Кога ЕС може да стане повече от съюз?
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Дебатът за това дали Европейският съюз може да замязя на страна постоянно се води на терена на мечтаното. Много по-полезно е да се приказва за вероятното – в съответни времеви хоризонти и в границите на действителните правни и политически ограничавания.
В кратковременен проект, до към 3 години, вероятното е обвързано основно с потребление на съществуващите договорни принадлежности. Европейската комисия и Европейският съвет към този момент са дефинирали за интервала 2024–2029 година, в която централно място заемат „ резистентност, конкурентоспособност и стратегическа автономност “. Това дава политически мандат за разширение на практиката на общи европейски принадлежности: взаимни поръчки (в енергетика, защита, суровини), обвързани с индустриална политика на равнище Европейски Съюз. Тук не са нужни нови контракти, а решения с квалифицирано болшинство и потребление на към този момент съществуващи правни основи, както демонстрира и опитът с общите покупки на газ и муниции.
Друг кратковременен запас се крие в така наречен преходни (passerelle) клаузи – механизми, посредством които страните членки могат единомислещо да решат да преминат от единогласие към квалифицирано болшинство в избрани области на външната политика и сигурността, без да отварят договорите. Това на процедура би направило по-единна част от външната активност на Европейски Съюз, без формализиране на федерален модел.
В средносрочен проект, 3–7 години, вероятното е по-тясно обвързвано с фискалната и институционалната архитектура. Реформата на фискалните правила, призната през 2024 година, съгласно разбори на мозъчните центрове (Bruegel) и Центъра за еевропейски политически проучвания (CEPR), отваря поле за по-силно координирана фискална политика и за повтаряне или надграждане на модела " Европейски Съюз от последващо потомство " (NextGenerationEU) – общия дълг за възобновяване след пандемията. Ако тази логичност бъде продължена, Европейски Съюз може да се снабди с де факто непрекъснат общ капиталов инструмент, който да извършва функционалност, близка до тази на федерален бюджет, въпреки и без официално да носи това име.
Тук се вписват и рекомендациите от: ограничение на правото на несъгласие, диференцирана интеграция с „ ядро “ и „ кръгове “ на присъединяване, промяна на Европейската комисия и подсилване на ролята на Европейския парламент. Тези промени изискват политическо единодушие, а при по-дълбоки упоритости – и промени в договорите. Но времевият небосвод от едно–две парламентарни генерации в множеството страни членки ги прави реалистично постижими при съществуване на водещи обединения от проевропейски държавни управления.
Дългосрочният небосвод, 10–20 години, е този, в който на масата излиза въпросът за действителната държавност: европейска войска, федерален бюджет с лични доходи и по-силно политическо управление на Европейски Съюз. Изследвания на редица европейски мозъчни центрове акцентират, че моделът на NextGenerationEU – общ дълг, издаден от името на Европейски Съюз, финансиран от бъдещи общи запаси – е първата стъпка към сходна еволюция. Устойчивото му преобразяване в непрекъснат инструмент би означавало фактическо признание на Европейски Съюз като фискален индивид – основен белег на държавност.
Европейска войска в строгия смисъл – с общо командване, общи сили и общ политически надзор – допуска освен промени в договорите, само че и надълбоко преосмисляне на връзките с НАТО и със Съединени американски щати. В този смисъл тя е допустима по-скоро като последна точка на развой: първо общи отбранителни качества и взаимни сили, след това общо обмисляне, най-после – политическо решение за прекачване на суверенитет. Докладът на френско-германската група косвено признава това, като слага акцент върху последователното усилване на Общата политика за сигурност и защита, а не върху неочакван скок към войска.
Общият извод от наличните институционални документи и аналитични отчети е изтрезнял: Европейски Съюз към този момент разполага с инструментите да стане „ повече от съюз “, само че по-малко от федерална страна в кратковременен план; може да стане „ съвсем федерално проведен стопански и защитителен съюз “ в средносрочен; и има капацитет да се трансформира в политическа общественост с доста от атрибутите на страна в дълготраен небосвод.
Дали това ще се случи, зависи не от юридическата досетливост, а от политическата воля. И от това дали европейците ще одобряват, че в свят на континентални сили Европейски Съюз или ще се „ одържави “, или ще бъде третиран просто като по-голям пазар – без право на стратегическо мнение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Дебатът за това дали Европейският съюз може да замязя на страна постоянно се води на терена на мечтаното. Много по-полезно е да се приказва за вероятното – в съответни времеви хоризонти и в границите на действителните правни и политически ограничавания.
В кратковременен проект, до към 3 години, вероятното е обвързано основно с потребление на съществуващите договорни принадлежности. Европейската комисия и Европейският съвет към този момент са дефинирали за интервала 2024–2029 година, в която централно място заемат „ резистентност, конкурентоспособност и стратегическа автономност “. Това дава политически мандат за разширение на практиката на общи европейски принадлежности: взаимни поръчки (в енергетика, защита, суровини), обвързани с индустриална политика на равнище Европейски Съюз. Тук не са нужни нови контракти, а решения с квалифицирано болшинство и потребление на към този момент съществуващи правни основи, както демонстрира и опитът с общите покупки на газ и муниции.
Друг кратковременен запас се крие в така наречен преходни (passerelle) клаузи – механизми, посредством които страните членки могат единомислещо да решат да преминат от единогласие към квалифицирано болшинство в избрани области на външната политика и сигурността, без да отварят договорите. Това на процедура би направило по-единна част от външната активност на Европейски Съюз, без формализиране на федерален модел.
В средносрочен проект, 3–7 години, вероятното е по-тясно обвързвано с фискалната и институционалната архитектура. Реформата на фискалните правила, призната през 2024 година, съгласно разбори на мозъчните центрове (Bruegel) и Центъра за еевропейски политически проучвания (CEPR), отваря поле за по-силно координирана фискална политика и за повтаряне или надграждане на модела " Европейски Съюз от последващо потомство " (NextGenerationEU) – общия дълг за възобновяване след пандемията. Ако тази логичност бъде продължена, Европейски Съюз може да се снабди с де факто непрекъснат общ капиталов инструмент, който да извършва функционалност, близка до тази на федерален бюджет, въпреки и без официално да носи това име.
Тук се вписват и рекомендациите от: ограничение на правото на несъгласие, диференцирана интеграция с „ ядро “ и „ кръгове “ на присъединяване, промяна на Европейската комисия и подсилване на ролята на Европейския парламент. Тези промени изискват политическо единодушие, а при по-дълбоки упоритости – и промени в договорите. Но времевият небосвод от едно–две парламентарни генерации в множеството страни членки ги прави реалистично постижими при съществуване на водещи обединения от проевропейски държавни управления.
Дългосрочният небосвод, 10–20 години, е този, в който на масата излиза въпросът за действителната държавност: европейска войска, федерален бюджет с лични доходи и по-силно политическо управление на Европейски Съюз. Изследвания на редица европейски мозъчни центрове акцентират, че моделът на NextGenerationEU – общ дълг, издаден от името на Европейски Съюз, финансиран от бъдещи общи запаси – е първата стъпка към сходна еволюция. Устойчивото му преобразяване в непрекъснат инструмент би означавало фактическо признание на Европейски Съюз като фискален индивид – основен белег на държавност.
Европейска войска в строгия смисъл – с общо командване, общи сили и общ политически надзор – допуска освен промени в договорите, само че и надълбоко преосмисляне на връзките с НАТО и със Съединени американски щати. В този смисъл тя е допустима по-скоро като последна точка на развой: първо общи отбранителни качества и взаимни сили, след това общо обмисляне, най-после – политическо решение за прекачване на суверенитет. Докладът на френско-германската група косвено признава това, като слага акцент върху последователното усилване на Общата политика за сигурност и защита, а не върху неочакван скок към войска.
Общият извод от наличните институционални документи и аналитични отчети е изтрезнял: Европейски Съюз към този момент разполага с инструментите да стане „ повече от съюз “, само че по-малко от федерална страна в кратковременен план; може да стане „ съвсем федерално проведен стопански и защитителен съюз “ в средносрочен; и има капацитет да се трансформира в политическа общественост с доста от атрибутите на страна в дълготраен небосвод.
Дали това ще се случи, зависи не от юридическата досетливост, а от политическата воля. И от това дали европейците ще одобряват, че в свят на континентални сили Европейски Съюз или ще се „ одържави “, или ще бъде третиран просто като по-голям пазар – без право на стратегическо мнение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ