възможният колективен имунитет: манипулативно твърдение vs. верни изводи |
Започвам с едно персонално усещане. Когато прочета или чуя в медия термина „ стаден имунитет “, към този момент знам какво следва – изтъквам: пандемия, злополука, чували за трупове, имунитетът не работи, няма лекарство срещу ковид, шведите са убийци, Мангъров е за пандиза. Подобни бисери от моя позиция са агитация, неистини и внушения. Ще го обясня, разяснявайки днешна подправена вест.
От тази заран (27.10.) следващото чучело обикаля медиите. Цитирайки проучване на Imperial College, в български медии се твърди, че стадният имунитет против COVID-19 е неосъществим.
Истина ли е това? Медиите в България се базират на такива от Съединени американски щати и Англия. Всъщност надали някой е прочел самото проучване. Първоизточник на информацията са две научни изявления. Който прочете научните данни ще види, че на никое място в тях не се среща горното изказване. НИКЪДЕ не попадам на тези или други заключения по отношение на груповия имунитет.
Накратко ще преразкажа цитираното проучване и обобщя резултатите, базирайки се на неговите създатели. Проучването е автентичен метод на тестване за съществуване на антитела (IgG) на британски жители, подбрани на относително инцидентен принцип. Новото е, че хората сами се изследват в домашни условия с диагностични набори, изпратени по пощата. След това оповестяват резултата на откривателите, дружно с отговор на въпроси от къса анкета.
Мой коментар: употребяваният метод е автентичен и разрешава всеобщо тестване измежду жителите. Резултатът обаче е с ниска степен на меродавност по следните аргументи:
- забележителна степен от подбраните участници се отхвърлят на разнообразни стадии от проучването;
- употребяваните проби за детекция на антитела в слюнка са по-ненадежни даже и от познатите и оплювани в България бързи кръвни проби. Най-големият минус е ниската сензитивност. Това значи огромен % на неоткрити носители на антитела;
- не е ясно доколко хората извършват правилно процедурата за тестване, колкото и да е проста;
- при такива изследвания избран % от участниците са склонни да лъжат.
За какво се употребяват тестванията за антитела?
Първо, за броене на броя на срещалите се с вируса хора. Обикновено резултатът се показва в % от тестваните. Теорията е, че всеки инфектиран от вируса развива имунен отговор, т.е. поява на антитела, които по-късно в продължение на дълъг интервал от време, месеци и години от време на време, могат да се открият в кръвта и слюнката.
Този принцип има изключения и специфики, присъщи за всеки заразен сътрудник. Предимството по отношение на PCR теста е, че антителата се откриват за дълъг интервал от време, до момента в който PCR хваща инфекцията единствено в острия интервал – 7 до 14 дни. От друга страна, PCR е по-чувствителен и по тази причина се употребява за диагностика на настоящите болести от ковид.
Второ, за наличие на имунитет по отношение на ковид. Най-общо антителата са знак за развиване на имунитет. Това значи, че носителите на антителата не могат след това да се разболеят от същия вариант на вируса, който е провокирал появяването на тези антитела. Ако въпреки всичко се разболеят, то заболяването нормално протича по-леко и без затруднения. Tук има редица специфики и изключения. Например, както добре се знае, всеки сезон вариантите на вируса на грипа са разнообразни и имунитетът към един не постоянно води до отбрана идната зима, когато върлува различен вариант на грипа. Веднага ще направя прилика с короновируса. Той се променя доста по-бавно от грипа. Досега няма индикации създадените и тествани сега ваксини да са изгубили новост.
Освен антителата имунитетът има и клетъчен съставен елемент, който е даже по-голям. Затова тълкуването на приноса на антителата за устойчивостта към заболяванията е доста комплицирана тематика за полемика и надвишава рамките на тази обява.
След дългите уточнения се връщам към проучването на Imperial College. То протича на три стадия, усреднено 12, 18 и 24 седмици след пика на заболеваемостта от ковид в Обединеното кралство. При всеки стадий са тествани сред 100 000 и 150 000 участници. Това е едно от най-мащабните изследвания за антитела в света. Изводите, дефинирани от създателите, са следните:
- представителите на малцинствата - чернокожи и жълти - развиват 2 – 3 пъти по-често антитела от локалното бяло население .
Този резултат корелира с други проучвания, сочещи по-висока заболеваемост и смъртност при тези хора. Политнекоректно, само че не и изненадващо. Коронавирусът, сходно на други заболявания, има расови желания.
- здравните и обществените служащи по-често имат антитела . Очаквано, те се срещат с заболели. Потвърждава се от други проучвания;
- пушачите по-рядко развиват антитела . Същите данни се откриват от сходни изследвания;
- с течение на времето процентът на позитивните за антитела участници спада от 6 на 4% . Това също не е нов резултат. Тенденцията беше открита още от пролетта. Подобно намаляване на антителата се открива след превозване на всички инфекциозни заболявания.
Авторите на научните изявления дискутират няколко съществени тематики:
- до каква степен антителата дават вярна визия за срещалите се със болестта жители. Например в средата на месец юли броят на потвърдените с PCR инфектирани във Англия е 290 000. Това проучване сочи обаче повече от 6% носители на антитела, което значи преизчислено към общото население на страната, че действително най-малко 4 милиона жители на Обединеното кралство са срещали ковид към 15 юли– 14 пъти повече от откритото с PCR;
- антителата знак ли са за броя на имунните към ковид хора? Отговорът е негативен само че по тематиката има доста неизяснени още обстоятелства;
- спадът на антителата във времето значи ли намаляване на имунитета към ковид? Този въпрос е настоящ при всички инфекциозни заболявания и финален отговор няма. Всеки вирус, даже вариант, има своите особености.
В научните изявления по тези и други дискусионни тематики се изреждат обстоятелства, хипотези и мнения. Спорните въпроси не би трябвало да се поясняват от неспециалисти, каквито са публицистите. Твърде постоянно в медиите или обществените мрежи научните полемики не се схващат и обособени обстоятелства, резултати или отзиви на обособени учени се вадят и популяризират отвън подтекста в който са споделяни.
Накрая се връщам там откъдето почнах – стадния имунитет. Това е погрешно преведена терминология. Правилното е „ групов имунитет “ или „ популационен имунитет “. За мен това има символно значение. Забелязвам, че от началото на епидемията последователите на обществената изолираност в жанр „ китайски ограничения “ употребяват настойчиво „ стаден имунитет “. Това показва несъмнено отношение към съгражданите, което може да бъде предмет на изследване от психолозите. За мен жителите на България не са стадо и апелирам създателите, употребяващи „ стаден имунитет “ да се ориентират към Китай или Северна Корея. Поне манталитетът, прозрачен с употребяваните думи подсказва такива желания.
От тази заран (27.10.) следващото чучело обикаля медиите. Цитирайки проучване на Imperial College, в български медии се твърди, че стадният имунитет против COVID-19 е неосъществим.
Истина ли е това? Медиите в България се базират на такива от Съединени американски щати и Англия. Всъщност надали някой е прочел самото проучване. Първоизточник на информацията са две научни изявления. Който прочете научните данни ще види, че на никое място в тях не се среща горното изказване. НИКЪДЕ не попадам на тези или други заключения по отношение на груповия имунитет.
Накратко ще преразкажа цитираното проучване и обобщя резултатите, базирайки се на неговите създатели. Проучването е автентичен метод на тестване за съществуване на антитела (IgG) на британски жители, подбрани на относително инцидентен принцип. Новото е, че хората сами се изследват в домашни условия с диагностични набори, изпратени по пощата. След това оповестяват резултата на откривателите, дружно с отговор на въпроси от къса анкета.
Мой коментар: употребяваният метод е автентичен и разрешава всеобщо тестване измежду жителите. Резултатът обаче е с ниска степен на меродавност по следните аргументи:
- забележителна степен от подбраните участници се отхвърлят на разнообразни стадии от проучването;
- употребяваните проби за детекция на антитела в слюнка са по-ненадежни даже и от познатите и оплювани в България бързи кръвни проби. Най-големият минус е ниската сензитивност. Това значи огромен % на неоткрити носители на антитела;
- не е ясно доколко хората извършват правилно процедурата за тестване, колкото и да е проста;
- при такива изследвания избран % от участниците са склонни да лъжат.
За какво се употребяват тестванията за антитела?
Първо, за броене на броя на срещалите се с вируса хора. Обикновено резултатът се показва в % от тестваните. Теорията е, че всеки инфектиран от вируса развива имунен отговор, т.е. поява на антитела, които по-късно в продължение на дълъг интервал от време, месеци и години от време на време, могат да се открият в кръвта и слюнката.
Този принцип има изключения и специфики, присъщи за всеки заразен сътрудник. Предимството по отношение на PCR теста е, че антителата се откриват за дълъг интервал от време, до момента в който PCR хваща инфекцията единствено в острия интервал – 7 до 14 дни. От друга страна, PCR е по-чувствителен и по тази причина се употребява за диагностика на настоящите болести от ковид.
Второ, за наличие на имунитет по отношение на ковид. Най-общо антителата са знак за развиване на имунитет. Това значи, че носителите на антителата не могат след това да се разболеят от същия вариант на вируса, който е провокирал появяването на тези антитела. Ако въпреки всичко се разболеят, то заболяването нормално протича по-леко и без затруднения. Tук има редица специфики и изключения. Например, както добре се знае, всеки сезон вариантите на вируса на грипа са разнообразни и имунитетът към един не постоянно води до отбрана идната зима, когато върлува различен вариант на грипа. Веднага ще направя прилика с короновируса. Той се променя доста по-бавно от грипа. Досега няма индикации създадените и тествани сега ваксини да са изгубили новост.
Освен антителата имунитетът има и клетъчен съставен елемент, който е даже по-голям. Затова тълкуването на приноса на антителата за устойчивостта към заболяванията е доста комплицирана тематика за полемика и надвишава рамките на тази обява.
След дългите уточнения се връщам към проучването на Imperial College. То протича на три стадия, усреднено 12, 18 и 24 седмици след пика на заболеваемостта от ковид в Обединеното кралство. При всеки стадий са тествани сред 100 000 и 150 000 участници. Това е едно от най-мащабните изследвания за антитела в света. Изводите, дефинирани от създателите, са следните:
- представителите на малцинствата - чернокожи и жълти - развиват 2 – 3 пъти по-често антитела от локалното бяло население .
Този резултат корелира с други проучвания, сочещи по-висока заболеваемост и смъртност при тези хора. Политнекоректно, само че не и изненадващо. Коронавирусът, сходно на други заболявания, има расови желания.
- здравните и обществените служащи по-често имат антитела . Очаквано, те се срещат с заболели. Потвърждава се от други проучвания;
- пушачите по-рядко развиват антитела . Същите данни се откриват от сходни изследвания;
- с течение на времето процентът на позитивните за антитела участници спада от 6 на 4% . Това също не е нов резултат. Тенденцията беше открита още от пролетта. Подобно намаляване на антителата се открива след превозване на всички инфекциозни заболявания.
Авторите на научните изявления дискутират няколко съществени тематики:
- до каква степен антителата дават вярна визия за срещалите се със болестта жители. Например в средата на месец юли броят на потвърдените с PCR инфектирани във Англия е 290 000. Това проучване сочи обаче повече от 6% носители на антитела, което значи преизчислено към общото население на страната, че действително най-малко 4 милиона жители на Обединеното кралство са срещали ковид към 15 юли– 14 пъти повече от откритото с PCR;
- антителата знак ли са за броя на имунните към ковид хора? Отговорът е негативен само че по тематиката има доста неизяснени още обстоятелства;
- спадът на антителата във времето значи ли намаляване на имунитета към ковид? Този въпрос е настоящ при всички инфекциозни заболявания и финален отговор няма. Всеки вирус, даже вариант, има своите особености.
В научните изявления по тези и други дискусионни тематики се изреждат обстоятелства, хипотези и мнения. Спорните въпроси не би трябвало да се поясняват от неспециалисти, каквито са публицистите. Твърде постоянно в медиите или обществените мрежи научните полемики не се схващат и обособени обстоятелства, резултати или отзиви на обособени учени се вадят и популяризират отвън подтекста в който са споделяни.
Накрая се връщам там откъдето почнах – стадния имунитет. Това е погрешно преведена терминология. Правилното е „ групов имунитет “ или „ популационен имунитет “. За мен това има символно значение. Забелязвам, че от началото на епидемията последователите на обществената изолираност в жанр „ китайски ограничения “ употребяват настойчиво „ стаден имунитет “. Това показва несъмнено отношение към съгражданите, което може да бъде предмет на изследване от психолозите. За мен жителите на България не са стадо и апелирам създателите, употребяващи „ стаден имунитет “ да се ориентират към Китай или Северна Корея. Поне манталитетът, прозрачен с употребяваните думи подсказва такива желания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ