В началото на осемдесетте чаровникът на театралната сцена и кинокамерата

В началото на осемдесетте чаровникът на театралната сцена и кинокамерата Стефан Данаилов гостува в планинското градче на Вазов и Радичков Берковица. Поканата е от преди малко открития Клуб на културата и самодееца, насочва я основателят на културното огнище и секретар на Образцовото национално читалище “Иван Вазов ” Никола Василев. Паметливите читатели на вестника несъмнено ще си спомнят, че към този момент сме описали апостолската активност на скромния берковски културтрегер. Навремето пробива до кабинетите на Людмила Живкова и министъра на търговията Георги Караманев, с цел да доставя родното читалище и други в някогашния Михайловградски окръг с дефицитни механически средства, а по този начин също и с финансирането на строителни и ремонтни действия. Изобретателният някогашен читалищен секретар по-късно като преподавател в берковската гимназия, където е учил огромният Йордан Радичков, се оправя с един кусур на социализма.

Благородната шашма

Поръчаният в монетния двор в столицата железен бюст на патрона на гимназията, съветският доктор доктор Иван Панов, не може да бъде изработен в период, поканите за тържеството са пуснати, формалните партийни фрагменти, в това число жена, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, към този момент стягат тоалетите за тържеството.

Ами в този момент? Василев и музейният познавач художникът Валентин Герасимов курдисват по тъмна доба върху готовия фундамент гипсовата отливка на доктора, маскират я с подобаващи бои и паметникът е открит! За по-голяма сигурност двамата сладки “мошеници” цъфват до бюста и никой не може да припари до него! След седмица отново в тъмното гипсът е махнат и металният бюст тихомълком е качен върху постамента...

Поканихме Стефан Данаилов навръх Бъдни вечер и го взехме с кола от София, спомня си Василев. Скромен, отзивчив, радостен, той покори феновете си в цялостния клуб. След срещата не пожела да разкарва никого да го вози назад до столицата, а си купи билет за нощния трен! Така пътувал през цялата празнична нощ (тогава обаче Бъдни вечер бе неглижирана от партийната власт) и дошъл в София чак на разсъмване...

Второто посещение на любимеца на народа в Берковица съответства с осмомартенско празненство. В ресторант “Мрамор” правехме вечерята, а към нас честваха женски колективи.

Изведнъж добре издокарана и хубава циганка предложения Ламбо на танц!

Стана нашият човек с усмивка да танцува, а берковската дама го развъртя на дансинга, та свят му се зави. Но Стефчо Данаилов се оказа на висота, танцуваше и се държеше земно, покрай хората.
За дребна разлика от другия любим на Българска комунистическа партия, артистът със лично тежкарско амплоа Стефан Гецов. Талант и половина, само че малко суетлив. Все гледаше към него да има кохорта ласкатели. След срещата в Берковица го поканих вкъщи, споделя Никола Василев. Съпругата ми отрупа масата с “мляко от пиле”, само че студени мезета. Стефан Гецов запита жена ми: “Бе вие у вас нямате ли си котлон?”. Не разбрах това каприз ли бе, или укор, само че гениите имат право да бъдат всевъзможни...

Авторът на този материал си спомня, че преди време като бях студент в София, вървеше клюката: добре “наквасен”, откакто играл ролята на Георги Димитров, Стефан Гецов отишъл при гвардейците, пазещи мавзолея на Димитров, и ултимативно изискал да му отворят, “за да си легне”...

Спомените на Никола Василев се леят със случки на други български величия в изкуствата

Васил Михайлов, емблематичният капитан Петко челник, също е заведен на другарска вечеря в ресторанта на “Балкантурист” в градчето. Хората го разпознали, заобиколили масата: Запей ни, та запей ни! Че като се изправил Петко челник, отворил гърло и двеста души занемели, оркестърът спрял!

Взехме Виолета Гиндева от подготовка в театъра в колата, и цялостна газ към Берковица. Закъснявахме за срещата, актрисата нямаше време за преобличане. Вече бяхме на километър от града и тя обезпокоеното помоли да се преоблече по-официално. Спряхме до постройката на МТС и полето с хмелови насаждения и Виолета Гиндева, нали си е дама, се подготви да се покаже още по-хубава на своите фенове...

Великият лирик Дамян Дамянов също ни почете. Дойде със брачната половинка си Надежда и рецензия Марин Кадиев. Да пристигна в далечната Берковица трудноподвижният Дамян беше героизъм! Възнаградихме го с овации, а на утрото инж. Георги Симеонов го нагости вкъщи си с берковски сочни мекици.

В клуба ни гостуваха огромният сатирик Мирон Иванов, писателят Генчо Стоев, Детският радиохор с диригента Христо Недялков, е, те пяха на салонната сцена. Пя ни и Йълдъз Ибрахимова, срещнахме се и с имащия роднинство в Берковица Андрей Чапразов. Весело стана с певческата звезда Бисер Киров. Съгласи се да ни посети против алегоричен хонорар, а аз му споделих, че щом е почел хората, които денем са били на полето на бригада, ще му подарим любеница. След срещата си приказваме в моя кабинет и той внезапно попита: “А къде е динята?”.

Аз бях не запомнил за обещанието, само че до бюрото ми лежеше огромна ломска любеница, Бисер беше я видял... Връчих му я, двамата се усмихнахме. Така с усмивка преди време се срещахме с незабравимите българи от сферата на изкуствата, само че пристигна времето да се разделяме с неутешима горест...

Панта рей.

Борислав КОСТОВ