Дания и Швеция гледат към еврото
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Дания и Швеция, две скептични към еврото членки на Европейски Съюз, разискват присъединение към него. Причината е световната неустановеност, в това число финансова и икономическа, която носят политиките на Доналд Тръмп. Тези две фрази, които отразяват началния подтекст на дебата, задават рамката на развой, който дълго време изглеждаше замразен, само че през днешния ден се връща с нова мощ в дневния ред на скандинавските страни.
В продължение на две десетилетия въпросът за приемането на еврото в Дания и Швеция стоеше настрана от политическите цели, а обществата им запазваха устойчиво съмнение към концепцията за занемаряване на националните валути. Но измененията в интернационалната среда, възходящата геополитическа неустановеност и чувството за накърнимост на дребните стопански системи в един все по-турбулентен свят доведоха до възобновление на полемиката. Това възобновление не е резултат от вътрешен стопански напън, а от външни шокове, които пренареждат стратегическите цели на страните.
В Брюксел също се усеща смяна. Председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис изпрати до Европейския съвет обръщение, което акцентира готовността на еврозоната да поддържа страните с дерогации (изключения от приемане на еврото) в подготовката им за присъединение. Това е извънредно ясен политически сигнал, който съгласно европейски източници отразява нова динамичност в Съюза. Разширяването на еврозоната до 21 страни след присъединението на България се показва като доказателство за привлекателността на общата валута в условия на икономическа и геополитическа турбулентност. Това обръщение не е ориентирано единствено към страни, които са длъжни да одобряват еврото, а и към тези, които могат, само че до момента не са желали. Именно Дания и Швеция попадат в тази категория.
Дания има непрекъснато изключение от приемане на единната валута в присъединителния си контракт. Швеция се отхвърли да приема еврото с референдум през 2003 година
В Дания дебатът се засилва след изявления на управителя на централната банка Кетел Томсен, който акцентира, че страната в действителност към този момент е част от еврозоната, защото поддържа закрепен курс на кроната по отношение на еврото. Той означи, че датската парична политика е изцяло подвластна от решенията на Европейската централна банка, само че страната няма въздействие върху тях. Това слага Дания в парадоксална позиция: тя следва разпоредбите на еврозоната, без да взе участие в тяхното образуване. Аргументът на Томсен е прагматичен и се вписва в обичайния датски метод към европейската интеграция, който постоянно е бил внимателен, само че разумен. Според него, в случай че Дания желае да играе по-значима роля в Европейски Съюз, би трябвало да обмисли присъединение към еврото.
В Швеция смяната е още по-интересна, тъй като идва след дълъг интервал на устойчиво публично и политическо отвращение за приемане на единната валута. През 2003 година шведите гласоподаваха с 55,9% против 42% против еврото, а икономистът Ларс Калмфорс, който ръководеше държавната комисия за разбор на последствията от вероятно присъединение, тогава предупреждаваше, че страната не е подготвена. Днес той е измежду най-убедените поддръжници на еврото. Според него икономическите условия са се трансформирали радикално, а изгодите от по-дълбока интеграция, в това число стимулиране на търговията и вложенията, са доста по-големи. Той акцентира, че геополитическата среда е станала доста по-рискова, а огромните сили като Русия, Китай и Съединените щати са по-малко предвидими. Това съгласно него усилва цената на принадлежността към ядрото на Европейски Съюз.
Тази смяна в мнението на Калмфорс е показателна за по-широк развой. Според " Маркетплейс " (Marketplace) - американска икономическа медия и радиопредаване, което се излъчва по Националното публично радио (National Public Radio) - която проучва икономическите причини в Швеция, дребните стопански системи като шведската имат интерес от постоянен валутен курс, изключително когато огромните им компании работят на световните пазари. Икономистът Андерс Аслунд отбелязва, че интернационалният бизнес е доста по-лесен, когато не зависи от голям брой валути. Той акцентира, че Швеция дълго време се е гордеела с самостоятелната си парична политика, само че през днешния ден страхът от външни шокове надвива над тази горделивост. Според него страната към този момент не може да разчита на стабилността на $ като световен предпазен актив, изключително в подтекста на непредсказуемата американска политика.
Геополитическите фактори играят основна роля в смяната на настройките. Според Асошиейтед прес войната в Украйна е катализирала процеси, които дълго време изглеждаха немислими. Швеция се причисли към НАТО през 2024 година, а Дания отстрани своето изключение от общата европейска политика за защита още през 2022 година Тези решения съставляват исторически завой в стратегическата просвета на двете страни. Те демонстрират, че скандинавските страни към този момент не възприемат неутралитета и дистанцията като задоволителна отбрана в един свят, в който огромните сили работят все по-агресивно. Според специалисти, представени от " Маркетплейс " малките страни са принудени да избират страна, а Европа наподобява по-надеждният избор в съпоставяне със Съединените щати, които под ръководството на Доналд Тръмп показват непредсказуемост и податливост към едностранни дейности.
Политиката на Тръмп оказва доста въздействие върху скандинавските диспути. Американската политика на насила, в това число митническите войни и даже разискването на опцията Съединени американски щати да придобият Гренландия от Дания, е основала чувство за неустановеност. Това чувство се ускорява от опасенията, че при положение на световна финансова рецесия Съединените щати може да не дават същата поддръжка, както в предишното. Според анализатори, представени от " Маркетплейс " доверието в $ като световен предпазен актив към този момент не е абсолютно. Това отваря пространство за еврото да се трансформира в по-значим политически и стопански инструмент.
В Швеция политическият спор също се засилва. Според The " Локал Суидън " (Local Sweden) финансовият министър Елизабет Свантесон декларира, че в случай че ръководещата умерена партия остане на власт след изборите, ще бъде основана комисия, която да проучва изгодите и рисковете от присъединение към еврозоната. Тя акцентира, че светът през 2003 година, когато шведите гласоподаваха срещу еврото, е бил доста по-прост, до момента в който през днешния ден обстановката е радикално друга. Тя показва войната в Украйна, излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз и политиката на Тръмп като фактори, които трансформират подтекста. Свантесон отбелязва, че даже комисията да предложи приемане на еврото, процесът ще отнеме години, защото страната би трябвало да поддържа закрепен курс в границите на валутнообменния механизъм ERM II най-малко две години. Това е един от номиналните критерии за присъединение към еврозоната, известни още като маастрихтски критерии.
Въпреки дейния спор измежду елитите, публичното мнение остава скептично. Според данни, представени в документа, 60% от датчаните са срещу еврото, а в Швеция съвсем половината от популацията се опълчва на концепцията. Политическите партии са разграничени. В Швеция десноцентристката коалиция поддържа разбор на въпроса, само че националистическата партия „ Шведските демократи “, която е основен сътрудник в ръководството, е изрично срещу. Според техни представители еврото съставлява риск за благосъстоянието на шведския народ. Социалдемократите не се опълчват намерено, само че заобикалят тематиката, с цел да не разделят гласоподавателите.
Въпреки това смяната в интернационалната среда е толкоз дълбока, че дебатът евентуално ще продължи да се развива. Европейските институции работят върху цифровото евро, което съгласно специалисти ще сътвори нови благоприятни условия за интеграция на платежните системи. Управителят на финландската централна банка Оли Рен, бив зам.-председател на Европейската комисия и комисар по стопанската система и финансите и преди този момент - по разширението на Европейски Съюз, подчертава, че цифровото евро ще бъде паневропейски способ на заплащане, който може да улесни съдействието сред северните страни. Той отбелязва, че присъединението към еврото дава достъп до инструментите за финансова резистентност на евросистемата, което е значимо в свят, в който шоковете се популяризират незабавно.
Възраждането на дебата за еврото в Дания и Швеция е резултат от дълбоки промени във външната среда. Геополитическата неустановеност, войната в Украйна, непредсказуемата политика на Съединените щати и възходящата интеграция в Европейски Съюз основават нови действителности, които принуждават скандинавските страни да премислят стратегическите си позиции. Макар обществата им да остават скептични, елитите все по-често виждат в еврото не просто валута, а инструмент за сигурност и въздействие. Дали това ще докара до действително присъединение, следва да забележим, само че самият факт, че тематиката се връща с такава мощ, демонстрира, че Европа навлиза в нов стадий, в който икономическата и политическата интеграция стават неразделни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Дания и Швеция, две скептични към еврото членки на Европейски Съюз, разискват присъединение към него. Причината е световната неустановеност, в това число финансова и икономическа, която носят политиките на Доналд Тръмп. Тези две фрази, които отразяват началния подтекст на дебата, задават рамката на развой, който дълго време изглеждаше замразен, само че през днешния ден се връща с нова мощ в дневния ред на скандинавските страни.
В продължение на две десетилетия въпросът за приемането на еврото в Дания и Швеция стоеше настрана от политическите цели, а обществата им запазваха устойчиво съмнение към концепцията за занемаряване на националните валути. Но измененията в интернационалната среда, възходящата геополитическа неустановеност и чувството за накърнимост на дребните стопански системи в един все по-турбулентен свят доведоха до възобновление на полемиката. Това възобновление не е резултат от вътрешен стопански напън, а от външни шокове, които пренареждат стратегическите цели на страните.
В Брюксел също се усеща смяна. Председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис изпрати до Европейския съвет обръщение, което акцентира готовността на еврозоната да поддържа страните с дерогации (изключения от приемане на еврото) в подготовката им за присъединение. Това е извънредно ясен политически сигнал, който съгласно европейски източници отразява нова динамичност в Съюза. Разширяването на еврозоната до 21 страни след присъединението на България се показва като доказателство за привлекателността на общата валута в условия на икономическа и геополитическа турбулентност. Това обръщение не е ориентирано единствено към страни, които са длъжни да одобряват еврото, а и към тези, които могат, само че до момента не са желали. Именно Дания и Швеция попадат в тази категория.
Дания има непрекъснато изключение от приемане на единната валута в присъединителния си контракт. Швеция се отхвърли да приема еврото с референдум през 2003 година
В Дания дебатът се засилва след изявления на управителя на централната банка Кетел Томсен, който акцентира, че страната в действителност към този момент е част от еврозоната, защото поддържа закрепен курс на кроната по отношение на еврото. Той означи, че датската парична политика е изцяло подвластна от решенията на Европейската централна банка, само че страната няма въздействие върху тях. Това слага Дания в парадоксална позиция: тя следва разпоредбите на еврозоната, без да взе участие в тяхното образуване. Аргументът на Томсен е прагматичен и се вписва в обичайния датски метод към европейската интеграция, който постоянно е бил внимателен, само че разумен. Според него, в случай че Дания желае да играе по-значима роля в Европейски Съюз, би трябвало да обмисли присъединение към еврото.
В Швеция смяната е още по-интересна, тъй като идва след дълъг интервал на устойчиво публично и политическо отвращение за приемане на единната валута. През 2003 година шведите гласоподаваха с 55,9% против 42% против еврото, а икономистът Ларс Калмфорс, който ръководеше държавната комисия за разбор на последствията от вероятно присъединение, тогава предупреждаваше, че страната не е подготвена. Днес той е измежду най-убедените поддръжници на еврото. Според него икономическите условия са се трансформирали радикално, а изгодите от по-дълбока интеграция, в това число стимулиране на търговията и вложенията, са доста по-големи. Той акцентира, че геополитическата среда е станала доста по-рискова, а огромните сили като Русия, Китай и Съединените щати са по-малко предвидими. Това съгласно него усилва цената на принадлежността към ядрото на Европейски Съюз.
Тази смяна в мнението на Калмфорс е показателна за по-широк развой. Според " Маркетплейс " (Marketplace) - американска икономическа медия и радиопредаване, което се излъчва по Националното публично радио (National Public Radio) - която проучва икономическите причини в Швеция, дребните стопански системи като шведската имат интерес от постоянен валутен курс, изключително когато огромните им компании работят на световните пазари. Икономистът Андерс Аслунд отбелязва, че интернационалният бизнес е доста по-лесен, когато не зависи от голям брой валути. Той акцентира, че Швеция дълго време се е гордеела с самостоятелната си парична политика, само че през днешния ден страхът от външни шокове надвива над тази горделивост. Според него страната към този момент не може да разчита на стабилността на $ като световен предпазен актив, изключително в подтекста на непредсказуемата американска политика.
Геополитическите фактори играят основна роля в смяната на настройките. Според Асошиейтед прес войната в Украйна е катализирала процеси, които дълго време изглеждаха немислими. Швеция се причисли към НАТО през 2024 година, а Дания отстрани своето изключение от общата европейска политика за защита още през 2022 година Тези решения съставляват исторически завой в стратегическата просвета на двете страни. Те демонстрират, че скандинавските страни към този момент не възприемат неутралитета и дистанцията като задоволителна отбрана в един свят, в който огромните сили работят все по-агресивно. Според специалисти, представени от " Маркетплейс " малките страни са принудени да избират страна, а Европа наподобява по-надеждният избор в съпоставяне със Съединените щати, които под ръководството на Доналд Тръмп показват непредсказуемост и податливост към едностранни дейности.
Политиката на Тръмп оказва доста въздействие върху скандинавските диспути. Американската политика на насила, в това число митническите войни и даже разискването на опцията Съединени американски щати да придобият Гренландия от Дания, е основала чувство за неустановеност. Това чувство се ускорява от опасенията, че при положение на световна финансова рецесия Съединените щати може да не дават същата поддръжка, както в предишното. Според анализатори, представени от " Маркетплейс " доверието в $ като световен предпазен актив към този момент не е абсолютно. Това отваря пространство за еврото да се трансформира в по-значим политически и стопански инструмент.
В Швеция политическият спор също се засилва. Според The " Локал Суидън " (Local Sweden) финансовият министър Елизабет Свантесон декларира, че в случай че ръководещата умерена партия остане на власт след изборите, ще бъде основана комисия, която да проучва изгодите и рисковете от присъединение към еврозоната. Тя акцентира, че светът през 2003 година, когато шведите гласоподаваха срещу еврото, е бил доста по-прост, до момента в който през днешния ден обстановката е радикално друга. Тя показва войната в Украйна, излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз и политиката на Тръмп като фактори, които трансформират подтекста. Свантесон отбелязва, че даже комисията да предложи приемане на еврото, процесът ще отнеме години, защото страната би трябвало да поддържа закрепен курс в границите на валутнообменния механизъм ERM II най-малко две години. Това е един от номиналните критерии за присъединение към еврозоната, известни още като маастрихтски критерии.
Въпреки дейния спор измежду елитите, публичното мнение остава скептично. Според данни, представени в документа, 60% от датчаните са срещу еврото, а в Швеция съвсем половината от популацията се опълчва на концепцията. Политическите партии са разграничени. В Швеция десноцентристката коалиция поддържа разбор на въпроса, само че националистическата партия „ Шведските демократи “, която е основен сътрудник в ръководството, е изрично срещу. Според техни представители еврото съставлява риск за благосъстоянието на шведския народ. Социалдемократите не се опълчват намерено, само че заобикалят тематиката, с цел да не разделят гласоподавателите.
Въпреки това смяната в интернационалната среда е толкоз дълбока, че дебатът евентуално ще продължи да се развива. Европейските институции работят върху цифровото евро, което съгласно специалисти ще сътвори нови благоприятни условия за интеграция на платежните системи. Управителят на финландската централна банка Оли Рен, бив зам.-председател на Европейската комисия и комисар по стопанската система и финансите и преди този момент - по разширението на Европейски Съюз, подчертава, че цифровото евро ще бъде паневропейски способ на заплащане, който може да улесни съдействието сред северните страни. Той отбелязва, че присъединението към еврото дава достъп до инструментите за финансова резистентност на евросистемата, което е значимо в свят, в който шоковете се популяризират незабавно.
Възраждането на дебата за еврото в Дания и Швеция е резултат от дълбоки промени във външната среда. Геополитическата неустановеност, войната в Украйна, непредсказуемата политика на Съединените щати и възходящата интеграция в Европейски Съюз основават нови действителности, които принуждават скандинавските страни да премислят стратегическите си позиции. Макар обществата им да остават скептични, елитите все по-често виждат в еврото не просто валута, а инструмент за сигурност и въздействие. Дали това ще докара до действително присъединение, следва да забележим, само че самият факт, че тематиката се връща с такава мощ, демонстрира, че Европа навлиза в нов стадий, в който икономическата и политическата интеграция стават неразделни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ