За гласа народен, който невинаги е глас Божи
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Да ме елементарни Господ, само че гласът национален не всеки път е глас Божи. Обединеното кралство през днешния ден е витрина на това, което кълнящите се във волята " суверена " му оставят, откакто са го съблазнили с обещания за лесни решения на сложни проблеми.
Вече няма никакво подозрение - Брекзит е икономически провал за тогавашната втора стопанска система на Европа (и шеста в света). Това демонстрира ново на интернационален екип икономисти, оповестено от американското Националното бюро за стопански проучвания (National Bureau of Economic Research). Според авторите до 2025 година английският Брутният вътрешен продукт е понижен с 6–8%, вложенията – с 12–18%, заетостта – с 3–4%, а продуктивността – със същия %. Причините: висока неустановеност, спад в търсенето, управнически запаси, отклонени към процеса на Брекзит.
Брекзит удари и Европейски Съюз – веригите за доставки се усложниха, бюрокрацията гълта запаси, а търговията през Ламанша носи по-малко облага. Загубата на Лондонското Сити е стратегическа, а Европейски Съюз стана по-слаб и стопански: излизането на Англия му лиши към 13% от популацията и 15% от Брутният вътрешен продукт. Геополитически резултатът е също тежък – в случай че Съюзът към момента включваше две нуклеарни сили и двама непрекъснати членове на Съвета за сигурност, тежестта му щеше да е надалеч по-голяма в свят, доминиран от Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин.
След Брекзит миграционният профил на Обединеното кралство се промени надълбоко: свободното придвижване от Европейски Съюз бе прекъснато на 1 януари 2021 година, а точковата система отвори повече канали за мигранти отвън Европейски Съюз по работни и студентски визи. Това понижи внезапно чистата миграция от Европейски Съюз, само че общата чиста миграция остана исторически висока поради растеж на идващите отвън Европейски Съюз.
Данните на Националната статистическа работа демонстрират, че чистата миграция е била към +336 хиляди през 2016 година, +313 хиляди през 2020 година, достигайки +745 хиляди през 2022 година, и оставайки доста висока през 2023 година (+764 хиляди, ревизирана оценка), с намаляване през 2024 година (+672 хил.) в резултат на регулаторни промени при визите и за чуждестранните студенти.
Този „ абсурд “ – по-ниска миграция от Европейски Съюз, само че по-висока обща миграция – е доказан както в формалната статистика, по този начин и в университетски и аналитични обзори. В същото време незаконната миграция с „ дребните лодки “ през Ламанша се усили внезапно след 2018 година, доближи пик през 2022 година (45 774 души), след което спадна през 2023 година (~29 хил.) и 2024 година (~25–30 хил.), на фона на засилени ограничения, двустранно съдействие с Франция и растеж на насилствените връщания и доброволните напускания.
Данните сочат не „ подмяна “ на европейски квалифицирани фрагменти с „ неквалифицирани “ от отвън Европейски Съюз, а пренареждане: мощен приток към опазването на здравето и обществените грижи, постоянен интерес към ИТ и инженерни професии и по едно и също време недостиг в строителството, селското стопанство и услугите, където свободното придвижване преди Брекзит осигуряваше бързо и гъвкаво попълване на работни места.
По отношение на обществената система, преобладаващата част от мигрантите в дейна възраст работят и способстват фискално; натискът е осезателен в жилищната инфраструктура и локалните услуги, само че икономическите оценки през последните години демонстрират позитивен чист принос от миграцията за Брутният вътрешен продукт и за основни обществени услуги като Националната здравна работа.
Накратко: Обединеното кралство се лиши от „ лесния “ европейски канал за необятен набор от специалности, само че компенсира част от него с целеустремен приток на извън-ЕС фрагменти в опазването на здравето, ИТ и инженерството; дефицитът се концентрира в браншове, които преди разчитаха на свободното придвижване за бърза претовареност.
Но, в случай че въпреки всичко днес миграцията се оказва потребна за английската стопанска система, за какво тя беше главната причина обосновала Брекзит? Няма явен политически отговор на този въпрос. Както и на другия - за обещанията на брекзитърите, че чистата миграция ще намалее.
Девет години след референдума от 23 юни 2016 година британците все по-често съжаляват за избора си. Според изследване на YouGov от юни 2025 година, 56% от жителите считат Брекзит за неточност, а едвам 31% не престават да го поддържат. Разделението сред подкрепящите оставането в Европейски Съюз и напускането му („ remainers “ и „ leavers “) се задълбочава от 2021 година насам.
Идеята за Бритърн (Breturn) – връщане на Англия в Европейски Съюз – въпреки да наподобява разумна, остава политическо табу - и на двата бряга на Ламанша.
„ Фундаментално, Обединеното кралство принадлежи към европейското семейство. Брекзит беше акт на самонараняване “, разяснява Стивън Евъртс, от Европейския институт за иследвания на сигурността пред брюкселската платформа La Matinale Européenne.
Правителството на лейбъристите в Лондон, макар огромното си болшинство, е изправено пред евроскептична медийна среда и пред съществени и незабавни стопански и обществени проблеми. Европа също има други грижи и не всички в нея са дали прошка случката " Брекзит ".
Ако между ЕС и Обедненото кралство от известно време се следи доближаване, то е с дребни, секторни стъпки - да вземем за пример по интернационалните въпроси - Украйна, Газа, съдействие в проучванията и нововъведенията, санитарни и фитосанитарни стандарти, търговия с храни, студентска подвижност, идеи за частична интеграция в области като енергетика и защита.
Макар публичната поддръжка за доближаване с ЕС да пораства, политическата воля (и най-много смелост) липсва. 44% от британците считат Breturn за неприятен приоритет сега, а единствено 37% го слагат като водеща задача. Дългосрочно обаче – при възможен референдум след 25 години – болшинството (52%) би подкрепило връщането, демонстрират днешните данни на YouGov.
Догодина българите отново са призовани към урните. Ще избираме минимум президент. Освен че ще дефинира идващия държавен глава, този избор ще бъде и референдум за пътя, по който върви страната ни. Популизмът отново ще се развихри. Но към този момент сме видели един от международните му уроци. Затова, преди да вземете бюлетината или да натиснете копчето, спомнете си за Брекзит. Това отрезвява.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Да ме елементарни Господ, само че гласът национален не всеки път е глас Божи. Обединеното кралство през днешния ден е витрина на това, което кълнящите се във волята " суверена " му оставят, откакто са го съблазнили с обещания за лесни решения на сложни проблеми.
Вече няма никакво подозрение - Брекзит е икономически провал за тогавашната втора стопанска система на Европа (и шеста в света). Това демонстрира ново на интернационален екип икономисти, оповестено от американското Националното бюро за стопански проучвания (National Bureau of Economic Research). Според авторите до 2025 година английският Брутният вътрешен продукт е понижен с 6–8%, вложенията – с 12–18%, заетостта – с 3–4%, а продуктивността – със същия %. Причините: висока неустановеност, спад в търсенето, управнически запаси, отклонени към процеса на Брекзит.
Брекзит удари и Европейски Съюз – веригите за доставки се усложниха, бюрокрацията гълта запаси, а търговията през Ламанша носи по-малко облага. Загубата на Лондонското Сити е стратегическа, а Европейски Съюз стана по-слаб и стопански: излизането на Англия му лиши към 13% от популацията и 15% от Брутният вътрешен продукт. Геополитически резултатът е също тежък – в случай че Съюзът към момента включваше две нуклеарни сили и двама непрекъснати членове на Съвета за сигурност, тежестта му щеше да е надалеч по-голяма в свят, доминиран от Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин.
След Брекзит миграционният профил на Обединеното кралство се промени надълбоко: свободното придвижване от Европейски Съюз бе прекъснато на 1 януари 2021 година, а точковата система отвори повече канали за мигранти отвън Европейски Съюз по работни и студентски визи. Това понижи внезапно чистата миграция от Европейски Съюз, само че общата чиста миграция остана исторически висока поради растеж на идващите отвън Европейски Съюз.
Данните на Националната статистическа работа демонстрират, че чистата миграция е била към +336 хиляди през 2016 година, +313 хиляди през 2020 година, достигайки +745 хиляди през 2022 година, и оставайки доста висока през 2023 година (+764 хиляди, ревизирана оценка), с намаляване през 2024 година (+672 хил.) в резултат на регулаторни промени при визите и за чуждестранните студенти.
Този „ абсурд “ – по-ниска миграция от Европейски Съюз, само че по-висока обща миграция – е доказан както в формалната статистика, по този начин и в университетски и аналитични обзори. В същото време незаконната миграция с „ дребните лодки “ през Ламанша се усили внезапно след 2018 година, доближи пик през 2022 година (45 774 души), след което спадна през 2023 година (~29 хил.) и 2024 година (~25–30 хил.), на фона на засилени ограничения, двустранно съдействие с Франция и растеж на насилствените връщания и доброволните напускания.
Данните сочат не „ подмяна “ на европейски квалифицирани фрагменти с „ неквалифицирани “ от отвън Европейски Съюз, а пренареждане: мощен приток към опазването на здравето и обществените грижи, постоянен интерес към ИТ и инженерни професии и по едно и също време недостиг в строителството, селското стопанство и услугите, където свободното придвижване преди Брекзит осигуряваше бързо и гъвкаво попълване на работни места.
По отношение на обществената система, преобладаващата част от мигрантите в дейна възраст работят и способстват фискално; натискът е осезателен в жилищната инфраструктура и локалните услуги, само че икономическите оценки през последните години демонстрират позитивен чист принос от миграцията за Брутният вътрешен продукт и за основни обществени услуги като Националната здравна работа.
Накратко: Обединеното кралство се лиши от „ лесния “ европейски канал за необятен набор от специалности, само че компенсира част от него с целеустремен приток на извън-ЕС фрагменти в опазването на здравето, ИТ и инженерството; дефицитът се концентрира в браншове, които преди разчитаха на свободното придвижване за бърза претовареност.
Но, в случай че въпреки всичко днес миграцията се оказва потребна за английската стопанска система, за какво тя беше главната причина обосновала Брекзит? Няма явен политически отговор на този въпрос. Както и на другия - за обещанията на брекзитърите, че чистата миграция ще намалее.
Девет години след референдума от 23 юни 2016 година британците все по-често съжаляват за избора си. Според изследване на YouGov от юни 2025 година, 56% от жителите считат Брекзит за неточност, а едвам 31% не престават да го поддържат. Разделението сред подкрепящите оставането в Европейски Съюз и напускането му („ remainers “ и „ leavers “) се задълбочава от 2021 година насам.
Идеята за Бритърн (Breturn) – връщане на Англия в Европейски Съюз – въпреки да наподобява разумна, остава политическо табу - и на двата бряга на Ламанша.
„ Фундаментално, Обединеното кралство принадлежи към европейското семейство. Брекзит беше акт на самонараняване “, разяснява Стивън Евъртс, от Европейския институт за иследвания на сигурността пред брюкселската платформа La Matinale Européenne.
Правителството на лейбъристите в Лондон, макар огромното си болшинство, е изправено пред евроскептична медийна среда и пред съществени и незабавни стопански и обществени проблеми. Европа също има други грижи и не всички в нея са дали прошка случката " Брекзит ".
Ако между ЕС и Обедненото кралство от известно време се следи доближаване, то е с дребни, секторни стъпки - да вземем за пример по интернационалните въпроси - Украйна, Газа, съдействие в проучванията и нововъведенията, санитарни и фитосанитарни стандарти, търговия с храни, студентска подвижност, идеи за частична интеграция в области като енергетика и защита.
Макар публичната поддръжка за доближаване с ЕС да пораства, политическата воля (и най-много смелост) липсва. 44% от британците считат Breturn за неприятен приоритет сега, а единствено 37% го слагат като водеща задача. Дългосрочно обаче – при възможен референдум след 25 години – болшинството (52%) би подкрепило връщането, демонстрират днешните данни на YouGov.
Догодина българите отново са призовани към урните. Ще избираме минимум президент. Освен че ще дефинира идващия държавен глава, този избор ще бъде и референдум за пътя, по който върви страната ни. Популизмът отново ще се развихри. Но към този момент сме видели един от международните му уроци. Затова, преди да вземете бюлетината или да натиснете копчето, спомнете си за Брекзит. Това отрезвява.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ