Спомени от соца: Забранено за българи в едно от топ-известните морски селища!
Затвореният вид комплекс не е туристически вик на съвремието. Първите ваканционни селища в България се зараждат по времето на соца. Те са три и са създадени от чужденци в контракт с тогавашния Комитет по туризма и реализатор Балкантурист. На юг това са в.с. „ Елените “ и „ Дюни “, в последното почиват основно немци, а на Северното Черноморие същинската перла тогава е ваканционно населено място „ Русалка “, където за първи път преди близо 50 години стъпват западни туристи и то французи. Селището е затворено за нашенци и българи са единствено от личния състав. И на трите места по това време за първи път прохожда ол инклузивът, написа socbg.com.
Вижте какво написа регионалният вестник „ Черноморски фронт “ за началото на в.с „ Дюни “ – наречено „ перла в огърлицата на туризма “. То е пуснато в употреба в края на май 1986 година, стопанисва се от Балкантурист –Бургас.
Когато преди време се заприказва, че край неповторимото езеро, на няколко километра на юг от Созопол, ще се изражда огромно ваканционно населено място, се чуха гласове на отричане или самоограничение. Малко останаха обитаемоте приказни заливи по Българското черноморско крайбрежие, пък и никой към момента не беше виждал плановете. Опасенията идваха и от близостта с природозащитения обект, който е една от станциите за отмора по интернационалната птича автомагистрала „ Виа Понтика “.
Строителството, осъществено от дружество „ Туристстрой “, взаимно с полската компания „ Будимпекс “ и благодарение на австрийската компания „ Рогнер “, употребява нова за нас технология – с огромни благоприятни условия за архитектурно оживление на формите, с по-добри изолационни свойства и така нататък Проектът е на арх. Николай Дамов и Селма Топарева от ИПП „ Турист план “, познати и с хотел „ Поморие “ в едноименния град.
Архитектите са претворили в актуалните постройки традициите на възрожденската къща. Селището разполага с 16 заведения за хранене, обичайната комерсиална улица с доста магазини за хранителни артикули, плодове и зеленчуци, цветя, сувенири, плажни и промишлени произведения. Изграден е огромен състезателен комплекс – седем тенискорта с учебно заведение за начинаещи, плувни басейни, игрище. За гостите и летовниците тук са основани отлични условия за прелестен отдих и развлечения.
С доста огромно внимание проектантите и строителите са се отнесли към неповторимата околна среда. Запазени са съвсем всички дървета и са засадени доста нови. Работи се и по основаването на огромна буферна зона от водни площи и горски пояси, която да отделя неповторимото езеро – междинна станция на прелетните птици, от селището.
Изведнъж се озоваваме в старопланинско градче, ситуирано на южен скат измежду борове. Едно- и двуетажните вили са накацали една над друга, всяка с прелестна гледка към морето и езерото. Интерес измежду задграничните туристи провокират и независимите вили – вид остаряла созополска къща. Намираме се в един от трите региона на селището „ Зеленика “, разполагащ с към 700 кревати.
Ако желанието ни е да бъдем на самия морски бряг, можем да потърсим място в другия регион – „ Бисер “. Той е сврян току на брега, още веднъж на дребен склон, само че е с двойно по-малък потенциал.
Подслонът е обезпечен – дано побързаме за плажа. Очакват ни десетки нови водни колела, разходка с яхта или мощното чувство, когато се издигнем с парашут над залива. Ако към момента не можем да управляваме сърф, ще ни оказват помощ учителите от специфичното учебно заведение, а след това можем да вземем чартърен тази „ дъска с платно “, с цел да се зареем по вълните, улавяйки диханието напразно. На метри от плажа са заведенията за закуски, безалколохни питиета, кафе, сладоледи, плодове…
Бавно припада залезът, потъмнява златото на плажа. Накъде – на тенискортовете, игрищата или в нощните заведения, на ресторант или в дребните кафенета, на танци или просто ще повървим по комерсиалната уличка? А може би ще се разходим до Созопол или Ропотамо, да отидем на концерт или просто да повървим по мокрия пясък? Изборът е наш – съгласно настроението и желанието.
А на следващия ден – още веднъж при галещия плясък на вълните.
И в случай че инцидентно видите хора с каски и опръскани от вар облекла – не се чудете. Довършва се първокласният къмпинг с 1 000 места и третият регион – този път събран в едно цяло. Дори и от пръв взор приликата му с Рилския манастир е поразителна.
При откриването Волфганг Фритче, шеф на туристическия тръст „ ТУИ “ –казва: „ Хармония на пейзаж и архитектура, каквато рядко се среща в европейските курорти “.
Вижте какво написа регионалният вестник „ Черноморски фронт “ за началото на в.с „ Дюни “ – наречено „ перла в огърлицата на туризма “. То е пуснато в употреба в края на май 1986 година, стопанисва се от Балкантурист –Бургас.
Когато преди време се заприказва, че край неповторимото езеро, на няколко километра на юг от Созопол, ще се изражда огромно ваканционно населено място, се чуха гласове на отричане или самоограничение. Малко останаха обитаемоте приказни заливи по Българското черноморско крайбрежие, пък и никой към момента не беше виждал плановете. Опасенията идваха и от близостта с природозащитения обект, който е една от станциите за отмора по интернационалната птича автомагистрала „ Виа Понтика “.
Строителството, осъществено от дружество „ Туристстрой “, взаимно с полската компания „ Будимпекс “ и благодарение на австрийската компания „ Рогнер “, употребява нова за нас технология – с огромни благоприятни условия за архитектурно оживление на формите, с по-добри изолационни свойства и така нататък Проектът е на арх. Николай Дамов и Селма Топарева от ИПП „ Турист план “, познати и с хотел „ Поморие “ в едноименния град.
Архитектите са претворили в актуалните постройки традициите на възрожденската къща. Селището разполага с 16 заведения за хранене, обичайната комерсиална улица с доста магазини за хранителни артикули, плодове и зеленчуци, цветя, сувенири, плажни и промишлени произведения. Изграден е огромен състезателен комплекс – седем тенискорта с учебно заведение за начинаещи, плувни басейни, игрище. За гостите и летовниците тук са основани отлични условия за прелестен отдих и развлечения.
С доста огромно внимание проектантите и строителите са се отнесли към неповторимата околна среда. Запазени са съвсем всички дървета и са засадени доста нови. Работи се и по основаването на огромна буферна зона от водни площи и горски пояси, която да отделя неповторимото езеро – междинна станция на прелетните птици, от селището.
Изведнъж се озоваваме в старопланинско градче, ситуирано на южен скат измежду борове. Едно- и двуетажните вили са накацали една над друга, всяка с прелестна гледка към морето и езерото. Интерес измежду задграничните туристи провокират и независимите вили – вид остаряла созополска къща. Намираме се в един от трите региона на селището „ Зеленика “, разполагащ с към 700 кревати.
Ако желанието ни е да бъдем на самия морски бряг, можем да потърсим място в другия регион – „ Бисер “. Той е сврян току на брега, още веднъж на дребен склон, само че е с двойно по-малък потенциал.
Подслонът е обезпечен – дано побързаме за плажа. Очакват ни десетки нови водни колела, разходка с яхта или мощното чувство, когато се издигнем с парашут над залива. Ако към момента не можем да управляваме сърф, ще ни оказват помощ учителите от специфичното учебно заведение, а след това можем да вземем чартърен тази „ дъска с платно “, с цел да се зареем по вълните, улавяйки диханието напразно. На метри от плажа са заведенията за закуски, безалколохни питиета, кафе, сладоледи, плодове…
Бавно припада залезът, потъмнява златото на плажа. Накъде – на тенискортовете, игрищата или в нощните заведения, на ресторант или в дребните кафенета, на танци или просто ще повървим по комерсиалната уличка? А може би ще се разходим до Созопол или Ропотамо, да отидем на концерт или просто да повървим по мокрия пясък? Изборът е наш – съгласно настроението и желанието.
А на следващия ден – още веднъж при галещия плясък на вълните.
И в случай че инцидентно видите хора с каски и опръскани от вар облекла – не се чудете. Довършва се първокласният къмпинг с 1 000 места и третият регион – този път събран в едно цяло. Дори и от пръв взор приликата му с Рилския манастир е поразителна.
При откриването Волфганг Фритче, шеф на туристическия тръст „ ТУИ “ –казва: „ Хармония на пейзаж и архитектура, каквато рядко се среща в европейските курорти “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ