Какво е справедлива цена в Европейския съюз
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България. Днешното издание на рубриката ни е изключително и отдадено на понятието " обективна цена ", залегнало в икономическото проектозаконодателство на новото държавно управление. Откликваме на актуалността на тематиката и от огромния публичен интерес.
Вътрешният пазар на Европейския съюз не познава универсална категория „ обективна цена “, само че познава доста способи да я търси. От злоупотреби с господстващо състояние до държавни тавани и маржове – Съдът на Европейски Съюз от десетилетия чертае границата сред свободната конкуренция и политическото прелъщение да се контролират цените.
Когато „ справедливата цена “ не е правна, а политическа категория
В правото на Европейския съюз няма формулировка на „ обективна цена “. Нито договорите, нито директивите за вътрешния пазар или отбраната на потребителите употребяват този термин като нормативен аршин. Цените в Европейски Съюз по предписание се дефинират от конкуренцията, а държавната интервенция е изключение, което би трябвало да бъде строго обосновано.
И въпреки всичко понятието се появява – само че единствено в един доста характерен подтекст: когато дадена компания с господстващо състояние е упрекната, че продава на „ нечестни “ или „ голословно високи “ цени. Тогава регулаторите и съдилищата би трябвало да преценяват дали цената има рационална връзка с икономическата стойност на продукта. Това е единственото място, където европейското право позволява диалог за „ правдивост “ в ценообразуването.
United Brands: делото, което сложи рамката
Първият огромен проблем е от 70-те години –. Компанията, която държи голям дял от пазара на банани, е упрекната, че продава на прекалено високи цени в някои страни членки. Комисията постанова глоба, а разногласието стига до Съда на Европейски Съюз.
Съдът анулира част от решението, само че вкарва основния тест, който се употребява и през днешния ден: една цена е „ нечестна “, в случай че е несъразмерна сама по себе си и в случай че няма рационална връзка с икономическата стойност на продукта. Така се ражда европейският стандарт за оценка на „ голословно високи “ цени – комплициран, стопански и надалеч от политическите показа за „ правдивост “.
AKKA/LAA: когато авторските права стават тест за пазарна мощ
Десетилетия по-късно латвийската организация за групово ръководство на авторски права AKKA/LAA е упрекната, че дефинира несъразмерни цени за потребление на музика в търговски обекти. Националният съд пита основания в Люксембург Съд на Европейски Съюз по какъв начин да реши дали цените са „ нечестни “.
Съдът на Европейски Съюз удостоверява теста от United Brands и прибавя значим детайл: съпоставяне с други страни членки може да бъде годен знак, стига пазарите да са задоволително сходни. приключва с това, че латвийският съд би трябвало да направи подробен стопански разбор, а не да приема автоматизирано, че по-високата цена е корист.
SABAM: белгийският вид на същия спор
Белгийската организация SABAM също е упрекната, че дефинира несъразмерни цени за авторски права. И тук Съдът на Европейски Съюз повтаря правилата: високата цена сама по себе си не е нарушение; нарушаване е, в случай че тя е стопански голословна. затвърждава линията, че „ справедливата цена “ не е политическо разбиране, а стопански тест, който би трябвало да бъде потвърден.
C‑400/19 и C‑557/23: границите на държавната интервенция в случаите с Унгария
Успоредно с делата против частни компании, Съдът на Европейски Съюз преглежда и случаи, в които страните се пробват да контролират цените. В решение Съдът акцентира, че държавните ограничения за надзор на цените би трябвало да бъдат строго пропорционални и да не нарушават конкуренцията повече от нужното. В се стига още по-далеч: наложителното откриване на търговски маржове може да бъде несъвместимо с правото на Европейски Съюз, в случай че води до фактическо контролиране на цените или до ограничение на конкуренцията.
Делото C‑400/19 произтича от спор сред търговец и унгарските управляващи по отношение на национална мярка, която задължаваше магазините да дават на държавните органи подробна информация за цените и комерсиалните си маржове. Унгария твърдеше, че това е належащо за отбрана на потребителите и за попречване на „ голословно високи цени “ в изискванията на пазарни разтърсвания. Търговецът оспорва мярката, като твърди, че тя нарушава свободното придвижване на артикули и правилата на конкуренцията, тъй като принуждава компаниите да разкриват сензитивна комерсиална информация и в действителност води до държавен надзор върху ценообразуването.
Съдът на Европейски Съюз постановява, че сходни ограничения могат да бъдат несъвместими с правото на Европейски Съюз, в случай че посредством тях страната получава опция да въздейства върху цените или да изкривява конкуренцията. Според решението задължението за откриване на маржове и ценови структури може да докара до фактическо контролиране на цените, което опонира на правилото на свободно образуване на цените на вътрешния пазар. Съдът акцентира, че страните членки могат да вкарват ограничения за отбрана на потребителите, само че те би трябвало да бъдат пропорционални, да не основават административна тежест, която попречва търговията, и да не разрешават на държавното управление да се намесва в пазарните механизми по метод, който нарушава конкуренцията.
Делото C‑557/23 е по преюдициално питане от маджарски съд, сезиран от комерсиалната верига SPAR Magyarország, която оспорва наложена ѝ санкция поради неспазване на маджарски държавен указ. Този указ задължава търговците да продават избрани съществени хранителни артикули (захар, брашно, олио, месо, мляко, а по-късно и яйца и картофи) на закрепени цени и в авансово избрани количества, изчислени на база наличностите им през предишна референтна година. Мярката е въведена първо по време на пандемията, а по-късно разширена след началото на войната в Украйна. SPAR е глобена за това, че в един от магазините ѝ не е поддържала изискуемите количества от пет продукта, и завежда дело, потвърждавайки, че декретът опонира на правото на Европейски Съюз.
Съдът на Европейски Съюз постановява, че унгарската мярка нарушава правото на Европейски Съюз, по‑специално Регламент 1308/2013 за общата организация на пазарите в селскостопански артикули. Според Съда задължението за продажба на закрепени цени и в избрани количества пречи на свободното образуване на цените и количествата, което е фундаментален принцип на общия пазар. Дори задачите, посочени от Унгария – битка с инфлацията и отбрана на уязвими консуматори – не оправдават сходна интервенция, тъй като ограниченията не са пропорционални. Така Съдът удостоверява, че страните членки не могат да вкарват ценови тавани и количествени условия, които изкривяват конкуренцията и нарушават свободното придвижване на артикули.
Тези решения се трансфораха в мотив срещу национални начинания за тавани на надценки, наложителни „ обективни “ цени или административно избрани маржове – в това число в страни като.
Къде страната може да се намесва – и къде не
Европейското право позволява интервенция в ценообразуването единствено в строго лимитирани случаи: при услуги от общ стопански интерес, в енергетиката, пощите, превоза или в изключителни обстановки. Дори тогава намесата би трябвало да бъде краткотрайна, пропорционална и да не изкривява пазара.
Във всички останали случаи цените би трябвало да се дефинират от конкуренцията. Това е пиедестал на вътрешния пазар – и Съдът на Европейски Съюз поредно го пази.
„ Справедливата цена “ – мит, който политиката обича, а правото заобикаля
В последна сметка Европейски Съюз не дефинира „ обективни “ цени. Той дефинира правила, които да подсигуряват, че цените се образуват свободно, а злоупотребите се глобяват. Там, където политиката търси морални категории, правото предлага стопански проби. И когато страните се опитат да заменят пазара с административни решения, Съдът на Европейски Съюз припомня, че свободната конкуренция е не просто принцип, а основа на европейския план.
Кой пази пазара? Ролята на регулаторите в Европейски Съюз
В архитектурата на вътрешния пазар регулаторите са тези институции, които би трябвало да подсигуряват, че конкуренцията е действителна, а потребителите – предпазени. Европейската комисия, националните органи по конкуренция и националните организации за отбрана на потребителите работят редом, само че с разнообразни пълномощия и разнообразни прагове на интервенция.
Комисията се намесва, когато обещано държание има трансграничен резултат или когато става дума за огромни компании, чиито дейности могат да обиден целия вътрешен пазар. Тя проверява картели, злоупотреби с господстващо състояние и антиконкурентни сливания. В подтекста на „ справедливата цена “ това значи, че Комисията може да проверява несъразмерни цени, само че единствено в случай че те са резултат от корист с пазарна мощ и засягат повече от една страна членка. В противоположен случай способени са националните органи.
Националните комисии за защита на конкуренцията ползват същите правила, само че на национално равнище. Те могат да проверяват локални монополи, преобладаващи компании или секторни практики, които водят до голословно високи цени. В доста случаи точно те първи откриват проблемите – както се случи с делата против груповите организации за авторски права в Латвия и Белгия, които по-късно стигнаха до Съда на Европейски Съюз.
Заедно с тях работят и националните органи за отбрана на потребителите. Тяхната роля е друга: те не контролират цените, а наблюдават за нелоялни търговски практики, подвеждаща реклама, скрити такси или злоупотреби с уязвими консуматори. Те могат да се намесят, в случай че дадена цена е показана по излъган метод, само че не и в случай че тя просто е „ висока “.
Независимостта на тези органи е основен принцип на европейското право. Директивите за конкуренцията и потребителската отбрана изискват те да бъдат институционално и функционално самостоятелни от държавните управления. Това значи, че кабинетът или Народното събрание не могат да им подреждат кого да проверяват, какви решения да вземат или какви наказания да наложат. Могат да дефинират общи политики, да одобряват законодателство или да слагат стратегически цели, само че не и да се намесват в съответни производства.
Съдът на Европейски Съюз неведнъж е подчертавал, че независимостта на регулаторите е изискване за ефикасното използване на правото на Европейски Съюз. В решения по каузи за енергийни и телекомуникационни регулатори той е постановявал, че страните членки не могат да употребяват тези органи като инструмент за политически надзор върху пазара. Същото важи и за органите по конкуренция: те би трябвало да работят без напън, даже когато техните решения са неуместни за държавното управление.
Кога търсенето на „ обективна цена “ нарушава вътрешния пазар
Политическото прелъщение да се приказва за „ обективни цени “ постоянно води до ограничения, които опонират на главните свободи на вътрешния пазар. Най-честият проблем е, че сходни начинания – тавани на надценки, закрепени маржове, наложително откриване на търговски секрети или административно избрани „ референтни “ цени – лимитират свободата на определяне и свободното придвижване на артикули.
Когато страната фиксира оптимални маржове или дефинира „ обективни “ цени, тя в действителност отстрани конкуренцията като механизъм за установяване на цената. Това може да обезкуражи навлизането на нови участници на пазара, да направи вложенията по-рискови и да докара до дефицит на артикули. Съдът на Европейски Съюз неведнъж е постановявал, че сходни ограничения са възможни, единствено в случай че са строго нужни и пропорционални – а в множеството случаи те не са.
Друг риск е фрагментацията на вътрешния пазар. Ако всяка страна стартира да дефинира „ обективни “ цени по собствен аршин, фирмите ще бъдат принудени да работят по 27 разнообразни режима. Това опонира на правилото на свободното придвижване на артикули и услуги и може да докара до бариери, които Европейски Съюз от дълго време се пробва да отстрани.
Има и трети аспект: прозрачността. Задължителното откриване на търговски маржове, което някои страни разискват като инструмент за „ обективни цени “, може да улесни координацията сред съперници и да докара до картелно държание. Именно това предизвестие стои зад решенията C‑400/19 и C‑557/23, които акцентират, че несъразмерната бистрота може да бъде толкоз нездравословна, колкото и неналичието на бистрота.
В последна сметка търсенето на „ обективна цена “ може да се трансформира в нарушаване на самите правила, които би трябвало да пазят потребителите: свободна конкуренция, достъп до многообразие от артикули и услуги и равни условия за всички участници на пазара. Европейското право позволява интервенция, само че единствено когато тя е изключение, а не предписание.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България. Днешното издание на рубриката ни е изключително и отдадено на понятието " обективна цена ", залегнало в икономическото проектозаконодателство на новото държавно управление. Откликваме на актуалността на тематиката и от огромния публичен интерес.
Вътрешният пазар на Европейския съюз не познава универсална категория „ обективна цена “, само че познава доста способи да я търси. От злоупотреби с господстващо състояние до държавни тавани и маржове – Съдът на Европейски Съюз от десетилетия чертае границата сред свободната конкуренция и политическото прелъщение да се контролират цените.
Когато „ справедливата цена “ не е правна, а политическа категория
В правото на Европейския съюз няма формулировка на „ обективна цена “. Нито договорите, нито директивите за вътрешния пазар или отбраната на потребителите употребяват този термин като нормативен аршин. Цените в Европейски Съюз по предписание се дефинират от конкуренцията, а държавната интервенция е изключение, което би трябвало да бъде строго обосновано.
И въпреки всичко понятието се появява – само че единствено в един доста характерен подтекст: когато дадена компания с господстващо състояние е упрекната, че продава на „ нечестни “ или „ голословно високи “ цени. Тогава регулаторите и съдилищата би трябвало да преценяват дали цената има рационална връзка с икономическата стойност на продукта. Това е единственото място, където европейското право позволява диалог за „ правдивост “ в ценообразуването.
United Brands: делото, което сложи рамката
Първият огромен проблем е от 70-те години –. Компанията, която държи голям дял от пазара на банани, е упрекната, че продава на прекалено високи цени в някои страни членки. Комисията постанова глоба, а разногласието стига до Съда на Европейски Съюз.
Съдът анулира част от решението, само че вкарва основния тест, който се употребява и през днешния ден: една цена е „ нечестна “, в случай че е несъразмерна сама по себе си и в случай че няма рационална връзка с икономическата стойност на продукта. Така се ражда европейският стандарт за оценка на „ голословно високи “ цени – комплициран, стопански и надалеч от политическите показа за „ правдивост “.
AKKA/LAA: когато авторските права стават тест за пазарна мощ
Десетилетия по-късно латвийската организация за групово ръководство на авторски права AKKA/LAA е упрекната, че дефинира несъразмерни цени за потребление на музика в търговски обекти. Националният съд пита основания в Люксембург Съд на Европейски Съюз по какъв начин да реши дали цените са „ нечестни “.
Съдът на Европейски Съюз удостоверява теста от United Brands и прибавя значим детайл: съпоставяне с други страни членки може да бъде годен знак, стига пазарите да са задоволително сходни. приключва с това, че латвийският съд би трябвало да направи подробен стопански разбор, а не да приема автоматизирано, че по-високата цена е корист.
SABAM: белгийският вид на същия спор
Белгийската организация SABAM също е упрекната, че дефинира несъразмерни цени за авторски права. И тук Съдът на Европейски Съюз повтаря правилата: високата цена сама по себе си не е нарушение; нарушаване е, в случай че тя е стопански голословна. затвърждава линията, че „ справедливата цена “ не е политическо разбиране, а стопански тест, който би трябвало да бъде потвърден.
C‑400/19 и C‑557/23: границите на държавната интервенция в случаите с Унгария
Успоредно с делата против частни компании, Съдът на Европейски Съюз преглежда и случаи, в които страните се пробват да контролират цените. В решение Съдът акцентира, че държавните ограничения за надзор на цените би трябвало да бъдат строго пропорционални и да не нарушават конкуренцията повече от нужното. В се стига още по-далеч: наложителното откриване на търговски маржове може да бъде несъвместимо с правото на Европейски Съюз, в случай че води до фактическо контролиране на цените или до ограничение на конкуренцията.
Делото C‑400/19 произтича от спор сред търговец и унгарските управляващи по отношение на национална мярка, която задължаваше магазините да дават на държавните органи подробна информация за цените и комерсиалните си маржове. Унгария твърдеше, че това е належащо за отбрана на потребителите и за попречване на „ голословно високи цени “ в изискванията на пазарни разтърсвания. Търговецът оспорва мярката, като твърди, че тя нарушава свободното придвижване на артикули и правилата на конкуренцията, тъй като принуждава компаниите да разкриват сензитивна комерсиална информация и в действителност води до държавен надзор върху ценообразуването.
Съдът на Европейски Съюз постановява, че сходни ограничения могат да бъдат несъвместими с правото на Европейски Съюз, в случай че посредством тях страната получава опция да въздейства върху цените или да изкривява конкуренцията. Според решението задължението за откриване на маржове и ценови структури може да докара до фактическо контролиране на цените, което опонира на правилото на свободно образуване на цените на вътрешния пазар. Съдът акцентира, че страните членки могат да вкарват ограничения за отбрана на потребителите, само че те би трябвало да бъдат пропорционални, да не основават административна тежест, която попречва търговията, и да не разрешават на държавното управление да се намесва в пазарните механизми по метод, който нарушава конкуренцията.
Делото C‑557/23 е по преюдициално питане от маджарски съд, сезиран от комерсиалната верига SPAR Magyarország, която оспорва наложена ѝ санкция поради неспазване на маджарски държавен указ. Този указ задължава търговците да продават избрани съществени хранителни артикули (захар, брашно, олио, месо, мляко, а по-късно и яйца и картофи) на закрепени цени и в авансово избрани количества, изчислени на база наличностите им през предишна референтна година. Мярката е въведена първо по време на пандемията, а по-късно разширена след началото на войната в Украйна. SPAR е глобена за това, че в един от магазините ѝ не е поддържала изискуемите количества от пет продукта, и завежда дело, потвърждавайки, че декретът опонира на правото на Европейски Съюз.
Съдът на Европейски Съюз постановява, че унгарската мярка нарушава правото на Европейски Съюз, по‑специално Регламент 1308/2013 за общата организация на пазарите в селскостопански артикули. Според Съда задължението за продажба на закрепени цени и в избрани количества пречи на свободното образуване на цените и количествата, което е фундаментален принцип на общия пазар. Дори задачите, посочени от Унгария – битка с инфлацията и отбрана на уязвими консуматори – не оправдават сходна интервенция, тъй като ограниченията не са пропорционални. Така Съдът удостоверява, че страните членки не могат да вкарват ценови тавани и количествени условия, които изкривяват конкуренцията и нарушават свободното придвижване на артикули.
Тези решения се трансфораха в мотив срещу национални начинания за тавани на надценки, наложителни „ обективни “ цени или административно избрани маржове – в това число в страни като.
Къде страната може да се намесва – и къде не
Европейското право позволява интервенция в ценообразуването единствено в строго лимитирани случаи: при услуги от общ стопански интерес, в енергетиката, пощите, превоза или в изключителни обстановки. Дори тогава намесата би трябвало да бъде краткотрайна, пропорционална и да не изкривява пазара.
Във всички останали случаи цените би трябвало да се дефинират от конкуренцията. Това е пиедестал на вътрешния пазар – и Съдът на Европейски Съюз поредно го пази.
„ Справедливата цена “ – мит, който политиката обича, а правото заобикаля
В последна сметка Европейски Съюз не дефинира „ обективни “ цени. Той дефинира правила, които да подсигуряват, че цените се образуват свободно, а злоупотребите се глобяват. Там, където политиката търси морални категории, правото предлага стопански проби. И когато страните се опитат да заменят пазара с административни решения, Съдът на Европейски Съюз припомня, че свободната конкуренция е не просто принцип, а основа на европейския план.
Кой пази пазара? Ролята на регулаторите в Европейски Съюз
В архитектурата на вътрешния пазар регулаторите са тези институции, които би трябвало да подсигуряват, че конкуренцията е действителна, а потребителите – предпазени. Европейската комисия, националните органи по конкуренция и националните организации за отбрана на потребителите работят редом, само че с разнообразни пълномощия и разнообразни прагове на интервенция.
Комисията се намесва, когато обещано държание има трансграничен резултат или когато става дума за огромни компании, чиито дейности могат да обиден целия вътрешен пазар. Тя проверява картели, злоупотреби с господстващо състояние и антиконкурентни сливания. В подтекста на „ справедливата цена “ това значи, че Комисията може да проверява несъразмерни цени, само че единствено в случай че те са резултат от корист с пазарна мощ и засягат повече от една страна членка. В противоположен случай способени са националните органи.
Националните комисии за защита на конкуренцията ползват същите правила, само че на национално равнище. Те могат да проверяват локални монополи, преобладаващи компании или секторни практики, които водят до голословно високи цени. В доста случаи точно те първи откриват проблемите – както се случи с делата против груповите организации за авторски права в Латвия и Белгия, които по-късно стигнаха до Съда на Европейски Съюз.
Заедно с тях работят и националните органи за отбрана на потребителите. Тяхната роля е друга: те не контролират цените, а наблюдават за нелоялни търговски практики, подвеждаща реклама, скрити такси или злоупотреби с уязвими консуматори. Те могат да се намесят, в случай че дадена цена е показана по излъган метод, само че не и в случай че тя просто е „ висока “.
Независимостта на тези органи е основен принцип на европейското право. Директивите за конкуренцията и потребителската отбрана изискват те да бъдат институционално и функционално самостоятелни от държавните управления. Това значи, че кабинетът или Народното събрание не могат да им подреждат кого да проверяват, какви решения да вземат или какви наказания да наложат. Могат да дефинират общи политики, да одобряват законодателство или да слагат стратегически цели, само че не и да се намесват в съответни производства.
Съдът на Европейски Съюз неведнъж е подчертавал, че независимостта на регулаторите е изискване за ефикасното използване на правото на Европейски Съюз. В решения по каузи за енергийни и телекомуникационни регулатори той е постановявал, че страните членки не могат да употребяват тези органи като инструмент за политически надзор върху пазара. Същото важи и за органите по конкуренция: те би трябвало да работят без напън, даже когато техните решения са неуместни за държавното управление.
Кога търсенето на „ обективна цена “ нарушава вътрешния пазар
Политическото прелъщение да се приказва за „ обективни цени “ постоянно води до ограничения, които опонират на главните свободи на вътрешния пазар. Най-честият проблем е, че сходни начинания – тавани на надценки, закрепени маржове, наложително откриване на търговски секрети или административно избрани „ референтни “ цени – лимитират свободата на определяне и свободното придвижване на артикули.
Когато страната фиксира оптимални маржове или дефинира „ обективни “ цени, тя в действителност отстрани конкуренцията като механизъм за установяване на цената. Това може да обезкуражи навлизането на нови участници на пазара, да направи вложенията по-рискови и да докара до дефицит на артикули. Съдът на Европейски Съюз неведнъж е постановявал, че сходни ограничения са възможни, единствено в случай че са строго нужни и пропорционални – а в множеството случаи те не са.
Друг риск е фрагментацията на вътрешния пазар. Ако всяка страна стартира да дефинира „ обективни “ цени по собствен аршин, фирмите ще бъдат принудени да работят по 27 разнообразни режима. Това опонира на правилото на свободното придвижване на артикули и услуги и може да докара до бариери, които Европейски Съюз от дълго време се пробва да отстрани.
Има и трети аспект: прозрачността. Задължителното откриване на търговски маржове, което някои страни разискват като инструмент за „ обективни цени “, може да улесни координацията сред съперници и да докара до картелно държание. Именно това предизвестие стои зад решенията C‑400/19 и C‑557/23, които акцентират, че несъразмерната бистрота може да бъде толкоз нездравословна, колкото и неналичието на бистрота.
В последна сметка търсенето на „ обективна цена “ може да се трансформира в нарушаване на самите правила, които би трябвало да пазят потребителите: свободна конкуренция, достъп до многообразие от артикули и услуги и равни условия за всички участници на пазара. Европейското право позволява интервенция, само че единствено когато тя е изключение, а не предписание.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ