Заплашена ли е Европа от „цивилизационно заличаване“?
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Европа още веднъж се оказа във фокуса на трагични прогнози. В новата Стратегия за национална сигурност на Съединени американски щати администрацията на Доналд Тръмп предизвестява, че континентът е изправен пред „ вероятност за цивилизационно изтриване “ поради „ рухващи равнища на раждаемост и ерозия на националната еднаквост и самочувствие “. Фрази, които бяха незабавно подети от българската тръмпутинска общественост, само че които изискват деликатна инспекция. Какво в действителност демонстрират данните и до каква степен сходна прогноза може да бъде предпазена?
Последните цялостни и съпоставими демографски данни за 2023 година обрисуват ясна картина. В ЕС‑27 раждаемостта е 8,2 на 1000 души, а смъртността – 10,8 на 1000, което значи негативен натурален приръст от минус 2,6‰. Данните са от френския Национален институт за демографски проучвания (Institut national d’études démographiques - ), основани на Евростат и националните статистики. В Съединените щати, съгласно Отдела за популацията към Организацията на обединените народи и, раждаемостта е към 11,2‰, смъртността – 8,8‰, а естественият приръст – плюс 2,4‰. Разликата е явна: Европа старее и понижава естествено, до момента в който Съединени американски щати към момента имат позитивен приръст.
Тенденциите в Европейски Съюз са добре известни: хронично ниска раждаемост, постоянно под 1,6 деца на жена, а в Южна и Източна Европа – под 1,4; смъртност, която трайно надвишава раждаемостта; междинна възраст над 44 години; взаимозависимост от чистата миграция като единствен компенсиращ фактор. Вътрешните разлики са обилни – Италия, Испания и Гърция са измежду страните с най-ниска раждаемост, до момента в който Франция, Ирландия и Кипър остават релативно по-високо. В Съединени американски щати картината е по-благоприятна, само че също не без паники: раждаемостта е спаднала от 14–15‰ през 1990-те години до към 11‰ през днешния ден, смъртността остава нараснала след Коронавирус, а популацията е по-младо от европейското – междинната възраст е към 38 години.
На този декор поражда въпросът: може ли да се приказва за „ цивилизационно изтриване “? Демографската просвета не познава сходен термин. Евростат и Организация на обединените нации не предвиждат изгубване, а муден спад и застаряване. Прогнозите им са " какво в случай че " (what‑if) сценарии, зависещи от фертилност, смъртност и миграция. При продължаваща чиста имиграция популацията на Европейски Съюз остава нормализирано или леко намалява; при нулева миграция спадът е по-рязък, само че надалеч не пагубен. Средният до 2100 година планува Европа като континент със стотици милиони поданици и забележителна икономическа тежест, а не демографски вакуум.
Терминът „ цивилизационно изтриване “ (civilizational erasure) се появи в цитирания американски документ през декември 2025 година и съгласно разбори на и други медии повтаря изразителност, близка до „ теорията за огромната подмяна “ (great replacement theory) – опровергана крайнодясна тайна теза за „ подмяна “ на популацията. В самата тактика няма нови демографски изследвания; тя стъпва върху оценъчни изказвания за миграция и еднаквост, които не са подложени на теоретичен надзор.
Сблъсъкът сред научните данни и политическата реторика е явен. Хоризонт от 20 години е прекомерно къс за „ изтриване “. Дори трагични исторически промени – следвоенният " бейби взрив " (baby boom), т.е. скок на раждаемостта, или спадът след 1990 година в Източна Европа – трансформират възрастовата конструкция, само че не унищожават общества. Прогнозите на Организация на обединените нации и Евростат приказват за промяна: по-малко работоспособни, повече възрастни хора, по-голямо значение на миграцията и смяна в етнокултурния състав. Това е демографско видоизменение, а не заличаване на Европа от картата. Миграцията е компенсатор, а не „ оръжие за изтриване “ – без нея спадът би бил по-дълбок, а икономическите последствия по-тежки.
Историческият опит подсказва същото. Черната гибел от 1347–1353 година – пандемия, която унищожава сред една трета и половината от популацията на Европа – постоянно се употребява като образец за това по какъв начин дълбоки демографски разтърсвания трансформират обществата, само че не ги унищожават. Разпространена по комерсиалните пътища от Крим към италианските пристанища, тя унищожава цели общности, само че в същото време форсира процеси, които по-късно ще оформят европейския Ренесанс. Масовата смъртност води до изострен дефицит на работна ръка, който разклаща феодалния ред: селяните получават по-голяма подвижност, договарят по-добри условия, а доста земевладелци са принудени да преминат към парични ренти и нови стопански модели. Паралелно с това отслабва доверието в църквата, неспособна да изясни или овладее бедствието; религиозните престижи губят монопола върху тълкуването на света. Вакуумът се запълва от нови интелектуални търсения – интерес към индивида, природата и рационалното знание, които ще оформят хуманизма. Тази историческа динамичност е значима, тъй като демонстрира, че даже трагични демографски произшествия не „ заличават “ цивилизации, а ги трансформират.
Съвременните научни теории за акултурация, културна дифузия и институционална резистентност удостоверяват сходна логичност. Изследванията на Джон Бери върху акултурацията демонстрират, че новодошлите групи нормално възприемат културата и институциите на по-развитите общества и ги не престават, а не ги унищожават. Класическите антропологични концепции за културна дифузия – от Едуард Тайлър до Франц Боас – разказват по какъв начин хрумвания, практики и правила се популяризират и приспособяват, без да унищожават приемащата просвета. Трудовете на Дъглас Норт, Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън за институционалната резистентност демонстрират, че мощните институции всмукват външни въздействия и ги преработват, вместо да се разпадат под натиска им. В този смисъл постоянно употребяваната прилика сред актуалната миграция и „ варварските нашествия “ е подвеждаща: днешните миграционни процеси протичат в подтекст на постоянни страни, правови системи и висока институционална резистентност. Културната смяна е действителна, само че тя е промяна, а не опустошение – развой на акомодация към европейските институционални рамки, а не на тяхното подкопаване.
Остава въпросът дали миграцията може да промени културния и политически образ на Европа до степен, че тя да стане „ нерешителен съдружник “ на Съединени американски щати. Исторически Европа в никакъв случай не е била културно хомогенна. Миграцията от колониите и юга към този момент 70 години трансформира лицето на Западна Европа, само че резултатът е комплициран синтез, а не разпад. Европейската еднаквост се трансформира, само че институционалната ѝ ядка – господство на правото, народна власт, секуларизъм – остава устойчива. Геополитическата ориентировка се дефинира от елити и институции, а не от етнокултурния генезис на популацията. Най-„ диверсифицираните “ страни – Франция, Германия, Англия – са измежду най-твърдите поддръжници на глобите против Русия и на укрепването на НАТО.
Реалните опасности са други: политическа поляризация, културни войни, накърнимост към външно въздействие, разминаване сред американската и европейската вътрешна динамичност. Но това са политически, а не демографски процеси. Анализатори от мозъчни центрове като " Брукингс ", " Карнеги ", сп. " Форин афеърс " и " Атлантическия съвет " означават, че паниките в Съединени американски щати са по-скоро идеологически: Европа се отдалечава от координатите на MAGA, а не „ изчезва “.
Икономическият аспект също е основен. Европейската комисия разпознава 42 специалности с продължителен дефицит в целия Европейски Съюз и акцентира, че 63% от дребните и междинните предприятия не могат да намерят нужните фрагменти даже при всеобща преквалификация. Здравеопазване, ИТ, инженерни специалности, строителство, превоз, обучение, услуги, земеделие – това са браншове, които Европейски Съюз не може да запълни без външна работна мощ. Миграцията е нужна за поддържане на растежа и обществените системи, в случай че е ръководена добре.
На този декор предизвестията за „ цивилизационно изтриване “ звучат не като научна прогноза, а като политически девиз. Особено когато идват от страна, построена от имигранти: Съединени американски щати имат по-висок дял на външно родени – 15.2%, против 9.9% в Европейски Съюз. Америка е исторически „ казан за претопяване “ (melting pot), до момента в който Европа е била доста по-хомогенна. Следователно паниките не са демографски, а идеологически.
Европа фактически е изправена пред съществено демографско предизвикателство – ниска раждаемост, застаряване, взаимозависимост от миграция. Без дейни политики следствията ще бъдат стопански, обществени и политически значими. Но това е сюжет на промяна, не на изгубване. Континентът остава един от най-големите демографски и стопански блокове в света, с над 440 милиона души през идващите десетилетия, висока дълготрайност на живота и постоянни институции. Европа няма да бъде „ заличена “, само че ще бъде изменена – както постоянно е била.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Европа още веднъж се оказа във фокуса на трагични прогнози. В новата Стратегия за национална сигурност на Съединени американски щати администрацията на Доналд Тръмп предизвестява, че континентът е изправен пред „ вероятност за цивилизационно изтриване “ поради „ рухващи равнища на раждаемост и ерозия на националната еднаквост и самочувствие “. Фрази, които бяха незабавно подети от българската тръмпутинска общественост, само че които изискват деликатна инспекция. Какво в действителност демонстрират данните и до каква степен сходна прогноза може да бъде предпазена?
Последните цялостни и съпоставими демографски данни за 2023 година обрисуват ясна картина. В ЕС‑27 раждаемостта е 8,2 на 1000 души, а смъртността – 10,8 на 1000, което значи негативен натурален приръст от минус 2,6‰. Данните са от френския Национален институт за демографски проучвания (Institut national d’études démographiques - ), основани на Евростат и националните статистики. В Съединените щати, съгласно Отдела за популацията към Организацията на обединените народи и, раждаемостта е към 11,2‰, смъртността – 8,8‰, а естественият приръст – плюс 2,4‰. Разликата е явна: Европа старее и понижава естествено, до момента в който Съединени американски щати към момента имат позитивен приръст.
Тенденциите в Европейски Съюз са добре известни: хронично ниска раждаемост, постоянно под 1,6 деца на жена, а в Южна и Източна Европа – под 1,4; смъртност, която трайно надвишава раждаемостта; междинна възраст над 44 години; взаимозависимост от чистата миграция като единствен компенсиращ фактор. Вътрешните разлики са обилни – Италия, Испания и Гърция са измежду страните с най-ниска раждаемост, до момента в който Франция, Ирландия и Кипър остават релативно по-високо. В Съединени американски щати картината е по-благоприятна, само че също не без паники: раждаемостта е спаднала от 14–15‰ през 1990-те години до към 11‰ през днешния ден, смъртността остава нараснала след Коронавирус, а популацията е по-младо от европейското – междинната възраст е към 38 години.
На този декор поражда въпросът: може ли да се приказва за „ цивилизационно изтриване “? Демографската просвета не познава сходен термин. Евростат и Организация на обединените нации не предвиждат изгубване, а муден спад и застаряване. Прогнозите им са " какво в случай че " (what‑if) сценарии, зависещи от фертилност, смъртност и миграция. При продължаваща чиста имиграция популацията на Европейски Съюз остава нормализирано или леко намалява; при нулева миграция спадът е по-рязък, само че надалеч не пагубен. Средният до 2100 година планува Европа като континент със стотици милиони поданици и забележителна икономическа тежест, а не демографски вакуум.
Терминът „ цивилизационно изтриване “ (civilizational erasure) се появи в цитирания американски документ през декември 2025 година и съгласно разбори на и други медии повтаря изразителност, близка до „ теорията за огромната подмяна “ (great replacement theory) – опровергана крайнодясна тайна теза за „ подмяна “ на популацията. В самата тактика няма нови демографски изследвания; тя стъпва върху оценъчни изказвания за миграция и еднаквост, които не са подложени на теоретичен надзор.
Сблъсъкът сред научните данни и политическата реторика е явен. Хоризонт от 20 години е прекомерно къс за „ изтриване “. Дори трагични исторически промени – следвоенният " бейби взрив " (baby boom), т.е. скок на раждаемостта, или спадът след 1990 година в Източна Европа – трансформират възрастовата конструкция, само че не унищожават общества. Прогнозите на Организация на обединените нации и Евростат приказват за промяна: по-малко работоспособни, повече възрастни хора, по-голямо значение на миграцията и смяна в етнокултурния състав. Това е демографско видоизменение, а не заличаване на Европа от картата. Миграцията е компенсатор, а не „ оръжие за изтриване “ – без нея спадът би бил по-дълбок, а икономическите последствия по-тежки.
Историческият опит подсказва същото. Черната гибел от 1347–1353 година – пандемия, която унищожава сред една трета и половината от популацията на Европа – постоянно се употребява като образец за това по какъв начин дълбоки демографски разтърсвания трансформират обществата, само че не ги унищожават. Разпространена по комерсиалните пътища от Крим към италианските пристанища, тя унищожава цели общности, само че в същото време форсира процеси, които по-късно ще оформят европейския Ренесанс. Масовата смъртност води до изострен дефицит на работна ръка, който разклаща феодалния ред: селяните получават по-голяма подвижност, договарят по-добри условия, а доста земевладелци са принудени да преминат към парични ренти и нови стопански модели. Паралелно с това отслабва доверието в църквата, неспособна да изясни или овладее бедствието; религиозните престижи губят монопола върху тълкуването на света. Вакуумът се запълва от нови интелектуални търсения – интерес към индивида, природата и рационалното знание, които ще оформят хуманизма. Тази историческа динамичност е значима, тъй като демонстрира, че даже трагични демографски произшествия не „ заличават “ цивилизации, а ги трансформират.
Съвременните научни теории за акултурация, културна дифузия и институционална резистентност удостоверяват сходна логичност. Изследванията на Джон Бери върху акултурацията демонстрират, че новодошлите групи нормално възприемат културата и институциите на по-развитите общества и ги не престават, а не ги унищожават. Класическите антропологични концепции за културна дифузия – от Едуард Тайлър до Франц Боас – разказват по какъв начин хрумвания, практики и правила се популяризират и приспособяват, без да унищожават приемащата просвета. Трудовете на Дъглас Норт, Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън за институционалната резистентност демонстрират, че мощните институции всмукват външни въздействия и ги преработват, вместо да се разпадат под натиска им. В този смисъл постоянно употребяваната прилика сред актуалната миграция и „ варварските нашествия “ е подвеждаща: днешните миграционни процеси протичат в подтекст на постоянни страни, правови системи и висока институционална резистентност. Културната смяна е действителна, само че тя е промяна, а не опустошение – развой на акомодация към европейските институционални рамки, а не на тяхното подкопаване.
Остава въпросът дали миграцията може да промени културния и политически образ на Европа до степен, че тя да стане „ нерешителен съдружник “ на Съединени американски щати. Исторически Европа в никакъв случай не е била културно хомогенна. Миграцията от колониите и юга към този момент 70 години трансформира лицето на Западна Европа, само че резултатът е комплициран синтез, а не разпад. Европейската еднаквост се трансформира, само че институционалната ѝ ядка – господство на правото, народна власт, секуларизъм – остава устойчива. Геополитическата ориентировка се дефинира от елити и институции, а не от етнокултурния генезис на популацията. Най-„ диверсифицираните “ страни – Франция, Германия, Англия – са измежду най-твърдите поддръжници на глобите против Русия и на укрепването на НАТО.
Реалните опасности са други: политическа поляризация, културни войни, накърнимост към външно въздействие, разминаване сред американската и европейската вътрешна динамичност. Но това са политически, а не демографски процеси. Анализатори от мозъчни центрове като " Брукингс ", " Карнеги ", сп. " Форин афеърс " и " Атлантическия съвет " означават, че паниките в Съединени американски щати са по-скоро идеологически: Европа се отдалечава от координатите на MAGA, а не „ изчезва “.
Икономическият аспект също е основен. Европейската комисия разпознава 42 специалности с продължителен дефицит в целия Европейски Съюз и акцентира, че 63% от дребните и междинните предприятия не могат да намерят нужните фрагменти даже при всеобща преквалификация. Здравеопазване, ИТ, инженерни специалности, строителство, превоз, обучение, услуги, земеделие – това са браншове, които Европейски Съюз не може да запълни без външна работна мощ. Миграцията е нужна за поддържане на растежа и обществените системи, в случай че е ръководена добре.
На този декор предизвестията за „ цивилизационно изтриване “ звучат не като научна прогноза, а като политически девиз. Особено когато идват от страна, построена от имигранти: Съединени американски щати имат по-висок дял на външно родени – 15.2%, против 9.9% в Европейски Съюз. Америка е исторически „ казан за претопяване “ (melting pot), до момента в който Европа е била доста по-хомогенна. Следователно паниките не са демографски, а идеологически.
Европа фактически е изправена пред съществено демографско предизвикателство – ниска раждаемост, застаряване, взаимозависимост от миграция. Без дейни политики следствията ще бъдат стопански, обществени и политически значими. Но това е сюжет на промяна, не на изгубване. Континентът остава един от най-големите демографски и стопански блокове в света, с над 440 милиона души през идващите десетилетия, висока дълготрайност на живота и постоянни институции. Европа няма да бъде „ заличена “, само че ще бъде изменена – както постоянно е била.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ