. Заради болката от любовта милиони хора живеят живот без любов.

.

Заради болката от любовта милиони хора живеят живот без обич. Те страдат прекомерно доста и тяхното страдалчество е на вятъра. Да страдаш, обичайки, не е да страдаш на вятъра.

Да страдаш, обичайки, е креативно, извисява те до по-високи равнища на схващане.

Да страдаш без обич, е изцяло безсмислено, не те води на никое място, продължава да те върти в същия демонски кръг.

Човекът без обич е нарцистичен, затворен е. Познава само себе си. А до какъв брой можеш да опознаеш себе си, в случай че не познаваш другия, тъй като единствено другият може да служи за огледало?

Никога няма да познаеш себе си, без да познаваш другия.

Човекът, който не е опознал другия в дълбока обич, в мощна пристрастеност, в цялостен възторг, не е в положение да познае себе си, тъй като няма пред очите си огледало, благодарение на което да види отражението си.

Връзката е огледало и колкото по-чиста е любовта, колкото по-извисена е тя, толкоз по-добро е огледалото, отражението, толкоз по-чисто е то. Но по-извисената обич изисква и да си отворен. По-извисената обич изисква накърнимост.

Трябва да свалиш бронята си, а това е мъчително.

Трябва непрестанно да си внимателен. Трябва да пуснеш пресмятащия разум. Трябва да рискуваш. Трябва да живееш рисково.

Другият може да те нарани, това е страхът от това, да бъдеш уязвим. Другият може да те отхвърли, това е страхът от това, да бъдеш влюбен.

Отражението, което ще откриеш, може да бъде грозно, това е подтиснат боязън. Избегни огледалото.

Но заобикаляйки огледалото, няма да станеш хубав. Избягвайки обстановката, няма и да израснеш. Трябва да се одобри предизвикването.

Човек би трябвало да се влюби. Това е първата стъпка към божественото, а тя не може да бъде пропусната.

Тези, които се пробват да пропуснат стъпката на любовта, няма да го доближат.

Това е безусловно належащо, тъй като би трябвало да станеш съзнателен за своята целокупност, единствено когато си предизвикан посредством наличието на другия, когато твоето наличие е интензивно от наличието на другия, когато си изкаран от нарцистичния си, затворен свят под небето.

Любовта е отворено небе. Да си влюбен, е да летиш. Но сигурно безкрайното небе провокира боязън.

Превод: Ивелина Тинева