Зърнастец
Зърнастец /Frangula alnus Mill/ съставлява шубрак или дърво с височина до 6 метра и лъскава сиво-кафява кора. По-старите клони имат по-тъмна кора. Листата са елипсовидни, целокрайни, а към върха са заострени и блестящи.
Цветовете на зърнастец са дребни и бледозелени, ситуирани в пазвите на листата. Плодовете са костилковидни, първоначално зелени, след което получават червен цвят, а когато са изцяло узрели стават черни. Зърнастецът цъфти през месеците май-август, а плодовете узряват юли-октомври.
Зърнастецът дълго време е употребен от индианците като естествено слабително средство. Въпреки това той още веднъж става прочут с това качество едвам през 1877 година. Зърнастецът в началото е публикуван най-вече в Америка.
Състав на зърнастец
Прясната кора на зърнастец съдържа редуцирани производни на антраиола и антрона, които провокират гадене и повръщане посредством раздразнение на стомашната лигавица. След изсушаване и отлежаване обаче, те претърпяват редица промени.
Изсушената кора съдържа до 7% от мономерния гликозид глюкофранулин, който е основна настояща съставна част на кората; гликозида франгулин и дребни количества хризофанол, рамноцерин, рамнол и горчиви субстанции.
Освен всички тези съединения зърнастец съдържа органични киселини, етерично масло и към 10% дъбилни субстанции. Плодовете на зърнастеца съдържат органични киселини, пектин, багрила, горчиви субстанции, франгулова киселина, смоли, минерални соли и др.
Събиране и предпазване на зърнастец
Зърнастецът пораства в широколистните и иглолистните гори и шубраци, край реки и потоци. Среща се до 1700 м надморска височина. Кората на зърнастеца се събира рано напролет /март-април/ преди появяването на листата.
Върху стъблата и клоните се вършат пръстеновидни нарези с изострен нож на 30 см разстояние един от различен. След това се прави надлъжен прорез и кората се отделя във тип на тръбичка. С лечебни цели се употребява единствено кора, която е отлежала една година или е изсушена за 1 час при 100 градуса.
Изсушената кора извън е белезникаво-кафява. Няма миризма, само че има горчив и тръпчив усет. Плодовете на зърнастеца се берат при цялостното им узряване и се сушат в проветриви пространства или на слънце.
Не бива да се събира планински зърнастец, тъй като той съдържа доста малко дейни субстанции. При загряване на кората му с вода се следи керемидено-оранжево оцветяване, до момента в който при зърнастеца се вижда вишнено-червено оцветяване.
Ползи от зърнастец
Билката има доста положително слабително, разхлабително и жлъчегонно деяние. Слабителното деяние се дължи на антрагликозидите в нея. Те се хидролизират в дебелото черво от чревните бактерии и ензимите, секретирани от лигавицата на червото.
Зърнастецът ускорява перисталтиката на дебелото черво, без да нервира лигавиците на тънките вътрешности, по тази причина кората на зърнастеца се приема за нежно слабително средство. Зърнастецът има най-хубав резултат при атоничния продължителен запек.
Днес огромна част от слабителните лекарства съдържат зърнастец в състава си. Той е подобаващ за банкет след ректални или анални интервенции, предотвратява болката и напрежението, свързани с появяването на хемороиди и анални фисури.
В съпоставяне с други слабителни средства /особено химически/ се смята за най-безопасен, тъй като при него не се следи приучване.
Корите се употребяват за запарка, която се прави от 1-3 супени лъжици сдробени кори и вода в съответствие 1:10. Пие се по една чаша, три пъти на ден преди хранене.
Вреди от зърнастец
Слабителното деяние на зърнастец отслабва при продължителната му приложимост. Едновременно с това се следят токсични прояви – мускулна уязвимост, диария, обезводняване на организма, изтощение.
Възможно е да провокира аборт, по тази причина не трябва да се използва от бременни дами. Зърнастецът не се предлага и при кърмене.
