"Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Хайдушки песни, хайдамашки неволи
Здраве желаем, скъпи съучастници, здраве и мир по целия свят! В тая минута стартира нашият бюлетин “Новини с добавена стойност ”, а до каква степен ще я докараме, един демон знае.
Кой знае още какъв брой време всички погледи ще са втренчени в Украйна, да не споделяме по-голяма дума. Ще има да се караме и да се държим за яките, както не сме се карали даже за имунизациите и ковид.
Защото доктор Путин с едно придвижване на ръката отвъртя мощен пестник на ковид, направи го на кайма, на юфка, на талаш.
Не че изцяло и дефинитивно е преборен вирусът, той отново ни дебне като разбойник зад ъгъла, само че се трансформира в нещо като бял дерт на фона на украинската покруса.
Имаше един стихотворец Виктор Цой, руска легенда, музикант, артист, хубавец - млад почина като същински стихотворец, не като мен. Виктор Цой пееше, че войната е лекарство срещу бръчки. 2000 години, вика, водим война без кой знае какви аргументи. Червената кръв се трансформира на пръст и никнат от нея цветя и треви. Такива значи алегории въртеше тоя стихотворец за войната.
Причините за войната постоянно са сложни за схващане, а постоянно и изцяло неразбираеми. Макар че мегафоните на тролетариата като йерихонски тромпети разтръбяват някакви ужким безапелационни доводи. Примерно - те и американците по този начин вършат, че дори и по-лошо постъпват. И въпреки всичко ние се питаме - за какво му трябваше на Путин да влиза в Украйна?
Войната е братоубийствена - руснаците и украинците са приятелски нации, сума ти епохи са живели в една страна. Дори тук на Балканите са се били един до друг за ползите на империята и свободата на християнските нации. Ако не бяха те, нямаше да има 3 март - нашия народен празник, на който да замеряме премиера със снежна топка на историческия връх Шипка.
На славянска почва и поляците са в тая фамилия на народите, само че и с тях много са се пердашили и руснаци, и украинци. Руските поети и политици много забавно от време на време интерпретират това приятелство.
Александър Пушкин, знаете, имал разправии с съветския цар Николай, тъй като Пушкин имал другари метежници и врагове на самодържавието. Царят един път го привикал и му споделил:
Ти, Пушкине, доста си разрешаваш цивилен волности, безпокоя се за буйната ти младост! Да не вземеш да си идеш млад-зелен, тъпо ще е за съветската просвета.
А Пушкин му споделил:
Някой би трябвало да поеме поетическата отговорност! Аз съм най-великият стихотворец на съветската земя и си имам такива и такива възгледи.
И всякакви от тоя вид - огромен конфликт на най-високо ниво сред консервативния вектор и демократичния вектор. Обаче и Пушкин, въпреки че е демократичен детайл, също има всякакви стихотворения, в които се кара на европейските политици да не се месят в разправиите на Русия с Полша и Литва. Това нашето, рекъл Пушкин, е “стар фамилен спор ”, не се бъркайте, ами ни оставете да ги натупаме поляците и литовците едно хубаво.
Слънцето на съветската лирика Александър Пушкин доста се тормозил за своя огромен наследник, също Александър. Ох, рекъл, нека да не стане стихотворец като тейко си, че то кахъри огромни!
И дребният Александър Пушкин не станал стихотворец, ами огромен военачалник с бяла брада и мустаци. Размахвал сабята и колил османците край Плевен. Помогнал значи и той за нашата независимост и за 3 март. И за разлика от татко си живял цели 81 години.
И ние тука от време на време спорим с македонците какъв брой близки братя сме, и сума ти хайдушки песни сме изпели дружно, пък в този момент те не желаят да сме чак толкоз близки родственици.
В Украйна има една дума, която е нещо като разбойник и бунтовник - хайдамак.
Хайдамаци в Украйна са наричали въстаналите против Полша казаци през 18 век. По-късно отново хайдамаци наричали бунтуващите се против руската власт украинци.
Думата хайдамак е с турски генезис и на турски значи “гоня, погвам, атакувам, преследвам ” или “карам ”. Но не както се караме в обществените мрежи, а както се кара добитъка в песента “Изкарай, Гано, говедата ”.
Украинският народен стихотворец Тарас Шевченко има една такава дълга-дълга поема “Хайдамаци ”. В нея се споделя за всякакви трагични и жестоки събития в тази Житница, както назовават Украйна.
Хайдамаците в Украйна
жито са засяли
Ала други ще го жънат,
кучета ги яли!
Правда няма, единствено кривда
в родната страна;
пръснаха се хайдамаци
в тайните места.
По-нататък поетът разказва какъв брой кръвожадни били тия хайдамаци и по какъв начин си точели ножовете за възмездие, и след това какъв брой кръв и пепелища останали след тях. Това се отнася за 18 век, а хайдамаците от 20 век, които не приемали руската власт, също доста време се съпротивлявали. В Съветска Украйна партизанско придвижване срещу централната власт имало чак до 1950-те години - на инат на твърдата ръка и репресиите. Лют народ, мъчно се излиза наглава с него.
И в тоя унищожителен епос, който стартира в този момент в Украйна, има и ще има гневна опозиция. И с изключение на всички други последици, има едно изключително неприятно за украинското общество.
Още доста дълго време народен фактор в украинското общество ще са всякакви главорези, хайдуци и човекоунищожители. Т.нар. “денацификация ”, която ужким е причина за войната, ще се случи наопаки. Ако украинците запазят страната си - то ще е заслуга на тия главорези в тяхното общество. Ако не я запазят - отново те ще водят съпротивата, ще тормозят свои и непознати, ще се финансират с бандитизъм.
И ще пеят кръвожадни хайдамашки песни.
Кръв се лее по земята
и в пръстта попива.
Боговете на войната
отново цветя поливат.
Кой знае още какъв брой време всички погледи ще са втренчени в Украйна, да не споделяме по-голяма дума. Ще има да се караме и да се държим за яките, както не сме се карали даже за имунизациите и ковид.
Защото доктор Путин с едно придвижване на ръката отвъртя мощен пестник на ковид, направи го на кайма, на юфка, на талаш.
Не че изцяло и дефинитивно е преборен вирусът, той отново ни дебне като разбойник зад ъгъла, само че се трансформира в нещо като бял дерт на фона на украинската покруса.
Имаше един стихотворец Виктор Цой, руска легенда, музикант, артист, хубавец - млад почина като същински стихотворец, не като мен. Виктор Цой пееше, че войната е лекарство срещу бръчки. 2000 години, вика, водим война без кой знае какви аргументи. Червената кръв се трансформира на пръст и никнат от нея цветя и треви. Такива значи алегории въртеше тоя стихотворец за войната.
Причините за войната постоянно са сложни за схващане, а постоянно и изцяло неразбираеми. Макар че мегафоните на тролетариата като йерихонски тромпети разтръбяват някакви ужким безапелационни доводи. Примерно - те и американците по този начин вършат, че дори и по-лошо постъпват. И въпреки всичко ние се питаме - за какво му трябваше на Путин да влиза в Украйна?
Войната е братоубийствена - руснаците и украинците са приятелски нации, сума ти епохи са живели в една страна. Дори тук на Балканите са се били един до друг за ползите на империята и свободата на християнските нации. Ако не бяха те, нямаше да има 3 март - нашия народен празник, на който да замеряме премиера със снежна топка на историческия връх Шипка.
На славянска почва и поляците са в тая фамилия на народите, само че и с тях много са се пердашили и руснаци, и украинци. Руските поети и политици много забавно от време на време интерпретират това приятелство.
Александър Пушкин, знаете, имал разправии с съветския цар Николай, тъй като Пушкин имал другари метежници и врагове на самодържавието. Царят един път го привикал и му споделил:
Ти, Пушкине, доста си разрешаваш цивилен волности, безпокоя се за буйната ти младост! Да не вземеш да си идеш млад-зелен, тъпо ще е за съветската просвета.
А Пушкин му споделил:
Някой би трябвало да поеме поетическата отговорност! Аз съм най-великият стихотворец на съветската земя и си имам такива и такива възгледи.
И всякакви от тоя вид - огромен конфликт на най-високо ниво сред консервативния вектор и демократичния вектор. Обаче и Пушкин, въпреки че е демократичен детайл, също има всякакви стихотворения, в които се кара на европейските политици да не се месят в разправиите на Русия с Полша и Литва. Това нашето, рекъл Пушкин, е “стар фамилен спор ”, не се бъркайте, ами ни оставете да ги натупаме поляците и литовците едно хубаво.
Слънцето на съветската лирика Александър Пушкин доста се тормозил за своя огромен наследник, също Александър. Ох, рекъл, нека да не стане стихотворец като тейко си, че то кахъри огромни!
И дребният Александър Пушкин не станал стихотворец, ами огромен военачалник с бяла брада и мустаци. Размахвал сабята и колил османците край Плевен. Помогнал значи и той за нашата независимост и за 3 март. И за разлика от татко си живял цели 81 години.
И ние тука от време на време спорим с македонците какъв брой близки братя сме, и сума ти хайдушки песни сме изпели дружно, пък в този момент те не желаят да сме чак толкоз близки родственици.
В Украйна има една дума, която е нещо като разбойник и бунтовник - хайдамак.
Хайдамаци в Украйна са наричали въстаналите против Полша казаци през 18 век. По-късно отново хайдамаци наричали бунтуващите се против руската власт украинци.
Думата хайдамак е с турски генезис и на турски значи “гоня, погвам, атакувам, преследвам ” или “карам ”. Но не както се караме в обществените мрежи, а както се кара добитъка в песента “Изкарай, Гано, говедата ”.
Украинският народен стихотворец Тарас Шевченко има една такава дълга-дълга поема “Хайдамаци ”. В нея се споделя за всякакви трагични и жестоки събития в тази Житница, както назовават Украйна.
Хайдамаците в Украйна
жито са засяли
Ала други ще го жънат,
кучета ги яли!
Правда няма, единствено кривда
в родната страна;
пръснаха се хайдамаци
в тайните места.
По-нататък поетът разказва какъв брой кръвожадни били тия хайдамаци и по какъв начин си точели ножовете за възмездие, и след това какъв брой кръв и пепелища останали след тях. Това се отнася за 18 век, а хайдамаците от 20 век, които не приемали руската власт, също доста време се съпротивлявали. В Съветска Украйна партизанско придвижване срещу централната власт имало чак до 1950-те години - на инат на твърдата ръка и репресиите. Лют народ, мъчно се излиза наглава с него.
И в тоя унищожителен епос, който стартира в този момент в Украйна, има и ще има гневна опозиция. И с изключение на всички други последици, има едно изключително неприятно за украинското общество.
Още доста дълго време народен фактор в украинското общество ще са всякакви главорези, хайдуци и човекоунищожители. Т.нар. “денацификация ”, която ужким е причина за войната, ще се случи наопаки. Ако украинците запазят страната си - то ще е заслуга на тия главорези в тяхното общество. Ако не я запазят - отново те ще водят съпротивата, ще тормозят свои и непознати, ще се финансират с бандитизъм.
И ще пеят кръвожадни хайдамашки песни.
Кръв се лее по земята
и в пръстта попива.
Боговете на войната
отново цветя поливат.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ