Завърнала се в Близкия изток през 2015 г., благодарение на

Завърнала се в Близкия изток през 2015 година, с помощта на военната си интервенция в сирийския спор, Русия непрестанно усилва своето въздействие в този район.

Започналата през 2011 година „ Арабска пролет “, демонстрациите против Владимир Путин, а по-късно революцията в Украйна затвърдиха мнението на Кремъл, че той се намира под блокада. Влизайки във войната в Сирия, Русия видя опция да промени ситуацията и да изземе самодейността.

[b]Може ли Москва да се осланя на своето руско минало?[/b]

Кой си спомня за Фронта за избавление на Дофар? Никой, в случай че спонсор на тази въоръжена марксистка формация през 60-те години на ХХ век не беше Съветският съюз. В името на битката с империализма Съюз на съветските социалистически републики постоянно е подкрепял арабските националистически и революционни придвижвания. Фронтът за избавление на Дофар, който безрезултатно се опитваше да смъкна монархиите в Персийския залив, просъществува 12 години, преди да отиде на бунището на историята. Но през днешния ден, когато Русия поема ролята на миротворец в Сирия, на разум изплува целият руски опит в Близкия изток. Приемайки саудитския монарх Салман в Москва, Владимир Путин подсети, че Съюз на съветските социалистически републики са били първата страна, която е признала кралството през 1926 година От 1952 година Съюз на съветските социалистически републики зае устойчиво място в района, подкрепяйки идването на власт в Египет на Насър, който постави завършек на монархията подкрепяна от британците. Това сложи началото на сполучливото военно съдействие, което в никакъв случай не е спирало. По време на войната за самостоятелност, Алжир също получаваше от Съюз на съветските социалистически републики оръжие. След събитията в Южен Йемен Москва съумя дефинитивно да разгласи своята идеологическа победа. От 1967 до 1990 година Южен Йемен беше единствената страна в арабския свят със 100% марксистки режим, просъществувал чак до краткотрайното сливане на страната. В същото това време руският режим рухна, а дружно с това и неговото въздействие в Близкия изток. „ Нашето въздействие беше сведено до нулата. Русия повече нямаше финансови запаси за осъществяване на лична политика в района, който загуби всевъзможен интерес да поддържа връзки с Москва “, съобщи Кирил Симеонов от Руския съвет по външна политика.

[b]Ще докара ли войната в Сирия до триумфалното завръщане на Русия?[/b]

В публикация, оповестена на уеб страницата на интернационалния спорен клуб „ Валдай “, египетският анализатор Нурхан ел-Шейх назовава събитията в Сирия „ чудото на Путин в Близкия изток “. В реалност, точно комплицираната верига от събития, станали по време на Арабската пролет, подтикнаха Москва да излезе на интернационалната сцена. През 2011 година след свалянето на Мубарак в Кайро, Русия се оказа предадена от Лондон и Париж, които съумяха да си обезпечат нейния неутралитет, а по-късно започнаха въздушна интервенция в Либия. Въпреки резолюциите на Организация на обединените нации това докара до свалянето на Кадафи, отдавнашния съдружник и стопански сътрудник на Москва. Няколко месеца по-късно, когато под опасност се оказа Асад, Кремъл упрекна за това не самите сирийци, а по този начин наречените западни спонсори. Аргументът за ислямистка опасност, идваща от кавказките бойци отишли на джихад, стартира да се употребява от съветските управляващи доста по-късно.
Владимир Путин и Башар Асад. / БГНЕС
Отежняващ фактор стана и това, че арабските събития съответстваха с демонстрациите против Путин през зимата на 2011-2012 година, а две години по-късно и с украинската гражданска война, която смъкна проруската власт. Кремъл видя в тези събития същата логичност, която обобщи през 2014 година генералният секретар на Съвета за сигурност Михаил Попов: „ Събитията от „ Арабската пролет “, военният спор в Сирия и обстановката в Украйна са удостоверение за появяването на нови военни закани за Русия “.

Военната интервенция на Москва през септември 2015 година в Сирия, където Русия има дребна военноморска база в Тартус, стана най-значимият отговор на новата опасност пред нейната сигурност. Москва даже мислеше в началото да употребява този боен лост, с цел да принуди Запада да смъкна глобите след намесата на Русия в Донбас, само че този план не се увенча с триумф. Според Кирил Симеонов „ всичко, което се случи, е отражение на украинските събития “. По този метод специалистът акцентира непредвидения темперамент на това ново съветско въздействие.

[b]Русия се трансформира в основен състезател?[/b]

В тази спешна обстановка „ Русия – единствената действителна мощ, която поддържа контакти с всички и може да претендира за ролята на медиатор сред всички участници “, съобщи Мария Беленкая, експерт по арабския свят. Ярък образец за мащабите на посредничеството е тясното съдействие на Москва с Иран за прекратяването на огъня и политическото урегулиране в Сирия, до момента в който огромните играчи – от Саудитска Арабия до Съединени американски щати – не сътрудничат с Техеран.

Успоредно, Владимир Путин с огромен обсег одобри в Кремъл саудитския крал Салман, воюващ с шиитския режим в Йемен. По този метод, той общително се съгласи да работи в качеството си на контраст на растящото въздействие на Иран в района. Рияд и Москва тясно координират напъните за обединяване на делегациите на сирийската съпротива на Женевските договаряния.

Действайки без директна интервенция в спора, Москва се сближава с Катар, с който Саудитска Арабия и ОАЕ прекъснаха дипломатическите си връзки, и подтиква тези два противника в Персийския залив към разговор. През септември Русия подписа с Катар съглашение за съдействие във военно-техническата сфера.
Владимир Путин и Реджеп Ердоган. / БГНЕС
Първоначално всички страни-спонсорки на сирийските бунтовници доста неприятно реагираха на съветската интервенция в поддръжка на Асад. Днес, с помощта на своя боен триумф, Москва се трансформира в пълновръстен състезател, с който би трябвало да се преценяват. Турция, гневният съперник на Дамаск, тясно сътрудничи с Русия в „ Тройния съюз “ с Иран, за подсилване на режима на прекъсване на огъня. Владимир Путин шест пъти се среща с Реджеп Тайип Ердоган. Владимир Исаев, академик арабист от Института за страните от Азия и Африка, дава просто пояснение на съветското въздействие: „ Страните от Близкия изток почитат силата, за това те ни почитат? “...

[b]Сътрудничество след петролната война?[/b]

Вече цяла година продължава икономическият меден месец сред гневните съперници на енергийния пазар, Русия и петролните монархии – преди всичко Саудитска Арабия. Разтърсени от спада на цените на петрола, Рияд и Москва подписаха съглашение за замразяването на своето произвеждане и включиха в процеса всички страни-производителки, макар че Русия не е член на ОПЕК. Безпрецедентното съглашение Opep Plus разреши на страните, които са го подписали, да усилят своите бюджетни запаси. Неотдавна съглашението беше удължено до края на 2018 година Това е значим детайл от въздействието на Русия в Близкия изток.
Владимир Путин и крал Салман. / БГНЕС
„ Цените на петрола са по-силни от идеологията “, удостоверява Марина Беленкая. Дълго време, концентрирайки се на Европа и Азия, най-много посредством „ Газпром “ петролната дипломация на Кремъл се разпростра по посока на Близкия изток, този път обаче благодарение на колоса „ Роснефт “ отпред с близкия до Путин Игор Сечин. През септември 2016 година Катар, най-големият в света производител на полутечен газ, закупи дял в капитала на съветската петролна компания на стойност 2,5 милиарда евро преди да го продаде по-голямата част от него на китайците. През ноември „ Роснефт “ заяви, че е отпуснала задатък на кюрдските управляващи в размер на 1,3 милиарда $ за създаването на тези богати на „ черно злато “ земи. Тази стъпка провокира гнева на Багдад. По този метод Русия се пробва да укрепи своите търговски връзки с всички играчи в района, изключително във военната сфера. „ От политическите връзки елементарно можеш да се отдръпнеш, само че това ще бъде доста по-трудно с икономическите “, съобщи Владимир Исаев. Пример: Саудитска Арабия ще купува съветско оръжие на пазар, блокиран от Вашингтон.

[b]Доколко постоянни са позициите на Русия?[/b]

Въвличайки се в спора на Близкия изток поради сирийската война, Москва може да загуби съвсем цялото си въздействие в района след сключването на мира: тази догадка в този момент се разисква от съветските арабисти. Експертите акцентират неустойчивостта на съветската позиция, която арабските играчи считат за пешка, която елементарно може да бъде манипулирана в името на световното геополитическо равновесие. Нейното въздействие наподобява смехотворно в подтекста на войната за религиозно въздействие, която Рияд и Техеран водят в района. Иранският шиитски експанзионизъм, подсилен от Русия в Сирия, е мотив за паника в Москва. Също както „ връзките сред Русия и Саудитска Арабия могат на следващия ден да се върнат на нулата “, предизвестява Григорий Косач, професор от катедрата за Съвременен изток в Руския държавен филантропичен университет.
Владимир Путин и Абдел Фатах ал Сиси. / БГНЕС
Още една спънка идва от Вашингтон. Обсъждайки с Москва проекта за взаимна употреба на авиобази, Египет преди всичко се пробва да резервира въздействието на своя американски съдружник. Същите претекстове има и Турция, чиято дружба с Русия ще продължи тъкмо толкоз, колкото ще продължи нейната кавга със Съединени американски щати. Признавайки Йерусалим за столица на Израел, Доналд Тръмп разреши да се образува изцяло противоестествената руско-европейска коалиция, която беше срещу сходно решение. Този факт е незабравим с това, че след всеобщата еврейска емиграция в края на 80-те години Москва и Тел Авив сътвориха доста постоянен тандем, въпреки съветската дипломация в никакъв случай да не се е отказвала от оказване на напън за урегулирането на израелско-палестинския спор. В този разтревожен район Владимир Путин не може да се похвали със стратегическа визия: ролята на стратег, и както някоя споделят, на опортюнист, изцяло удовлетворява неговите упоритости. /БГНЕС

----

Пиер Аврил, „ Фигаро “.