Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия?

Салвия

Защо човек да умира, в случай че в неговата градина пораства салвия?, гласи една антична арабска поговорка. В популярния Салернски кодекс на здравето пък на салвията се подчертава с думите:Салвия, ти си нашият избавител, асистент и естествен подарък.

Това растение, известно в обичайна медицина и в кулинарията, има като че ли магични свойства – както за здравето, по този начин и комбиниране с разнообразни артикули при готвене.

Салвията (Salvia officinalis) е известна още като култивиран чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле. Името ѝ идва от латинското salveo, което безусловно значи здраве, лечителен или здрав съм. Всъщност салвията е полухраст, висок към 30-60 см. Заради красивите си лилави цветове се отглежда постоянно като градинско цвете. Притежава характерен и мощен мирис, което прави градинския чай много подобаващ за фалшификация в кулинарията.

Салвията произлиза от европейското и малоазиатско Средиземноморие. Тя е извънредно издръжлива на зимните студове и по тази причина постоянно се отглежда и на доста други места по целия свят, в това число и в България, където намира отлични условия. За родината на салвията са посочени някои страни по Средиземноморието - Франция, Испания. Днес обаче салвията е необятно публикувано растение в цяла Централна Европа.

Билката цъфти през юни-юли, най-често с блестящо лилави дребни цветчета. Листата ѝ са продълговати, вечнозелени и мъхести. Салвията избира слънчеви места, песъчлива почва и изсъхнал климат. Когато салвията прецъфти, би трябвало да отрежете 2/3 от височината ѝ. Може да се сдобиете със семена на салвия от цветарски или билкарски магазин и да отглеждате салвия в домашни условия.

Червена салвия (Salvia splendens) не би трябвало да се бърка никога с Perennial Maroon Salvia. Всъщност салвията има доста разновидности, измежду които по-известни са: Berggarte (с обли листа и стилен напредък, Tricolor (листата в основата са сребристозелени, а по краищата стават неясно жълти до пурпурни), Salvia lavandulifolia и др.

Състав на салвията

В листата на салвия, и по-специално в Салвия Официналис, се съдържа към 1.5 – 2% етерично масло. 100% чистото масло от Мускатен култивиран чай съдържа дейни съставни елементи като туйон (41-60%), борнеол (7-16%), цинеол, камфор. Отличава се със характерен стипчив, пресен мирис с мускусна нотка.

Съдържащият се в маслото от салвия естрадиол намалява нараснали индикатори на инсулин. Спомага за лекуването на артрит, бактериални инфекции, отоци и инфекциозни заболявания на гърлото. Наричат го още женско масло. В салвията са открити алкалоиди, флавоноиди, дъбилни субстанции, урсолова, олеанолова и хлорогенова кислини, витамин Р, витамин PP, ниацин, и провитамин А, витамин B1, никотинова киселина, фитонциди, уваол, парадифенол.

Избор и предпазване на салвия

Изсушената салвия може да се закупи от редица магазини. Съхранявайте подправката на изсъхнало и хладно място. Ако решите, може да отглеждате салвия в саксия, като по този метод ще се наслаждавате на страхотния ѝ мирис в своя дом. В саксия салвията устоя на доста ниски температури, а през зимата няма потребност от доста напояване с вода.

Кулинарно приложение на салвията

Салвия Официалис е най-употребяваният в кулинарията тип салвия. Листата на градинския чай имат доста мощен мирис, по тази причина от нея са задоволителни дребни количества. Още на античните римляните употребявали салвията при готвене.

И през днешния ден използването ѝ е необятна в обичайна италианска, а и в международната кухня. Салвия се употребява най-вече за подготвяне на телешко и свинско. Най-известното ядене с нейния мирис е Салтимбока по римски (Saltimbocca alla romana) - рулца от телешко, прошуто и прясна салвия.

Традиционно салвия се употребява и при приготвянето на разнообразни типове паста като ньоки. Обикновено се покриват със сос от пържени в масло до покафеняване пресни листа от салвия.

Може да постигнете необикновен и неповторим усет на салатите, в случай че ги поръсите със свежи цветове от растението. Използвайте суха салвия за ароматизиране на тестени произведения.

Ползи от салвията

Хипократ смятал салвията за свещена билка и вълшебен лек при неплодородие. Бушуващите епидемии в Древен Египет довели до всеобща гибел и дамите били принуждавани да пият салвия, с цел да се умножи популацията. През Средновековието със салвията даже се лекувала чума.

Навярно най-интересната легенда, обвързвана със салвията, е тази за раждането на Христос, или по-специално след неговото раждане, когато Йосиф и Мария бягали от войската на цар Ирод. Те тръгнали от Витлеем към Египет и от боязън да не бъдат хванати, скриват рожбата си измежду избуялата салвия около пътя. От тогава се има вяра, че растението е придобило чудотворните си лековити качества, а който употребява салвия, ще се радва на дълъг живот и даже величие.

Хипократ и Диоскорид смятали градинския чай за свещена трева. Въвели го в медицината като противовъзпалително, стягащо, дезинфекциращо, кръвоспиращо и омекотяващо средство. И през днешния ден в националната медицина градинският чай се употребява при камъни в урината, болести на бъбреците, при ревматизъм, тахикардия.

Отварата от надземната част ползвали с мляко срещу кашлица, а също и като ароматно и подобряващо храносмилането средство. За лечебни цели се употребяват листата на салвията, които са носители на нейния прелестен мирис. Листата на градинския чай се употребяват за изработката на чай.

Някои типове салвия обаче, като салвия дивинорум, имат наркотично деяние и не трябва да се прекалява с потреблението им. Салвията дивинорум е мощен халюциноген, въпреки че действието му е кратковременно. Този тип салвия се приема посредством дъвчене, пушене или като смес. Крайният резултат е смях и еуфория.

Салвията е мощен антиоксидант, има противовъзпалително и кръвосъсирващо деяние. С чудотворната билка могат да се лекуват косопад, болести на дихателната система и храносмилателния тракт, има облекчаващо деяние при язва и гастрит, понижава потоотделянето и успокоява неочакваните топли талази при климакс. При болести на стомашночревтния тракт: 5 г ситно нарязани листа салвия се варят с 400 мл гореща вода; одобряват се по 20-30 мл на всеки 3-4 часа.

С запарка от култивиран чай могат да се третират сполучливо изгаряния, ухапвания, кожни болести, както и гинекологични болести, като проблеми с щедро бяло течение. Компреси със салвия пък оказват помощ при артрит и контузии.

Чай от салвия може да пиете всеки ден като профилактика. Препоръчва се при мощни менструални болки и нарушен менструален цикъл, за подсилване на имунната система, възстановяване на храносмилането и лечение на афти. При дамите с нарушен менструален цикъл способства за неговото възобновяване, отстранява болки. При климакс успокоява неочакваните топлинни талази, потенето, успокоява нервите. Ефикасно при бяло течение и генитален херпес.

Чаят от салвия се употребява и в случай че ви гони бодърствуване, меланхолия, отмалялост, главоболие. Билката може да усъвършенства паметта ви, поради което се предлага при Алцхаймер и деменция.

Маслото от салвия има доста потвърдени прерогативи. То подтиква и балансира нервната система, отстранява бодърствуване, уязвимост и меланхолия, доста усъвършенства паметта. Повишава умствената и физическа продуктивност, засилва активността на основния мозък.

Маслото от култивиран чай може да се употребява и за унищожаване на конвулсии, нервно напрежение, облекчава главоболие. Очиства и подтиква кръвоносната система. Салвията оказва помощ още при бронхит, кашлица, простуди.

Вино от салвия

Виното от салвия се ползва при проблеми със стомашно-чревния тракт. 80 г листа от салвия се заливат с 1 л алено вино и престояват 8 дни. Приемат се по 20-30 мл след хранене.