Защо България иска еврото, а Полша не. Под това заглавие

...
Защо България иска еврото, а Полша не. Под това заглавие
Коментари Харесай

Проф. Христина Вучева: Непрекъснато се търсят измислени недостатъци на еврото

„ Защо България желае еврото, а Полша не ”. Под това заглавие немски стопански седмичник разгласява някакви разсъждения, които незаслужено и погрешно засягат страната ни.

Статията е оповестена от „ Дойче Веле “ с коментар на още едно немско издание. От написаното се вижда по какъв начин огромните страни се пробват да оправдават вътрешните си неразбирателства в еврозоната като се насочват към страни като нашата, с цел да подсилят някое допустимо леке върху еврото. Използват се обособени обстоятелства, демонстрират ги превратно и неопределено, с единствената цел да потвърдят по какъв начин еврото е изгубило притегателната си мощ и то е търсено през днешния ден единствено от няколко страни, които били небогати. Посочват се България, Хърватия и Румъния, само че подробните разсъждения са единствено за нашата страна. Разсъжденията демонстрират непознаване както на смисъла и наличието и предназначението на валутния съюз по този начин и нашите особености, развиването ни и реализирани резултати.

С едвам скрито удовлетворение създателите настояват, че еврото било атрактивно, само че единствено за по-слабо развити страни като България. Следват многочислени грешки. Според създателите, прочут западен посланик бил споделил, че няма по какъв начин да позволен България в ERM2, тъй като това автоматизирано я прави член на банковия съюз. На този посланик би трябвало някой да му прочете:

контракта за участие в Европейския съюз;
известния документ на ЕЦБ, именуван постоянно резолюция, който дефинира разпоредбите за ERM2;
европейското съглашение от 2011 година за банковия съюз.
Така ще разбере, че автоматизирано присъединение към банковия съюз съществува, само че се отнася за членове на еврозоната, а не за участниците във валутния механизъм. Ще му стане ясно, че всяка страна, подписала контракта за участие в Европейски Съюз, е длъжна да насочи искане за включване в европейския валутен механизъм (ERM2), с цел да стабилизира плаващия валутен курс, който се допуска, че употребява сега на сключване на контракта. Тя би трябвало да остане най-малко две години в този механизъм, с цел да „ успокои ” валутния си курс, преди да бъде въведено еврото. Следователно, България е трябвало да се включи във валутния механизъм незабавно след 2007 година

През 2017 година тези особености бяха пояснявани по отношение на други грешки по същия въпрос, постоянно споменавани от заместник-председателя на Европейска комисия Валдис Домбровскис. Принуден да признае, че няма специфични условия за присъединение към валутния механизъм, Домбровскис откри друго затруднение – имали сме невисок приход на човек от популацията и би трябвало да поработим за това преди да желаеме присъединяване във валутния механизъм. По този мотив български анализатори разгласиха данните за равнището на тези приходи на страните, признати в ERM2 незабавно след сключване на контракта за присъединение. Видя се, че балтийските страни не са били с висок приход през 2004 година, когато са признати в ERM2.

В навечерието на българското председателство на Европейски Съюз у нас се организира конференция отдадена на тази тематика с присъединяване на европейски депутати, на представители на Европейска комисия, на българския министър-председател и българския министър на финансите. Бяха направени изказвания и от двамата, че страната ни ще насочи писмо до ЕЦБ за присъединение към валутния механизъм. За страдание, тази позиция имаше живот единствено към два часа. В края на конференцията Бойко Борисов изясни, че се постанова конкретизиране и ние би трябвало авансово да заявим проект за присъединение към банковия съюз. Това беше осъществено през юли 2018 година като страната ни показа обстоен проект за деяние за присъединение към банковия съюз. Към днешна дата този проект е изпълнен. Проверката на ЕЦБ по отношение на положението на определени шест банки също завърши без да се открият отклонения от условията. Вероятно заради предстоящите промени в състава на европейските органи, нищо не последва от всичко това. В този случай виновността е на българското държавно управление и на Българска народна банка, които не се одързостиха да упорстват за върховенството на законите и разпоредбите в Европейски Съюз и да насочат публично искане за присъединение към ERM2. Наскоро по този начин е направила Хърватия и няма да е чудно, в случай че тя изпревари България при включването в ERM2.

Нека се върнем към обявата на „ Виртшафтсвохе “.

„ Избуяващата корупция в България ” увеличавала недоверието към страната и към финансовата система. Това изказване е несъотносимо към нашия блян за осъществяване на договорните ни отговорности към Европейски Съюз. Постоянното подчертаване на този факт, към който ние демонстрираме също непоносимост и сдържаност, не би трябвало да бъде пояснение на отхвърли на някои европейски страни да признаят правото на България да взе участие във валутния механизъм. Подобни изказвания могат да поддържат единствено тези, които не познават валутния ръб като паричен механизъм, с който нашата страна работи от 22 години и устрема ни да преминем от него към еврото. Това е най-хубавият метод за предотвратяване от допустимо развихряне на неподходящи процеси с доста рискови последствия. Експертите на Европейска комисия съумяха да схванат това и през последните месеци поддържат желанието на България да се включи в ERM2 – нещо, което учудва създателите на въпросната публикация.

Особено недостоверно звучи изказванието за съмнение към нашата финансова система. Нека погледнем формалните данни на европейската статистика. От всички 28 страни от Европейски Съюз, 24 са с доста по-лоши резултати по един от главните критерии за финансова непоклатимост – отношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт. В България това отношение е 22 %, а в другите страни – повече от 100%. Трябва да се знае, че българският народ безусловно изгладува тази финансова непоклатимост през последните 25 години, като приложи такова ограничаване на разноски за пенсии и обществени заплащания, което нито една европейска страна не е прилагала до момента.

Във въпросната публикация непрекъснато се повтаря, че ползата към еврото на България, Румъния и Хърватия не се споделя от останалите. Засега вън от еврозоната са осем страни. Известно е, че Дания и Швеция от дълго време са получили позволение да не се занимават с този въпрос. Заслужава внимание обаче един факт, който се отминава, или пък не се знае. Дания, откакто е отказала да одобри еврото по волята на своя народ, е останала участник в ERM2. Това значи, че тя работи с закрепен валутен курс, а не с плаващ. Това има доста значително значение за общото икономическо държание и положение на тази страна. Този стопански резултат желаеме да имаме и ние като се включим във валутния механизъм с сегашния закрепен курс към еврото и останем с него до тогава, до момента в който бъдем признати в еврозоната. Това е допустимо да се реализира и след повече от две години, както към този момент се е случвало, да вземем за пример с балтийските страни.

Според създателите на публикацията Полша, Унгария и Чехия не се интересуват от еврото, тъй като нямали интерес към „ принадлежности за преразпределение ” и не желали да заплащат непознати задължения. Това изказване даже не заслужава да се разяснява, тъй като демонстрира цялостно неуважение към първичната аура на възникването на Европейски Съюз, на неговия смисъл и наличие, по този начин както са го виждали неговите основатели в далечната 1957 година, когато са решили европейското знаме да има небесен цвят, а златните звезди да са 12, колкото са светите апостоли и вратите към небесния Йерусалим.

Отбелязаната от създателите на публикацията гнусливост на Полша, Унгария и Чехия от преразпределение на приходи и средства не се вижда, нито декларира, когато става дума за пари от еврофондове.

Може да се твърди, че в еврозоната съществува изясненост при отговорностите свързани с внасяне на суми за другите защитни механизми, тъй че раздухването на страхове за заплащане на непознати задължения най-малко за в този момент няма опора нито в законодателството, нито в използването му.

Още по-странно е изказванието, че България желала да бъде в еврозоната, тъй като знаела, че ще бъде в групата на получаващите, а не на плащащите. Подобно изказване е правилно за позициите на доста от страните при систематизиране на еврофондовете, само че е надалеч от действителността за заплащанията, които страните в еврозоната дължат.

След 2000 година се твърдеше, че общата европейска валута е неосъществим план и след една-две години тя ще се самоликвидира. Още по-активни станаха отрицателите на еврото в интервала след 2009 година и изключително след дълговата рецесия от 2010 година След 2012 година настъпи мъртвило, а икономическите индикатори за Европейски Съюз се стабилизираха.

Както се вижда в този момент се стартира нова офанзива. Този път се ползва друга скица – единствено бедняците желаят да са част от еврозоната, затова тя не е положително решение. Това е обикновено и лишено от смисъл изказване, което няма да бъде от изгода на създателите му. Реалните стопански процеси ще продължат да потвърждават силата на паричния механизъм на Европейския съюз Общата европейска валута има някои от преимуществата на закрепените валутни курсове, обезпечили в интервала 1945-1971 година благоденствието на Европа и света. Ето за какво България желае да дочака своето приемане в еврозоната със своя закрепен курс към еврото като част от валутния механизъм ERM2. Това е една от доста значителните предпоставки страната ни да може да реализира промени, които ще й обезпечат повишаване на приходите и нужното качество на живот за хората.

Може да се съжалява, че през последните години, откогато въздействието на писанията в интернет са от решаващо значение за образуване на убежденията по един или различен значим за хората въпрос, изявленията и анализите за емисионната роля на ЕЦБ и на централните банки на страните-членки съвсем ги няма. Това основава прекомерно едностранчива визия за еврото и за целия европейски паричен механизъм. Изписаха се доста страници и редове за тъй наречените количествени удобства на ЕЦБ, само че това не е същината на значимия въпрос за паричната емисия и паричния механизъм, а по-скоро потреблението му за макроикономически цели. Съществуването от 20 години на ЕЦБ и общата за страните-членки парична политика продължава да смущава доста анализатори, които към момента не схващат, че това е действителност, която работи и то прекомерно добре, както се видя след 2008 година Общата валута и общата парична политика са изцяло вероятни без да е нужно това да се съчетава с обща фискална политика, която вярно остава в границите на решенията на държавните управления и парламентите на обособените страни. Вместо да се осмислят тези постижения на еврозоната, непрестанно се търсят измислени дефекти на еврото, какъвто е и казусът с въпроса за какво единствено бедняците желаят еврото. /БГНЕС

———————————

Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./ Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР