Битката за €2 трилиона: Европа влиза в най-тежкия бюджетен спор от десетилетия
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейски Съюз за интервала 2028–2034 година се обрисува като най-спорният бюджетен план най-малко от времето на Брекзит. През последните месеци институциите в Брюксел и националните столици влязоха в открит конфликт за това какво би трябвало да финансира Европа, какъв брой да коства това и кой да заплати сметката.
Европейският парламент одобри позицията си с 370 гласа „ за “, 201 „ срещу “ и 84 „ въздържал се “, настоявайки за бюджет над 2 трилиона евро — с към 200 милиарда повече от предлагането на Комисията. Държавите членки, изключително Германия и Нидерландия, дадоха отговор с изрично „ не “, а Комисията, която през 2025 година предложи най-големия бюджет в историята на Европейски Съюз — съвсем 2 трилиона евро или 1,26% от Разузнавателна служба на ФРГ на Съюза — се оказа сред чука и наковалнята.
Това е фонът, на който стартира двугодишната борба за МФР — борба, която ще дефинира освен разпределението на европейските пари, само че и политическата посока на Съюза в ера на война, геополитическа конкуренция и икономическа неустановеност.
Какво предложи Комисията през 2025 година: най-големият бюджет и най-радикалната промяна
През юли 2025 година Европейската комисия показа план за МФР 2028–2034 година, който не просто усилва размера на бюджета, а трансформира самата му архитектура. Предложението е за общ размер от 1,816 трилиона евро по непрекъснати цени (или близо 2 трилиона по текущи), което съставлява най-големият дълготраен бюджет в историята на Европейски Съюз.
Но по-важното е, че Комисията предлага да се премине от 52 обособени стратегии към едвам 16, групирани в четири огромни посоки. Това е най-мащабната структурна смяна в европейските финанси от десетилетия.
Национални и районни партньорски проекти: новият център на тежестта
Най-голямата смяна, която съдържа предлагането, е обединяването на кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП) в обединен фонд от 865 милиарда евро. За първи път в историята на Европейски Съюз земеделските дотации и районното развиване престават да бъдат обособени политики със лични правила и стават част от национални пакети, които всяка страна ще договаря с Комисията.
Това е модел, въодушевен от проекта за възобновяване NextGenerationEU, при който страните показват промени и вложения, а Комисията ги утвърждава и управлява.
Тук се крие и най-големият спор. За доста столици това значи загуба на автономност и по-строга обязаност с върховенството на закона. За Комисията — повече надзор и опция да насочва средствата към стратегически цели.
Рязко пренареждане на целите
Комисията предлага за земеделие в интервала 2028–2034 година Европейски Съюз да отдели 300 милиарда евро спрямо 386,6 милиарда за интервала 2021–2027 година, което е понижение с 22%. За социално-икономическо доближаване (кохезия) планът планува 218 милиарда евро спрямо 377,8 милиарда за предходния интервал — спад от 42%.
Същевременно средствата за защита и космос скачат над осем пъти — от 14,5 милиарда евро в настоящия програмен интервал до 131 милиарда през идващия. Подобен растеж бележат и парите за нововъведения, които нарастват от 132,6 милиарда на 175 милиарда евро, или с 32%.
Има и добра вест за студентите и академичната общественост: Комисията предлага средствата от програмата за учене в други страни на Европейски Съюз и научен обмен „ Еразъм+ “ да се усилят от 26,2 милиарда евро на 39,3 милиарда — растеж от 50%.
Външната политика също е измежду огромните печеливши. Вместо 101,1 милиарда евро през настоящия интервал, Комисията предлага 215 милиарда за идващия — нарастване със 112%.
Откъде парите? Нови европейски налози
Освен вноските на страните членки, които остават непроменени, Комисията предлага пет нови източника на лични запаси: налог върху тютюневи произведения, такса върху нерециклираните електронни боклуци, налог върху огромните компании с над 100 милиона евро годишен оборот, доходи от таксата върху въглеродния отпечатък на внасяните в Европейски Съюз артикули (CBAM) и доходи от търговия с излъчвания (ETS).
Очакваният доход е сред 58 и 66 милиарда евро годишно — основен детайл за финансиране на бюджета и за погашение на общия дълг от NextGenerationEU.
Основните провокации пред идната МФР
Първото предизвикателство е изплащането на общия дълг от 390 милиарда евро, взет за възобновяване след пандемията. Само лихвите доближават 0,11% от брутния народен доход (БНД) на Европейски Съюз годишно. Парламентът упорства тези разноски да бъдат извадени от тавана на МФР, с цел да не „ изяждат “ пари за политики.
Геополитическата неустойчивост — войните в Украйна и в Близкия изток, конкуренцията със Съединени американски щати и Китай, американското разграничаване от Евлопа, даже конфронтирането с нея по избрани теми — изисква повече разноски за защита, енергийна сигурност и външна политика.
Икономическата застоялост също е фактор. Люксембургският министър председател Люк Фриден предизвести, че възможните нови европейски налози могат да „ убият растежа “, който сега е под 1% в множеството страни.
Промяната на философията на финансирането — обединяването на кохезията и земеделието в един фонд — е най-спорната част от промяната. Европейската счете палата предизвести, че новата конструкция може да „ размие задачите “ и да отслаби отчетността.
Позициите на страните: Европа се разделя на три лагера
Пестеливият блок: Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция. Тези страни упорстват за по-малък бюджет, без нови налози и с по-строг надзор. Германия, която заплаща към 25% от общия бюджет, е безапелационна, че предлагането на Комисията е „ прекомерно огромно “ и „ неуместно в миг на фискална консолидация “. Нидерландия упорства бюджетът да бъде „ доста понижен “.
Този блок е срещу обединяването на кохезията и земеделието, тъй като счита, че това ще усили зависимостта на страните от Брюксел и ще отслаби националния надзор върху разноските.
Големите вложители: Франция, Италия, Испания. Тези страни поддържат по-голям бюджет и нови лични запаси. Франция упорства за повече средства за защита и индустриална политика, виждайки в МФР инструмент за стратегическа автономност. Италия и Испания поддържат модела на националните проекти, тъй като той им дава опция да договарят огромни пакети вложения и да насочват средствата към свои цели.
Кохезионният блок: Полша, Румъния, България, Гърция, Португалия. Тези страни са най-остри в рецензиите към намаляването на средствата за земеделие и кохезия. Полша съобщи, че „ не приема “ обединяването на двете политики. България, съгласно евродепутата Зигфрид Мурешан (ЕНП/Румъния), има интерес от позицията на Парламента, тъй като тя възвръща двата стълба на Общата селскостопанска политика (ОСП) и подсигурява предвидимост за фермерите и районите.
Позициите на европейските политически фамилии
Европейската национална партия поддържа по-голям бюджет, само че упорства за опазване на обичайните политики — земеделие и кохезия. Социалистите и демократите желаят повече средства за обществена политика, климат и външна политика. „ Зелените “ упорстват за още по-големи климатични разноски. Либералите от „ Обнови Европа “ поддържат новите налози и по-голямата роля на Комисията. Евроскептичните групи се опълчват на увеличението на бюджета и на новите лични запаси.
Какво следва: вероятности и упования от днешна позиция
От днешна позиция може да се чака, че Комисията ще би трябвало да отстъпи по размера на бюджета и по модела на националните проекти. Очаква се Германия да се стреми да наложи таван на размера на МФР до към 1,1–1,15% от Разузнавателна служба на ФРГ на Европейски Съюз. Парламентът евентуално ще играе твърдо и ще упорства за опазване на досегашния дял на средствата за земеделие и кохезия. Ще бъде интерсно да се следи полемиката сред държавното управление на канцлера Фридрих Мерц и председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, които принадлежат и към една страна членка, и към едно и също европейско политическо семейство - дясноцентристката Европейската народна партия.
Новите налози ще бъдат най-спорният детайл — евентуално ще оцелеят единствено CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) и част от ETS (Emissions Trading System) приходите. Националните партньорски проекти може би ще останат, само че в по-мека форма, с повече автономност за страните.
Важна политическа цел ще бъде финалното съглашение евентуално да бъде реализирано в края на 2026 година, преди президентските избори във Франция — с цел да се избегне рискът от блокаж. Приемането на МФР изисква единогласие от страните членки, а френската последна десница, която желае да върне на нациите власт и парѝ от Европейски Съюз, към този момент води в сондажите. Социологическите организации предсказват победа на нейния претендент в първия тур.
С днешна дата би трябвало да създадем ангажимента, че дотук са набелязани евентуални сюжети от позиция на днешните условия. Ако обаче политическата конюнктура в Европа се промени внезапно, в случай че войните в Украйна и в Близкия изток навлязат в нови стадии, ако стопанската система на Европейски Съюз изпадне в криза, договарянията могат да се проточат и след 2027 година и тогава техният резултат става мъчно предвидим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейски Съюз за интервала 2028–2034 година се обрисува като най-спорният бюджетен план най-малко от времето на Брекзит. През последните месеци институциите в Брюксел и националните столици влязоха в открит конфликт за това какво би трябвало да финансира Европа, какъв брой да коства това и кой да заплати сметката.
Европейският парламент одобри позицията си с 370 гласа „ за “, 201 „ срещу “ и 84 „ въздържал се “, настоявайки за бюджет над 2 трилиона евро — с към 200 милиарда повече от предлагането на Комисията. Държавите членки, изключително Германия и Нидерландия, дадоха отговор с изрично „ не “, а Комисията, която през 2025 година предложи най-големия бюджет в историята на Европейски Съюз — съвсем 2 трилиона евро или 1,26% от Разузнавателна служба на ФРГ на Съюза — се оказа сред чука и наковалнята.
Това е фонът, на който стартира двугодишната борба за МФР — борба, която ще дефинира освен разпределението на европейските пари, само че и политическата посока на Съюза в ера на война, геополитическа конкуренция и икономическа неустановеност.
Какво предложи Комисията през 2025 година: най-големият бюджет и най-радикалната промяна
През юли 2025 година Европейската комисия показа план за МФР 2028–2034 година, който не просто усилва размера на бюджета, а трансформира самата му архитектура. Предложението е за общ размер от 1,816 трилиона евро по непрекъснати цени (или близо 2 трилиона по текущи), което съставлява най-големият дълготраен бюджет в историята на Европейски Съюз.
Но по-важното е, че Комисията предлага да се премине от 52 обособени стратегии към едвам 16, групирани в четири огромни посоки. Това е най-мащабната структурна смяна в европейските финанси от десетилетия.
Национални и районни партньорски проекти: новият център на тежестта
Най-голямата смяна, която съдържа предлагането, е обединяването на кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП) в обединен фонд от 865 милиарда евро. За първи път в историята на Европейски Съюз земеделските дотации и районното развиване престават да бъдат обособени политики със лични правила и стават част от национални пакети, които всяка страна ще договаря с Комисията.
Това е модел, въодушевен от проекта за възобновяване NextGenerationEU, при който страните показват промени и вложения, а Комисията ги утвърждава и управлява.
Тук се крие и най-големият спор. За доста столици това значи загуба на автономност и по-строга обязаност с върховенството на закона. За Комисията — повече надзор и опция да насочва средствата към стратегически цели.
Рязко пренареждане на целите
Комисията предлага за земеделие в интервала 2028–2034 година Европейски Съюз да отдели 300 милиарда евро спрямо 386,6 милиарда за интервала 2021–2027 година, което е понижение с 22%. За социално-икономическо доближаване (кохезия) планът планува 218 милиарда евро спрямо 377,8 милиарда за предходния интервал — спад от 42%.
Същевременно средствата за защита и космос скачат над осем пъти — от 14,5 милиарда евро в настоящия програмен интервал до 131 милиарда през идващия. Подобен растеж бележат и парите за нововъведения, които нарастват от 132,6 милиарда на 175 милиарда евро, или с 32%.
Има и добра вест за студентите и академичната общественост: Комисията предлага средствата от програмата за учене в други страни на Европейски Съюз и научен обмен „ Еразъм+ “ да се усилят от 26,2 милиарда евро на 39,3 милиарда — растеж от 50%.
Външната политика също е измежду огромните печеливши. Вместо 101,1 милиарда евро през настоящия интервал, Комисията предлага 215 милиарда за идващия — нарастване със 112%.
Откъде парите? Нови европейски налози
Освен вноските на страните членки, които остават непроменени, Комисията предлага пет нови източника на лични запаси: налог върху тютюневи произведения, такса върху нерециклираните електронни боклуци, налог върху огромните компании с над 100 милиона евро годишен оборот, доходи от таксата върху въглеродния отпечатък на внасяните в Европейски Съюз артикули (CBAM) и доходи от търговия с излъчвания (ETS).
Очакваният доход е сред 58 и 66 милиарда евро годишно — основен детайл за финансиране на бюджета и за погашение на общия дълг от NextGenerationEU.
Основните провокации пред идната МФР
Първото предизвикателство е изплащането на общия дълг от 390 милиарда евро, взет за възобновяване след пандемията. Само лихвите доближават 0,11% от брутния народен доход (БНД) на Европейски Съюз годишно. Парламентът упорства тези разноски да бъдат извадени от тавана на МФР, с цел да не „ изяждат “ пари за политики.
Геополитическата неустойчивост — войните в Украйна и в Близкия изток, конкуренцията със Съединени американски щати и Китай, американското разграничаване от Евлопа, даже конфронтирането с нея по избрани теми — изисква повече разноски за защита, енергийна сигурност и външна политика.
Икономическата застоялост също е фактор. Люксембургският министър председател Люк Фриден предизвести, че възможните нови европейски налози могат да „ убият растежа “, който сега е под 1% в множеството страни.
Промяната на философията на финансирането — обединяването на кохезията и земеделието в един фонд — е най-спорната част от промяната. Европейската счете палата предизвести, че новата конструкция може да „ размие задачите “ и да отслаби отчетността.
Позициите на страните: Европа се разделя на три лагера
Пестеливият блок: Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция. Тези страни упорстват за по-малък бюджет, без нови налози и с по-строг надзор. Германия, която заплаща към 25% от общия бюджет, е безапелационна, че предлагането на Комисията е „ прекомерно огромно “ и „ неуместно в миг на фискална консолидация “. Нидерландия упорства бюджетът да бъде „ доста понижен “.
Този блок е срещу обединяването на кохезията и земеделието, тъй като счита, че това ще усили зависимостта на страните от Брюксел и ще отслаби националния надзор върху разноските.
Големите вложители: Франция, Италия, Испания. Тези страни поддържат по-голям бюджет и нови лични запаси. Франция упорства за повече средства за защита и индустриална политика, виждайки в МФР инструмент за стратегическа автономност. Италия и Испания поддържат модела на националните проекти, тъй като той им дава опция да договарят огромни пакети вложения и да насочват средствата към свои цели.
Кохезионният блок: Полша, Румъния, България, Гърция, Португалия. Тези страни са най-остри в рецензиите към намаляването на средствата за земеделие и кохезия. Полша съобщи, че „ не приема “ обединяването на двете политики. България, съгласно евродепутата Зигфрид Мурешан (ЕНП/Румъния), има интерес от позицията на Парламента, тъй като тя възвръща двата стълба на Общата селскостопанска политика (ОСП) и подсигурява предвидимост за фермерите и районите.
Позициите на европейските политически фамилии
Европейската национална партия поддържа по-голям бюджет, само че упорства за опазване на обичайните политики — земеделие и кохезия. Социалистите и демократите желаят повече средства за обществена политика, климат и външна политика. „ Зелените “ упорстват за още по-големи климатични разноски. Либералите от „ Обнови Европа “ поддържат новите налози и по-голямата роля на Комисията. Евроскептичните групи се опълчват на увеличението на бюджета и на новите лични запаси.
Какво следва: вероятности и упования от днешна позиция
От днешна позиция може да се чака, че Комисията ще би трябвало да отстъпи по размера на бюджета и по модела на националните проекти. Очаква се Германия да се стреми да наложи таван на размера на МФР до към 1,1–1,15% от Разузнавателна служба на ФРГ на Европейски Съюз. Парламентът евентуално ще играе твърдо и ще упорства за опазване на досегашния дял на средствата за земеделие и кохезия. Ще бъде интерсно да се следи полемиката сред държавното управление на канцлера Фридрих Мерц и председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, които принадлежат и към една страна членка, и към едно и също европейско политическо семейство - дясноцентристката Европейската народна партия.
Новите налози ще бъдат най-спорният детайл — евентуално ще оцелеят единствено CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) и част от ETS (Emissions Trading System) приходите. Националните партньорски проекти може би ще останат, само че в по-мека форма, с повече автономност за страните.
Важна политическа цел ще бъде финалното съглашение евентуално да бъде реализирано в края на 2026 година, преди президентските избори във Франция — с цел да се избегне рискът от блокаж. Приемането на МФР изисква единогласие от страните членки, а френската последна десница, която желае да върне на нациите власт и парѝ от Европейски Съюз, към този момент води в сондажите. Социологическите организации предсказват победа на нейния претендент в първия тур.
С днешна дата би трябвало да създадем ангажимента, че дотук са набелязани евентуални сюжети от позиция на днешните условия. Ако обаче политическата конюнктура в Европа се промени внезапно, в случай че войните в Украйна и в Близкия изток навлязат в нови стадии, ако стопанската система на Европейски Съюз изпадне в криза, договарянията могат да се проточат и след 2027 година и тогава техният резултат става мъчно предвидим.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ