Сгреших, че се омъжих
Запознах се с бъдещия си брачен партньор, когато бях над тридесет години. В началото не го харесвах. Винаги съм вярвала, че в брака мъжът би трябвало да е по-възрастен от дамата. Бъдещият ми брачен партньор беше на моята възраст, а външният му тип беше най-обикновен. Беше невисок и слаб. Спечели ме с това, че се грижеше добре за мен, подаряваше ми цветя и ми правеше всякакви приятни изненади. Той говореше нежни думи, които ние, дамите, обичаме толкоз доста.
Шест месеца по-късно взехме решение да заживеем дружно в жилището, който наследих от дядо си. Запозна ме с майка му. Тя ми направи положително усещане. Жената се обличаше с усет, говореше красиво и непрекъснато се усмихваше. На пръв взор приятна жена, само че нещо в нея ме обезпокои, въпреки че не можех да си обясня какво.
Майката на брачна половинка ми стартира постоянно да ни посещава. При всяко свое посещаване тя споделяше какво не й хареса в жилището. Не одобрявах нейните мнения, само че се пробвах да ги пренебрегвам.
Изминаха три месеца и взехме решение да се оженим публично. На сватбата майка ми се срещна със свекърва ми. Майка ми е мъдра жена и още тогава ме посъветва да внимавам. Мама я разказа като хлъзгав човек, от който можеш да очакваш всичко.
За страдание беше права. След сватбата мъжът ми стартира да прекарва по-голямата част от времето си с майка си. Свекърва ми съвсем спря да идва у нас, което ме радваше. Един ден брачният партньор ми се прибра и сподели, че би трябвало да се преместим да живеем при майка му и да продадем жилището ми.
Да дадем половината от приходите от продажбата на жилището на майка му, а другата половина да запазим за себе си. Според него сме длъжни да й осигурим порядъчен живот. Не се съгласих с него. Апартаментът е мой. Скарахме се и той отиде да пренощува при майка си.
Вижте още: Историята на една самотна жена
Мислех, че това е краят, само че се оказа, че бъркам. На идващия ден чух, че някой отваря вратата на жилището. Мислех, че мъжът ми се е върнал, само че се оказа, че е майка му. С нея имаше още две дами. Едната от дамите беше брокер, а втората покупател. Казах, че съм притежател на жилището и няма да го продавам. Жените си потеглиха, само че свекървата остана. Първоначално тя се възмути, че съм нарушила проектите й.
Започна да се оплаква от тежкото си финансово състояние. Все отново синът й се ожени за мен и в този момент няма кой да й оказва помощ. Казах, че всичко това е елементарно поправимо. Нека синът й се върне при нея и да й окаже материална и морална помощ. А аз ще подам молба за бракоразвод. Събрах нещата му и й ги дадох. Тя си отиде и повече не видях нито нея, нито него.
