Европейските синдикати - с отслабени позиции, но все още важни за работещите
Заради безработицата и индивидуализацията синдикатите в Европа губят тежест, само че все пак остават основната ударна мощ против неравенствата в заплащането. Когато те липсват, постоянно работещите, изпаднали в нестабилно състояние, се провеждат, с цел да си отвоюват права.
" Не е правилно, че синдикатите принадлежат на остарелия свят! " От офиса си в Брюксел Тиебол Вебер от Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), твърди, че той е надъхан " оптимистично ". " Те са нужни " най-много, когато става дума за систематизиране на благосъстоянието, за понижаване на неравенствата, за изискванията на труд... изброява синдикалистът.
Европейският синдикализъм обаче би трябвало да отговори на едно " огромно предизвикателство ": да брани " мощната система на обществена отбрана ", за чието създаване е съдействал, " без да разчита към този момент на мощната поддръжка на последователите на профсъюзите, каквато имаше преди ".
Отслабването на профсъюзното придвижване
стартира през 80-те години на предишния век. Делът на хората, членуващи в синдикати във Франция, Холандия, Ирландия, Англия и Швейцария спадна с близо една трета, съгласно данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Икономисти и проучвателен институти изясняват това " разлюбване " с индивидуалистката вълна, безработицата и неустойчивостта на работните места. Институтът за стопански и обществени проучвания (Ires) показва и " намаляване на връзките с политическите партии " и " намаляването на финансовите средства ".
При все това Обединението на немските профсъюзи в Германия, Общата конфедерация на труда във Франция, Общата италианска конфедерация на труда, Британският конгрес на профсъюзите и Централното обединяване на профсъюзите на Швеция не престават да бъдат " всеобщи организации ", които имат повече членове от политическите партии, напомня Вебер.
В Европа делът на хората, членуващи в синдикати, е мощно изменчив и мъчно предстои на съпоставяне, тъй като системите са прекомерно разнообразни. От близо 10% във Франция или в Полша, той се приближава до 20% в Германия и Испания и доближава близо 70% в Швеция и Финландия.
Между другото мащабите на членската маса на синдикатите оказват отражение върху общественото тъждество. Има " прекомерно мощна връзка сред каузи на членуващите в синдикати в една страна и намаляването на разликите в заплатите ", акцентира икономистът Патрис Ларош. Той е анализирал десетки проучвания по тематиката в Европа и Съединени американски щати, правени след 80-те години на предишния век.
През 2015 година двама анализатори от Международния валутен фонд (МВФ), който не може да бъде обвинен в благосклонности към синдикатите, разгласиха изследване, сочещо точно това. Според него
упадъкът на синдикатите в богатите страни е изострил обществените неравенства.
Делът на синдикалните членове в класическия смисъл на думата има значение и за още нещо: " изискванията на възнаграждение са по-благоприятни, когато правата ти са предпазени от групов трудов контракт ", показва Вернер Цетелмайер от Центъра за информация и проучване на модерна Германия. Като цяло той надвишава 50% и приближава 100% в някои страни (Австрия, Франция и Словения).
Трябва да се означи и фактът, че има разлика в силата при договарянията в обособените страни. Германският профсъюз " И Ге Метал " (в който членуват 2.3 милиона души), наскоро съумя да реализира съглашение за работна седмица от 28 часа при избрани условия и нарастване на заплатите. Могъщият профсъюз бе " единственият събеседник, изправил се лице в лице с работодателите ", акцентира Цетелмайер и отбелязва съществуването на синдикален съюз също в Испания и Швеция, само че не и във Франция.
Какво обаче ще кажете за човек, който работи в компания или в бранш, където няма синдикати? Той ще се договаря непосредствено с работодателя си. И в случай че е " извънредно способен, получава заплата над междинната за пазара, а в случай че ли пък не, той е в по-несигурна позиция ", обобщи Ларош.
Някои от трудещите си в такова състояние сами се провеждат и в множеството случаи са подкрепяни от синдикати.
В Испания дамите домакини взеха решение да си създадат профсъюзи, създавайки колектива " Las Kellys " през 2016 година. " Организирахме се, тъй като бяхме невидими за синдикатите ", споделя Анхела от мрежата в Мадрид. Много дейни в обществените мрежи, организирайки от ден на ден демонстрации, те съумяха да бъдат включени още веднъж в груповите трудови контракти на заетите в хотелиерството в Каталуня и на Канарските острови. /БТА
" Не е правилно, че синдикатите принадлежат на остарелия свят! " От офиса си в Брюксел Тиебол Вебер от Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), твърди, че той е надъхан " оптимистично ". " Те са нужни " най-много, когато става дума за систематизиране на благосъстоянието, за понижаване на неравенствата, за изискванията на труд... изброява синдикалистът.
Европейският синдикализъм обаче би трябвало да отговори на едно " огромно предизвикателство ": да брани " мощната система на обществена отбрана ", за чието създаване е съдействал, " без да разчита към този момент на мощната поддръжка на последователите на профсъюзите, каквато имаше преди ".
Отслабването на профсъюзното придвижване
стартира през 80-те години на предишния век. Делът на хората, членуващи в синдикати във Франция, Холандия, Ирландия, Англия и Швейцария спадна с близо една трета, съгласно данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Икономисти и проучвателен институти изясняват това " разлюбване " с индивидуалистката вълна, безработицата и неустойчивостта на работните места. Институтът за стопански и обществени проучвания (Ires) показва и " намаляване на връзките с политическите партии " и " намаляването на финансовите средства ".
При все това Обединението на немските профсъюзи в Германия, Общата конфедерация на труда във Франция, Общата италианска конфедерация на труда, Британският конгрес на профсъюзите и Централното обединяване на профсъюзите на Швеция не престават да бъдат " всеобщи организации ", които имат повече членове от политическите партии, напомня Вебер.
В Европа делът на хората, членуващи в синдикати, е мощно изменчив и мъчно предстои на съпоставяне, тъй като системите са прекомерно разнообразни. От близо 10% във Франция или в Полша, той се приближава до 20% в Германия и Испания и доближава близо 70% в Швеция и Финландия.
Между другото мащабите на членската маса на синдикатите оказват отражение върху общественото тъждество. Има " прекомерно мощна връзка сред каузи на членуващите в синдикати в една страна и намаляването на разликите в заплатите ", акцентира икономистът Патрис Ларош. Той е анализирал десетки проучвания по тематиката в Европа и Съединени американски щати, правени след 80-те години на предишния век.
През 2015 година двама анализатори от Международния валутен фонд (МВФ), който не може да бъде обвинен в благосклонности към синдикатите, разгласиха изследване, сочещо точно това. Според него
упадъкът на синдикатите в богатите страни е изострил обществените неравенства.
Делът на синдикалните членове в класическия смисъл на думата има значение и за още нещо: " изискванията на възнаграждение са по-благоприятни, когато правата ти са предпазени от групов трудов контракт ", показва Вернер Цетелмайер от Центъра за информация и проучване на модерна Германия. Като цяло той надвишава 50% и приближава 100% в някои страни (Австрия, Франция и Словения).
Трябва да се означи и фактът, че има разлика в силата при договарянията в обособените страни. Германският профсъюз " И Ге Метал " (в който членуват 2.3 милиона души), наскоро съумя да реализира съглашение за работна седмица от 28 часа при избрани условия и нарастване на заплатите. Могъщият профсъюз бе " единственият събеседник, изправил се лице в лице с работодателите ", акцентира Цетелмайер и отбелязва съществуването на синдикален съюз също в Испания и Швеция, само че не и във Франция.
Какво обаче ще кажете за човек, който работи в компания или в бранш, където няма синдикати? Той ще се договаря непосредствено с работодателя си. И в случай че е " извънредно способен, получава заплата над междинната за пазара, а в случай че ли пък не, той е в по-несигурна позиция ", обобщи Ларош.
Някои от трудещите си в такова състояние сами се провеждат и в множеството случаи са подкрепяни от синдикати.
В Испания дамите домакини взеха решение да си създадат профсъюзи, създавайки колектива " Las Kellys " през 2016 година. " Организирахме се, тъй като бяхме невидими за синдикатите ", споделя Анхела от мрежата в Мадрид. Много дейни в обществените мрежи, организирайки от ден на ден демонстрации, те съумяха да бъдат включени още веднъж в груповите трудови контракти на заетите в хотелиерството в Каталуня и на Канарските острови. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ