За или против репарационния заем за Украйна?
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
След десет дни България би трябвало да разгласи в Брюксел решение, което директно визира неприетия още държавен бюджет и за което досега не проличава да има национална позиция. Европейски заем за Украйна за сметка на жителите на ЕС или репарационен заем за сметка на блокираните в Европейски Съюз съветски активи? Европейската комисия тази опция на страните членки предходната сряда. И двете решения носят опасности - за всички страни членки, в това число и за нашата. Както нормално обаче, въпросът остава извън актуалния български дневен ред, макар че отговорът, какъвто и да е той, може бръкне надълбоко в джобовете на всички ни.
Белгия сега е в центъра на изключително чувствителния дебат за финансирането на Украйна, откакто Европейската комисия предложи новия механизъм за разпределяне на 90 милиарда евро помощ за нападнатата от Русия страна. Белгийското правителство предупреди, че проектът крие риск страната му да бъде принудена да покрие големи суми — евентуално до една трета от нейния БВП — в случай че нещо се обърка с режима на глобите против Русия.
Това би означавало механически дефолт на страна от еврозоната с всички последици за нея и за единната валута, която България също приема от 1 януари. Белгийският министър председател Барт Де Вевер съобщи изрично, че правителството му няма да поеме „ опасности за стотици милиарди евро — нито през днешния ден, нито на следващия ден, нито в никакъв случай “.
Какво предлага Комисията
Урсула фон дер Лайен показа два разновидността за финансиране на Украйна през 2026–2027 година: т.нар. „ репарационен заем “, гарантиран с приходите от замразените съветски държавни активи, или заем, обезпечен посредством общ дълг на Европейски Съюз.
Първият вид може да бъде признат с квалифицирано болшинство — даже Белгия да гласоподава срещу. Вторият изисква единогласие, което е невероятно поради предстоящото несъгласие на Унгария. Така на процедура Комисията оставя страните членки да решат дали да прегазят белгийските възражения. На чия страна ще бъде България?
Как ЕС използваше блокираните съветски активи досега и кое е новото в предлагането на Комисията?
Досега Европейски Съюз употребява един относително безвреден и юридически резистентен механизъм: единствено изключителните доходи, генерирани към замразените съветски активи, а не самите активи или лихвите върху тях. Когато активите на Руската централна банка бяха блокирани, те продължиха да носят рентабилност, тъй като " Юроклиър " (Euroclear), билгийският частен депозитар, в който се намира главната част от тях, е длъжен да ги държи в ликвидни принадлежности. Тази рентабилност обаче не може да бъде изплатена на Русия поради глобите и по тази причина се реинвестира. Именно облагата от тази реинвестиция – така наречен изключителни облаги (windfall profits, англ.) – е това, което Европейски Съюз до момента насочваше към Украйна. Юридически тези доходи не се считат за съветска благосъстоятелност, тъй като не са част от главницата и не съставляват лихви, за които Москва може да претендира. Това прави механизма релативно сигурен и мъчно спорен в интернационален арбитраж.
Проблемът е, че този модел носи прекомерно малко средства. Извънредните облаги възлизат на към 3 милиарда евро годишно, до момента в който Украйна има потребност от 45–50 милиарда евро годишно, с цел да поддържа бюджета, армията и инфраструктурата си. Тоест досегашният механизъм покрива едвам 5–7% от нужното финансиране. Именно по тази причина Комисията предлага качествено нов метод: да се употребяват самите активи (около 210 милиарда евро в целия ЕС) и лихвите върху тях, а освен облагите от реинвестирането им. Това би разрешило активизирането на десетки милиарди евро за малко време.
Но този нов метод е и доста по-рисков. За разлика от изключителните облаги, главницата и лихвите върху съветските активи са предпазени от интернационалното право, в това число от имунитета на държавните и централнобанковите активи.
Защо Белгия е най-уязвима
Както към този момент означих, повече от половината от замразените съветски активи в Европейски Съюз се намират в белгийската клирингова компания Euroclear. Ако глобите бъдат анулирани, или съд постанови, че активите би трябвало да бъдат върнати на Русия, Белгия би трябвало да обезпечи средствата — и то в границите на дни. Това е сюжетът, който федералното правителство в Брюксел дефинира като „ недопустим “.
Макар Комисията да предлага защитни механизми — в това число общ европейски фонд за ликвидност — белгийските управляващи считат, че рисковете остават прекомерно огромни и неравномерно разпределени.
Рискът в елементи
Белгия е най-уязвимата страна в Европейски Съюз по въпроса за потреблението на замразените съветски активи, защото през Euroclear в Брюксел минават около 185 милиарда от общо 210 милиарда евро във всички страни на Европейски Съюз. Останалите съветски активи са във Франция, Германия, Швеция и Кипър.
Белгийският годишен Брутният вътрешен продукт е почти 670 милиарда евро, което значи, че при неподходящ сюжет страната би могла да бъде принудена да изплати сума, равна на една трета от него, и то - в границите на дни. Това би се случило, в случай че глобите против Русия не бъдат възобновени или в случай че интернационален съд постанови, че активите би трябвало да бъдат върнати на Руската централна банка. Подобно обвързване би сложило Белгия в обстановка на механически дефолт, без тя сама да е взела решението за потреблението на средствата.
Продължаването на европейските наказания против Русия зависи от волята на евроскептичните държавни управления на Унгария и Словакия. Те нееднократно са изнудвали целия Европейски Съюз със заплахи да гласоподават срещу продължаването на глобите, което става наложително с единогласие на всеки шест месеца. Срещу единодушието си, те са извивали ръцете на останалите за концесии по доставките на съветски енергоносители или за изваждане на лица от санкционните описи. Без глобите Европейски Съюз не може да се възползва от съветските активи на своя територия, а Русия може да налее тези парѝ във военната си машина.
Идеята на репарационния заем допуска средствата употребявани за него да бъдат приспаднати в края на войната от репарациите, които Русия би дължала на Украйна. Но, както показва Де Вевер, висчко това е догадка - по кое време войната ще свърши, кой ще победи и ще има ли репарации.
Финансовите и икономическите опасности за Белтия, за еврозоната и за Европейски Съюз са също толкоз съществени. Белгия към този момент е под напън поради обществен дълг от към 104% от Брутният вътрешен продукт и бюджетен недостиг от 4.4–4.5% през 2024 година. Ако страната бъде принудена да покрие даже част от съветските активи, това би довело до внезапно увеличение на дълга, намаление на кредитния рейтинг, повишаване на финансирането и евентуална неустойчивост в банковия бранш. Дори единствено нуждата да поддържа гаранции за сходни суми лимитира бюджетните ѝ благоприятни условия и основава напън върху обществените финанси.
Всички помнят как сходни финансови шокове по време на дълговата криза през 2010-2012 г. и гръцкото ѝ продължение през 2015 година заплашиха самото битие на еврото.
Политическият риск е двоен: вътрешно държавното управление може да бъде упрекнато, че е разрешило Европейски Съюз да сложи страната в рискова финансова позиция; външно Белгия се опасява да не бъде изолирана, в случай че останалите страни одобряват схемата с квалифицирано болшинство. Това би било и рецесия за целия Европейски Съюз като прецедент, при който страна членка е принудена да поеме голям риск против волята си. В композиция с опасенията за репутацията на еврото и за правната сигурност на частните финансови институции, Белгия вижда в предлагането не просто финансова опасност, а удар по доверието в европейската правна рамка.
Защо Русия може да завоюва арбитражно дело
Русия би могла да оспори потреблението на замразените ѝ активи в интернационален арбитраж, като се позове на няколко правни учредения. Най-силният мотив е обвързван с имунитета на държавните и централнобанковите активи, който по интернационалното право ги пази от конфискация или потребление без единодушието на страната притежател.
Москва може да твърди, че Европейски Съюз и Белгия нарушават този имунитет, както и че мярката съставлява противозаконна реквизиция по смисъла на двустранните капиталови контракти. Допълнително Русия би могла да се аргументира, че дейностите на Европейски Съюз са дискриминационни и политически стимулирани, а не стопански обосновани, което опонира на правилата на интернационалното финансово право.
Какъв е рискът за задграничните вложения в Европейски Съюз
Рисковете за задграничните вложения в Европейски Съюз са обилни, в случай че Съюзът пристъпи към потребление или блокиране на държавни активи на трети страни по метод, който може да бъде общопризнат като нарушение на имунитета на суверенни фондове или централни банки. В момента Съединени американски щати са най-големият външен вложител в ЕС с над 2 трилиона евро насъбрани директни вложения. Следват Обединеното кралство (около 1,5 трилиона евро), Швейцария (приблизително 800 милиарда евро) и Япония (около 250–300 милиарда евро). Тези страни държат големи размери активи в европейски банки, клирингови къщи и фондове. Ако Европейски Съюз сътвори казус, че активи на трета страна могат да бъдат употребявани за финансиране на война или заеми, това би могло да подкопае доверието в европейската финансова система и да докара до пренасочване на капитали към по-сигурни юрисдикции.
Потенциалните загуби за Европейски Съюз могат да бъдат доста съществени. Дори отчасти евакуиране на задгранични активи — да вземем за пример 5–10% от американските и английските вложения — би означавало отлив на 150–300 милиарда евро, което може да увеличи цената на финансирането, да отслаби банковата ликвидност и да удари пазара на държавни облигации. Ако недоверието се разрасне и засегне и други огромни вложители като Норвегия (чийто върховен фонд държи над 100 милиарда евро в ЕС) или страни от Персийския залив, общият риск може да доближи над половин трилион евро (т.е. половината от досегашния бюджет на Европейски Съюз за седем години). Именно по тази причина доста европейски държавни управления се опасяват, че погрешно ръководеното потребление на съветските активи може да докара до систематичен удар върху привлекателността на Европейски Съюз като капиталова дестинация.
Какво се трансформира в новия проект на Комисията
Фон дер Лайен твърди, че е изпълнила основните условия на Белгия: в нейната схема биха участвали не единствено активите в Euroclear, само че и тези в частни банки в още четири държави; общият размер на наличните средства се усилва до 210 милиарда евро; предвидени са буфери за покриване на възможни загуби. Комисията предлага да бъдат употребявани единствено 90 милиарда евро през идващите две години, като останалото би трябвало да пристигна от сътрудниците на Европейски Съюз. Първоначалната ѝ концепция беше за 140 милиарда евро.
В елементи: Фон дер Лайен предлага замразените съветски суверенни активи в ЕС да бъдат разпределени сред три цели: 45 милиарда евро да бъдат заделени за погашение на към този момент контрактувания заем ERA на Г‑7, 90 милиарда евро да финансират новия „ репарационен заем “ за Украйна през 2026–2027 година, а останалите почти 75 милиарда евро да останат като запас за Украйна до 2030 година Този модел разрешава Европейски Съюз по едно и също време да извърши интернационалните си задължения към Г‑7 и да обезпечи ново финансиране за Киев, без да се постанова незабавна конфискация на активите.
Заемът ERA (Extraordinary Revenue Acceleration или Извънредно ускорение на приходите) е механизъм, утвърден от Г‑7 през 2024 година, който дава на Украйна към 45 милиарда евро под формата на заеми, чието погасяване ще се прави не от украинския бюджет, а от облагите, генерирани от замразените съветски активи. Европейски Съюз взе участие в ERA с до 18,1 милиарда евро, като първите траншове към този момент са изплатени. Именно поради това фон дер Лайен упорства част от активите да бъдат „ непокътнати “ за ERA – тъй като Европейски Съюз към този момент е поел правно обвързващи интернационалните задължения, които би трябвало да бъдат покрити преди да се отпусне ново финансиране за Украйна.
Правни трикове
За да избегне унгарско несъгласие, Комисията предлага да употребява член 122 от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) — инструмент за изключителни обстановки, който разрешава решения с квалифицирано болшинство. Това би блокирало опцията активите да бъдат върнати на Русия, само че също по този начин би разрешило на останалите страни да надделеят над Белгия. Де Вевер предизвести, че сходен ход би бил „ невъобразим “, тъй като би означавал конфискация на активи на частни компании срещу волята на страна членка.
В елементи: член 122 на ДФЕС позволява на Съвета на Европейски Съюз (т.е. на 27-те страни членки), по предложение на Комисията, да приема изключителни стопански ограничения „ в дух на взаимност “ при съществени рецесии – да вземем за пример енергийни шокове или други изключителни условия. Ключовото е, че решенията по този член се вземат с квалифицирано болшинство, а не с единогласие, което го трансформира в инструмент за заобикаляне на страни, подготвени да наложат несъгласие по външнополитически въпроси, каквито всекидневно изискват единогласие.
Европейската комисия би употребила член 122 на Договор за функционирането на Европейския съюз, с цел да вкара възбрана страните членки и частни субекти да връщат активи на Руската централна банка, като показа това като мярка в изискванията на икономическа или енергийна рецесия, подбудена от войната. Така Комисията може да блокира унгарско несъгласие и да наложи решение, което обвързва всички страни членки, в това число Белгия, даже в случай че тя гласоподава срещу.
По-широкият проблем: европейската колебливост
Случаят с Белгия разкрива по-дълбоката рецесия в Европейски Съюз: страх от вдишване на финансов риск; нежелание да се реформира правилото на единодушие; опасения за статута на еврото; липса на политическа храброст в миг на война.
Въпреки че Украйна може да остане без средства още през първото тримесечие на 2026 година, европейските водачи не престават да отсрочват сложните решения.
Какво следва
Държавните и държавните ръководители би трябвало да реализират съглашение на Европейския съвет в Брюксел плануван за 18–19 декември т.г.. Датското председателство на Съвета на ЕС вече предизвести, че договарянията ще бъдат „ доста тежки “, а ръководителят на Европейския съвет Антонио Коща съобщи, че няма да разреши на никого да замине за коледна почивка без сделка.
Кое решение избира България? Какъв е рискът за нас при проект " А " и проект " Б "?
Това са въпроси, пред които ръководещите у нас, протестиращите площади, медиите и дежурните анализатори мълчат. Те даже не си ги задават.
Но Клуб Z си ги зададе. И ето какво изчислихме с известно приближение:
Ако се употребява общоприетият ключ по Брутният вътрешен продукт за разпределение на общ европейски риск, България би поела почти 0,6% от общата сума – толкоз е делът ѝ в стопанската система на Европейски Съюз при Брутният вътрешен продукт на страната ни към 100 милиарда евро по отношение на почти 16 трилиона евро за целия Съюз.
При общ риск от 135 милиарда евро (90 милиарда за новия заем за Украйна плюс 45 милиарда за погасяване на заема ERA), българският дял би възлизал на към 800 млн. – 1 милиарда евро.
Ако страните членки решат да основат по-голям буферен фонд – да вземем за пример в размер на 200–210 милиарда евро, с цел да покрият и евентуални загуби на Белгия при неподходящо арбитражно решение – българският принос би се нараснал до 1,2–1,3 милиарда евро.
Така в реален сюжет за европейски взаимен механизъм България би била изправена пред ангажимент сред 0,8 и 1,3 милиарда евро, според от окончателния размер на общия пакет и определения способ за систематизиране. Тоест рискът е сред 0,8% и 1,3% от планувания за 2026 година Брутният вътрешен продукт, т.е. към една трета от допустимия бюджетен недостиг.
Нищо работа - спрямо евентуалните ни загуби от европейския Инструмент за възобновяване и резистентност. От малко над 6,17 милиарда евро, които към момента имаме разполагаем, за последните четири години сме получили три заплащания (две от които орязани) за близо общо 3,3 млрд евро. За останалите съвсем 2,9 милиарда евро ни остават има-няма девет месеца до крайния период август 2026 година А като страна и общество сме още на точката " Пеевски " - към този момент 12 години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
След десет дни България би трябвало да разгласи в Брюксел решение, което директно визира неприетия още държавен бюджет и за което досега не проличава да има национална позиция. Европейски заем за Украйна за сметка на жителите на ЕС или репарационен заем за сметка на блокираните в Европейски Съюз съветски активи? Европейската комисия тази опция на страните членки предходната сряда. И двете решения носят опасности - за всички страни членки, в това число и за нашата. Както нормално обаче, въпросът остава извън актуалния български дневен ред, макар че отговорът, какъвто и да е той, може бръкне надълбоко в джобовете на всички ни.
Белгия сега е в центъра на изключително чувствителния дебат за финансирането на Украйна, откакто Европейската комисия предложи новия механизъм за разпределяне на 90 милиарда евро помощ за нападнатата от Русия страна. Белгийското правителство предупреди, че проектът крие риск страната му да бъде принудена да покрие големи суми — евентуално до една трета от нейния БВП — в случай че нещо се обърка с режима на глобите против Русия.
Това би означавало механически дефолт на страна от еврозоната с всички последици за нея и за единната валута, която България също приема от 1 януари. Белгийският министър председател Барт Де Вевер съобщи изрично, че правителството му няма да поеме „ опасности за стотици милиарди евро — нито през днешния ден, нито на следващия ден, нито в никакъв случай “.
Какво предлага Комисията
Урсула фон дер Лайен показа два разновидността за финансиране на Украйна през 2026–2027 година: т.нар. „ репарационен заем “, гарантиран с приходите от замразените съветски държавни активи, или заем, обезпечен посредством общ дълг на Европейски Съюз.
Първият вид може да бъде признат с квалифицирано болшинство — даже Белгия да гласоподава срещу. Вторият изисква единогласие, което е невероятно поради предстоящото несъгласие на Унгария. Така на процедура Комисията оставя страните членки да решат дали да прегазят белгийските възражения. На чия страна ще бъде България?
Как ЕС използваше блокираните съветски активи досега и кое е новото в предлагането на Комисията?
Досега Европейски Съюз употребява един относително безвреден и юридически резистентен механизъм: единствено изключителните доходи, генерирани към замразените съветски активи, а не самите активи или лихвите върху тях. Когато активите на Руската централна банка бяха блокирани, те продължиха да носят рентабилност, тъй като " Юроклиър " (Euroclear), билгийският частен депозитар, в който се намира главната част от тях, е длъжен да ги държи в ликвидни принадлежности. Тази рентабилност обаче не може да бъде изплатена на Русия поради глобите и по тази причина се реинвестира. Именно облагата от тази реинвестиция – така наречен изключителни облаги (windfall profits, англ.) – е това, което Европейски Съюз до момента насочваше към Украйна. Юридически тези доходи не се считат за съветска благосъстоятелност, тъй като не са част от главницата и не съставляват лихви, за които Москва може да претендира. Това прави механизма релативно сигурен и мъчно спорен в интернационален арбитраж.
Проблемът е, че този модел носи прекомерно малко средства. Извънредните облаги възлизат на към 3 милиарда евро годишно, до момента в който Украйна има потребност от 45–50 милиарда евро годишно, с цел да поддържа бюджета, армията и инфраструктурата си. Тоест досегашният механизъм покрива едвам 5–7% от нужното финансиране. Именно по тази причина Комисията предлага качествено нов метод: да се употребяват самите активи (около 210 милиарда евро в целия ЕС) и лихвите върху тях, а освен облагите от реинвестирането им. Това би разрешило активизирането на десетки милиарди евро за малко време.
Но този нов метод е и доста по-рисков. За разлика от изключителните облаги, главницата и лихвите върху съветските активи са предпазени от интернационалното право, в това число от имунитета на държавните и централнобанковите активи.
Защо Белгия е най-уязвима
Както към този момент означих, повече от половината от замразените съветски активи в Европейски Съюз се намират в белгийската клирингова компания Euroclear. Ако глобите бъдат анулирани, или съд постанови, че активите би трябвало да бъдат върнати на Русия, Белгия би трябвало да обезпечи средствата — и то в границите на дни. Това е сюжетът, който федералното правителство в Брюксел дефинира като „ недопустим “.
Макар Комисията да предлага защитни механизми — в това число общ европейски фонд за ликвидност — белгийските управляващи считат, че рисковете остават прекомерно огромни и неравномерно разпределени.
Рискът в елементи
Белгия е най-уязвимата страна в Европейски Съюз по въпроса за потреблението на замразените съветски активи, защото през Euroclear в Брюксел минават около 185 милиарда от общо 210 милиарда евро във всички страни на Европейски Съюз. Останалите съветски активи са във Франция, Германия, Швеция и Кипър.
Белгийският годишен Брутният вътрешен продукт е почти 670 милиарда евро, което значи, че при неподходящ сюжет страната би могла да бъде принудена да изплати сума, равна на една трета от него, и то - в границите на дни. Това би се случило, в случай че глобите против Русия не бъдат възобновени или в случай че интернационален съд постанови, че активите би трябвало да бъдат върнати на Руската централна банка. Подобно обвързване би сложило Белгия в обстановка на механически дефолт, без тя сама да е взела решението за потреблението на средствата.
Продължаването на европейските наказания против Русия зависи от волята на евроскептичните държавни управления на Унгария и Словакия. Те нееднократно са изнудвали целия Европейски Съюз със заплахи да гласоподават срещу продължаването на глобите, което става наложително с единогласие на всеки шест месеца. Срещу единодушието си, те са извивали ръцете на останалите за концесии по доставките на съветски енергоносители или за изваждане на лица от санкционните описи. Без глобите Европейски Съюз не може да се възползва от съветските активи на своя територия, а Русия може да налее тези парѝ във военната си машина.
Идеята на репарационния заем допуска средствата употребявани за него да бъдат приспаднати в края на войната от репарациите, които Русия би дължала на Украйна. Но, както показва Де Вевер, висчко това е догадка - по кое време войната ще свърши, кой ще победи и ще има ли репарации.
Финансовите и икономическите опасности за Белтия, за еврозоната и за Европейски Съюз са също толкоз съществени. Белгия към този момент е под напън поради обществен дълг от към 104% от Брутният вътрешен продукт и бюджетен недостиг от 4.4–4.5% през 2024 година. Ако страната бъде принудена да покрие даже част от съветските активи, това би довело до внезапно увеличение на дълга, намаление на кредитния рейтинг, повишаване на финансирането и евентуална неустойчивост в банковия бранш. Дори единствено нуждата да поддържа гаранции за сходни суми лимитира бюджетните ѝ благоприятни условия и основава напън върху обществените финанси.
Всички помнят как сходни финансови шокове по време на дълговата криза през 2010-2012 г. и гръцкото ѝ продължение през 2015 година заплашиха самото битие на еврото.
Политическият риск е двоен: вътрешно държавното управление може да бъде упрекнато, че е разрешило Европейски Съюз да сложи страната в рискова финансова позиция; външно Белгия се опасява да не бъде изолирана, в случай че останалите страни одобряват схемата с квалифицирано болшинство. Това би било и рецесия за целия Европейски Съюз като прецедент, при който страна членка е принудена да поеме голям риск против волята си. В композиция с опасенията за репутацията на еврото и за правната сигурност на частните финансови институции, Белгия вижда в предлагането не просто финансова опасност, а удар по доверието в европейската правна рамка.
Защо Русия може да завоюва арбитражно дело
Русия би могла да оспори потреблението на замразените ѝ активи в интернационален арбитраж, като се позове на няколко правни учредения. Най-силният мотив е обвързван с имунитета на държавните и централнобанковите активи, който по интернационалното право ги пази от конфискация или потребление без единодушието на страната притежател.
Москва може да твърди, че Европейски Съюз и Белгия нарушават този имунитет, както и че мярката съставлява противозаконна реквизиция по смисъла на двустранните капиталови контракти. Допълнително Русия би могла да се аргументира, че дейностите на Европейски Съюз са дискриминационни и политически стимулирани, а не стопански обосновани, което опонира на правилата на интернационалното финансово право.
Какъв е рискът за задграничните вложения в Европейски Съюз
Рисковете за задграничните вложения в Европейски Съюз са обилни, в случай че Съюзът пристъпи към потребление или блокиране на държавни активи на трети страни по метод, който може да бъде общопризнат като нарушение на имунитета на суверенни фондове или централни банки. В момента Съединени американски щати са най-големият външен вложител в ЕС с над 2 трилиона евро насъбрани директни вложения. Следват Обединеното кралство (около 1,5 трилиона евро), Швейцария (приблизително 800 милиарда евро) и Япония (около 250–300 милиарда евро). Тези страни държат големи размери активи в европейски банки, клирингови къщи и фондове. Ако Европейски Съюз сътвори казус, че активи на трета страна могат да бъдат употребявани за финансиране на война или заеми, това би могло да подкопае доверието в европейската финансова система и да докара до пренасочване на капитали към по-сигурни юрисдикции.
Потенциалните загуби за Европейски Съюз могат да бъдат доста съществени. Дори отчасти евакуиране на задгранични активи — да вземем за пример 5–10% от американските и английските вложения — би означавало отлив на 150–300 милиарда евро, което може да увеличи цената на финансирането, да отслаби банковата ликвидност и да удари пазара на държавни облигации. Ако недоверието се разрасне и засегне и други огромни вложители като Норвегия (чийто върховен фонд държи над 100 милиарда евро в ЕС) или страни от Персийския залив, общият риск може да доближи над половин трилион евро (т.е. половината от досегашния бюджет на Европейски Съюз за седем години). Именно по тази причина доста европейски държавни управления се опасяват, че погрешно ръководеното потребление на съветските активи може да докара до систематичен удар върху привлекателността на Европейски Съюз като капиталова дестинация.
Какво се трансформира в новия проект на Комисията
Фон дер Лайен твърди, че е изпълнила основните условия на Белгия: в нейната схема биха участвали не единствено активите в Euroclear, само че и тези в частни банки в още четири държави; общият размер на наличните средства се усилва до 210 милиарда евро; предвидени са буфери за покриване на възможни загуби. Комисията предлага да бъдат употребявани единствено 90 милиарда евро през идващите две години, като останалото би трябвало да пристигна от сътрудниците на Европейски Съюз. Първоначалната ѝ концепция беше за 140 милиарда евро.
В елементи: Фон дер Лайен предлага замразените съветски суверенни активи в ЕС да бъдат разпределени сред три цели: 45 милиарда евро да бъдат заделени за погашение на към този момент контрактувания заем ERA на Г‑7, 90 милиарда евро да финансират новия „ репарационен заем “ за Украйна през 2026–2027 година, а останалите почти 75 милиарда евро да останат като запас за Украйна до 2030 година Този модел разрешава Европейски Съюз по едно и също време да извърши интернационалните си задължения към Г‑7 и да обезпечи ново финансиране за Киев, без да се постанова незабавна конфискация на активите.
Заемът ERA (Extraordinary Revenue Acceleration или Извънредно ускорение на приходите) е механизъм, утвърден от Г‑7 през 2024 година, който дава на Украйна към 45 милиарда евро под формата на заеми, чието погасяване ще се прави не от украинския бюджет, а от облагите, генерирани от замразените съветски активи. Европейски Съюз взе участие в ERA с до 18,1 милиарда евро, като първите траншове към този момент са изплатени. Именно поради това фон дер Лайен упорства част от активите да бъдат „ непокътнати “ за ERA – тъй като Европейски Съюз към този момент е поел правно обвързващи интернационалните задължения, които би трябвало да бъдат покрити преди да се отпусне ново финансиране за Украйна.
Правни трикове
За да избегне унгарско несъгласие, Комисията предлага да употребява член 122 от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) — инструмент за изключителни обстановки, който разрешава решения с квалифицирано болшинство. Това би блокирало опцията активите да бъдат върнати на Русия, само че също по този начин би разрешило на останалите страни да надделеят над Белгия. Де Вевер предизвести, че сходен ход би бил „ невъобразим “, тъй като би означавал конфискация на активи на частни компании срещу волята на страна членка.
В елементи: член 122 на ДФЕС позволява на Съвета на Европейски Съюз (т.е. на 27-те страни членки), по предложение на Комисията, да приема изключителни стопански ограничения „ в дух на взаимност “ при съществени рецесии – да вземем за пример енергийни шокове или други изключителни условия. Ключовото е, че решенията по този член се вземат с квалифицирано болшинство, а не с единогласие, което го трансформира в инструмент за заобикаляне на страни, подготвени да наложат несъгласие по външнополитически въпроси, каквито всекидневно изискват единогласие.
Европейската комисия би употребила член 122 на Договор за функционирането на Европейския съюз, с цел да вкара възбрана страните членки и частни субекти да връщат активи на Руската централна банка, като показа това като мярка в изискванията на икономическа или енергийна рецесия, подбудена от войната. Така Комисията може да блокира унгарско несъгласие и да наложи решение, което обвързва всички страни членки, в това число Белгия, даже в случай че тя гласоподава срещу.
По-широкият проблем: европейската колебливост
Случаят с Белгия разкрива по-дълбоката рецесия в Европейски Съюз: страх от вдишване на финансов риск; нежелание да се реформира правилото на единодушие; опасения за статута на еврото; липса на политическа храброст в миг на война.
Въпреки че Украйна може да остане без средства още през първото тримесечие на 2026 година, европейските водачи не престават да отсрочват сложните решения.
Какво следва
Държавните и държавните ръководители би трябвало да реализират съглашение на Европейския съвет в Брюксел плануван за 18–19 декември т.г.. Датското председателство на Съвета на ЕС вече предизвести, че договарянията ще бъдат „ доста тежки “, а ръководителят на Европейския съвет Антонио Коща съобщи, че няма да разреши на никого да замине за коледна почивка без сделка.
Кое решение избира България? Какъв е рискът за нас при проект " А " и проект " Б "?
Това са въпроси, пред които ръководещите у нас, протестиращите площади, медиите и дежурните анализатори мълчат. Те даже не си ги задават.
Но Клуб Z си ги зададе. И ето какво изчислихме с известно приближение:
Ако се употребява общоприетият ключ по Брутният вътрешен продукт за разпределение на общ европейски риск, България би поела почти 0,6% от общата сума – толкоз е делът ѝ в стопанската система на Европейски Съюз при Брутният вътрешен продукт на страната ни към 100 милиарда евро по отношение на почти 16 трилиона евро за целия Съюз.
При общ риск от 135 милиарда евро (90 милиарда за новия заем за Украйна плюс 45 милиарда за погасяване на заема ERA), българският дял би възлизал на към 800 млн. – 1 милиарда евро.
Ако страните членки решат да основат по-голям буферен фонд – да вземем за пример в размер на 200–210 милиарда евро, с цел да покрият и евентуални загуби на Белгия при неподходящо арбитражно решение – българският принос би се нараснал до 1,2–1,3 милиарда евро.
Така в реален сюжет за европейски взаимен механизъм България би била изправена пред ангажимент сред 0,8 и 1,3 милиарда евро, според от окончателния размер на общия пакет и определения способ за систематизиране. Тоест рискът е сред 0,8% и 1,3% от планувания за 2026 година Брутният вътрешен продукт, т.е. към една трета от допустимия бюджетен недостиг.
Нищо работа - спрямо евентуалните ни загуби от европейския Инструмент за възобновяване и резистентност. От малко над 6,17 милиарда евро, които към момента имаме разполагаем, за последните четири години сме получили три заплащания (две от които орязани) за близо общо 3,3 млрд евро. За останалите съвсем 2,9 милиарда евро ни остават има-няма девет месеца до крайния период август 2026 година А като страна и общество сме още на точката " Пеевски " - към този момент 12 години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ