Защо съм тук? Какво накара един затлъстял жълтопаветен активист да се вдигне да брани чужда земя -
Защо съм тук? В някое от източните духовни учения имало такава процедура - сядаш в поза " лотос " със затворени очи, задаваш си въпроса " Защо съм тук " и проследяваш обратно цялата логическа верига. Примерно, " тук съм, с цел да получа прояснение ", и оттова " а за какво желая да получа прояснение ", или по-прозаично - " тук съм, тъй като прочетох за тази процедура в една публикация ", надлежно " а за какво прочетох тъкмо тази публикация " и така нататък Накрая на логическата верига достигаш или до възвишен дзен, или - в случай че си по-материалистично надъхан - до Големия гърмеж. При положително осъществяване на упражнението вероятно получаваш в случай че не отговорите, то най-малко подсказки на въпросите " къде тъкмо съм " и " накъде отивам ", или даже на " по какъв начин да стигна където желая ". Но отвън божествената съдба и квантово-механичните неопроделености, и откакто въпреки всичко се явяваш активист и притежател на свободна воля, следва да отчетеш и личната си мотивация.
Защо съм тук? Защо въобще хората правят дейности, за какво избират една или друга опция? Преди няколко години си рекох - нали съм либертарианец, би трябвало да прочета " Човешкото деяние ". Някъде още в увода стигнах до изречението " Човешкото деяние по нужда е рационално ", зациклих на него и не можах да продължа напред. Ама по какъв начин по този начин - рационално? Ами всички импулсивни решения, всички неточности, всички прочувствени приумици или любовни прищявки? А всички нелепости, направени на инат, от дебелоглав, от ревнивост, злоба, ненавист, от комплексарщина, или " с цел да видя какво ще стане "? Ами алтруизма и саможертвата? А стремежът към откривателство, към приключенията? " Защото е там " споделил сър Джордж Малори, като го питали за какво желае да изкачи Еверест - и умрял, до момента в който се опитвал. " По-бързо, по-високо, по-надалеч ", по какъв начин се стига до Южния полюс, къде са изворите на Нил, къде са границите на човешките благоприятни условия? Нима всичко се движи от личния интерес, от положително обсъждане на другите възможности с техните цени и изгоди - нали имено това значи " рационално "?
Да беше декор Мизес написал " интенционално " - щях да го приема, това изяснява и за какво алкохоликът си проваля здравето и живота - пиело му се е повече, в сравнение с му се е живеело; и за какво самоубиецът полита от моста или налапва дулото. Впрочем, алкохолът и опиатите са единствено инструмент - в случай че същинската ти интенция е да си съсипеш живота, може и без помощни средства - зависимостта от алкохола е разследване, а не причина за моралната уязвимост. " Интенционално " вместо " рационално " би обяснило и за какво някой би си обръснал главата, и надянал шафраненото расо, се отхвърля от всякаква благосъстоятелност и се отдава на аскетизъм, както и за какво Игор от нашия взвод се върна да избави двама ранени под минометен обстрел и самичък беше ранен - по този начин е желал да постъпи.
А кое поражда у индивида интенцията и мотивацията? Противно на написаното от Мизес аз ще кажа - водещ е не разсъдъка, водеща е страстта. Правим това, което ни носи задоволство или благополучие. Удовлетворението е ясно - това е облекчаване на потребностите, по пирамидата на Маслоу - от ястие и пиянство чак до духовните практики. Принципна разлика няма - и икономистите от австрийската школа, и експертите от отдел " Линейно благополучие " в НИИЧАВО* ще ви кажат, че потребностите са безкрайни, а наличните средства (и време) за задоволяването им - лимитирани.
За щастието пък ще изтъквам Р. А. Хайнлайн: " Щастието се състои в това да имаш привилегията да работиш като вол за нещо, за което съгласно теб си коства да се работи. За един това може да е устоя семейство. За различен - да обира банки. Трети може да хвърли години в научни проучвания без забележим резултат. Забележете какъв брой самостоятелен и индивидуален е всеки образец. Никой не наподобява на различен, и няма съображение да чакаме противоположното. Всеки намира за себе си заниманието, в което тежката работа го прави благополучен. Наобратно, в случай че търсите по-къса работна седмица, повече отпуски и рано пенсиониране, значи сте на неверната позиция. Може би би трябвало да се захванете с банкови кражби. Или даже с политика. "
И по този начин, вършим нещата по две аргументи - или поради личния келепир; или тъй като сме решили, че си коства - т.е. че по този начин е вярно, потребно, значимо и належащо да се направи. С една дума - морално. Във всеки случай, правим дейностите, тъй като това ни носи задоволство или благополучие. За едни това може да е да натрупат пари, кюлчета и жилища (обирайки банки, фондове или бюджета), или да концентрират власт, или да получат популярност и слава; за други - да гасят горски пожари и да одобряват бежанци, да стачкуват и подвигат въстание, да популяризират словото и избавят душите, да преподават и образоват, да изследват и проучват или да сътворяват и композират.
Защо съм тук? Какво накара един тлъст жълтопаветен деятел да се вдигне да брани непозната земя в свирепа война, в която агресорът не се свени да порязава с артилерия и ракети освен военните цели, само че и цивилен обекти? Кое е моралното в тази ситуация? Или водещ е бил келепира? Може би на рептило-илюминатските соросоиди в Кийв, които не си знаят милиардите, им е притрябвал тъкмо подобен зелен протестър с скъпия си опит в блокиране на кръстовища и спане на асфалта на Орлов мост, та му заплащат хиляди долари дневно? Въпросите, които се задават елементарно, се дават отговор мъчно.
Да се върнем на тематиката за морала. За да съществува той, наложително (но недостатъчно) изискване е да съществува индивида. Добро и неприятно, вярно и погрешно, праведно и греховно не съществуват в природата, а единствено в човешкото схващане. Ако няма човек - няма и морал. Да си представим, значи, някакъв човек, и освен това да е човек с морал. Ако той се пробва да продължава съществуването си, да оцелява, да диша, яде и има покрив над главата си, това също ще е морално, доколкото не опонира на по-висши правила, полезности и морални императиви. Съответно дейностите на други лица, които пречат на оцеляването на нашия човек, одобряваме за аморални и назоваваме " закононарушения против личността ", това са убийството, телесната щета и тн. Човекът ще постъпва морално, в случай че подхваща дейности, с цел да отбрани живота, здравето и дома си. Ако по този начин се случи, че примерно в дома на индивида влязат въоръжени разбойници, пък той извади автомата и ги разстреля, следва да приемем, че индивидът е постъпил вярно и морално. Естествено, в случай че премине границите на неизбежната самозащита, ще си носи следствията.
На това равнище основна разлика сред келепира и морала няма. И в случай че основата на потребностите подхожда и на основата на морала, то можем ли по сходство на пирамидата на Маслоу да построим и стълбата на морала? Да забележим какво ще намерим на по-горните равнища.
Значи, оцеляването е належащо изискване за същестуването на морала. Но нашият образцов човек не може да оцелява в изолираност самичък за себе си. Първо - от позиция на морала - сам човек би могъл елементарно да изпадне в честен релативизъм и да сбърка келепира с морала като реши, че каквото е положително за него е положително и по принцип; а второ - такова нещо като инвидуално оцеляване няма.
Морално и положително ще е нашият човек да предприеме дейности, с които обезпечава с изключение на личното си съществувание и това на фамилията и околните си. Човекът би могъл да пожертва личното си благоденствие в името на фамилията и децата си, и това също ще е вярно и морално, към този момент на едно равнище по-високо по моралната стълбичка. Да се хванеш на втора, нощна работа, с цел да има средства за образованието на децата, или да им дадеш последния къшей самун, като си легнеш без вечеря.
Такова държание можем да назовем честен фамилизъм, и то безспорно е вярно, в случай че желаеме с изключение на индивидът да оцелее, да може и да възпроизведе както гените си, по този начин и моралните си правила. Жените и децата - първи в избавителните лодки. Племе или народ може да изгуби огромна част от мъжете си, само че ще оцелее, в случай че опази дамите и децата. От този принцип следва по-висшия моралния императив не просто да пазим децата и дамите на племето си, а и кардинално да се грижим за младите и старите, мощните да оказват помощ на слабите, здравите - на болните, имотните - на бедните.
Негативният облик на това държание - наименуван безсрамен фамилизъм - e когато индивидът подхваща всевъзможни дейности в името на келепира на някаква лимитирана и затворена общественост, даже това да опонира на по-висшите морални императиви. "... майката на другите и гледай ти да си добре ", както е споделил поетът. А когато аморалният фамилизъм стане водещ принцип освен в една мафиотска фамилия, а господства в цялото общество - получаваме средновековен политически строй.
На идващото равнище по стълбичката на морала индивидът може да се възприема като част от някаква местна или по различен метод лимитирана общественост, и надлежно да жертва задоволяването на своите и на фамилията си потребности, с цел да способства в общността. Това дава две неща. Първо, даже едно семейство да може да оцелее единствено за себе си за стеснен интервал от време - за трайно оцеляване би трябвало по-голям социум. Ако сте заредили мазето с консерви, противогази и хаз-мат костюми, ще ви отчайвам - нищо от това няма да ви помогне в изключителни условия за дълготрайно оцеляване, по-добре инвестирайте в другарства и добросъседство. Второ - съществуването на общественост дава най-основното равнище на гаранция, че индивидът няма да изпадне в честен релативизъм и да стартира да мисли, че келепирът и моралът са едно и също.
Примери за честен комунитаризъм са да ремонтираш детска площадка в града си, да оставиш книги в кутията в парка, да построиш чешма край пътя, да дариш за противопожарна система и видеонаблюдение на селската община. Нищо от това не е обвързвано с непосредственото физическо на индивида и околните му, нито със облекчаване на съответни физически потребности от пирамидата на Маслоу. Но в общностите, които оцеляват в сложни условия - да вземем за пример Родопите или Исландия, непроменяемо алтруизмът се оказва еволюционно стабилната поведенческа тактика.
Обратното на моралния комунитаризъм е да взимаш от общността в лична изгода и се разказва просторно в Наказателния кодекс - от кражба, обир, заграбване, отнемане, машинация, изнудване, разваляне и така нататък, та до дребните случаи на корупция.
На идващото ходило индивидът може да се усеща като част от по-голяма общественост, в сравнение с са персоналните му познанства - като нация или народ, и надлежно да пожертва задоволяването на персоналните си потребности, или даже най-ценното, което има - живота си, за оцеляването и добруването на тази нереална и постоянно аморфна група. Това назоваваме национализъм, дано не се бърка с шовинизъм, национализъм, ксенофобия, изолационизъм или сходните им девиантности. Да презреш бащин предел и да хванеш гората, с цел да се бориш против поробителя, да посветиш живота си на делото да будиш народа, да оставиш фамилията си и да тръгнеш да вдигаш въстание - това са образци за морална всеотдайност в името на по-висши полезности.
Dulce et decorum est pro patria mori. В нашето, не толкоз романтично-героично време, това може да е да си зарежеш бизнеса или кариерата, за се посветиш на публичните каузи, при все това се наясно, че надали можеш да свършиш доста. Или даже единствено да си жертваш лятната отмора, с цел да спиш на асфалта на софийско кръстовище.
На противоположната страна на патриотизма е или корупцията в огромни, национални размери, или националното изменничество, измяната, шпионството, диверсията, вредителството. От член 100 в настоящия Наказателен кодекс нататък има доста забавни текстове, да вземем за пример в член 103: " Който, изпълнявайки държавна работа... съзнателно ги води във щета на републиката, се санкционира с отнемане от независимост от 10 до 15 години ", или член 107: " Който за да отслаби властта или да ѝ сътвори усложнения разстройва или подравя индустрията, превоза, селското стопанство, [...], като използува държавни институции, икономически предприятия или публични организации, като възпрепятствува тяхната активност, или като не извършва предоставените му значими икономически задания, се санкционира за вредителство с отнемане от независимост от 3 до 10 години, а в изключително тежки случаи - с отнемане от независимост от 5 до 15 години. "
На още едно равнище по-нагоре индивидът може да е подготвен да даде от себе си в името на цялото човечество. Може да се откаже да патентова изобретение, с което да се лиши от милиарди облага, само че да избави милиони животи; или примерно да се качи в ламаринена кутия, с която да обиколи планетата - с което да направи дребна стъпка към оцеляването на целия човешки тип. Или просто да одобри бежанци в дома си.
Ако нашият образцов човек от нагоре пази освен себе си, само че и скочи да отбрани чужд против дузина скинари, дали това е морална постъпка? Естествено, в случай че премине границата на съразмерното деяние, ще си носи следствията. А в случай че види, че някъде изнасилват дами и деца под дулата на автомати, има ли честен императив, който му повелява да се вдигне от дивана и да помогне на жертвите да се защитят?
На противоположната страна на хуманизма са закононарушенията против човечеството - започването на военна експанзия, тероризма, тоталитаризма, геноцида. Отказът от инсталиране на прахо- или сероочистка, когато от това умират хора - също е геноцид. А това, което си вършим сами с въглищата в кюмбетата и със старите дизели в тапите може да се опише или като групово самоубийство - в случай че е рационално-интенционално (по Мизес), или като закононарушение - нали съгласно Наказателно-процесуален кодекс незнанието не е опрощение.
Стъпка нагоре - и може да си подготвен да жертваш от своя кяр за живота освен на Homo sapiens, а за някой различен тип животно, растение или гъба, за хабитат или екосистема, или за живота като цяло. Да те блъсне кола на непостроена автомагистрала, където си отишъл да броиш прегазени костенурки. Да си отвисиш 24-ка в първо районно, тъй като си излязъл да блокираш моста против бетонирането на дюни или изсичането на вековна гора. Обратното е екоцид - да си изпуснеш отпадните води в реката или морето, да разореш дюните, да запалиш гората, да отровиш почвата с пестциди, да избиеш пчелите в околията.
На последното ходило на моралната стълбичка ще са тези действия, направени в името на абстракти полезности. Ценностите - това са всички тези нематериални, неизброими, неизмерими и неизчерпаеми същности, които считаме за положителни, верни, праведни и значими сами по себе си. Истината, научното знание, свободата, справедливостта, любовта, че и неуловимото дзен-качество са полезности. Да се бориш за Правосъдие, само че не в някое съответно дело в съда, а за Справедливостта по принцип, жертвайки личното си здраве и спокойствието на фамилията си. Да изгориш на кладата - тъй като тя въпреки всичко се върти, или да изпиеш отварата от бучинищ - тъй като вярваш в Доброто и Истината. Нито на Земята, нито на Истината, нито на Доброто им пука за теб, а ти си мъртъв. Това няма отношение към безстопанствен кяр.
Но по какъв начин да разберем кое е вярно и заслужено, по какъв начин да разпознаваем положителното от неприятното? А и нали едно деяние може за един индивид да е потребно, че и даже - съгласно неговите разбирания - вярно и морално, а за различен същото да е нездравословно, погрешно и незаслужено. Как да отмерим кое е праведното? Културните релативисти настояват, че ние с етиката и морала си сме създание на средата си, а в други времена, култури и условия може други неща да са верни и положителни. В Рим следва да се държиш като римляните, а в случай че си измежду варварите? Там, в случай че не грабиш - ще те грабят, в случай че не убиваш - ще те убият, в случай че не размахваш бухалката задоволително мощно - ще те праснат.
Понякога и цели общности, общества и нации могат да отидат даже надалеч оттатък моралния релативизъм, като решат, че не просто тяхното оцеляване има приоритет пред общоморалните правила, а и че не-оцеляването на други групи е вярно и положително, като за задачата построят концлагери и газови камери или пък стартират война на изтребване и тотално заличаване. Примерите от XX век са доста, а очевидно и в XXI ще продължат.
Та има ли универсална ценностна система, по която да отличим келепира от морала, физическото оцеляване от полезностите?
Аз имам такава универсална мярка, и тя не идва нито от политическата философия, нито от теорията на правната просвета, а от физиката, и по-точно от термодинамиката. При равни други условия, от две дейности или решения това, което повече усилва ентропията е по-лошото, и противоположното - това, що основава от хаоса - ред, от тъмнината - светлина, от гибелта - величие, е по-добро от различния избор. Добро е да спасиш удавник спрямо това да не го спасиш. Убийството е зло спрямо неубиването. Да засадиш градина е положително, да убиеш образец от заплашен тип - непоправимо зло. Да напишеш книга против да изгориш библиотека, да образоваш против да разпространяваш подправени вести.
Защо сме тук? Има ли такава духовна процедура за човешки общности - да проследим обратно логическата верига, с цел да намерим комплицирания отговор на този елементарен въпрос, и надлежно на сродните му - по какъв начин стигнахме дотук и накъде желаеме да продължим? И като общ брой на човеци явяваме ли се индивид или обект на действието? Дали сами дефинираме ориста си, или сме жертва на приумиците на великите сили, или на тайните общества, или на господари в здания от сив пясъчник или червени тухли?
Да подходим по прилика. Общностите и обществата като за начало, с цел да се държат морално, следва да оцелеят. Но с изключение на оцеляването на съставяващите ги човеци, постигано посредством облекчаване на физическите потребности, обществата имат и групови потребности, с цел да могат да съществуват като такива, а не като статистически общ брой. Имат потребност - в доста по-голяма степен от индивидите - от нещата, които ги свързват и сплотяват, и то не толкоз от генезис, история и групова памет, колкото от цели, фантазии и визии. От общ и общопризнат морал, от консесуални полезности.
В обособени случаи общности и общества могат да оцеляват и даже да са сполучливи без да съблюдават универсалния морал. Мафията може да забогатява и пораства - само че единствено до момента в който има естествени работещи бизнеси, които да рекетира. Може даже като рак да обхване цялата страна - само че единствено до момента в който има брутен артикул в остатък или пък еврофондове, от които да смуче. Но както всяко злокачествено образувание, в случай че се остави без лекуване - ще убие гостоприемника си.
Варварите могат да са сполучливи в набезите си против цивилизацията - до момента в който има от кого да грабят. Но варваските племена систематично изостават от обществата, в които собственоста се почита, хората се държат добре между тях, а законът е над всички. И откакто завладеят метрополията, би трябвало или да преминат в положение на civilis, да се научат да четат и градят, да събират и умножават, или са обречени да отпаднат от летописите.
С термина " цивилизация " значиме не просто навика на хората да живеят в урбанизирани територии, а еволюционния развой, който от " уважаеми сър, бихте ли бил по този начин добър да си преместите возилото " води до публични библиотеки, учебни заведения и университети, до институции в работа на обществото, и най-после - до така наречен " богатства на цивилизацията " като акведукти, топла вода и сателитен интернет. Обратният развой - на разпад на цивилизацията към безчовечие, обаче протича по същия ред, а не по противоположния. Първо е " ей, отпадък, разкарай си колата, ша ти таковам таковата ", след това учебните заведения стартират да създават неграмотници, а университетите - накадърници (които елементарно стават негодници), след това иституциите стартират да обслужват себе си - или негодниците. Топлата вода най-малко известно време продължава да тече, само че когато спре, към този момент е късно да се реформира образованието.
Обществата, които групово избират стълбата на морала пред задоволяването на потребностите, исторически се оказват по-успешни в оцеляването. Там, където собствеността се пази, животът е свят, а знанието - полезност, постоянно се живее по-добре, в сравнение с в териториите, в които се праскат с бухалки. В търсенето на груповото благополучие се оправят по-добре тези общества, които се посвещават на някаква цел и работят като волове за постигането ѝ, в сравнение с тези, на които е задоволително да задоволят потребностите си.
За замяната на полезности за стойности, на нематериалното за материално си има явен термин - това е проституция. По нашия Наказателен кодекс, а и в множеството съвременни страни не е закононарушение да продаваш тялото си. Но общностите и обществата, които групово проституират полезностите за стойности, които избират хляба, олиото, дървата, бензина и газа пред справедливостта, честността и солидарността, най-после губят и полезностите, и стойностите.
Защо сме тук? Наистина, обществата и народите могат да се разпаднат на индивидо-екземпляри и племена и да оцеляват физически без да ги сплотява нищо повече от това, че населяват дадена територия. Но в това си занятие нито ще намерят щастието, нито ще са изключително сполучливи. Други общества и нации, които са намерили какво да ги сплотява, ще са по-успешни и в оцеляването, и в the pursuit of happiness. При това напълно не е наложително общите цели да са възвишено-морални. Както виждаме, даже и в 21 век сплотяващ принцип може да е фанатична религиозна религия или увереност в предимство над околния свят, от която да следва тероризъм и война.
Защо сме тук? Човек би трябвало да внимава какво си пожелава, че току-виж му се сбъднало, само че прекомерно безусловно. Народите също следва да внимават. Пожелахме си банани и мандарини по магазините, както и да пътуваме по Европата без визи. Постигнахме го относително елементарно, само че това не ни направи нито по-щастливи, нито по-успешни в оцеляването на групово равнище. Привнесохме демокрацията и пазарната стопанска система - само че имитативно, като карго фетиш. Нароихме партии, само че оставихме в тях ченгетата и сътрудниците. Раздържавихме собственоста, само че не осигурихме господство на правото. Не намерихме нито какво да ни сплотява, нито някакви общи цели, за които да се трудим крепко. По потвърдения модел от преди ВСВ - все ни бяха отговорни я предходните ръководещи, я Великите сили. Хвърляхме се от един " политически план " към идващия, с все по-плачевен резултат.
Членството в Европейския съюз ни донесе свободно напредване и не ни забрани шкембе-чорбата, само че се оказа, че и там търгуват с гласове, правилно че не по гетата, а на едро - в европарламента, и като резултат са подготвени да търпят корупцията, ДС-агенти и прокуратура по сталински модел, до момента в който получават поддръжка за ЕНП. Не единствено това, само че и са се пристрастили към съветския газ както алкохоликът - към пиячката. Впрочем, в случай че същинската интенция на обществото е да си съсипе бъдещето - зависимостта към газа не е основна, тя е разследване, а не причина за моралната уязвимост.
Както в стопанската система, по този начин и във физиката всичко си има цена. В механиката изкачването нагоре по стълба изисква някакъв различен тип сила, да вземем за пример кинетична, да се трансформира в евентуална. Изкачването на моралната стълба изисква да сменяем нещо за друго - да вземем за пример да пожертваме стойност в името на полезност. Не се чака нито да си запалителен дюкяните и да хванем гората, нито да стоим на свещи. Но може би можем да си позволим да горим по-малко газ, в случай че това значи по-бързо привършване на терора против цивилното население на Украйна? Или да слезем от колите (всъщност ще ни спести и пари, и време), да влагаме в нещо по-модерно за отопление от димящите кюмбета и да затворим кюмбетата, които от въглища вършат ток на цената на човешки животи. Да отделим малко от персоналното си време и сила за общите, националните каузи, за свободата, за справедливостта, за просветата? Или даже просто да седнем да помислим къде желаеме да бъдем след 10 или след 50 години, дали имаме някакви общи нематериални неща, които от племена и население ни трансформират в общество и народ. Разбира се, единствено в случай че рационалната ни интенция е да оцелеем. Ако не е - никой не може да ни помогне. И не става въпрос единствено за нас в България, а за целия Европейски съюз.
----------
Препратка към " Понеделник стартира в събота " на Братя Стругацки
Други текстове от Глиги:
Защо съм тук? Защо въобще хората правят дейности, за какво избират една или друга опция? Преди няколко години си рекох - нали съм либертарианец, би трябвало да прочета " Човешкото деяние ". Някъде още в увода стигнах до изречението " Човешкото деяние по нужда е рационално ", зациклих на него и не можах да продължа напред. Ама по какъв начин по този начин - рационално? Ами всички импулсивни решения, всички неточности, всички прочувствени приумици или любовни прищявки? А всички нелепости, направени на инат, от дебелоглав, от ревнивост, злоба, ненавист, от комплексарщина, или " с цел да видя какво ще стане "? Ами алтруизма и саможертвата? А стремежът към откривателство, към приключенията? " Защото е там " споделил сър Джордж Малори, като го питали за какво желае да изкачи Еверест - и умрял, до момента в който се опитвал. " По-бързо, по-високо, по-надалеч ", по какъв начин се стига до Южния полюс, къде са изворите на Нил, къде са границите на човешките благоприятни условия? Нима всичко се движи от личния интерес, от положително обсъждане на другите възможности с техните цени и изгоди - нали имено това значи " рационално "?
Да беше декор Мизес написал " интенционално " - щях да го приема, това изяснява и за какво алкохоликът си проваля здравето и живота - пиело му се е повече, в сравнение с му се е живеело; и за какво самоубиецът полита от моста или налапва дулото. Впрочем, алкохолът и опиатите са единствено инструмент - в случай че същинската ти интенция е да си съсипеш живота, може и без помощни средства - зависимостта от алкохола е разследване, а не причина за моралната уязвимост. " Интенционално " вместо " рационално " би обяснило и за какво някой би си обръснал главата, и надянал шафраненото расо, се отхвърля от всякаква благосъстоятелност и се отдава на аскетизъм, както и за какво Игор от нашия взвод се върна да избави двама ранени под минометен обстрел и самичък беше ранен - по този начин е желал да постъпи.
А кое поражда у индивида интенцията и мотивацията? Противно на написаното от Мизес аз ще кажа - водещ е не разсъдъка, водеща е страстта. Правим това, което ни носи задоволство или благополучие. Удовлетворението е ясно - това е облекчаване на потребностите, по пирамидата на Маслоу - от ястие и пиянство чак до духовните практики. Принципна разлика няма - и икономистите от австрийската школа, и експертите от отдел " Линейно благополучие " в НИИЧАВО* ще ви кажат, че потребностите са безкрайни, а наличните средства (и време) за задоволяването им - лимитирани.
За щастието пък ще изтъквам Р. А. Хайнлайн: " Щастието се състои в това да имаш привилегията да работиш като вол за нещо, за което съгласно теб си коства да се работи. За един това може да е устоя семейство. За различен - да обира банки. Трети може да хвърли години в научни проучвания без забележим резултат. Забележете какъв брой самостоятелен и индивидуален е всеки образец. Никой не наподобява на различен, и няма съображение да чакаме противоположното. Всеки намира за себе си заниманието, в което тежката работа го прави благополучен. Наобратно, в случай че търсите по-къса работна седмица, повече отпуски и рано пенсиониране, значи сте на неверната позиция. Може би би трябвало да се захванете с банкови кражби. Или даже с политика. "
И по този начин, вършим нещата по две аргументи - или поради личния келепир; или тъй като сме решили, че си коства - т.е. че по този начин е вярно, потребно, значимо и належащо да се направи. С една дума - морално. Във всеки случай, правим дейностите, тъй като това ни носи задоволство или благополучие. За едни това може да е да натрупат пари, кюлчета и жилища (обирайки банки, фондове или бюджета), или да концентрират власт, или да получат популярност и слава; за други - да гасят горски пожари и да одобряват бежанци, да стачкуват и подвигат въстание, да популяризират словото и избавят душите, да преподават и образоват, да изследват и проучват или да сътворяват и композират.
Защо съм тук? Какво накара един тлъст жълтопаветен деятел да се вдигне да брани непозната земя в свирепа война, в която агресорът не се свени да порязава с артилерия и ракети освен военните цели, само че и цивилен обекти? Кое е моралното в тази ситуация? Или водещ е бил келепира? Може би на рептило-илюминатските соросоиди в Кийв, които не си знаят милиардите, им е притрябвал тъкмо подобен зелен протестър с скъпия си опит в блокиране на кръстовища и спане на асфалта на Орлов мост, та му заплащат хиляди долари дневно? Въпросите, които се задават елементарно, се дават отговор мъчно.
Да се върнем на тематиката за морала. За да съществува той, наложително (но недостатъчно) изискване е да съществува индивида. Добро и неприятно, вярно и погрешно, праведно и греховно не съществуват в природата, а единствено в човешкото схващане. Ако няма човек - няма и морал. Да си представим, значи, някакъв човек, и освен това да е човек с морал. Ако той се пробва да продължава съществуването си, да оцелява, да диша, яде и има покрив над главата си, това също ще е морално, доколкото не опонира на по-висши правила, полезности и морални императиви. Съответно дейностите на други лица, които пречат на оцеляването на нашия човек, одобряваме за аморални и назоваваме " закононарушения против личността ", това са убийството, телесната щета и тн. Човекът ще постъпва морално, в случай че подхваща дейности, с цел да отбрани живота, здравето и дома си. Ако по този начин се случи, че примерно в дома на индивида влязат въоръжени разбойници, пък той извади автомата и ги разстреля, следва да приемем, че индивидът е постъпил вярно и морално. Естествено, в случай че премине границите на неизбежната самозащита, ще си носи следствията.
На това равнище основна разлика сред келепира и морала няма. И в случай че основата на потребностите подхожда и на основата на морала, то можем ли по сходство на пирамидата на Маслоу да построим и стълбата на морала? Да забележим какво ще намерим на по-горните равнища.
Значи, оцеляването е належащо изискване за същестуването на морала. Но нашият образцов човек не може да оцелява в изолираност самичък за себе си. Първо - от позиция на морала - сам човек би могъл елементарно да изпадне в честен релативизъм и да сбърка келепира с морала като реши, че каквото е положително за него е положително и по принцип; а второ - такова нещо като инвидуално оцеляване няма.
Морално и положително ще е нашият човек да предприеме дейности, с които обезпечава с изключение на личното си съществувание и това на фамилията и околните си. Човекът би могъл да пожертва личното си благоденствие в името на фамилията и децата си, и това също ще е вярно и морално, към този момент на едно равнище по-високо по моралната стълбичка. Да се хванеш на втора, нощна работа, с цел да има средства за образованието на децата, или да им дадеш последния къшей самун, като си легнеш без вечеря.
Такова държание можем да назовем честен фамилизъм, и то безспорно е вярно, в случай че желаеме с изключение на индивидът да оцелее, да може и да възпроизведе както гените си, по този начин и моралните си правила. Жените и децата - първи в избавителните лодки. Племе или народ може да изгуби огромна част от мъжете си, само че ще оцелее, в случай че опази дамите и децата. От този принцип следва по-висшия моралния императив не просто да пазим децата и дамите на племето си, а и кардинално да се грижим за младите и старите, мощните да оказват помощ на слабите, здравите - на болните, имотните - на бедните.
Негативният облик на това държание - наименуван безсрамен фамилизъм - e когато индивидът подхваща всевъзможни дейности в името на келепира на някаква лимитирана и затворена общественост, даже това да опонира на по-висшите морални императиви. "... майката на другите и гледай ти да си добре ", както е споделил поетът. А когато аморалният фамилизъм стане водещ принцип освен в една мафиотска фамилия, а господства в цялото общество - получаваме средновековен политически строй.
На идващото равнище по стълбичката на морала индивидът може да се възприема като част от някаква местна или по различен метод лимитирана общественост, и надлежно да жертва задоволяването на своите и на фамилията си потребности, с цел да способства в общността. Това дава две неща. Първо, даже едно семейство да може да оцелее единствено за себе си за стеснен интервал от време - за трайно оцеляване би трябвало по-голям социум. Ако сте заредили мазето с консерви, противогази и хаз-мат костюми, ще ви отчайвам - нищо от това няма да ви помогне в изключителни условия за дълготрайно оцеляване, по-добре инвестирайте в другарства и добросъседство. Второ - съществуването на общественост дава най-основното равнище на гаранция, че индивидът няма да изпадне в честен релативизъм и да стартира да мисли, че келепирът и моралът са едно и също.
Примери за честен комунитаризъм са да ремонтираш детска площадка в града си, да оставиш книги в кутията в парка, да построиш чешма край пътя, да дариш за противопожарна система и видеонаблюдение на селската община. Нищо от това не е обвързвано с непосредственото физическо на индивида и околните му, нито със облекчаване на съответни физически потребности от пирамидата на Маслоу. Но в общностите, които оцеляват в сложни условия - да вземем за пример Родопите или Исландия, непроменяемо алтруизмът се оказва еволюционно стабилната поведенческа тактика.
Обратното на моралния комунитаризъм е да взимаш от общността в лична изгода и се разказва просторно в Наказателния кодекс - от кражба, обир, заграбване, отнемане, машинация, изнудване, разваляне и така нататък, та до дребните случаи на корупция.
На идващото ходило индивидът може да се усеща като част от по-голяма общественост, в сравнение с са персоналните му познанства - като нация или народ, и надлежно да пожертва задоволяването на персоналните си потребности, или даже най-ценното, което има - живота си, за оцеляването и добруването на тази нереална и постоянно аморфна група. Това назоваваме национализъм, дано не се бърка с шовинизъм, национализъм, ксенофобия, изолационизъм или сходните им девиантности. Да презреш бащин предел и да хванеш гората, с цел да се бориш против поробителя, да посветиш живота си на делото да будиш народа, да оставиш фамилията си и да тръгнеш да вдигаш въстание - това са образци за морална всеотдайност в името на по-висши полезности.
Dulce et decorum est pro patria mori. В нашето, не толкоз романтично-героично време, това може да е да си зарежеш бизнеса или кариерата, за се посветиш на публичните каузи, при все това се наясно, че надали можеш да свършиш доста. Или даже единствено да си жертваш лятната отмора, с цел да спиш на асфалта на софийско кръстовище.
На противоположната страна на патриотизма е или корупцията в огромни, национални размери, или националното изменничество, измяната, шпионството, диверсията, вредителството. От член 100 в настоящия Наказателен кодекс нататък има доста забавни текстове, да вземем за пример в член 103: " Който, изпълнявайки държавна работа... съзнателно ги води във щета на републиката, се санкционира с отнемане от независимост от 10 до 15 години ", или член 107: " Който за да отслаби властта или да ѝ сътвори усложнения разстройва или подравя индустрията, превоза, селското стопанство, [...], като използува държавни институции, икономически предприятия или публични организации, като възпрепятствува тяхната активност, или като не извършва предоставените му значими икономически задания, се санкционира за вредителство с отнемане от независимост от 3 до 10 години, а в изключително тежки случаи - с отнемане от независимост от 5 до 15 години. "
На още едно равнище по-нагоре индивидът може да е подготвен да даде от себе си в името на цялото човечество. Може да се откаже да патентова изобретение, с което да се лиши от милиарди облага, само че да избави милиони животи; или примерно да се качи в ламаринена кутия, с която да обиколи планетата - с което да направи дребна стъпка към оцеляването на целия човешки тип. Или просто да одобри бежанци в дома си.
Ако нашият образцов човек от нагоре пази освен себе си, само че и скочи да отбрани чужд против дузина скинари, дали това е морална постъпка? Естествено, в случай че премине границата на съразмерното деяние, ще си носи следствията. А в случай че види, че някъде изнасилват дами и деца под дулата на автомати, има ли честен императив, който му повелява да се вдигне от дивана и да помогне на жертвите да се защитят?
На противоположната страна на хуманизма са закононарушенията против човечеството - започването на военна експанзия, тероризма, тоталитаризма, геноцида. Отказът от инсталиране на прахо- или сероочистка, когато от това умират хора - също е геноцид. А това, което си вършим сами с въглищата в кюмбетата и със старите дизели в тапите може да се опише или като групово самоубийство - в случай че е рационално-интенционално (по Мизес), или като закононарушение - нали съгласно Наказателно-процесуален кодекс незнанието не е опрощение.
Стъпка нагоре - и може да си подготвен да жертваш от своя кяр за живота освен на Homo sapiens, а за някой различен тип животно, растение или гъба, за хабитат или екосистема, или за живота като цяло. Да те блъсне кола на непостроена автомагистрала, където си отишъл да броиш прегазени костенурки. Да си отвисиш 24-ка в първо районно, тъй като си излязъл да блокираш моста против бетонирането на дюни или изсичането на вековна гора. Обратното е екоцид - да си изпуснеш отпадните води в реката или морето, да разореш дюните, да запалиш гората, да отровиш почвата с пестциди, да избиеш пчелите в околията.
На последното ходило на моралната стълбичка ще са тези действия, направени в името на абстракти полезности. Ценностите - това са всички тези нематериални, неизброими, неизмерими и неизчерпаеми същности, които считаме за положителни, верни, праведни и значими сами по себе си. Истината, научното знание, свободата, справедливостта, любовта, че и неуловимото дзен-качество са полезности. Да се бориш за Правосъдие, само че не в някое съответно дело в съда, а за Справедливостта по принцип, жертвайки личното си здраве и спокойствието на фамилията си. Да изгориш на кладата - тъй като тя въпреки всичко се върти, или да изпиеш отварата от бучинищ - тъй като вярваш в Доброто и Истината. Нито на Земята, нито на Истината, нито на Доброто им пука за теб, а ти си мъртъв. Това няма отношение към безстопанствен кяр.
Но по какъв начин да разберем кое е вярно и заслужено, по какъв начин да разпознаваем положителното от неприятното? А и нали едно деяние може за един индивид да е потребно, че и даже - съгласно неговите разбирания - вярно и морално, а за различен същото да е нездравословно, погрешно и незаслужено. Как да отмерим кое е праведното? Културните релативисти настояват, че ние с етиката и морала си сме създание на средата си, а в други времена, култури и условия може други неща да са верни и положителни. В Рим следва да се държиш като римляните, а в случай че си измежду варварите? Там, в случай че не грабиш - ще те грабят, в случай че не убиваш - ще те убият, в случай че не размахваш бухалката задоволително мощно - ще те праснат.
Понякога и цели общности, общества и нации могат да отидат даже надалеч оттатък моралния релативизъм, като решат, че не просто тяхното оцеляване има приоритет пред общоморалните правила, а и че не-оцеляването на други групи е вярно и положително, като за задачата построят концлагери и газови камери или пък стартират война на изтребване и тотално заличаване. Примерите от XX век са доста, а очевидно и в XXI ще продължат.
Та има ли универсална ценностна система, по която да отличим келепира от морала, физическото оцеляване от полезностите?
Аз имам такава универсална мярка, и тя не идва нито от политическата философия, нито от теорията на правната просвета, а от физиката, и по-точно от термодинамиката. При равни други условия, от две дейности или решения това, което повече усилва ентропията е по-лошото, и противоположното - това, що основава от хаоса - ред, от тъмнината - светлина, от гибелта - величие, е по-добро от различния избор. Добро е да спасиш удавник спрямо това да не го спасиш. Убийството е зло спрямо неубиването. Да засадиш градина е положително, да убиеш образец от заплашен тип - непоправимо зло. Да напишеш книга против да изгориш библиотека, да образоваш против да разпространяваш подправени вести.
Защо сме тук? Има ли такава духовна процедура за човешки общности - да проследим обратно логическата верига, с цел да намерим комплицирания отговор на този елементарен въпрос, и надлежно на сродните му - по какъв начин стигнахме дотук и накъде желаеме да продължим? И като общ брой на човеци явяваме ли се индивид или обект на действието? Дали сами дефинираме ориста си, или сме жертва на приумиците на великите сили, или на тайните общества, или на господари в здания от сив пясъчник или червени тухли?
Да подходим по прилика. Общностите и обществата като за начало, с цел да се държат морално, следва да оцелеят. Но с изключение на оцеляването на съставяващите ги човеци, постигано посредством облекчаване на физическите потребности, обществата имат и групови потребности, с цел да могат да съществуват като такива, а не като статистически общ брой. Имат потребност - в доста по-голяма степен от индивидите - от нещата, които ги свързват и сплотяват, и то не толкоз от генезис, история и групова памет, колкото от цели, фантазии и визии. От общ и общопризнат морал, от консесуални полезности.
В обособени случаи общности и общества могат да оцеляват и даже да са сполучливи без да съблюдават универсалния морал. Мафията може да забогатява и пораства - само че единствено до момента в който има естествени работещи бизнеси, които да рекетира. Може даже като рак да обхване цялата страна - само че единствено до момента в който има брутен артикул в остатък или пък еврофондове, от които да смуче. Но както всяко злокачествено образувание, в случай че се остави без лекуване - ще убие гостоприемника си.
Варварите могат да са сполучливи в набезите си против цивилизацията - до момента в който има от кого да грабят. Но варваските племена систематично изостават от обществата, в които собственоста се почита, хората се държат добре между тях, а законът е над всички. И откакто завладеят метрополията, би трябвало или да преминат в положение на civilis, да се научат да четат и градят, да събират и умножават, или са обречени да отпаднат от летописите.
С термина " цивилизация " значиме не просто навика на хората да живеят в урбанизирани територии, а еволюционния развой, който от " уважаеми сър, бихте ли бил по този начин добър да си преместите возилото " води до публични библиотеки, учебни заведения и университети, до институции в работа на обществото, и най-после - до така наречен " богатства на цивилизацията " като акведукти, топла вода и сателитен интернет. Обратният развой - на разпад на цивилизацията към безчовечие, обаче протича по същия ред, а не по противоположния. Първо е " ей, отпадък, разкарай си колата, ша ти таковам таковата ", след това учебните заведения стартират да създават неграмотници, а университетите - накадърници (които елементарно стават негодници), след това иституциите стартират да обслужват себе си - или негодниците. Топлата вода най-малко известно време продължава да тече, само че когато спре, към този момент е късно да се реформира образованието.
Обществата, които групово избират стълбата на морала пред задоволяването на потребностите, исторически се оказват по-успешни в оцеляването. Там, където собствеността се пази, животът е свят, а знанието - полезност, постоянно се живее по-добре, в сравнение с в териториите, в които се праскат с бухалки. В търсенето на груповото благополучие се оправят по-добре тези общества, които се посвещават на някаква цел и работят като волове за постигането ѝ, в сравнение с тези, на които е задоволително да задоволят потребностите си.
За замяната на полезности за стойности, на нематериалното за материално си има явен термин - това е проституция. По нашия Наказателен кодекс, а и в множеството съвременни страни не е закононарушение да продаваш тялото си. Но общностите и обществата, които групово проституират полезностите за стойности, които избират хляба, олиото, дървата, бензина и газа пред справедливостта, честността и солидарността, най-после губят и полезностите, и стойностите.
Защо сме тук? Наистина, обществата и народите могат да се разпаднат на индивидо-екземпляри и племена и да оцеляват физически без да ги сплотява нищо повече от това, че населяват дадена територия. Но в това си занятие нито ще намерят щастието, нито ще са изключително сполучливи. Други общества и нации, които са намерили какво да ги сплотява, ще са по-успешни и в оцеляването, и в the pursuit of happiness. При това напълно не е наложително общите цели да са възвишено-морални. Както виждаме, даже и в 21 век сплотяващ принцип може да е фанатична религиозна религия или увереност в предимство над околния свят, от която да следва тероризъм и война.
Защо сме тук? Човек би трябвало да внимава какво си пожелава, че току-виж му се сбъднало, само че прекомерно безусловно. Народите също следва да внимават. Пожелахме си банани и мандарини по магазините, както и да пътуваме по Европата без визи. Постигнахме го относително елементарно, само че това не ни направи нито по-щастливи, нито по-успешни в оцеляването на групово равнище. Привнесохме демокрацията и пазарната стопанска система - само че имитативно, като карго фетиш. Нароихме партии, само че оставихме в тях ченгетата и сътрудниците. Раздържавихме собственоста, само че не осигурихме господство на правото. Не намерихме нито какво да ни сплотява, нито някакви общи цели, за които да се трудим крепко. По потвърдения модел от преди ВСВ - все ни бяха отговорни я предходните ръководещи, я Великите сили. Хвърляхме се от един " политически план " към идващия, с все по-плачевен резултат.
Членството в Европейския съюз ни донесе свободно напредване и не ни забрани шкембе-чорбата, само че се оказа, че и там търгуват с гласове, правилно че не по гетата, а на едро - в европарламента, и като резултат са подготвени да търпят корупцията, ДС-агенти и прокуратура по сталински модел, до момента в който получават поддръжка за ЕНП. Не единствено това, само че и са се пристрастили към съветския газ както алкохоликът - към пиячката. Впрочем, в случай че същинската интенция на обществото е да си съсипе бъдещето - зависимостта към газа не е основна, тя е разследване, а не причина за моралната уязвимост.
Както в стопанската система, по този начин и във физиката всичко си има цена. В механиката изкачването нагоре по стълба изисква някакъв различен тип сила, да вземем за пример кинетична, да се трансформира в евентуална. Изкачването на моралната стълба изисква да сменяем нещо за друго - да вземем за пример да пожертваме стойност в името на полезност. Не се чака нито да си запалителен дюкяните и да хванем гората, нито да стоим на свещи. Но може би можем да си позволим да горим по-малко газ, в случай че това значи по-бързо привършване на терора против цивилното население на Украйна? Или да слезем от колите (всъщност ще ни спести и пари, и време), да влагаме в нещо по-модерно за отопление от димящите кюмбета и да затворим кюмбетата, които от въглища вършат ток на цената на човешки животи. Да отделим малко от персоналното си време и сила за общите, националните каузи, за свободата, за справедливостта, за просветата? Или даже просто да седнем да помислим къде желаеме да бъдем след 10 или след 50 години, дали имаме някакви общи нематериални неща, които от племена и население ни трансформират в общество и народ. Разбира се, единствено в случай че рационалната ни интенция е да оцелеем. Ако не е - никой не може да ни помогне. И не става въпрос единствено за нас в България, а за целия Европейски съюз.
----------
Препратка към " Понеделник стартира в събота " на Братя Стругацки
Други текстове от Глиги:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ