Става ли Европа по-силна, когато става по-голяма?
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Ортодоксалният разказ е прочут: по-голяма Европа - по-силна Европа. Но животът демонстрира друго - колкото по-голям става Европейски Съюз, толкоз по-тромав и неуправляем е и толкоз по-мощни стават евроскептичните и суверенистки течения в него.
Днешна Европа е в цугцванг. От една страна, тя е принудена да се уголемява, с цел да не " подари " страните кандидатки на геополитическите си съперници и съперници, отпред с Русия и Китай. От друга - Европейски Съюз не е институционално квалифициран да интегрира още четири или осем страни и нужната подготовка слага за следващ път единството му на тестване.
На опашката за участие в Съюза са Украйна, Молдова, Турция, страните от Западните Балкани. Най-напреднала в договарянията си е Черна гора, която има късмет да се причисли през 2027 година След нея идва Албания с евентуален аспект за участие през 2028 година Сърбия и Република Северна Македония (РСМ) са проблематични кандидатки - първата поради Косово, а втората - поради нежеланието ѝ да впише българите като държавотворен народ в конституцията си и по този начин да отвори пътя си към договаряния за участие. Преговорите с Турция и Босна и Херцеговина са на процедура блокирани - първите поради непреодолими за момента несъгласия, а вторите - поради нефункционалност на въпросната страна. Преговорите с Украйна и Молдова не могат да стартират поради ветото на Унгария.
Освен институционални въпроси като механизма за взимане на решения от 32 или 35 страни, бъдещото разширение слага въпросите за вътрешното съответствие на силите в Европейски Съюз и за приходите и разпределението на разноските от неговия бюджет.
До момента, стане ли дума разширение, Европейската комисия приказва основно за промените, които страните кандидатки би трябвало да вършат, само че споделя малко или нищо за промените, които Европейски Съюз би трябвало да направи, с цел да може да одобри до осем нови членки.
„ И през днешния ден Европейски Съюз мъчно действа с 27 страни. Ефективността е блокирана от правото на несъгласие “, написа италианският евродепутат от " Обнови Европа " Сандро Гоци в признат наскоро за разширението на Европейски Съюз. „ Невъзможно е да се сплотява континентът посредством разширение, без да се приготвят промени вътре в Европейски Съюз. Изискваме доста от страните, които желаят да се причислят към Съюза, само че самият Европейски Съюз би трябвало да се приготви да поеме континентални мащаби. “
Утре, 4 ноември, се чака Еропейската комисия да обнародва своите визии за бъдещето на разширението.
Какво предлага Парламентът
Що се отнася до Гоци, той предлага следните основни промени:
прекосяване към гласоподаване с квалифицирано болшинство вместо с единогласие в Съвета (представляващ държавните управления на страните членки) по основни въпроси, в това число външна политика и данъчно облагане, с цел да се избегне блокаж от обособени държави;намаляване на броя на еврокомисарите, като се вкара ротационен принцип, с цел да се резервира успеваемостта на Комисията;реформа на Европейския парламент, в това число опция за транснационални листи и преразпределение на местата;укрепване на върховенството на правото като изискване за участие и опазване на финансирането;създаване на „ преддверие на участието “ – промеждутъчен статут с достъп до политики и фондове, само че без право на несъгласие.
Докладът подлага на критика неналичието на политическа воля от страна на някои страни членки, които „ се пробват да заметат под килима “ тематиката за вътрешните промени. Гоци акцентира, че разширението не може да бъде употребявано като геополитически инструмент без паралелна институционална акомодация. Според докладчика ЕС е изправен пред избор: или да се реформира, с цел да одобри нови членки, или да рискува парализа и загуба на доверие.
Въпросите, по които се предлага прекосяване към квалифицирано болшинство, включват следните области:
Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), в това число наказания, позиции по интернационалните спорове и стратегически партньорства. Целта е да се избегне блокиране от обособени страни при взимане на външнополитически решения.Данъчната политика, изключително по въпроси като минимално корпоративно облагане, цифрови налози и зелени такси. Целта е да се форсира хармонизацията и да се избегне фискален дъмпинг сред страните членки.Многогодишната финансова рамка (бюджет на ЕС), в това число решения за лични запаси и систематизиране на средства. Целта е да се улесни приемането на бюджети в уголемен Съюз с повече бенефициенти.Климатичната и енергийната политика, изключително в подтекста на Зелената договорка и енергийната сигурност. Целта е да се избегне блокиране на амбициозни цели от страни с разнообразни енергийни зависимости.
Докладът предлага потребление на клаузата за преход (), която разрешава прекосяване от единогласие към квалифицирано болшинство без сложната и изискваща години промяна на договорите – стига Европейският съвет да го реши с единогласие и Европейският парламент да даде единодушие.
Евроскептиците - другари на разширението
Има наклонност някои евроскептични или суверенистки настроени страни да поддържат разширението на Европейски Съюз, само че по свои геополитически и стратегически аргументи, които постоянно се разминават с федералистката логичност на „ задълбочаване преди разширение “.
Обединеното кралство (преди Брекзит) поддържаше разширението на Европейски Съюз, изключително към Източна Европа. Мотивите му бяха, че разширяването отслабва централизацията и задълбочаването на интеграцията, на което Лондон се претивопоставяше. Повече страни членки означаваха по-трудно взимане на решения и надлежно по-малко федерализъм и повече подкрепа за страни с демократични стопански системи и проамериканска ориентировка. Затова Великобритания беше измежду най-активните поддръжници на огромното разширение с 10 страни, от които осем от някогашния руски блок през 2004 година, и на идващото - с България и Румъния през 2007 година Един от основните другари на българската кандидатура в Европейския парламент беше докладчикът за страната ни, английският реакционер Джефри ван Орден, който по-късно евродепутатите от Вътрешна македонска революционна организация назоваха радушно " бай Джефри ".
Унгария публично поддържа разширението, изключително към Западните Балкани (но не и към Украйна). Мотивите на премиера Виктор Орбан включват: основаване на блок от страни с консервативни, националистически или евроскептични позиции; подсилване на въздействието на Вишеградската група и други „ нелиберални “ съюзници; балансиране на въздействието на Франция и Германия. Унгарското председателство на Съвета на Европейски Съюз (юли–декември 2024) сложи разширението измежду главните си цели.
Разширяването се възприема от някои евроскептични страни като инструмент за разреждане на интеграцията, а не като стъпка към по-единна Европа. Това води до абсурд: страни, които подлагат на критика Европейски Съюз, поддържат неговото разширение – само че за да трансформират салдото вътре в него.
Има и различен абсурд: въпреки да са стратегически заинтригувани от разширението, когато са на власт, националистически и евроскептични партии и придвижвания, когато са в съпротива, го употребяват и като претекст да се опълчват на интеграцията - че то " скапва качеството " на Европа. Страхът от " полския водопроводчик " след огромното разширение през 2004 година изигра значима роля за отхвърлянето на плана за европейска конституция на референдуми във Франция и Нидерландия през 2005 година Оттогава в доста европейски столици има боязън, че поредна вълна от новоприети страни ще даде подтик на крайнолевия и крайнодесния популизъм.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Ортодоксалният разказ е прочут: по-голяма Европа - по-силна Европа. Но животът демонстрира друго - колкото по-голям става Европейски Съюз, толкоз по-тромав и неуправляем е и толкоз по-мощни стават евроскептичните и суверенистки течения в него.
Днешна Европа е в цугцванг. От една страна, тя е принудена да се уголемява, с цел да не " подари " страните кандидатки на геополитическите си съперници и съперници, отпред с Русия и Китай. От друга - Европейски Съюз не е институционално квалифициран да интегрира още четири или осем страни и нужната подготовка слага за следващ път единството му на тестване.
На опашката за участие в Съюза са Украйна, Молдова, Турция, страните от Западните Балкани. Най-напреднала в договарянията си е Черна гора, която има късмет да се причисли през 2027 година След нея идва Албания с евентуален аспект за участие през 2028 година Сърбия и Република Северна Македония (РСМ) са проблематични кандидатки - първата поради Косово, а втората - поради нежеланието ѝ да впише българите като държавотворен народ в конституцията си и по този начин да отвори пътя си към договаряния за участие. Преговорите с Турция и Босна и Херцеговина са на процедура блокирани - първите поради непреодолими за момента несъгласия, а вторите - поради нефункционалност на въпросната страна. Преговорите с Украйна и Молдова не могат да стартират поради ветото на Унгария.
Освен институционални въпроси като механизма за взимане на решения от 32 или 35 страни, бъдещото разширение слага въпросите за вътрешното съответствие на силите в Европейски Съюз и за приходите и разпределението на разноските от неговия бюджет.
До момента, стане ли дума разширение, Европейската комисия приказва основно за промените, които страните кандидатки би трябвало да вършат, само че споделя малко или нищо за промените, които Европейски Съюз би трябвало да направи, с цел да може да одобри до осем нови членки.
„ И през днешния ден Европейски Съюз мъчно действа с 27 страни. Ефективността е блокирана от правото на несъгласие “, написа италианският евродепутат от " Обнови Европа " Сандро Гоци в признат наскоро за разширението на Европейски Съюз. „ Невъзможно е да се сплотява континентът посредством разширение, без да се приготвят промени вътре в Европейски Съюз. Изискваме доста от страните, които желаят да се причислят към Съюза, само че самият Европейски Съюз би трябвало да се приготви да поеме континентални мащаби. “
Утре, 4 ноември, се чака Еропейската комисия да обнародва своите визии за бъдещето на разширението.
Какво предлага Парламентът
Що се отнася до Гоци, той предлага следните основни промени:
прекосяване към гласоподаване с квалифицирано болшинство вместо с единогласие в Съвета (представляващ държавните управления на страните членки) по основни въпроси, в това число външна политика и данъчно облагане, с цел да се избегне блокаж от обособени държави;намаляване на броя на еврокомисарите, като се вкара ротационен принцип, с цел да се резервира успеваемостта на Комисията;реформа на Европейския парламент, в това число опция за транснационални листи и преразпределение на местата;укрепване на върховенството на правото като изискване за участие и опазване на финансирането;създаване на „ преддверие на участието “ – промеждутъчен статут с достъп до политики и фондове, само че без право на несъгласие.
Докладът подлага на критика неналичието на политическа воля от страна на някои страни членки, които „ се пробват да заметат под килима “ тематиката за вътрешните промени. Гоци акцентира, че разширението не може да бъде употребявано като геополитически инструмент без паралелна институционална акомодация. Според докладчика ЕС е изправен пред избор: или да се реформира, с цел да одобри нови членки, или да рискува парализа и загуба на доверие.
Въпросите, по които се предлага прекосяване към квалифицирано болшинство, включват следните области:
Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), в това число наказания, позиции по интернационалните спорове и стратегически партньорства. Целта е да се избегне блокиране от обособени страни при взимане на външнополитически решения.Данъчната политика, изключително по въпроси като минимално корпоративно облагане, цифрови налози и зелени такси. Целта е да се форсира хармонизацията и да се избегне фискален дъмпинг сред страните членки.Многогодишната финансова рамка (бюджет на ЕС), в това число решения за лични запаси и систематизиране на средства. Целта е да се улесни приемането на бюджети в уголемен Съюз с повече бенефициенти.Климатичната и енергийната политика, изключително в подтекста на Зелената договорка и енергийната сигурност. Целта е да се избегне блокиране на амбициозни цели от страни с разнообразни енергийни зависимости.
Докладът предлага потребление на клаузата за преход (), която разрешава прекосяване от единогласие към квалифицирано болшинство без сложната и изискваща години промяна на договорите – стига Европейският съвет да го реши с единогласие и Европейският парламент да даде единодушие.
Евроскептиците - другари на разширението
Има наклонност някои евроскептични или суверенистки настроени страни да поддържат разширението на Европейски Съюз, само че по свои геополитически и стратегически аргументи, които постоянно се разминават с федералистката логичност на „ задълбочаване преди разширение “.
Обединеното кралство (преди Брекзит) поддържаше разширението на Европейски Съюз, изключително към Източна Европа. Мотивите му бяха, че разширяването отслабва централизацията и задълбочаването на интеграцията, на което Лондон се претивопоставяше. Повече страни членки означаваха по-трудно взимане на решения и надлежно по-малко федерализъм и повече подкрепа за страни с демократични стопански системи и проамериканска ориентировка. Затова Великобритания беше измежду най-активните поддръжници на огромното разширение с 10 страни, от които осем от някогашния руски блок през 2004 година, и на идващото - с България и Румъния през 2007 година Един от основните другари на българската кандидатура в Европейския парламент беше докладчикът за страната ни, английският реакционер Джефри ван Орден, който по-късно евродепутатите от Вътрешна македонска революционна организация назоваха радушно " бай Джефри ".
Унгария публично поддържа разширението, изключително към Западните Балкани (но не и към Украйна). Мотивите на премиера Виктор Орбан включват: основаване на блок от страни с консервативни, националистически или евроскептични позиции; подсилване на въздействието на Вишеградската група и други „ нелиберални “ съюзници; балансиране на въздействието на Франция и Германия. Унгарското председателство на Съвета на Европейски Съюз (юли–декември 2024) сложи разширението измежду главните си цели.
Разширяването се възприема от някои евроскептични страни като инструмент за разреждане на интеграцията, а не като стъпка към по-единна Европа. Това води до абсурд: страни, които подлагат на критика Европейски Съюз, поддържат неговото разширение – само че за да трансформират салдото вътре в него.
Има и различен абсурд: въпреки да са стратегически заинтригувани от разширението, когато са на власт, националистически и евроскептични партии и придвижвания, когато са в съпротива, го употребяват и като претекст да се опълчват на интеграцията - че то " скапва качеството " на Европа. Страхът от " полския водопроводчик " след огромното разширение през 2004 година изигра значима роля за отхвърлянето на плана за европейска конституция на референдуми във Франция и Нидерландия през 2005 година Оттогава в доста европейски столици има боязън, че поредна вълна от новоприети страни ще даде подтик на крайнолевия и крайнодесния популизъм.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ