Меглена Кунева: „Европа не ни осиновява“ – разговор за паметта, пропуснатите възможности и бъдещето на ЕС
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
В новия епизод на подкаста на „ Европа от близо “ Меглена Кунева - основен договарящ за присъединението на България към Европейски Съюз и първи български еврокомисар - прави рядко прям и изчерпателен роман за европейския път на страната, за пропуснатите благоприятни условия и за трагичната промяна, през която минава Европейският съюз.
Разговорът стартира с въпроса за паметта за европейския път на страната ни. Кунева акцентира, че поколенията помнят друго - за едни Европейски Съюз е фантазия и историческа правдивост, за други е естествена даденост. Но я тревожи фактът, че страната става все по-евроскептична, макар че Европейски Съюз остава най-големият вложител у нас. Тя отбелязва, че българите постоянно са очаквали „ Европа да оправи всичко “ - от правосъдната система до корупцията и пътищата - без да осъзнават, че инструментите са дадени, само че работата е наша.
Една от най-провокативните ѝ тези е за патернализма и упованието за „ дядо Иван “, което съгласно нея продължава да въздейства на публичните настройки. Тя упорства, че Европейски Съюз не е „ баба Европа “, а динамичен политически план, който се трансформира бързо - изключително през днешния ден, когато се преформулира под натиска на миграцията, войната и световните рецесии.
Кунева приказва остро и за новия вид водачество, което съгласно нея подкопава демокрацията - еднолични решения, популизъм, обществени мрежи, които заменят политическия диалог. Тя предизвестява, че „ аз “-политиката е рискова и че „ невъзпитаното обществено говорене “ унищожава политиката от вътрешната страна.
В диалога за миграцията и за речта на Урсула фон дер Лайен пред европейските дипломати Кунева изяснява за какво Европа към този момент не може да бъде „ страж на остарелия ред “. Миграционният напън, обществените системи и сигурността слагат под въпрос самата вътрешност на европейския план - отбраната на човешките права. Тя признава, че Европейски Съюз е изправен пред мъчителни алтернативи, в това число изнасянето на миграционни центрове отвън Съюза.
Особено значима част от диалога е отдадена на разширението на Европейски Съюз и Украйна. Кунева го дефинира като „ наложителност “, само че предизвестява, че това ще промени фундаментално кохезионната политика - средствата за сегашните членки ще намалеят. Тя приказва и за концепцията за „ противоположното разширение “ - политическо присъединение преди пълноправно участие.
В български подтекст Кунева е сериозна към неналичието на административна промяна, към разрушаването на институционалната памет и към политическото държание, което заменя честността с поза. Тя упорства за „ проект за настигане “, учреден на групов разсъдък, бистрота и възобновяване на уважението към общественото слово.
Разговорът приключва с предизвестие и вяра: Европа би трябвало да остане цяла, тъй като без нея България би била „ лесна плячка “. Но с цел да бъде част от мощна Европа, страната би трябвало да се промени от вътрешната страна - поведенчески, институционално и морално.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
В новия епизод на подкаста на „ Европа от близо “ Меглена Кунева - основен договарящ за присъединението на България към Европейски Съюз и първи български еврокомисар - прави рядко прям и изчерпателен роман за европейския път на страната, за пропуснатите благоприятни условия и за трагичната промяна, през която минава Европейският съюз.
Разговорът стартира с въпроса за паметта за европейския път на страната ни. Кунева акцентира, че поколенията помнят друго - за едни Европейски Съюз е фантазия и историческа правдивост, за други е естествена даденост. Но я тревожи фактът, че страната става все по-евроскептична, макар че Европейски Съюз остава най-големият вложител у нас. Тя отбелязва, че българите постоянно са очаквали „ Европа да оправи всичко “ - от правосъдната система до корупцията и пътищата - без да осъзнават, че инструментите са дадени, само че работата е наша.
Една от най-провокативните ѝ тези е за патернализма и упованието за „ дядо Иван “, което съгласно нея продължава да въздейства на публичните настройки. Тя упорства, че Европейски Съюз не е „ баба Европа “, а динамичен политически план, който се трансформира бързо - изключително през днешния ден, когато се преформулира под натиска на миграцията, войната и световните рецесии.
Кунева приказва остро и за новия вид водачество, което съгласно нея подкопава демокрацията - еднолични решения, популизъм, обществени мрежи, които заменят политическия диалог. Тя предизвестява, че „ аз “-политиката е рискова и че „ невъзпитаното обществено говорене “ унищожава политиката от вътрешната страна.
В диалога за миграцията и за речта на Урсула фон дер Лайен пред европейските дипломати Кунева изяснява за какво Европа към този момент не може да бъде „ страж на остарелия ред “. Миграционният напън, обществените системи и сигурността слагат под въпрос самата вътрешност на европейския план - отбраната на човешките права. Тя признава, че Европейски Съюз е изправен пред мъчителни алтернативи, в това число изнасянето на миграционни центрове отвън Съюза.
Особено значима част от диалога е отдадена на разширението на Европейски Съюз и Украйна. Кунева го дефинира като „ наложителност “, само че предизвестява, че това ще промени фундаментално кохезионната политика - средствата за сегашните членки ще намалеят. Тя приказва и за концепцията за „ противоположното разширение “ - политическо присъединение преди пълноправно участие.
В български подтекст Кунева е сериозна към неналичието на административна промяна, към разрушаването на институционалната памет и към политическото държание, което заменя честността с поза. Тя упорства за „ проект за настигане “, учреден на групов разсъдък, бистрота и възобновяване на уважението към общественото слово.
Разговорът приключва с предизвестие и вяра: Европа би трябвало да остане цяла, тъй като без нея България би била „ лесна плячка “. Но с цел да бъде част от мощна Европа, страната би трябвало да се промени от вътрешната страна - поведенчески, институционално и морално.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ