Решението е правилно, но дали е добро? Как Путин накара Германия да преосмисли военното си дело
Заради войната на Русия в Украйна Германия взе историческо решение да усили военния си бюджет на 2 % от брутния вътрешен артикул (БВП) и да отдели 100 милиарда за рационализация на защитата на страната.
Думите “решението е вярно, само че дали е положително ” на министъра на стопанската система от Партията на Зелените Робърт Хабек като че ли най-добре отразяват настройките в страната.
Какво значи тази смяна в подтекста на немската история?
Преглед на историята
Краят на Втората международна война на 8 май 1945 година значи за победена Германия цялостна демилитаризация и завършек на нейната войска. Унищожени са всички оръжия, разпуснати са всички военни съюзи, както и самата войска. Военната промишленост стопира да работи, оборудванията във фабриките са демонтирани и унищожени.
Въпросът за въоръжаването на Германия е подложен още веднъж от канцлера Конрад Аденауер след основаването на Федерална република Германия на 23 май 1949 година. Мнозинството германци тогава отстоява позицията “Ohnemich! ” (без мен) – когато Германия няма войска, не може да води война.
Задълбочаването на студената война сред Съветския съюз и Съединени американски щати през 50те години трансформира редица настройки вътре в страната. 10 години след капитулацията, на 9 май 1955 година, Федерална Република Германия става член на НАТО.
Същата година се приема за рождена дата на новата федерална войска – през 1956 година тя получава името “бундесвер ”, федерална защита, което би трябвало да я отличава от името на армията по време на нацизма “вермахт ”. По конституция новата войска се основава само с цели за защита. Подготовката и воденето на нападателна война са оповестени за наказуеми и противоконституционни. През същата 1956 година в Германска демократична република е основана националната национална войска.
От 1956 година е въведена и наложителната военна работа, като от 1961 тя може да бъде заменяна с цивилна работа.
Първите задания
Първата задача в чужбина идва през 1960 година – помощ за популацията в Мароко след тежкото земетресение. Тя оказва помощ за връщането на интернационалното доверие в немската войска.
Доверието вътре в страната нараства две години по-късно. Тогава армията, по концепция на тогавашния кмет на Хамбург Хелмут Шмит, взе участие в избавителни интервенции в града и крайбрежните региони на Северно море след пагубните наводнения през 1962 година. Спасени са над 1000 души. Тогава е направена и корекция в конституцията – армията може да взе участие при избавителни интервенции след произшествия, само че единствено с мирни средства, вътре в страната.
От 1975 година в армията могат да служат и дами, от 2000-та година – те могат да бъдат и бойци.
В края на 70-те и началото на 80-те години западногерманското общество е обхванато от всеобщи антивоенни придвижвания и митинги против разполагането на американски ракетите Пършинг на немска територия. Това идва в отговор на несполучливите договаряния за разоръжаване сред Съединени американски щати и Съветския съюз.
През 1990 немската войска е изправена пред ново предизвикателство – обединяването на Германия и консолидираното на 90 хиляди източногермански бойци и 45 хиляди цивилни.
С това идват и новите въпроси – дали армията да продължава да бъде само отбранителна или да играе по-съществена роля в решаването на споровете по света? Конституционният съд на страната постановява през 1994 година, че немски въоръжени сили могат да вземат участие в задгранични задачи на НАТО, когато те имат за цел да запазят и укрепят мира. Решението за присъединяване на Германия в такива интервенции би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание.
Мисиите в НАТО
Участието на немски войски в интервенцията на НАТО в отбрана на Косово през 1999 година и в тогавашните бомбардировки над сръбска територия, провокира яростни диспути в страната. Основа причина е неналичието на мандат на Организация на обединените нации за самата военна интервенция и поради преобладаващото мнение, че присъединяване на Германия е “нападение ”, а не защита. Тогава външният министър от партията на Зелените Йошка Фишер е подложен на сериозна рецензия в личната си партия и наименуван даже “подпалвач на война ”.
Германия изпраща свои войски и като част от задачата на НАТО в Афганистан – още веднъж при сериозна вътрешна опозиция и диспути.
И след това Путин атакува
От 2010 стартира огромна промяна в армията. След 2011 година отпада наложителната военна работа, армията става доброволна, съставът понижава, с цел да стигне от 220 хиляди до 180 хиляди души. Гледната точка на Берлин – нахлуване върху немска територия извън не наподобява евентуално.
Ето в такава обстановка стартира войната на Русия в Украйна.
Буквално за дни бяха изменени стратегически цели. Тезата – не е евентуално нахлуване над Германия към този момент не е годна. На въпроса – „ може ли армията да отбрани страната при нахлуване “, някогашният военачалник от НАТО: “Кратък, явен отговор – не ”.
На фона на войната и бежанската рецесия решенията за военна помощ за Украйна, както и за рационализация на армията и повишен бюджет за защита, се посрещат добре. Повечето медии като консервативната ФАЦ поздравяват това “събуждане ” на немската външна политика.
Макар до момента в сходни диспути постоянно да се акцентира историческата отговорност на Германия като извършител на огромната злополука на 20ти век, в този момент за първи път наподобява, че историята престава да бъде такова мерило.
„ Ако уроците на историята бяха определящата максима, те щяха да създадат държавното управление некомпетентно да работи ”, писа да вземем за пример “Зюддойче Цайтунг ”.
След обединяването на Германия военният бюджет на страната непрекъснато понижава. По време на студената война той е 3 %, през последните години той е сред 1 и до 1.5 %.
Иронията на историята е, че през 2017 година тогавашният американски президент Доналд Тръмп настоя в характерен жанр Германия да усили бюджета си, в случай че желае НАТО да я пази от Русия. Тогава и социалдемократите, и Зелените оповестиха това за изцяло неприемлива цел. Днес Путин съумя да докара до поврат в мисленето.
Думите “решението е вярно, само че дали е положително ” на министъра на стопанската система от Партията на Зелените Робърт Хабек като че ли най-добре отразяват настройките в страната.
Какво значи тази смяна в подтекста на немската история?
Преглед на историята
Краят на Втората международна война на 8 май 1945 година значи за победена Германия цялостна демилитаризация и завършек на нейната войска. Унищожени са всички оръжия, разпуснати са всички военни съюзи, както и самата войска. Военната промишленост стопира да работи, оборудванията във фабриките са демонтирани и унищожени.
Въпросът за въоръжаването на Германия е подложен още веднъж от канцлера Конрад Аденауер след основаването на Федерална република Германия на 23 май 1949 година. Мнозинството германци тогава отстоява позицията “Ohnemich! ” (без мен) – когато Германия няма войска, не може да води война.
Задълбочаването на студената война сред Съветския съюз и Съединени американски щати през 50те години трансформира редица настройки вътре в страната. 10 години след капитулацията, на 9 май 1955 година, Федерална Република Германия става член на НАТО.
Същата година се приема за рождена дата на новата федерална войска – през 1956 година тя получава името “бундесвер ”, федерална защита, което би трябвало да я отличава от името на армията по време на нацизма “вермахт ”. По конституция новата войска се основава само с цели за защита. Подготовката и воденето на нападателна война са оповестени за наказуеми и противоконституционни. През същата 1956 година в Германска демократична република е основана националната национална войска.
От 1956 година е въведена и наложителната военна работа, като от 1961 тя може да бъде заменяна с цивилна работа.
Първите задания
Първата задача в чужбина идва през 1960 година – помощ за популацията в Мароко след тежкото земетресение. Тя оказва помощ за връщането на интернационалното доверие в немската войска.
Доверието вътре в страната нараства две години по-късно. Тогава армията, по концепция на тогавашния кмет на Хамбург Хелмут Шмит, взе участие в избавителни интервенции в града и крайбрежните региони на Северно море след пагубните наводнения през 1962 година. Спасени са над 1000 души. Тогава е направена и корекция в конституцията – армията може да взе участие при избавителни интервенции след произшествия, само че единствено с мирни средства, вътре в страната.
От 1975 година в армията могат да служат и дами, от 2000-та година – те могат да бъдат и бойци.
В края на 70-те и началото на 80-те години западногерманското общество е обхванато от всеобщи антивоенни придвижвания и митинги против разполагането на американски ракетите Пършинг на немска територия. Това идва в отговор на несполучливите договаряния за разоръжаване сред Съединени американски щати и Съветския съюз.
През 1990 немската войска е изправена пред ново предизвикателство – обединяването на Германия и консолидираното на 90 хиляди източногермански бойци и 45 хиляди цивилни.
С това идват и новите въпроси – дали армията да продължава да бъде само отбранителна или да играе по-съществена роля в решаването на споровете по света? Конституционният съд на страната постановява през 1994 година, че немски въоръжени сили могат да вземат участие в задгранични задачи на НАТО, когато те имат за цел да запазят и укрепят мира. Решението за присъединяване на Германия в такива интервенции би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание.
Мисиите в НАТО
Участието на немски войски в интервенцията на НАТО в отбрана на Косово през 1999 година и в тогавашните бомбардировки над сръбска територия, провокира яростни диспути в страната. Основа причина е неналичието на мандат на Организация на обединените нации за самата военна интервенция и поради преобладаващото мнение, че присъединяване на Германия е “нападение ”, а не защита. Тогава външният министър от партията на Зелените Йошка Фишер е подложен на сериозна рецензия в личната си партия и наименуван даже “подпалвач на война ”.
Германия изпраща свои войски и като част от задачата на НАТО в Афганистан – още веднъж при сериозна вътрешна опозиция и диспути.
И след това Путин атакува
От 2010 стартира огромна промяна в армията. След 2011 година отпада наложителната военна работа, армията става доброволна, съставът понижава, с цел да стигне от 220 хиляди до 180 хиляди души. Гледната точка на Берлин – нахлуване върху немска територия извън не наподобява евентуално.
Ето в такава обстановка стартира войната на Русия в Украйна.
Буквално за дни бяха изменени стратегически цели. Тезата – не е евентуално нахлуване над Германия към този момент не е годна. На въпроса – „ може ли армията да отбрани страната при нахлуване “, някогашният военачалник от НАТО: “Кратък, явен отговор – не ”.
На фона на войната и бежанската рецесия решенията за военна помощ за Украйна, както и за рационализация на армията и повишен бюджет за защита, се посрещат добре. Повечето медии като консервативната ФАЦ поздравяват това “събуждане ” на немската външна политика.
Макар до момента в сходни диспути постоянно да се акцентира историческата отговорност на Германия като извършител на огромната злополука на 20ти век, в този момент за първи път наподобява, че историята престава да бъде такова мерило.
„ Ако уроците на историята бяха определящата максима, те щяха да създадат държавното управление некомпетентно да работи ”, писа да вземем за пример “Зюддойче Цайтунг ”.
След обединяването на Германия военният бюджет на страната непрекъснато понижава. По време на студената война той е 3 %, през последните години той е сред 1 и до 1.5 %.
Иронията на историята е, че през 2017 година тогавашният американски президент Доналд Тръмп настоя в характерен жанр Германия да усили бюджета си, в случай че желае НАТО да я пази от Русия. Тогава и социалдемократите, и Зелените оповестиха това за изцяло неприемлива цел. Днес Путин съумя да докара до поврат в мисленето.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ