Части от човешкия череп съответстват на златното сечение
Златното сечение от дълго време не е математическо разбиране от фундаментално значение - в доста връзки златното сечение се е трансформирало в знак на хубостта, хармонията и съвършенството.
Няма да се стопираме на точното определение на златното сечение, което в науката се отбелязва с цифрата фи и има стойност, почти равна на 1.618. По-важно е да отбележим, че то, известно още като божественото число, се среща на всички места в природата и изкуството. За основател на термина златно сечение се смята геният Леонардо да Винчи, който пръв го употребява, с цел да отбелязя пропорцията на идеалното човешко тяло съгласно него.
Едно скорошно научно проучване, оповестено от The Journal of Craniofacial Surgery, демонстрира, че да Винчи несъмнено е бил прав в използването му.
Учените са създали разнообразни съпоставения на човешки черепи и черепи на други животни, като вследствие на това са стигнали до извода, че човешките черепи по един или различен метод са подчинени на златното число фи.
Според невролози, взели участие в проучването, еволюцията при хората е довела до естетика сред конструкция и функционалност, каквато не се следи при всички скотски типове. Изводът е изработен на база сравнението на 100 физиологически естествени човешки черепа със 70 черепа на шест други типа бозайници.
Най-голям интерес в изследванията за учените е представлявала онази линия, която минава от основата на черепа до костите на носа.
Бергмата или това място, където се събират черепните кости със зигзаговиден тегел, съставлява мощен интерес за учените, коио са измервали дистанцията от носните кости до бергмата, както и от основата на черепа до бергмата.
Изборът на тъкмо тези черепни зони почива на събитието, че под тях лежат извънредно значими нервни структури както при хората, по този начин и при животните.
Изследването е посочило, че в случай че дистанцията от бергмата до основата на черепа се раздели на дистанцията сред носните кости и бергмата, а дължината на цялата линия се раздели на дистанцията сред бергмата и основата и в двата случая ще се получат стойности, доста близки до 1.6 или фи.
Учените регистрират като доста забавен факт, че при другите изучавани бозайници тези съотношения са били по-различни, като с усложняването на типа, те от ден на ден се доблишавали до Златното сечение.
На този стадий практическото приложение на това изобретение към момента не е изцяло изяснено. Безспорен обаче остава фактът, че то се среща във всички типове физиологични структури - от сърцето до кръвните кафези и съгласно учените се артикул на някаква същинска еволюционна взаимозависимост.
Освен в човешкият череп цифрата фи или златното сечение се среща безусловно на всички места в природата - в спираловидните черупки на охлювите, в броя на пчелите в кошера и т.н.
Тепърва следва да се обясни дали има някаква еволюционна взаимозависимост, обвързвана със Златното сечение, или просто откриваме съвпадения там, където ги търсим.
