Заявката за е филм, който обществеността в България е гледала

Заявката за е филм, който обществеността в България е гледала към този момент няколко пъти през последните 20 години. Сценарият нормално е еднакъв - тематиката влиза в дневния ред с гръм и тропот при всяка огромна промяна на властта, стига се до катарзис, след което всичко завършва много безславно и тематиката бива забравена задълго. Оказва се, че съкращаването на служители на практика въобще не е толкоз елементарно, колкото в началото си показват новоизбраните управленци.

Подобна поръчка на два пъти в последните месеци направи и съпредседателят на " Продължаваме промяната " Асен Василев. Още като длъжностен министър на финансите в края на лятото той разгласи, че министерството ще приготви проектобюджет за 2022 година при допускането за. През последния уикенд, към този момент в качеството си на евентуален министър в бъдещото постоянно държавно управление, Василев разгласи още по-амбициозна цел – той съумя да " шокира " синдикатите със. Според неговата сметка от общо 250 хиляди души би трябвало да бъдат освободени към 30 хиляди.

Анонсът му не беше съпроводен от съответни планове, а единствено от обяснението, че всеки министър ще има за цел да огледа неефективно работещите структури и да предложи поетапен проект по какъв начин те да бъдат редуцирани. Ще се работи и за " споделени услуги ".

Към момента не е доста ясно по какъв начин той е сметнал общата бройка на държавната администрация и какво тъкмо включва в нея.

От формалните данни обаче може да се заключи, че администрацията (без да се броят служителите на реда и военните) е към 100 000 души, а не 250 хиляди, колкото разгласи Василев. По към юни 2021 година администрацията на изпълнителната власт е 98 797 души – от тях към 56 хиляди души работят в централната администрация, а 42 хиляди – в териториалната.

Според Доклада за положението на администрацията през 2020 година числеността (на база регистрираното в интегрираната осведомителна система) е 142 613 щатни бройки, от които действително заетите са 131 463 души.

От – за наетите в публичния и частния бранш, излиза наяве, че работещите в държавното ръководство през 2020 година са 112 208 души. От въпросната статистика излиза наяве, че работещите в бюджетната сфера са към една четвърт от наетите в цялата стопанска система – 537 437 души от общо наети в стопанската система към 2.2 милиона души. С този дял (24%) България се подрежда измежду страните в Европейски Съюз с най-раздут обществен бранш (по сходство на страни като Дания, Финландия, Франция) при междинен за Европейски Съюз индикатор 16%.

От данните се вижда, че най-многобройната част от обществения бранш са учителите, университетските преподаватели и всички останали заети в обществената просветителна система – към 153 233 души. Медицинските и обществените служащи на държавна или общинска работа са 105 954 души, а наетите в държавното ръководство, т.е. същинските служители, са 112 208 души. Сравнително огромен брой са и чиновниците в публичния превоз и пощите – 46 631 души.

Опитите за административна промяна обаче нямат значителен триумф, без значение че още през 2001 година държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" назначи министър на държавната администрация.

Последното огромно лице на реформаторските сили в България, което разгласи, че ще стегне администрацията, бе сътрудника финансов министър на Асен Василев в първото държавно управление на Бойко Борисов –. Той няколко години поред оптимизираше администрацията и отчиташе стотици милиони спестени левове, само че административната промяна остана " невидима " за множеството данъкоплатци. Администрацията бе преструктурирана и хиляди " щатове ", главно незаети, бяха съкратени, само че основна административна промяна по този начин и не се случи. Единственият по-дълготраен резултат от напъните на някогашния финансов министър се оказа въведеният таван върху бонусите на служителите, които като обща сума не могат да бъдат повече от 30% от общия фонд за хонорари.

След опита на Дянков, който глътна сериозна социална сила, тематиката бе изцяло изоставена от ГЕРБ, а постоянният отчет за положението на администрацията бе редуциран до бюрократична условност.

В резултат от всичко това министерствата и сега разполагат с комфортен % свободни щатове, постоянно подготвени да бъдат " реформирани ".

Разбираемо е, че броят на служителите притегля внимание, само че главният проблем не е в общата бройка, а в ниската успеваемост на работата им, неналичието на съответен надзор и сбърканите цели. Отдавнашна дъвка е обстановката в Министерство на вътрешните работи и МО, където " чантаджиите изяждат заплатите на служителите на реда и военните ". Или за работещите пенсионери, които взимат и заплати, и пенсии, и затлачват администрацията.

Всеки нов управленец се заканва да реши тези проблеми, само че редовно се проваля. Това, несъмнено, не е наложително за Асен Василев, само че заканата му не реализира доста с изключение на да и да докара до мощно напрежение в администрацията, която така и така не е пределно " мобилизирана " в изискванията на относителното " безредие " на две следващи служебни държавни управления.

За да имат триумф, сходни промени се нуждаят от ясни разбори, планове и причини, от сериозна доза политическа воля, само че също по този начин и мъдрост за това по какъв начин тъкмо да се случат съкращенията. Не на последно място целият развой има потребност и от добра връзка и социална поддръжка.