Извънземните искрят в лилаво
Земята в миналото е била лилава. Колкото и неуместно да ви звучи това, то е самата истината. Това е и повода през днешния ден да се наложи да търсим извънземни в същият цвят.
Древните микроби не са употребявали хлорофил за асимилиране на слънчевата светлина, а друга молекула - ретинал. Това им е разрешавало да всмукват зелената част на спектъра, като отразяват алената и синята, което довежда до виолетов нюанс на планетата, погледната от Космоса.
Теорията се поддържа и от фактора Слънце. То преобразува най-вече от силата си в зелената част на забележимия набор, а хлорофилът гълтам сини и червени талази. Има даже съмнение, че в даден миг салдото може да се измести. Това ще докара до възвръщането на лилаво-зеленият цвят на Земята. Нюансът ще е забележим от Космоса и ще бъде натрапен от атмосферните промени.
Въоръжени със знанието за лилавата Земя, учените са уверени, че е време да се огледаме за планети със подобен нюанс. Лилавият цвят би бил знак, че има огромна възможност да открием извънземен живот на една такава планета.
Всичко на Земята стартира по времето на еона Архай преди към 3 милиарда години. Тогава планетата ни е населявана всеобщо от лилавата бактерия – фотосинтезиращ микроорганизъм. Той живее както във водни, по този начин и в сухи среди. Те са упоменатите виновници за лилавият нюанс, който планетата ни е имал в предишното. Въпросът през днешния ден обаче е доста по-мащабен. Учените се чудят допустимо ли е те да са разпръснати из Космоса.
Екип от астробиолози вземат решение да проведат проучване. При него те симулират забележимата и близката до инфрачервения набор радиация, отразявана от Земята. За задачата те взимат поради няколко фактора, в това число евентуалното разпространяване на лилавата бактерия както по континенти, по този начин и в океани и вероятно – в облаци над повърхността.
Резултатите от опитите демонстрират, че съществуването на лилавите бактерии в действителност ще има видим рефлектиращ набор на която и планета да са. Тяхната мощна отразителна дарба зависи от това какъв брой публикувани са тези микроорганизми и от съществуването им в облаци. Това значи, че оттук насетне учените би трябвало да се концентрират в търсенето на лилави планети.
Следващата стъпка е потреблението на многоцветни фотометрични техники при търсенето им. Това може да докара до нов взор към едни нетрадиционни претенденти за обитаеми небесни обекти като белите джуджета да вземем за пример.
Подобен нов взор над нещата ще може да се осъществя през 2018-та година. Тогава галактическият телескоп Джеймс Уеб ще бъде изстрелян в орбита и ще може да огледа по-надалеч, в сравнение с в миналото сме мечтали.
