Историк разби шифър, свързан с Левски
Историкът проф. Пламен Павлов съумява да разбие код, който хвърля нова светлина върху връзките на Апостола с македонските българи.
Става дума за къса записка на Васил Левски, оповестена от Димитър Страшимиров, в която са употребявани цифрови комбинации. След разчитането им се появяват думи и имена, които насочват към съответни хора и места от тогавашната революционна мрежа.
Проф. Пламен Павлов разгадава код, разказващ за връзките на Апостола с Македония
„ Връзките на Левски с Македония са извънредно забавни, извънредно значими и на процедура той е народен воин на цялата българска нация, в това число на нашите сънародници в Македония “, сподели Павлов.
Апостолската активност на Васил Левски в Македония е една от по-слабо познатите елементи от биографията на най-великия българин. Историкът проф. Пламен Павлов обаче твърди, че Дякона подържа връзка с доста от известните български възрожденци от Македония. В книгата си „ Васил Левски – Най-добрият ни българин “ историкът съумява да разбие код, който хвърля повече светлина върху връзките на Апостола с македонските българи.
„ До правилни хора в Галичник “
Пред БГНЕС Павлов съобщи, че въпросният мистериозен документ е записка, написа от самият Левски и оповестена от Димитър Страшимиров.
„ Един от най-интересните и загадъчни документи, свързани с Левски, е една къса негова записка. Тя не е в дневника му, както доста постоянно се мисли, а е обособен документ. Публикувана е от Димитър Страшимиров – в същия том с документи е оповестен и ключ за развързване на сходни шифровани текстове. И когато се употребява този код, се оказва, че там са употребявани – това са пет реда с цифри, числа, които, развързани като букви, дават разнообразни комбинации “, сподели изтъкнатият академик. Той изясни, че сходно на доста европейски революционери Левски употребява тайни способи, измежду които са тайните шифри.
В бележката Павлов разчита думите „ правилни хора в Галешник “. Историкът твърди, че става въпрос за Галичник – курортното населено място в Дебърско (днешна Северна Македония). През Възраждането от това село излиза „ цяла дребна войска от зографи и дърворезбари “. „ Почти няма място в България, освен в Република Северна Македония, само че и в днешна България, където да не са работили дебърски зографи: в това число в Бургас, Свищов, да не приказваме за Южна България, за Пловдив, за Сопот, Карлово и т.н “, сподели Павлов.
„ В тази записка едната от комбинациите е „ ГИ “ – буквите Г и И. Най-вероятно става дума за Панайот Гиновски. Това е един по-малко прочут дебърски зограф, който обаче три години е работил в Карлово – и тъкмо това е в края на 50-те години на XIX век, когато Левски е в Карлово. И двамата са свързани с църквата – няма по какъв начин да не са се познавали. Освен това са съвсем връстници: Левски е роден през 1840 година, както научихме от неотдавна открити османски документи, а Панайот Гиновски – през 1842 година “, добави историкът.
Въпросният Панайот Гиновски е възпитаник на фамозната фамилия Фръчковски (също от Галичник), които също са работили в региона на Карлово. Докато работи в Карлово, Гиновски пада от скеле и си чупи крайници, което го оставя в полуинвалидно положение и татко му го прибира в Галичник. Физическите ограничавания обаче не стопират резбарят да реализира пътувания в района и да се среща с хора.
„ В резултат на тези пътувания той събира един алманах с фолклорни материали – записи на традиции, поговорки и какво ли не. Този алманах е публикуван в Русия в края на XIX век “, съобщи проф. Павлов, като разясни, че на всички места в сборника ясно е демонстрирано българското национално съзнание на преобладаваща част от популацията на Македония.
Обиколката на Дякона в Македония
Пламен Павлов описа, че в края на своя живот (есента на 1872 г.) Васил Левски реализира обиколка в северната част на историко-географската област Македония. За нея споделя не различен, а правилният сподвижник на Апостола – даскал Тодор Пеев от Етрополе. Според Павлов е допустимо Левски да е достигнал до Куманово, Скопие, че даже и до Охрид.
„ Тодор Пеев– преподавател в Кюстендил с доста съществени връзки с Македония, споделя по какъв начин са посетили Крива Паланка, с кого са се срещнали, по какъв начин в Осоговския манастир са събрали правилните хора от близките села. Но в писмото до лекар Константин Робев, Левски споделя за Скопие, за Охрид. Очевидно съгласно мен тази обиколка – аз се пробвах да я изясня още в книгата си „ Левски: Другото име на свободата “, която излезе през 2017 година – най-вероятно е била през есента на 1872 година, за към една седмица, евентуално през септември “, сподели историкът.
Според Пламен Павлов преждевременната гибел на Левски е единствената причина да не се стигне до по-нататъшно разгръщане на комитетската мрежа в Македония. „ В своята книга „ Приказка за Кюстендил “ откривателят доктор Румен Манов разгласява други данни за връзки на Левски с Кюстендил. А Кюстендил е вратата към Македония “, сподели професорът, като добави, че Левски също по този начин е съумял да сътвори комитет в Разлог (Пиринска Македония).
Левски отъпква пътя за Илинденските апостоли
„ Връзките на Левски с Македония са извънредно забавни, извънредно значими и на процедура той е народен воин на цялата българска нация, в това число на нашите сънародници в Македония “, сподели Павлов.
В книгата си „ Васил Левски – Най-добрият ни българин “ историкът преглежда изключителното въздействие, което личността на Левски упражнява върху дейците на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
„ За Гоце Делчев е напълно ясно, че е доста обхванат от духа на Левски – още в българската мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун има мощен интерес към личността на Левски. Даме Груев самичък споделя, че са чели книгата на Захари Стоянов за Левски и „ Записки по българските въстания “, сподели историкът.
Според Павлов въздействието на Левски е ясно видимо и при спорна фигура като Яне Сандански, който постоянно е показал българско съзнание, макар че Скопие се пробва да го показа като македонист.
Става дума за къса записка на Васил Левски, оповестена от Димитър Страшимиров, в която са употребявани цифрови комбинации. След разчитането им се появяват думи и имена, които насочват към съответни хора и места от тогавашната революционна мрежа.
Проф. Пламен Павлов разгадава код, разказващ за връзките на Апостола с Македония
„ Връзките на Левски с Македония са извънредно забавни, извънредно значими и на процедура той е народен воин на цялата българска нация, в това число на нашите сънародници в Македония “, сподели Павлов.
Апостолската активност на Васил Левски в Македония е една от по-слабо познатите елементи от биографията на най-великия българин. Историкът проф. Пламен Павлов обаче твърди, че Дякона подържа връзка с доста от известните български възрожденци от Македония. В книгата си „ Васил Левски – Най-добрият ни българин “ историкът съумява да разбие код, който хвърля повече светлина върху връзките на Апостола с македонските българи.
„ До правилни хора в Галичник “
Пред БГНЕС Павлов съобщи, че въпросният мистериозен документ е записка, написа от самият Левски и оповестена от Димитър Страшимиров.
„ Един от най-интересните и загадъчни документи, свързани с Левски, е една къса негова записка. Тя не е в дневника му, както доста постоянно се мисли, а е обособен документ. Публикувана е от Димитър Страшимиров – в същия том с документи е оповестен и ключ за развързване на сходни шифровани текстове. И когато се употребява този код, се оказва, че там са употребявани – това са пет реда с цифри, числа, които, развързани като букви, дават разнообразни комбинации “, сподели изтъкнатият академик. Той изясни, че сходно на доста европейски революционери Левски употребява тайни способи, измежду които са тайните шифри.
В бележката Павлов разчита думите „ правилни хора в Галешник “. Историкът твърди, че става въпрос за Галичник – курортното населено място в Дебърско (днешна Северна Македония). През Възраждането от това село излиза „ цяла дребна войска от зографи и дърворезбари “. „ Почти няма място в България, освен в Република Северна Македония, само че и в днешна България, където да не са работили дебърски зографи: в това число в Бургас, Свищов, да не приказваме за Южна България, за Пловдив, за Сопот, Карлово и т.н “, сподели Павлов.
„ В тази записка едната от комбинациите е „ ГИ “ – буквите Г и И. Най-вероятно става дума за Панайот Гиновски. Това е един по-малко прочут дебърски зограф, който обаче три години е работил в Карлово – и тъкмо това е в края на 50-те години на XIX век, когато Левски е в Карлово. И двамата са свързани с църквата – няма по какъв начин да не са се познавали. Освен това са съвсем връстници: Левски е роден през 1840 година, както научихме от неотдавна открити османски документи, а Панайот Гиновски – през 1842 година “, добави историкът.
Въпросният Панайот Гиновски е възпитаник на фамозната фамилия Фръчковски (също от Галичник), които също са работили в региона на Карлово. Докато работи в Карлово, Гиновски пада от скеле и си чупи крайници, което го оставя в полуинвалидно положение и татко му го прибира в Галичник. Физическите ограничавания обаче не стопират резбарят да реализира пътувания в района и да се среща с хора.
„ В резултат на тези пътувания той събира един алманах с фолклорни материали – записи на традиции, поговорки и какво ли не. Този алманах е публикуван в Русия в края на XIX век “, съобщи проф. Павлов, като разясни, че на всички места в сборника ясно е демонстрирано българското национално съзнание на преобладаваща част от популацията на Македония.
Обиколката на Дякона в Македония
Пламен Павлов описа, че в края на своя живот (есента на 1872 г.) Васил Левски реализира обиколка в северната част на историко-географската област Македония. За нея споделя не различен, а правилният сподвижник на Апостола – даскал Тодор Пеев от Етрополе. Според Павлов е допустимо Левски да е достигнал до Куманово, Скопие, че даже и до Охрид.
„ Тодор Пеев– преподавател в Кюстендил с доста съществени връзки с Македония, споделя по какъв начин са посетили Крива Паланка, с кого са се срещнали, по какъв начин в Осоговския манастир са събрали правилните хора от близките села. Но в писмото до лекар Константин Робев, Левски споделя за Скопие, за Охрид. Очевидно съгласно мен тази обиколка – аз се пробвах да я изясня още в книгата си „ Левски: Другото име на свободата “, която излезе през 2017 година – най-вероятно е била през есента на 1872 година, за към една седмица, евентуално през септември “, сподели историкът.
Според Пламен Павлов преждевременната гибел на Левски е единствената причина да не се стигне до по-нататъшно разгръщане на комитетската мрежа в Македония. „ В своята книга „ Приказка за Кюстендил “ откривателят доктор Румен Манов разгласява други данни за връзки на Левски с Кюстендил. А Кюстендил е вратата към Македония “, сподели професорът, като добави, че Левски също по този начин е съумял да сътвори комитет в Разлог (Пиринска Македония).
Левски отъпква пътя за Илинденските апостоли
„ Връзките на Левски с Македония са извънредно забавни, извънредно значими и на процедура той е народен воин на цялата българска нация, в това число на нашите сънародници в Македония “, сподели Павлов.
В книгата си „ Васил Левски – Най-добрият ни българин “ историкът преглежда изключителното въздействие, което личността на Левски упражнява върху дейците на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
„ За Гоце Делчев е напълно ясно, че е доста обхванат от духа на Левски – още в българската мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун има мощен интерес към личността на Левски. Даме Груев самичък споделя, че са чели книгата на Захари Стоянов за Левски и „ Записки по българските въстания “, сподели историкът.
Според Павлов въздействието на Левски е ясно видимо и при спорна фигура като Яне Сандански, който постоянно е показал българско съзнание, макар че Скопие се пробва да го показа като македонист.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ