Как се раждат агресия и насилие: един експеримент го показа
Защо хората непрекъснато влизат в спорове между тях? И по какъв начин биха могли да ги разрешат? Американският обществен психолог Музафер Шериф се занимава с този въпрос през 1950-те години. И взема решение да потвърди пробно, че в конкурентна обстановка деца и младежи доста бързо стават нападателни – по този начин дава опция да се разбере логиката на психиката на груповите спорове.
Шериф, който е роден в Турция, е претърпял доста спорове на млади години. Той посвещава живота си на въпроса по какъв начин другите обществени групи могат спокойно да живеят взаимно и по какъв начин пораждат споровете, споделя АРД. Експертът по обществените опити Щефен Райхер показва пред немската обществено-правна медия, че Шериф е един от първите, които проучва държанието на групи, а освен на обособени персони.
Мястото на опита: паркът " Робърс Кейв " в Оклахома
Експериментът се прави в парка „ Робърс Кейв “ в щата Оклахома, Съединени американски щати, под формата на триседмичен летен лагер. От архивите на Музафер Шериф излиза наяве, че са положени старания за еднороден асортимент на участващите 22 момчета: всички са на почти идентична възраст, със подобен растеж и подобен генезис. Кандидатите със фамилни проблеми или деца на разведени родители са отхвърлени.
Целта на Шериф е личностните разлики да не повлияят на груповата динамичност, показва АРД. Децата са разграничени в две групи: „ орли “ и „ гърмящи змии “. Експериментът минава през три етапи. В първата момчетата се срещат – единствено в границите на групата си, без да се срещат с другата.
Ескалацията на спора настава във втората фаза
Във втората фаза учените съзнателно разпалват омраза сред групите. Състезателните игри целеустремено се манипулират и се правят оценка незаслужено, предизвика се злост. Организират се спортни съревнования за минимална премия като да вземем за пример джобно ножче. В предизвикателство и за двете групи се трансформира изключително дефицитът на питейна вода. В последна сметка спорът сред групите ескалира трагично. Момчетата бързо се трансформират от безобидни участници в нападателни врагове. Стига се до сбивания, изгаряния на флагове и набези.
В третата фаза учените изправят младежите пред проблеми, които могат да бъдат решени единствено взаимно. Съвместното решение на казуса води до отпадане на враждите и до впечатляваща смяна в груповите идентичности, написа АРД.
Без етични правила
Германският откривател на спорове Томас Кеслер акцентира пред обществено-правната медия трайния резултат от опита: „ Робърс Кейв си остава типичен опит. Той е общопризнат за стандарт, когато става дума за вътрешногрупови спорове “. Същевременно ученият акцентира, че през днешния ден сходни проучвания към този момент няма по какъв начин да бъдат извършени. Но през 1950-те години етични правила към момента не са били спазвани по този начин строго.
Едва през 1974 година – 20 години след „ Робърс Кейв “ – Американската психическа асоциация вкарва ясни етични правила, които учените би трябвало да съблюдават при своите опити, изключително когато работят с малолетни, изяснява АРД.
Днес отношението към етичните аспекти на опита „ Робърс Кейв “ е сериозно. Манипулацията и инсценировката на спорове, изключително измежду малолетни, поражда съществени въпроси. Но както показва пред АРД журналистката Синани-София Хьодер, анализирала опита: „ Всъщност всичко е доста просто. Общата цел оказва помощ на групите да живеят в мир. Музафер Шериф потвърждава точно това – с задачата, която може да бъде реализирана единствено взаимно. Към работата му могат да се насочат рецензии, само че той демонстрира, че когато и двете страни се ангажират с търсенето на решение за избран спор, може да се откри излаз от него “.
Ключовата научна роля на опита
Въпреки етичната проблематика опитът „ Робърс Кейв “ има извънредно огромна роля в науката – като значим план, който разрешава да се реализира схващане за логиката на психиката на груповите спорове. Фазите на опита – борба, спор и в последна сметка съдействие – отразяват действителността на международните събития, вкючително и на настоящия спор в Близкия изток.
Учени от целия свят се опират на този опит, когато желаят да схванат механизмите на предразсъдъците и споровете в обществото, написа АРД. Днес проучванията на груповото държание, на споровете и съдействието се правят в следена среда, с цел да се понижат вредите и етичните алтернативи. Новите данни се употребяват в сфери като организационната логика на психиката, в интеркултурни изследвания и в проучвания на мира.
