Европа гледа към Париж с тих ужас
Европа постоянно има " болен човек ". Днес това е Франция. Диагнозата е ясна: упорита държавна рецесия. Но по-застрашителни наподобяват възможните ѝ затруднения - евентуална нова рецесия на еврото и попадането на втората водеща мощ в Европейски Съюз под властта на крайната десница.
В петък Макрон номинира отново за министър-председател подалия преди дни оставка Себастиен Льокорню. Евентуалното му държавно управление, в случай че оцелее във враждебния парламент, ще бъде шестото от началото на втория президентски мандат. Ако и това държавно управление падне, наблюдаващите плануват, че президентът ще има две благоприятни условия: да подаде оставка или да свика предварителни парламентарни избори.
Брюксел по принцип мълчи за вътрешните работи на страните членки. Но там гледат с спокоен смут кашата, в която затъва втората носеща колона на Европейския съюз, представяйки си финансовите и политическите ѝ последици за Европа. Както " Политико " писа предходната седмица, френската рецесия идва в токсична композиция с войната на Владимир Путин в Украйна, похода на Доналд Тръмп против свободната търговия и надигането на крайнодесния популизъм в Европа.
„ Франция е прекомерно огромна, с цел да се провали, тъй че тази безкрайна политическа неустойчивост слага под риск цялата еврозона “, споделя пред изданието дипломат от страна членка на Европейски Съюз, поискал анонимност поради деликатността на въпроса. „ Това е главната тематика на всички диалози край кафе машината през днешния ден. “
" Политико " конспектира аргументите за паниката: Франция е втората по величина стопанска система в Европейския съюз, водеща мощ в Г-7, единствената нуклеарна страна в Европейски Съюз и непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Също толкоз значимо е, че при ръководството на Макрон тя се трансформира в политическа движеща мощ в европейските каузи, съперничеща само на мощта на Германия. Вътрешнополитическата уязвимост на Макрон значи, че Франция ще бъде все по-слаба на открито.
Макрон няколко пъти отхвърля опцията да приключи самичък мандата си две години преди края му. Конституцията не го задължава да го направи. Ако още веднъж свика пресрочни избори за Национално заседание, те могат да усилят парламентарното посланичество на крайнодесния Национален общ брой и още повече да стеснят пространстово за политически маневри на центристкия президент.
Някои анализатори позволяват и трета опция - Макрон да приложи член 16 от френската конституция, който му разрешава краткотрайно да поеме спомагателни пълномощия и да вземе изключителни ограничения, в случай че " институциите на Републиката, независимостта на нацията, териториалната целокупност или осъществяването на интернационалните задължения са съществено застрашени и естественото действие на конституционните управляващи е прекратено ".
Тази уговорка до момента е използвана само един път от Шарл дьо Гол, по време на рецесията в Алжир през 1961 г.* За задействането ѝ има наложителни условия: сериозна опасност за нацията и институциите; президентът да се съветва с премиера, ръководителите на парламентарните камари и с Конституционния съвет и до 30 дни последният да се произнесе дали изискванията за изключителните ограничения в действителност са налице. Засега наподобява подозрително дали при опциите за предварителни избори Макрон би могъл да обоснове изключителни компетенции.
Критиците на Макрон споделят, че той, без да е задължен, сам вкара в този филм Франция и себе си, разпускайки Народното събрание и свиквайки предварителни избори за него през юни 2024 година, откакто демократичната му партия " Ренесанс " претърпя проваляне (трета сила) на европейските избори по-рано същата година. Има и отзиви обаче, че политическата обстановка рано или късно би го принудила да го направи.
Независимо кой е прав, през днешния ден Франция има парламент без ясно болшинство, доминиран от полюсите на крайната левица и десница и некадърен да сформира държавно управление, което да се оправи с основния въпрос за редуциране на бюджетните разноски. Публичният недостиг се доближава към 6-те % (два пъти над позволеното от финансовите правила на ЕС), а общественият дълг е над 3 трилиона (3 000 милиарда) евро или 114% от Брутният вътрешен продукт (третото най-лошо съответствие в Европейски Съюз след гръцкото и италианското) с наклонност да доближи 121% през 2027 година.
Дългова драма
Тежкият удар могат да нанесат финансовите пазари до края на тази година. Кредитно рейтинговата организация " Фич " към този момент намали оценката си за френския дълг през септември от „ AA- “ на „ A+ “ със „ постоянна “ вероятност. Агенцията се базира на растящия държавен дълг, обществения недостиг и политическата фрагментация. Предстоят оценки от " Мудис " на 24 октомври и от " Стандард енд Пуърс " на 28 ноември.
Доходността по 10-годишните френски държавни облигации към началото на октомври 2025 година е почти 3.59%–3.61%. Това е най-високото равнище от март. Рисковата награда над немските облигации е 90 базисни точки, т.е. 0,9 на 100. Тези стойности са надалеч от сериозните 7%, над които дългът става нестабилен, само че може да се повишат до края на ноември.
" Имаме незнайна по отношение на финансирането на бюджет 2026 година, а пазарите не обичат незнайното ", разяснява пред Франс прес Филип Коен, шеф на портфейли в " Киплинк ", френска финансова компания, профилирана в ръководство на вложения и персонализирано финансово обмисляне.
" Големият въпрос е какво ще се случи по-нататък, тъй като след промяната на петима министър председатели за две години, намирането на работещо – даже краткотрайно – решение става все по-трудно ", споделя пред същаща организация Дани Хюсън, ръководител на подразделението за финансов разбор в " ЕйДжей Бел, английска обществена компания, която предлага онлайн капиталови платформи и брокерски услуги.
Френска дългова рецесия би била несравнима по мащаб с познатата ни гръцка. Франция дава 20% от Брутният вътрешен продукт на еврозоната, до момента в който Гърция - 2%.
За разлика от предходната рецесия със суверенните задължения в еврозоната обаче, през днешния ден Европейски Съюз е по-подготвен. Инструментът за отбрана на предаването (Transmission Protection Instrument – TPI), основан от Европейската централна банка през юли 2022 година, е предопределен да подсигурява ефикасното предаване на паричната политика във всички страни от еврозоната. Той разрешава на ЕЦБ да изкупува държавни облигации на вторичния пазар в страни, където доходността по дълга се повишава прекалено и безпричинно по отношение на други членки на еврозоната. Целта е да се предотврати фрагментацията на финансовите пазари и да се резервира единният темперамент на паричната политика.
TPI не е прилаган на процедура все още, само че се преглежда като инструмент за подготвеност. Концептуално той припомня на Програмата за директни парични транзакции (Outright Monetary Transactions – OMT), оповестена през 2012 година от тогавашния президент на ЕЦБ Марио Драги. За разлика от OMT, която изисква страната да бъде под стратегия за финансова помощ от Европейския механизъм за непоклатимост и да съблюдава строги фискални условия, TPI може да бъде задействана при съществуване на макроикономическа и фискална резистентност, без официална стратегия.
Няма фиксиран предел, при който ЕЦБ автоматизирано задейства TPI. Вместо това, банката наблюдава разликата (спреда) сред доходността на облигациите на дадена страна и тази на Германия, която се приема за референтна. Ако този спред се разшири прекалено, без да има икономическо или фискално пояснение, ЕЦБ може да се намеси.
Доходността по френския дълг към момента не допускат активиране на TPI, считат пазарни анализатори. Но въпреки това Франция сега не покрива два от критериите за активиране на инструмента: да има рационална бюджетна политика и да няма несъразмерни стопански неравновесия.
Бюджетът на страната е подложен на сериозен напън. През 2024 година дефицитът му е достигнал 5,8% от Брутният вътрешен продукт, а за 2025 година се предвижда да надвиши 6%. Публичният дълг е приблизително 3,4 трилиона евро, или към 114% от Брутният вътрешен продукт, което е съвсем двойно над лимита от 60%, заложен в Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз. Разходите за лихви по дълга надвишават 55 милиарда евро през 2025 година и се чака да доближат 66 милиарда през 2026 година Франция не е имала уравновесен бюджет от повече от половин век, което демонстрира хронична фискална уязвимост.
Макроикономическите несъответствия също са значими. Държавните разноски съставляват 57% от Брутният вътрешен продукт – най-високият дял в Европейския съюз, при приблизително 49%. Разходите за обществена протекция са 23,8% от Брутният вътрешен продукт, при приблизително 19,4% за Европейски Съюз. Коефициентът на претовареност е 69,1%, доста под междинното за еврозоната от 77,4%. Средната работна седмица е 31,2 часа, което в действителност значи четиридневна претовареност. В момента възрастта за пенсиониране е 62 години и 6 месеца – по-ниска от междинната за еврозоната - и се планува да доближи 64 години през 2030 година според извънредно непопулярна пенсионна промяна, която опозицията желае да анулира. Пенсионната възраст в Германия и Нидерлания е 67 години, а в Централна и Източна Европа е с близо 2-2,5 години по-висока от френската.
С други думи, Франция не би била автоматизирано позволена до помощ от TPI, в случай че ЕЦБ не направи изключение ( " тъй като това е Франция ", както споделяше Жан-Клод Юнкер).
Алтернативата
Евентуални биха произвели, сочат, като партията на Макрон е евентуално да загуби от 5 до 7 на 100 от гласовете си и да падне до 13%-15%, а Националният общ брой да се закрепи на 33-35% от вота. Новото ляво обединяване, съчетаващо групи от комунисти и крайнолеви до социалисти и зелени може да разчита 24-26%, а дясноцентристките " Републиканци " - на 10-13%.
Безизходицата би траяла да отслабва Макрон и партията му. Рейтингът му на утвърждение е към 14%, т.е. - подравнен с върха по непопулярност на социалиста Франсоа Оланд от ноември 2016 година Ако промяната на парламенти и държавни управления не предложи изход, натискът за оставка на държавия глава ще пораства.
Това е обезпокоително за Европа, тъй като в най-хубава позиция за президентския пост на първия тур на възможни предсрочни избори би бил претендентът на Националния общ брой (Жордан Бардела или Марин Льо Пен) - архиврагът на Европейски Съюз и Брюксел (35%). Далече след него се подреждат центристът Едуар Филип, някогашен министър-председтел на Макрон, който неотдавна прикани президента да подаде оставка (16%), водачът на крайнолявата " Непокорна Франция " Жан-Люк Меланшон (14%) и социалистът Рафаел Глюксман (12%-14%). " Републиканците " към момента нямат безапелационен претендент.
Сформирането на хигиеничен кордон против крайнодесния претендент на втория тур би било по-трудно в сравнение с предходни избори поради фрагментацията и изострените политически несъгласия сред партиите. Прогнозите на Ifop-Fiducial дават победа на претендента на Сбора над противника му от която и партия да е той.
В неотдавнашно изявление за " Фигаро " някогашният президент Никола Саркози загатна, че Сборът може да пробие санитарния кордон, който в този момент го изолира:
„ Това е партия, която има право да се явява на избори. Следователно може и да ги завоюва, в случай че това е изборът на французите! Според мен те принадлежат към републиканския набор “.
А парламентарният водач на " Републиканците " Лоран Вокие сподели:
" Не бихме дали своят вот съмнение на държавно управление на Националния общ брой ".
Пророк ли е Уелбек?
Коментарите на Саркози и Вокие обясняват тихия смут край кафе машините в Брюксел и в други столици. Скандалната антиутопия на Мишел Уелбек " Подчинение " наподобява подготвена да се сбъдне, както в прогноза на един от персонажите ѝ, пенсионирания посланик Ален Таньор. Романът излезе преди 10 години и действието му се развива в тогава бъдещата 2022 година (когато Макрон завоюва втория си президентски мандат).
Крайната десница става допустима за дясноцентристкия Съюз за национално придвижване, предшественикът на днешните " Републиканци ". Те мислят да сключат с него предизборно съглашение и даже да поддържат ксенофобските му ограничения в подмяна на участие в държавното управление, само че в последна сметка се отхвърлят от боязън, че посредством гях популистката партия първо ще се легитимира като допустима и след това ще ги погълне.
Разиграва се различен, приказен сюжет: на президентските избори Мюсюлманската братска партия (измислена политическа формация) доближава до втори тур против крайнодесния претендент от Националния фронт (реалната партия на Льо Пен и Бардела, която през днешния ден се назовава Национален сбор). За да предотвратят победа на крайната десница, обичайните партии – социалисти, центристи и десноцентристи – поддържат ислямския претендент.
Днешна Франция няма Мюсюлманска партия на братството, само че е съвършен образец на рецесия на обичайния сдържан политически център и напредък на левия и десния полюс, водеща до хронична неустойчивост с мъчно предвидими последствия. Рискът е, че когато Франция страда от подобен проблем, той няма по какъв начин да остане единствено френски.
_________________________
* Кризата в Алжир през 1961 година е обвързвана с опита за прелом, проведен от четирима френски генерали в Алжир. Те се опълчват на политиката на президента Шарл дьо Гол, който се стреми към даване на самостоятелност на Алжир, тогава френска колония, след години на кървясъл спор с Фронта за национално избавление. На 22 април 1961 година генералите стартират въоръжен протест в Алжир, надявайки се да смъкват Дьо Гол и да запазят Алжир като част от Франция. В отговор, на 23 април, Дьо Гол задейства член 16 от Конституцията, който му дава изключителни компетенции. Той се обръща към нацията по малкия екран, облечен във военна униформа, и приканва за поддръжка. Превратът се проваля в границите на няколко дни, а дейностите на дьо Гол се считат за основни за опазване на демократичния ред.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В петък Макрон номинира отново за министър-председател подалия преди дни оставка Себастиен Льокорню. Евентуалното му държавно управление, в случай че оцелее във враждебния парламент, ще бъде шестото от началото на втория президентски мандат. Ако и това държавно управление падне, наблюдаващите плануват, че президентът ще има две благоприятни условия: да подаде оставка или да свика предварителни парламентарни избори.
Брюксел по принцип мълчи за вътрешните работи на страните членки. Но там гледат с спокоен смут кашата, в която затъва втората носеща колона на Европейския съюз, представяйки си финансовите и политическите ѝ последици за Европа. Както " Политико " писа предходната седмица, френската рецесия идва в токсична композиция с войната на Владимир Путин в Украйна, похода на Доналд Тръмп против свободната търговия и надигането на крайнодесния популизъм в Европа.
„ Франция е прекомерно огромна, с цел да се провали, тъй че тази безкрайна политическа неустойчивост слага под риск цялата еврозона “, споделя пред изданието дипломат от страна членка на Европейски Съюз, поискал анонимност поради деликатността на въпроса. „ Това е главната тематика на всички диалози край кафе машината през днешния ден. “
" Политико " конспектира аргументите за паниката: Франция е втората по величина стопанска система в Европейския съюз, водеща мощ в Г-7, единствената нуклеарна страна в Европейски Съюз и непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Също толкоз значимо е, че при ръководството на Макрон тя се трансформира в политическа движеща мощ в европейските каузи, съперничеща само на мощта на Германия. Вътрешнополитическата уязвимост на Макрон значи, че Франция ще бъде все по-слаба на открито.
Макрон няколко пъти отхвърля опцията да приключи самичък мандата си две години преди края му. Конституцията не го задължава да го направи. Ако още веднъж свика пресрочни избори за Национално заседание, те могат да усилят парламентарното посланичество на крайнодесния Национален общ брой и още повече да стеснят пространстово за политически маневри на центристкия президент.
Някои анализатори позволяват и трета опция - Макрон да приложи член 16 от френската конституция, който му разрешава краткотрайно да поеме спомагателни пълномощия и да вземе изключителни ограничения, в случай че " институциите на Републиката, независимостта на нацията, териториалната целокупност или осъществяването на интернационалните задължения са съществено застрашени и естественото действие на конституционните управляващи е прекратено ".
Тази уговорка до момента е използвана само един път от Шарл дьо Гол, по време на рецесията в Алжир през 1961 г.* За задействането ѝ има наложителни условия: сериозна опасност за нацията и институциите; президентът да се съветва с премиера, ръководителите на парламентарните камари и с Конституционния съвет и до 30 дни последният да се произнесе дали изискванията за изключителните ограничения в действителност са налице. Засега наподобява подозрително дали при опциите за предварителни избори Макрон би могъл да обоснове изключителни компетенции.
Критиците на Макрон споделят, че той, без да е задължен, сам вкара в този филм Франция и себе си, разпускайки Народното събрание и свиквайки предварителни избори за него през юни 2024 година, откакто демократичната му партия " Ренесанс " претърпя проваляне (трета сила) на европейските избори по-рано същата година. Има и отзиви обаче, че политическата обстановка рано или късно би го принудила да го направи.
Независимо кой е прав, през днешния ден Франция има парламент без ясно болшинство, доминиран от полюсите на крайната левица и десница и некадърен да сформира държавно управление, което да се оправи с основния въпрос за редуциране на бюджетните разноски. Публичният недостиг се доближава към 6-те % (два пъти над позволеното от финансовите правила на ЕС), а общественият дълг е над 3 трилиона (3 000 милиарда) евро или 114% от Брутният вътрешен продукт (третото най-лошо съответствие в Европейски Съюз след гръцкото и италианското) с наклонност да доближи 121% през 2027 година.
Дългова драма
Тежкият удар могат да нанесат финансовите пазари до края на тази година. Кредитно рейтинговата организация " Фич " към този момент намали оценката си за френския дълг през септември от „ AA- “ на „ A+ “ със „ постоянна “ вероятност. Агенцията се базира на растящия държавен дълг, обществения недостиг и политическата фрагментация. Предстоят оценки от " Мудис " на 24 октомври и от " Стандард енд Пуърс " на 28 ноември.
Доходността по 10-годишните френски държавни облигации към началото на октомври 2025 година е почти 3.59%–3.61%. Това е най-високото равнище от март. Рисковата награда над немските облигации е 90 базисни точки, т.е. 0,9 на 100. Тези стойности са надалеч от сериозните 7%, над които дългът става нестабилен, само че може да се повишат до края на ноември.
" Имаме незнайна по отношение на финансирането на бюджет 2026 година, а пазарите не обичат незнайното ", разяснява пред Франс прес Филип Коен, шеф на портфейли в " Киплинк ", френска финансова компания, профилирана в ръководство на вложения и персонализирано финансово обмисляне.
" Големият въпрос е какво ще се случи по-нататък, тъй като след промяната на петима министър председатели за две години, намирането на работещо – даже краткотрайно – решение става все по-трудно ", споделя пред същаща организация Дани Хюсън, ръководител на подразделението за финансов разбор в " ЕйДжей Бел, английска обществена компания, която предлага онлайн капиталови платформи и брокерски услуги.
Френска дългова рецесия би била несравнима по мащаб с познатата ни гръцка. Франция дава 20% от Брутният вътрешен продукт на еврозоната, до момента в който Гърция - 2%.
За разлика от предходната рецесия със суверенните задължения в еврозоната обаче, през днешния ден Европейски Съюз е по-подготвен. Инструментът за отбрана на предаването (Transmission Protection Instrument – TPI), основан от Европейската централна банка през юли 2022 година, е предопределен да подсигурява ефикасното предаване на паричната политика във всички страни от еврозоната. Той разрешава на ЕЦБ да изкупува държавни облигации на вторичния пазар в страни, където доходността по дълга се повишава прекалено и безпричинно по отношение на други членки на еврозоната. Целта е да се предотврати фрагментацията на финансовите пазари и да се резервира единният темперамент на паричната политика.
TPI не е прилаган на процедура все още, само че се преглежда като инструмент за подготвеност. Концептуално той припомня на Програмата за директни парични транзакции (Outright Monetary Transactions – OMT), оповестена през 2012 година от тогавашния президент на ЕЦБ Марио Драги. За разлика от OMT, която изисква страната да бъде под стратегия за финансова помощ от Европейския механизъм за непоклатимост и да съблюдава строги фискални условия, TPI може да бъде задействана при съществуване на макроикономическа и фискална резистентност, без официална стратегия.
Няма фиксиран предел, при който ЕЦБ автоматизирано задейства TPI. Вместо това, банката наблюдава разликата (спреда) сред доходността на облигациите на дадена страна и тази на Германия, която се приема за референтна. Ако този спред се разшири прекалено, без да има икономическо или фискално пояснение, ЕЦБ може да се намеси.
Доходността по френския дълг към момента не допускат активиране на TPI, считат пазарни анализатори. Но въпреки това Франция сега не покрива два от критериите за активиране на инструмента: да има рационална бюджетна политика и да няма несъразмерни стопански неравновесия.
Бюджетът на страната е подложен на сериозен напън. През 2024 година дефицитът му е достигнал 5,8% от Брутният вътрешен продукт, а за 2025 година се предвижда да надвиши 6%. Публичният дълг е приблизително 3,4 трилиона евро, или към 114% от Брутният вътрешен продукт, което е съвсем двойно над лимита от 60%, заложен в Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз. Разходите за лихви по дълга надвишават 55 милиарда евро през 2025 година и се чака да доближат 66 милиарда през 2026 година Франция не е имала уравновесен бюджет от повече от половин век, което демонстрира хронична фискална уязвимост.
Макроикономическите несъответствия също са значими. Държавните разноски съставляват 57% от Брутният вътрешен продукт – най-високият дял в Европейския съюз, при приблизително 49%. Разходите за обществена протекция са 23,8% от Брутният вътрешен продукт, при приблизително 19,4% за Европейски Съюз. Коефициентът на претовареност е 69,1%, доста под междинното за еврозоната от 77,4%. Средната работна седмица е 31,2 часа, което в действителност значи четиридневна претовареност. В момента възрастта за пенсиониране е 62 години и 6 месеца – по-ниска от междинната за еврозоната - и се планува да доближи 64 години през 2030 година според извънредно непопулярна пенсионна промяна, която опозицията желае да анулира. Пенсионната възраст в Германия и Нидерлания е 67 години, а в Централна и Източна Европа е с близо 2-2,5 години по-висока от френската.
С други думи, Франция не би била автоматизирано позволена до помощ от TPI, в случай че ЕЦБ не направи изключение ( " тъй като това е Франция ", както споделяше Жан-Клод Юнкер).
Алтернативата
Евентуални биха произвели, сочат, като партията на Макрон е евентуално да загуби от 5 до 7 на 100 от гласовете си и да падне до 13%-15%, а Националният общ брой да се закрепи на 33-35% от вота. Новото ляво обединяване, съчетаващо групи от комунисти и крайнолеви до социалисти и зелени може да разчита 24-26%, а дясноцентристките " Републиканци " - на 10-13%.
Безизходицата би траяла да отслабва Макрон и партията му. Рейтингът му на утвърждение е към 14%, т.е. - подравнен с върха по непопулярност на социалиста Франсоа Оланд от ноември 2016 година Ако промяната на парламенти и държавни управления не предложи изход, натискът за оставка на държавия глава ще пораства.
Това е обезпокоително за Европа, тъй като в най-хубава позиция за президентския пост на първия тур на възможни предсрочни избори би бил претендентът на Националния общ брой (Жордан Бардела или Марин Льо Пен) - архиврагът на Европейски Съюз и Брюксел (35%). Далече след него се подреждат центристът Едуар Филип, някогашен министър-председтел на Макрон, който неотдавна прикани президента да подаде оставка (16%), водачът на крайнолявата " Непокорна Франция " Жан-Люк Меланшон (14%) и социалистът Рафаел Глюксман (12%-14%). " Републиканците " към момента нямат безапелационен претендент.
Сформирането на хигиеничен кордон против крайнодесния претендент на втория тур би било по-трудно в сравнение с предходни избори поради фрагментацията и изострените политически несъгласия сред партиите. Прогнозите на Ifop-Fiducial дават победа на претендента на Сбора над противника му от която и партия да е той.
В неотдавнашно изявление за " Фигаро " някогашният президент Никола Саркози загатна, че Сборът може да пробие санитарния кордон, който в този момент го изолира:
„ Това е партия, която има право да се явява на избори. Следователно може и да ги завоюва, в случай че това е изборът на французите! Според мен те принадлежат към републиканския набор “.
А парламентарният водач на " Републиканците " Лоран Вокие сподели:
" Не бихме дали своят вот съмнение на държавно управление на Националния общ брой ".
Пророк ли е Уелбек?
Коментарите на Саркози и Вокие обясняват тихия смут край кафе машините в Брюксел и в други столици. Скандалната антиутопия на Мишел Уелбек " Подчинение " наподобява подготвена да се сбъдне, както в прогноза на един от персонажите ѝ, пенсионирания посланик Ален Таньор. Романът излезе преди 10 години и действието му се развива в тогава бъдещата 2022 година (когато Макрон завоюва втория си президентски мандат).
Крайната десница става допустима за дясноцентристкия Съюз за национално придвижване, предшественикът на днешните " Републиканци ". Те мислят да сключат с него предизборно съглашение и даже да поддържат ксенофобските му ограничения в подмяна на участие в държавното управление, само че в последна сметка се отхвърлят от боязън, че посредством гях популистката партия първо ще се легитимира като допустима и след това ще ги погълне.
Разиграва се различен, приказен сюжет: на президентските избори Мюсюлманската братска партия (измислена политическа формация) доближава до втори тур против крайнодесния претендент от Националния фронт (реалната партия на Льо Пен и Бардела, която през днешния ден се назовава Национален сбор). За да предотвратят победа на крайната десница, обичайните партии – социалисти, центристи и десноцентристи – поддържат ислямския претендент.
Днешна Франция няма Мюсюлманска партия на братството, само че е съвършен образец на рецесия на обичайния сдържан политически център и напредък на левия и десния полюс, водеща до хронична неустойчивост с мъчно предвидими последствия. Рискът е, че когато Франция страда от подобен проблем, той няма по какъв начин да остане единствено френски.
_________________________
* Кризата в Алжир през 1961 година е обвързвана с опита за прелом, проведен от четирима френски генерали в Алжир. Те се опълчват на политиката на президента Шарл дьо Гол, който се стреми към даване на самостоятелност на Алжир, тогава френска колония, след години на кървясъл спор с Фронта за национално избавление. На 22 април 1961 година генералите стартират въоръжен протест в Алжир, надявайки се да смъкват Дьо Гол и да запазят Алжир като част от Франция. В отговор, на 23 април, Дьо Гол задейства член 16 от Конституцията, който му дава изключителни компетенции. Той се обръща към нацията по малкия екран, облечен във военна униформа, и приканва за поддръжка. Превратът се проваля в границите на няколко дни, а дейностите на дьо Гол се считат за основни за опазване на демократичния ред.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ