Защо обичаме да си представяме апокалиптични сценарии?
Защо обичаме да си представяме апокалиптични сюжети във въображението си? Отговаря проф. Мишел Лежойо, професор по психиатрия, експерт по логика на психиката на зависимостите.
– Можем ли да живеем без да прожектираме в главите си лични „ филми “?
– Нашето схващане е машина, която работи непрестанно. Мисленето не стопира. Чувстваме се такива или онакива, съжаляваме за нещо, съмняваме се в бъдещето – това е част от естествения психически живот. Притеснението и тъгата са естествени ежедневни страсти. Настроението на индивида всъщност е несигурно. Ако не се тормозим за бъдещето, това единствено по себе си е причина за терзание. Ако не се съмняваме в своята полезност, бихме спрели да се развиваме. Да бъдеш човек – това единствено по себе си е източник на паника.
– Значи вътрешният покой не е наше естествено положение?
– Търсенето на постоянно успокоение и цялостно благополучие ме озадачава. Бягството от страстите е път наникъде. Това, което в действителност е от голяма важност, е да разберем по какъв начин да съществуваме с страстите си. Не би трябвало да мислим, че можем да превърнем психологическия си живот в чист парадайс. Безполезно е и даже е нездравословно да се предлага на обезпокоителен човек или на черноглед по-добре да управлява страстите си.
– Какво поражда в нас упованието на най-лошите сюжети?
– Потребността ни да си играем със страха, да го викаме и по едно и също време да го гоним. Когато си представяме най-лошото, това е метод да овладеем злото. Изпитваме наслаждение да плашим себе си, знаейки, че няма непосредствена заплаха. Това е игра, в която съзнанието работи като кинорежисьор и ни оказва помощ да избягаме от по-дълбоки паники. Представяйки си неприятни сюжети, ние отклоняваме съзнанието си от доста по-сериозни страхове – нашата орис като смъртни същества, страха от загуба на обичани и близки хора. Страхът от гибелта е доста съкровен, мъчно търпим, ние не можем да го споделим с другите, а диалозите за произшествия са безвредни.
– Кога зациклянето се трансформира в болест?
– Докато то ни разрешава да намираме тактики за ръководство на живота, до момента в който ни подтиква, то не е болестно. И назад, когато безкрайното премисляне на едни и същи мисли стартира да ни пречи, да ни потиска, да поврежда връзките ни с другите хора, нашия прочувствен живот и работата ни, то към този момент е болестно. И депресията, и общата тревога са болестни положения, които би трябвало да се диагностицират в точния момент и да се лекуват.
– Как да отличим склонността си да се любуваме на тъгата, да се упрекваме за своите неточности и провали от същинската меланхолия?
– Най-важните признаци на депресията са загуба на интерес към света, неспособност за изпитване на наслаждение, нарушавания на съня и апетита, проблеми със самоуважението, непрекъсната горест. При индивида с меланхолия настроението не се трансформира. Сутрин той се разсънва печален и вечер си ляга да спи печален.
– Кои мисли са най-вредни?
– Чувството на виновност, усещането на човека, че е неподобаващ да живее, че е виновен за всички беди по света. Те са признаци на депресията, която от време на време води и до самоубийство. Да си казваш от време на време, че ни си никой, да се упрекваш, че не си бил на равнище – това не е наложително меланхолия. Но човек би трябвало да се обърне към експерт, с цел да се увери, че казусът не е подобен, и да откри метод да се усеща по-добре.
Инфо: https://love-aholic.com
