт за закупуването на голямо количество патрони от унгарската компания “Вайс”, която съгласно експертите не е най-хубавата, а по-късно се оказва, че няма даже опцията да извърши поръчката в целокупност... Защо тогава е предпочетена? Според писмо на “Вайс, по-точно - на нейния представител в София, за сключването на договорката министър-председателят получава 75 000 лева, военният министър 50 000 лева, а началникът на артилерията ген. Бончо Балабанов - 40 000 лева
Води се дело за клюка против вестника, което единствено по себе си е скандално. Основният очевидец обаче след това се отхвърля от показанията си, липсват уличаващите документи, а двамата министри се пазят с аргумента, че по това време имало турска военна опасност, трябвало да се реагира бързо, а тази компания дала обещание най-срочна доставка... Негативната социална реакция въпреки всичко довежда до оставка на Рачо Петров и Михаил Савов няколко месеца след обявата. Журналистът Васил Христов обаче “обира парсата”, т.е. влиза в пандиза.
Изглежда, корупционните покупко-продажби не са били необичайност по това време, тъй като Добри Ганчев написа в своята книга “Спомени от княжеското време” и за други такива, отново по отношение на биографията на генерала: “Бързаше М. Савов, доста бързаше... Лаком бе за наслаждение, за разврат, за разблуден живот. А той се добива с пари, с доста пари... И ги доби той тез пари, забогатя повече, в сравнение с си въобразяваше, в ръцете му пристигнаха милионите. Купуваха се от Шнайдер (френска оръжейна компания - бел. на авт.) артилерия, палатки, лопати, мотики, топове, снаряди, въжа... какво не? Купуваха се за доста десетки милиони, дори за стотици. А от тях, от тез милиони, имаше какво да се даде и на боен министър, и на княза, и на президент-министъра, та и на други някои...”
Според Добри Ганчев
Фердинанд и ген. Савов били съдружници
в далаверата
с оръжейните доставки
И по тази причина генералът намерено говорел в компания: “Ако аз съм взел две, той взе двайсет!”. Т.е. - какво може да ми каже, няма да ме подгони, откакто е намесен... А публичната мълва обсъждала основно съотношението: дали в действителност е било 2 на 20?
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Скандалната история
със Смарайда,
първата му брачна половинка,
е известна, само че ще я напомним още веднъж, тъй като тя хвърля светлина върху един доста тираничен темперамент. Като млад офицер Михаил Савов честичко посещава един вдовишки дом с три хубави дъщери, където от време на време по цяла нощ се вихрят танци и флиртове. С едната щерка, Смарайда, връзките му се стоплят дотам, че отиват надалеч зад приличието. Вместо да връчи венчален пръстен, както си му е ред, офицерът бърза да се отдръпне и потули. Родителката на момичето, решена непременно да спазари женската си стока, не се поколебава да потърси помощ, освен това на високо равнище. Работата опира чак до двореца и княгиня Клементина. Съвсем естествено, майката на Фердинанд съчувства на моминската майка. От двореца внимателно поучават Савов да се венчае, с цел да не става по-голям скандал. Той, от немай и къде, го сторва, след което води брачната половинка си в Шумен, където е гарнизонът му. Семейният му живот потръгва, не без всекидневни разпри, побоища даже и люта ревнивост. Ражда се и дете, само че връзките в фамилията не престават да са прекомерно напрегнати. Съпругът стига до такава степен, че
поставя часовой пред
жилището си,
докато го няма денем
След време, когато Михаил Савов се трансферира на работа в София, Смарайда, към този момент дружно със сестра си Момота, съумява да се изплъзне от надзор и да си сътвори собствен скришен живот от връзки и прекарвания. По това време София е дребен град и нищо не остава в загадка, изключително когато става дума за млади хубавици и известни офицери. За да уязвят Стамболов, враговете му измислят остроумен ход: подмятат на Савов мълвата, че жена му и сестра й имат полови връзки с тоя и оня, в това число със Стамболов. Пламнал от гняв, рогоносецът се съгласява на оферти проект: викат Момота в дома на Димитър Марков, някогашен ординарец на княза, и там, в наличие на още двама души, я разпитват изтънко по кое време и къде е съгрешавала, дружно с кака си.
При оповестяване на Балканската война, вдясно от Фердинанд - Михаил Савов
По това време Момота е скарана и изгонена от брачна половинка си, по тази причина разпитващите й дават обещание, че като схванат по кое време и какво е правила, ще й ходатайстват пред брачна половинка й да я прибере назад. (А в прилежащата стая се спотайват и слухтят Савов и баджанакът му). Момота, подведена, си “изпява” всичко. Вечерта Савов пребива Смарайда в дома си, а на другия ден афишира двубой на премиера Стефан Стамболов. Този двубой по този начин и не се реализира, само че води до поредност предвидими събития: Стамболов подава оставка, Фердинанд отхвърля да я одобри с думите:
С калните гащи
на Савовица аз кабинетен
въпрос няма да върша
Савов е уволнен, само че се опасява за живота си, по тази причина, по съвета на княза, бяга в Париж с двеста наполеона в джоба, пратени му от Фердинанд по секретаря Димитър Станчов. Съветът е чисто по мъжки - да се позабавлява, до момента в който утихне абсурдът. След време семейство Савови въпреки всичко се разпада. Но и втората брачна половинка на Михаил Савов след време ще се оплаква от мъчителна ревнивост и неучтивост у благоверния си - той самичък пращал до себе си анонимни писма, цялостни с гадни полови измислици за и против нея, а след това ги тикал под носа й, дебнейки нейните реакции.
Аферата “Шарл-Жан”
обаче е надалеч
по-сериозна от пикантериите
в персоналния живот
на Михаил Савов. През март 1906 година във в. “Мир” излизат изявления, които уличават министър-председателя ген. Рачо Петров и военния министър ген. Михаил Савов в огромни злоупотреби при поръчките за боеприпаси от Австро-Унгария по време на рецесията на българо-турските връзки, 1903 година Двамата министри (с псевдоними Шарл и Жан), заобикаляйки процедурата, подписали небрежно и самоволно контракт за закупуването на голямо количество патрони от унгарската компания “Вайс”, която съгласно експертите не е най-хубавата, а по-късно се оказва, че няма даже опцията да извърши поръчката в целокупност... Защо тогава е предпочетена? Според писмо на “Вайс, по-точно - на нейния представител в София, за сключването на договорката министър-председателят получава 75 000 лева, военният министър 50 000 лева, а началникът на артилерията ген. Бончо Балабанов - 40 000 лева
Води се дело за клюка против вестника, което единствено по себе си е скандално. Основният очевидец обаче след това се отхвърля от показанията си, липсват уличаващите документи, а двамата министри се пазят с аргумента, че по това време имало турска военна опасност, трябвало да се реагира бързо, а тази компания дала обещание най-срочна доставка... Негативната социална реакция въпреки всичко довежда до оставка на Рачо Петров и Михаил Савов няколко месеца след обявата. Журналистът Васил Христов обаче “обира парсата”, т.е. влиза в пандиза.
Изглежда, корупционните покупко-продажби не са били необичайност по това време, тъй като Добри Ганчев написа в своята книга “Спомени от княжеското време” и за други такива, отново по отношение на биографията на генерала: “Бързаше М. Савов, доста бързаше... Лаком бе за наслаждение, за разврат, за разблуден живот. А той се добива с пари, с доста пари... И ги доби той тез пари, забогатя повече, в сравнение с си въобразяваше, в ръцете му пристигнаха милионите. Купуваха се от Шнайдер (френска оръжейна компания - бел. на авт.) артилерия, палатки, лопати, мотики, топове, снаряди, въжа... какво не? Купуваха се за доста десетки милиони, дори за стотици. А от тях, от тез милиони, имаше какво да се даде и на боен министър, и на княза, и на президент-министъра, та и на други някои...”
Според Добри Ганчев
Фердинанд и ген. Савов били съдружници
в далаверата
с оръжейните доставки
И по тази причина генералът намерено говорел в компания: “Ако аз съм взел две, той взе двайсет!”. Т.е. - какво може да ми каже, няма да ме подгони, откакто е намесен... А публичната мълва обсъждала основно съотношението: дали в действителност е било 2 на 20?
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ