Как да познаем истинския смилянски фасул
Знаете ли кой боб е тъкмо същинският смилянски? Той е със предпазена словна марка и географски генезис от 2007 година, с удължена отбрана до 2024 година Има две разновидности и се продават със особено създадени етикети от художника проф. Димитър Серезлиев, който е родом от прилежащото село Чокманово. Единият тип се назовава “Фасулевица-смилянски наедрял ”, а другият – “Смилянски фасул-дребен ”, като и двата типа се разграничават от всички останали по неповторимите шарки.
Географската регистрация обгръща селищата от региона на горното поречие на река Арда, където микро-климатичните условия, почвените характерности и обичайният метод на развъждането му подсигуряват характерните вкусови качества – компактност и масленост, богат на белтъчини. В обсега на регистрацията са шест разновидности: три от дребния и три от едрия салатен.
Много хора се чудят от кое място могат да си купят същински смилянски боб. Продажбата му е единствено в региона на родопското село Смилян, който обгръща още селата Кошница, Могилица, Бяла река, Арда, Горна Арда и съставните им махали.
Ежегодният празник на „ локалното злато “ притегля над 4000 туристи в Смилян
Неповторимият усет на смилянски боб се дължи на няколко особености в развъждането му, за които описа пред “Труд ” Илия Годев, секретар на читалището в Смилян. Отглеждането му не е просто земеделска работа – изискват се самообладание, грижа и любов. В планината нивите са неравни и стръмни, а самото растение е претенциозно за развъждане. Тъй като то е от увивните, още наесен стопаните би трябвало да наберат коловете, по които ще стартира да се увива месец след засаждането, като това нормално се прави сред Гергьовден и края на май. Хората там споделят, че родът е със цената на злато, поради питателните качества и богато наличие на белтъчини. Уникалният му усет не може да бъде реализиран нито от Китай, нито от Египет, от където по магазините у нас идват пакетите с етикети “Смилянски боб ”, който няма нищо общо с същинския. Плътността и маслеността му се дължи на характерните почви и качествата на водата, с която го поливат стопаните.
Смилянският боб се отглежда в региона от над 250 години. Особените му вкусови качества стават известни в края на 70-те години на предишния век, когато Пампорово се готви да посрещне първите задгранични туристи. Тогава там идват хранителни технолози, на които е предоставено да сформират районно родопско меню за събитието. Топлите предястия били типичните родопски гозби, само че предизвикването било изборът на студено предястие. При обиколката си в региона те гостували на семейство в Смилян, което им предложило салата от наедрял боб и те мигновено харесали усета и типа на ястието. Това бил изборът за менюто с името “Салата от смилянски боб ” и до ден сегашен се утвърждава комерсиалното название на продукта.
От 2003 година, с концепцията да се поддържат локалните производители и да се разпространява “местното злато ”, смилянци провеждат годишен празник на смилянския боб. Първоначално се организира всяка последна събота на ноември, само че от 2015 година датата е изтеглена с месец напред – всяка последна събота на октомври. Празникът всяка година притегля над 4000 посетители и туристи в селото.
Смилянският боб притегля гости от целия свят. “Миналата година трима докторанти по ръководство на дестинациите от университета в Барселона (от Аржентина, Чили и Мексико) посветиха цялостен брой на университетско онлайн издание за практиките за развиване на устойчивия туризъм в региона на Горното поречие на р. Арда, измежду които развиване на събитията, атракциите и поминъчните обичаи на селото бяха представени като добър модел ”, описа пред “Труд ” Иван Годев.
Не може да се каже дали на всички чужденци им харесва усетът, защото всяка страна има разнообразни обичаи и усети. Японците, да вземем за пример, се изненадват, че фасулът може да се употребява за салати и топли предястия, защото в страната им фасулът се употребява като основа за сладкиши и десерти. От тях си “открадват ” концепцията за бонбони от Смилянски боб, които са един от шлагерите в кулинарния конкурс на Празника на Смилянския боб през 2017 година Хората от Скандинавието и Средиземноморието харесват метода му на подготвяне в България, а туристите от централно-европейските страни избират овкусяването му със сладко-кисели сосове.
С бобено пано
Кандидатстват за Гинес
Етнографска колекция „ Смилянският боб и обичайните родопски терлици ” отваря порти през май 2005 година след изследване измежду локалните поданици кои са трите най-характерни за селото неща. На първо място е посочена часовниковата кула в селото.
Другите две присъщи неща изненадващо се оказват поминъчни обичаи – развъждането на смилянски боб и умеенето на дамите от селото да създават и „ шарят ” родопски терлици. Така и се оформят двата тематични акцента на етнографската колекция, която е устроена в читалището в Смилян. Всички етнографски експонати в нея са дарени от поданици на селото. Там се намира и огромното пано от смилянски боб, с което селото ще кандидатства за регистриране в книгата на върховете Гинес – за пано, направено от максимален брой неповторими участници. От началото на самодейността приз април 2006 година досега в неговата изработка са се присъединили над 17 200 индивида от целия свят, посетили сбирката.
Географската регистрация обгръща селищата от региона на горното поречие на река Арда, където микро-климатичните условия, почвените характерности и обичайният метод на развъждането му подсигуряват характерните вкусови качества – компактност и масленост, богат на белтъчини. В обсега на регистрацията са шест разновидности: три от дребния и три от едрия салатен.
Много хора се чудят от кое място могат да си купят същински смилянски боб. Продажбата му е единствено в региона на родопското село Смилян, който обгръща още селата Кошница, Могилица, Бяла река, Арда, Горна Арда и съставните им махали.
Ежегодният празник на „ локалното злато “ притегля над 4000 туристи в Смилян Неповторимият усет на смилянски боб се дължи на няколко особености в развъждането му, за които описа пред “Труд ” Илия Годев, секретар на читалището в Смилян. Отглеждането му не е просто земеделска работа – изискват се самообладание, грижа и любов. В планината нивите са неравни и стръмни, а самото растение е претенциозно за развъждане. Тъй като то е от увивните, още наесен стопаните би трябвало да наберат коловете, по които ще стартира да се увива месец след засаждането, като това нормално се прави сред Гергьовден и края на май. Хората там споделят, че родът е със цената на злато, поради питателните качества и богато наличие на белтъчини. Уникалният му усет не може да бъде реализиран нито от Китай, нито от Египет, от където по магазините у нас идват пакетите с етикети “Смилянски боб ”, който няма нищо общо с същинския. Плътността и маслеността му се дължи на характерните почви и качествата на водата, с която го поливат стопаните.
Смилянският боб се отглежда в региона от над 250 години. Особените му вкусови качества стават известни в края на 70-те години на предишния век, когато Пампорово се готви да посрещне първите задгранични туристи. Тогава там идват хранителни технолози, на които е предоставено да сформират районно родопско меню за събитието. Топлите предястия били типичните родопски гозби, само че предизвикването било изборът на студено предястие. При обиколката си в региона те гостували на семейство в Смилян, което им предложило салата от наедрял боб и те мигновено харесали усета и типа на ястието. Това бил изборът за менюто с името “Салата от смилянски боб ” и до ден сегашен се утвърждава комерсиалното название на продукта.
От 2003 година, с концепцията да се поддържат локалните производители и да се разпространява “местното злато ”, смилянци провеждат годишен празник на смилянския боб. Първоначално се организира всяка последна събота на ноември, само че от 2015 година датата е изтеглена с месец напред – всяка последна събота на октомври. Празникът всяка година притегля над 4000 посетители и туристи в селото.
Смилянският боб притегля гости от целия свят. “Миналата година трима докторанти по ръководство на дестинациите от университета в Барселона (от Аржентина, Чили и Мексико) посветиха цялостен брой на университетско онлайн издание за практиките за развиване на устойчивия туризъм в региона на Горното поречие на р. Арда, измежду които развиване на събитията, атракциите и поминъчните обичаи на селото бяха представени като добър модел ”, описа пред “Труд ” Иван Годев.
Не може да се каже дали на всички чужденци им харесва усетът, защото всяка страна има разнообразни обичаи и усети. Японците, да вземем за пример, се изненадват, че фасулът може да се употребява за салати и топли предястия, защото в страната им фасулът се употребява като основа за сладкиши и десерти. От тях си “открадват ” концепцията за бонбони от Смилянски боб, които са един от шлагерите в кулинарния конкурс на Празника на Смилянския боб през 2017 година Хората от Скандинавието и Средиземноморието харесват метода му на подготвяне в България, а туристите от централно-европейските страни избират овкусяването му със сладко-кисели сосове.
С бобено пано
Кандидатстват за Гинес
Етнографска колекция „ Смилянският боб и обичайните родопски терлици ” отваря порти през май 2005 година след изследване измежду локалните поданици кои са трите най-характерни за селото неща. На първо място е посочена часовниковата кула в селото. Другите две присъщи неща изненадващо се оказват поминъчни обичаи – развъждането на смилянски боб и умеенето на дамите от селото да създават и „ шарят ” родопски терлици. Така и се оформят двата тематични акцента на етнографската колекция, която е устроена в читалището в Смилян. Всички етнографски експонати в нея са дарени от поданици на селото. Там се намира и огромното пано от смилянски боб, с което селото ще кандидатства за регистриране в книгата на върховете Гинес – за пано, направено от максимален брой неповторими участници. От началото на самодейността приз април 2006 година досега в неговата изработка са се присъединили над 17 200 индивида от целия свят, посетили сбирката.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ