Заплахите на Русия към корабоплаването носят риск от война в

Заплахите на Русия към корабоплаването носят риск от война в Черно море.

Оттеглянето на Москва от интернационално съглашение за експорт на зърно предходната седмица изправи Русия и Украйна на ръба на нов стадий от войната им, заплашвайки морските пътища в Черно море, които доставят огромна част от храните в света.

Русия се отдръпна от съглашението за експорт на зърно на 17 юли, като още веднъж наложи фактическа обсада на най-големите украински пристанища. Руските сили нанесоха и талази от ракетни удари и удари с дронове по украинските пристанища и инфраструктурата за експорт на зърно, като унищожиха над 60 000 тона зърно.

В сряда Русия заплаши, че ще нападна всички цивилен кораби, които се насочат към Украйна, като съобщи, че ще преглежда всички такива кораби като евентуално пренасящи военни доставки. Предупреждението също по този начин забрани на товарните кораби да навлизат в избрани зони в интернационалните води в Черно море.

Украйна отговори със лично предизвестие, като съобщи, че всички кораби, които се насочат към Русия и регионите на окупираната от Русия Украйна, ще бъдат считани за пренасящи военни товари „ с всички произлизащи това опасности “.

Сега Русия и Украйна рискуват да разширят войната, което може да има съществени последствия за международната продоволствена сигурност. Преди войната на Русия и Украйна се падаха 28 % от международния експорт на пшеница, като огромна част от нея се доставяше през Черно море. Спирането на украинския експорт от Черно море тази седмица породи опасения, че ще се повтори световният скок на цените на храните, който беше резултат от съветската инвазия в Украйна предходната година.

Блокадата на Украйна от страна на Русия и заканите към цивилен кораби също по този начин сложиха Черно море в центъра на по-широка битка за надзор в района, засилвайки напъните на Москва да наложи господството си над водния път, настояват военни анализатори. Замразяването на договорката със зърно от страна на Кремъл съставлява предизвикателство за прилежаща Турция и нейния президент Реджеп Тайип Ердоган, който преди всичко оказа помощ за сключването на съглашението, и оказва напън върху Вашингтон и Организацията на Северноатлантическия контракт да реагират.

„ Намерението на Русия е да пренареди районния ред в Черно море “, споделя Теа Дънливи, старши анализатор в Центъра за морска тактика във Вашингтон. „ Те просто са осъзнали, че остарялата им тактика не работи. Сега просто са решили да покачат гладусите “.

Черно море заема централно място в геополитическите упоритости на Русия, откогато през 1783 година Москва сътвори щаб на флота в Крим. Окупацията и анексирането на украински Крим от Русия през 2014 година породи паника за неконтролируемата съветска мощност в района. Ердоган, който е в топли връзки с съветския президент Владимир Путин, предизвести през 2016 година, че Черно море се трансформира в „ съветско езеро “.

След пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година завземането на украинското черноморско крайбрежие и неговите пристанища е измежду главните стратегически цели на Русия. Пристанищата са жизненоважни за украинската стопанска система, като преди войната осигуряваха 95% от износа на селскостопански артикули. С началото на нашествието този експорт спадна до нула. Все отново предходната година Украйна отблъсна съветските сили към пристанищния град Николаев, осуетявайки съветския опит да превземе Одеса.

По време на войната украинските сили съумяха да понижат забележителната огнева мощност на Русия в Черно море. През април предходната година Украйна потопи флагманския транспортен съд на съветския флот „ Москва “, а през юни прогони съветските сили от дребния, само че стратегически остров Змейни. Произведените в Украйна противокорабни ракети „ Нептун “ и доставяните от Запада ракети " Харпун " също са отказали на Русия достъп до водите към Одеса, настояват военни анализатори.

Силите на Русия в Черно море остават доста по-боеспособни от тези на Украйна. Москва разполага с най-малко четири дизелови подводници, две от по-новите си фрегати от клас „ Григорович “, въоръжени с ракети, торпеда и крилати ракети с обхват от към 1550 благи. Флотът включва и 10 огромни амфибийни кораба и по-малки патрулни кораби.

Сателитни фотоси, прегледани от „ Уолстрийт джърнъл “, демонстрираха, че две от съветските подводници са дебаркирали във военноморска корабостроителница в пристанищния град Новоросийск в петък, а не са били разгърнати за бойни дейности. Снимките на военноморската корабостроителница демонстрираха и глобен от Съединени американски щати съветски товарен транспортен съд " Спарта IV " с артилерийски оръжия на кея и на кораба, което е доказателство, че Русия употребява цивилен товарни кораби за превозване на оръжия.

Присъствието на кораба и оръжията е доказано образно от Йорук Ъшък, началник на консултантската компания за следене на кораби Bosphorus Observer.

По време на нападенията си против гражданската пристанищна инфраструктура на Украйна Русия употребява някои от актуалните си морски оръжия, като употребява свръхзвуковите си крилати ракети " Оникс ", с цел да разкрие слабостите в украинската противовъздушна защита и да унищожи пристанищната инфраструктура в Одеса. Ракетите могат да летят на височина единствено 10 или 15 метра над водата, преди да поразят задачата си, съобщи тази седмица представителят на украинските военновъздушни сили.

Военни анализатори настояват, че е малко евентуално Русия или Украйна да нападат цивилен кораби в Черно море. Вместо това предизвестията към корабите в района биха могли да имат вцепеняващ резултат върху застрахователите и корабните линии, възпирайки гражданските товарни кораби от района.

„ Рискът от неверна преценка е толкоз висок, колкото и в хода на войната “, споделя Майкъл Петерсен, шеф на Института за морски проучвания на Русия към Военноморския лицей на Съединени американски щати.

Турция не желае да обезпечи боен конвой за корабите със зърно заради риска, който това би представлявало за турските сили, настояват дипломати. Според военни анализатори разминирането на водния път може да отнеме месеци.

Западните страни имат малко благоприятни условия да изпратят свои кораби в Черно море заради рестриктивните мерки, наложени от Конвенцията от Монтрьо - интернационален контракт, който урежда достъпа до водния път. Турция се базира на контракта при започване на войната предходната година, като по този метод блокира опцията Русия да достави спомагателни военноморски средства в района.

В петък дипломатите се надпреварваха да се пробват да спасят Черноморската самодейност за зърно, която предходната година отблокира някои от украинските пристанища, позволявайки на страната да изнесе над 32 млн. тона зърно. В рамките на съглашението Русия, Украйна, Турция и Организация на обединените нации работиха дружно, с цел да насочват корабите към морски, като инспектираха корабите при влизането им в Черно море при Истанбул.

В петък турският президент Ердоган съобщи, че възнамерява да беседва с Путин, с цел да „ подсигурява, че съглашението към момента е в действие “. Ердоган разиска самодейността за зърното и с президента на Украйна Володимир Зеленски.

Русия направи спорни изказвания за това по какъв начин ще приложи мечтаната от нея възбрана за транспорт на артикули от и за Украйна. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Вершинин сякаш отстъпи от предварителната опасност на съветското министерство на защитата, като съобщи, че Русия просто има намерение да прихваща и претърсва кораби в Черно море, а не да ги нападна. Според някои анализатори изказването е отворило вратата за възможна деескалация на рецесията.

Дори по време на действието на договорката за зърното, подписана с посредничеството на Организация на обединените нации и Турция, Русия закупи по-голям надзор върху комерсиалните направления в Черно море. Руските доставки на пшеница, нефт и други артикули продължиха да се реализират от черноморските ѝ пристанища, до момента в който по силата на договорката за зърното беше разрешено да продължи единствено част от търговията на Украйна отпреди нашествието. /БГНЕС

---------

Джаред Малсин, „ Уолстрийт джърнъл “.