Големият остров - Дуранкулак, е първият палеоисторически музей на открито в България
Започват съвещания по предварителния план на Общия организационен проект (ОУП) на Община Шабла и на отчета за Екологична оценка към него. Планът, който е с планиран интервал на деяние 20 години, се създава с финансиране от държавния бюджет.
В обсега му попадат елементи от осем предпазени зони - "Шабленски езерен комплекс ", "Дуранкулашко езеро ", "Калиакра " и "Било " за запазване на дивите птици, и "Езеро Дуранкулак ", "Езеро Шабла-Езерец ", "Комплекс Калиакра " и "Крайморска Добруджа " за запазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна.
Проектът на Общ организационен проект на Община Шабла ще бъде подложен и на публично разискване, което ще се организира на 9 март.
Общината е ситуирана в североизточната част на област Добрич. Община Шабла е най-източната община на България, а нос Шабла - най-източната точка на България. На на север тя граничи с Румъния, а на изток - с Черно море.
На територията на община Шабла са ситуирани три сладководни езера: Шабленското, Езерецкото, и най-голямото Дуранкулашкото, които са с огромно многообразие от рядко срещащи се типове флора и фауна. Има още две солени езера - лагуни - Балтата и Шабленската тузла с неповторима по своя състав лечебна тиня (около 230 000 тона).
Уникалните скални формирания по брега на с. Тюленово са извънредно комфортни за съчетаване на обичайния морски ваканционен туризъм със характерни му форми - подводен, яхтен и скален туризъм. Разнообразието на флората и фауната в предпазените местности на Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развиването на екологичния туризъм.
В общината са открити голям брой археологически монументи, в това число най-старата каменна архитектура в континентална Европа - "Големия остров " в Дуранкулашкото езеро.
Дуранкулашкото езеро е измежду най-значимите и най-добре непокътнатите крайбрежни влажни зони в България, с интернационално значение за опазването на повече от 260 типа редки и застрашени от изгубване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.
Разположена на миграционния път Via Pontica , влажната зона обезпечава удобни условия за хранене и отмора на редица прелетни типове птици. Дуранкулашкото езеро е с интернационално значение за опазването на дребния воден бик, както и от особена значимост в народен мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийско шаварче. В близките ронливи крайбрежия може да се срещне да гнезди извънредно красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Тук зимуват популациите на три типа водолюбиви птици - огромна белочела гъска, червеногуша гъска, има огромни популации на дребен корморан и розов пеликан.
Дуранкулашкото езеро е и единственото в България потвърдено находище на див шаран.
Големият остров - Дуранкулак, прочут измежду експертите като "Европейската Троя " и "Езерният град ", е първият палеоисторически музей навън в България. На това знаково за международната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века прочие Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век прочие Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век прочие Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век прочие Хр.),
- първи първи проблясъци на йероглифи в човешката история (50 – 48 век прочие Хр.) предвестител на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни полезности (50 – 48 век прочие Хр.),
- тук е разпозната е най-стара фаза (начало 55 – 54 век прочие Хр.), наречена Блатница, по античното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна просвета Хаманджия.
Находките от Дуранкулак се смятат за мотив в интерес на една догадка за " Потопът в Черно море ". Преливането и пробивът на покачилите равнището си води след стопяването на полярни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро до тогава Черно море, съставляват колосално наводняване, въпреки то да не е станало като връхлитащо цунами, а водата, настъпвайки с 15 - 20 см на ден, е потопила от 2 - 3 до 90 км суша във вътрешността от предходния бряг до дълбочини към 120 метра. От този прелом тежко е потърпевша тукашната културна човешка общественост, чиито наследници очевидно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.
В обсега му попадат елементи от осем предпазени зони - "Шабленски езерен комплекс ", "Дуранкулашко езеро ", "Калиакра " и "Било " за запазване на дивите птици, и "Езеро Дуранкулак ", "Езеро Шабла-Езерец ", "Комплекс Калиакра " и "Крайморска Добруджа " за запазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна.
Проектът на Общ организационен проект на Община Шабла ще бъде подложен и на публично разискване, което ще се организира на 9 март.
Общината е ситуирана в североизточната част на област Добрич. Община Шабла е най-източната община на България, а нос Шабла - най-източната точка на България. На на север тя граничи с Румъния, а на изток - с Черно море.
На територията на община Шабла са ситуирани три сладководни езера: Шабленското, Езерецкото, и най-голямото Дуранкулашкото, които са с огромно многообразие от рядко срещащи се типове флора и фауна. Има още две солени езера - лагуни - Балтата и Шабленската тузла с неповторима по своя състав лечебна тиня (около 230 000 тона).
Уникалните скални формирания по брега на с. Тюленово са извънредно комфортни за съчетаване на обичайния морски ваканционен туризъм със характерни му форми - подводен, яхтен и скален туризъм. Разнообразието на флората и фауната в предпазените местности на Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развиването на екологичния туризъм.
В общината са открити голям брой археологически монументи, в това число най-старата каменна архитектура в континентална Европа - "Големия остров " в Дуранкулашкото езеро.
Дуранкулашкото езеро е измежду най-значимите и най-добре непокътнатите крайбрежни влажни зони в България, с интернационално значение за опазването на повече от 260 типа редки и застрашени от изгубване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.
Разположена на миграционния път Via Pontica , влажната зона обезпечава удобни условия за хранене и отмора на редица прелетни типове птици. Дуранкулашкото езеро е с интернационално значение за опазването на дребния воден бик, както и от особена значимост в народен мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийско шаварче. В близките ронливи крайбрежия може да се срещне да гнезди извънредно красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Тук зимуват популациите на три типа водолюбиви птици - огромна белочела гъска, червеногуша гъска, има огромни популации на дребен корморан и розов пеликан.
Дуранкулашкото езеро е и единственото в България потвърдено находище на див шаран.
Големият остров - Дуранкулак, прочут измежду експертите като "Европейската Троя " и "Езерният град ", е първият палеоисторически музей навън в България. На това знаково за международната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века прочие Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век прочие Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век прочие Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век прочие Хр.),
- първи първи проблясъци на йероглифи в човешката история (50 – 48 век прочие Хр.) предвестител на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни полезности (50 – 48 век прочие Хр.),
- тук е разпозната е най-стара фаза (начало 55 – 54 век прочие Хр.), наречена Блатница, по античното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна просвета Хаманджия.
Находките от Дуранкулак се смятат за мотив в интерес на една догадка за " Потопът в Черно море ". Преливането и пробивът на покачилите равнището си води след стопяването на полярни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро до тогава Черно море, съставляват колосално наводняване, въпреки то да не е станало като връхлитащо цунами, а водата, настъпвайки с 15 - 20 см на ден, е потопила от 2 - 3 до 90 км суша във вътрешността от предходния бряг до дълбочини към 120 метра. От този прелом тежко е потърпевша тукашната културна човешка общественост, чиито наследници очевидно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ