Златната орда
Златната орда, наричана още Кипчакско ханство, е страна в западната част на Mонголската империя, която процъфтява от средата на 13 век до края на 14 век. Хората от Златната орда са комбинация от турци и монголи.
Последните като цяло съставляват аристокрацията на голямата страна, която в най-големия си подем владее по-голямата част от Източна Европа, Централна Азия и Западните елементи на Сибир. Руските страни са под директно нейно послушание, а Полша, Унгария, България и Грузия заплащат подвластен налог на могъщите монголски ханове.
Златната орда в началото е част от западната част на империята на Чингиз хан. Формира се като териториално подаяние за най-големия му наследник Джучи. Синът на Джучи Бату уголемява владенията си в поредност от блестящи акции, включващи ограбването и опожаряването на град Киев през 1240 година
Бату основава столицата си Сарай Бату в долния сектор на река Волга. По-късно столицата е преместена нагоре по течението в Сарай Берке, град, който на върха на могъществото си има 600 000 поданици. Ордата последователно е потурчена и ислямизирана, скъсвайки със своите монголски и тенгриски корени. Този развой е най-изразен при най-великия хан, управлявал империята – Йоз Бег (1312–41).
Тюркските племена се концентрират върху отглеждането на животни в степите, до момента в който техните подчинени нации – източни славяни, мордвини, гърци, грузинци и арменци, способстват за развиването на страната с заплащането на непостижими налози. Подчинените съветските князе, изключително тези в Московието, са виновни за събирането на локалния налог. Ордата организира необятна търговия със средиземноморските нации, изключително техните съдружници в Египет и генуезците.
Черната гибел, която навлиза в Европа през 1346–47 година, и убийството на наследника на Йоз Бег поставяват началото на упадъка и разпадането на Златната орда. Руските князе дават поръчка за своята самостоятелност в борбата при Куликово през 1380 година, в която нанасят невъобразим дотогава погром на владетеля на ордата Мамай.
Наследникът и противник на Мамай - Тохтамиш, грубо разграбва и опожарява Москва за възмездие през 1382 година и възвръща господството на Ордата над русите.
Изглежда, че Златната орда поема пътя към ново великолепие, защото още веднъж затвърждава властта си над Русия, а множеството източноевропейски владетели удостоверяват васалната си честност към новия хан. Точно тогава обаче се появява нова заплаха за Златната орда, този път от юг.
В Централна Азия бе учредена нова империя, предвождана от различен отдалечен родственик на Чингиз хан – Тимур или Термелан. Погромите и разрушенията, които той предизвиква на народите в Персия и Ирак, надминават даже тези на именития му предходник.
Изпърво новата страна и Златната орда са съдружници, само че след това битката за власт над Изтока изправя Термелан и Тохтамиш един против различен.
Термелан нахлува на територията на Ордата през 1395 година, унищожава Сарай Берке и депортира множеството умели занаятчии в района в Централна Азия, като по този метод лишава Ордата от нейния софтуерен растеж над възраждащата се Московия.
Златната орда не се възвръща след този удар. Постепенно отслабва и се разпада на няколко по-малки страни. Повечето от тях са покорени от Иван Грозни през 15 век. Последният излишък от ордата – Кримското ханство, е обуздан от Руската империя в края на 18 век.
